Желязната завеса на родилната зала
Това е прословутото видео на ЕС в чест на 20-годишнината от демократичните промени в Източна Европа, в което България липсва. Отсъствието е показателно и поставя доста въпроси, но има и още нещо странично, което ми привлече вниманието – доста нереалистичното представяне на източноевропейското родилно отделение от 1989 година.
Естествено, ако кадрите бяха по-близо до реалността, никак нямаше да са вдъхновяващи и красиви, а по-скоро подтискащи и подчертаващи пропастта между двете части на континента, което щеше да противоречи на целия замисъл. Болницата щеше да е много по-мизерна, на майката щяха да й крещят, да я ругаят и да й натискат корема, бащата нямаше да го пуснат за нищо на света, бебето щеше да бъде отнесено нанякъде веднага, на никой нямаше да му хрумне да го подава на родителите. А може би истинската картина на раждането в източноевропейска болница щеше да е по-добра метафора за демократичните промени в тези страни.
Във всеки случай България отсъства от видеото, а пък начинът на раждане в българските болници, за разлика от тези в други източноевропейски държави, не се е променил особено от 1989. Малката разлика е, че сега по правило и подкуп трябва да се плаща на мединския персонал. Тези дни се разстроих от разказа за раждането на сина на моята приятелка Босилена преди 2 месеца в „Майчин дом“ София, където са се държали супер грубо с нея и са й отказвали информация за медикаментите, които й вливат, с аргумента „Спокойно, ние знаем какво правим.“
Демократичните промени тепърва се очакват.
20 отговора to “Желязната завеса на родилната зала”
Напиши коментар
След раждането на моето дете в единствената болница в София, сертифицирана като „Приятел на бебето“, ни се наложи да останем там около една седмица без никакъв достъп да света, отвъд решетките (които съвсем буквално си бяха там, а посещения и срещи – абсолютно забранени с аргумента, „Ти не си важна, а ние сме приятел на бебето“) – няма по-ужасен начин да започнеш този нов етап от живота си и то в период, в който една жена е особено чувствителна. Бях се подготвила предварително психически да противодействам на системата, но преди да попадна там просто не съм си представяла какво може да направи една институция от човека за толкова малко време, как всичките малки и големи неща, подробности, детайли, отношения са вовеки веков установени като нормата (догмата?) за „правилното“ случване на нещата и всеки опит за противодействие се заклеймява като ненормалност с пренебрежителни реплики от рода на „О, да, теб те хвана следродилната депресия, май!“ , „Да не мислиш, че да си майка е много лесно!?“ и т.н. Да не говорим за абсолютно некомпетентните съвети от страна на т.нар. „приятели на бебето“ относно кърменето, което започна едва след излизането от границите на институцията, наречена „болница“, и нейните правила. Изумена съм (и засрамена от себе си, може би) от това как едно родилно отделение успя да направи от мен (възприемащата себе си като свободна и саморефлексивна личност) институционализиран индивид (и институционализирана родилка и майка) за толкова кратко време. Въобще българското родилно отделение наистина е един отделен свят, застинал във времето, работещ по правилата на своя собствен социализъм, възпроизвеждащ се чрез своите „пазители“ – институционализираните неусетно като такива акушерки, лекари, и пр. „професионалисти“.
Видеото е направено от рекламисти, които на са живели в соца…аз съм рекламист – работя в този не много чист (като нашите родилни отделения) бизнес и знам как се измислят понякога идеите…и как понякога дорбите идеи се „обезформят“ от лоша реализация…
може да се направи и другояче, можеше да се знаснеме иначе – не сладникаво, а така, че да ти настръхне косата и да се просълзиш от това видео!
Има родилни домове, които са останали зад желязната завеса – но слава богу има и места, където работят с желание и работят добри лекари – раждах първото си дете в зората на демокрацията(самата аз още дете).
Никога няма да забравя новата година на 1991 срещу 1992-ра година…сега беше по-различно – поне имах избор къде да родя и знаех какво да искам…една болница или родилно отделение винаги могат да те накарат да се чувстваш зле – и то в толкова важен момент от живота ти – малко грубост и готово!
Но все пак се надявам благодарение на този сайт и други като него гласовете ни да се чуват и майките да раждат свободни деца!
Василена,
Моят опит сочи, че в болниците не се дава подкуп, не са по-мизерни от преди, на майките не им крещат, не ги ругаят, не ги натискат по корема, мен ме пуснаха в родилната зала, бебето не беше отнесено никъде и ми го дадоха веднага.
Така се случи и с моите приятели.
Така ще се случи с още много хора.
хех да бе, все ми е на акъла, че някой ще може да ме спре да държа ръката на жена си, докато ражда…
според мен баща, който „не са го пуснали“ е мухльо и нищо друго. кво, с полиция ли са го държали отвън, че не е влязъл?
Деяне,
аз не съм Василена, но имам твърде много опит от първа ръка.
В някои болници се дава подкуп все така, в други подкупът е „институционализиран“ под формата на не знам си каква такса. Пак си е същото. На майките не само им крещят, а понякога ги и шамаросват, скачат им по корема и не само, че не им дават бебетата, но и информация за бебетата не им дават.
Не знам къде е раждала жена ти, но а)имали сте огромен късмет и б)това, което описваш, трябва да е СТАНДАРТ, а не скъпоплатена привилегия, както е у нас.
Изключенията само карат правилото да изпъква още по-зловещо.
(В МД, например, има един ремонтиран 12ти етаж и един неремонтиран 7ми. Само на 12-ия майката и бебето са настанени в една стая, на 7-ия са разделени. Новият шеф на МД направи престоя на 12-ия етаж ПЛАТЕН. Просто нямам думи за подобна наглост.
Доколкото аз знам (възможно е да не съм съвсем добре информирана) родилна зала не е ремонтирана, откакто е построена болницата. Поне не беше ремонтирана, когато аз бях на стаж там – през 2000/2001 година. Това са почти 30 години, мазилката се люспеше, в предродилна имаше по 8 жени (тези с мъртви бебета и спонтанни аборти редом със здравите), а стафилококите сигурно бяха във фугите на плочките. Изобщо не ми се говори за вътреболнични инфекции, а за отношение – съвсем.
Васи, съжалявам за изблика, но просто не ми харесва да се казва на черното бяло въз основа на частен случай, или няколко.)
Не е нормално това, че „една болница винаги може да те накара да се чувстваш зле“, грубостта не може да бъде норма. Дори не става въпрос за това дали лекарите и акушерките са професионалисти (това може да каже само някой компетентен по въпроса човек) или добри хора (което е въпрос на субективна преценка, усещане, преживяване и т.н.), а за това, че освен всичко друго са и част от самодвижещата се болнична машина, част от системата, която е станала по-важна от човека. А на бащата, който като „не-мухльо“, (а баща герой, може би?) са го пуснали да влезне, вероятно му се е наложило да си купи билетчето или да пусне връзки, за да не се чувства мухльо, вместо да възприема правото да присъства на раждането на детето си като неизменно и гарантирано човешко право – самият факт, че го коментираме, означава, че това не е даденост, каквато би трябвало да бъде. Въобще някак си не е нормално да се надяваш на късмета си, парите си или да ти се налага да се надлъгваш или преборваш със системата, за да родиш „свободно дете“.
Лошото е, че живеем все още в „системата“ – и да, налага се да се преборваме с нея – кой както може разбира се…Което не прави системата по-добра, а просто разделя хората…
Ако преди системета беше зад желязна завеса, то сега всички могат да видят какво се случва в болниците ни…
Лошото е, че въпреки това нещата не се променят или ако това се случва е с много бавни темпове.
Спора ви е излишен – живеем в България – бивша „соц“ държава (наречена от мен АБСУРДИСТАН), влачеща много негативи от миналото си – и дори непоказана в клипа на ЕС! За това ставаше дума в писанието на Василена нали?
Че нас ни няма…
Когато раждах, през 2007 година, нашето държавно АГ в Стара Загора, също „приятел на бебето“ не правеше изключение от правилата. Когато ги попитах дали не може да идвам всеки ден в определен час за слушане на тоновете на леко преносеното ми бебе, вместо да ме приемат в болницата, те ми отвърнаха: „Ама какви са тези глезотии!“ Татковци не пускаха дори с подкуп!!!! Как ли? Ами вратата долу е заключена, отваря се само с някакъв бутон от стаята на портиерката (или каквато е там…). Просто за татковци бутонът не се натиска! За да се стигне до отделението за раждане, се минава през още няколко пресявки. Ако искат, татковците могат да държат ръката на жена си извън АГ-то… ако им стиска да я оставят да роди на улицата. И изобщо не се съмнявам, че не биха ги изгонили с полиция.
Затова накрая трябваше да си платим и ние в новооткритата частна болница в града, за да родя възможно най-натурално, с таткото до мен.
Всичко написано е истина, за съжаление.
Честито на Босилена за сина! Жалко, че раждането е донесло толкова негативни емоции!
Василена, би ли дала линк към разказа на Босилена, ако е удобно?
Нищо чудно, че все повече момичета избират да родят вкъщи, ако и неасистирано! На мен ми предстои да родя за 3-ти път и към момента раждането в болница и раждането вкъщи неасистирано ми се виждат еднакво неприемливи. Имам още време да се начудя и да си приготвя торбата с парите…
gorgonbg,
Супер новина, честито
Босилена принципно ми е обещала да разкаже за раждането си в блога, ама не знам кога ще намери време да го опише.
А твоето второ раждане нали мина много добре? Пожелавам ти да намериш добро решение на дилемата – някое място, където да са светнали как се правят нещата. Може би поне в частните болници би трябвало вече да почне да се появяват възможности, поне можеш да преговаряш предварително, без да ти се карат, че дръзваш да имаш изисквания и предпочитания.
Но така или иначе докато не се приеме някакъв стандарт за всички, проблемът няма да се реши.
Моето второ раждане мина отлично – родих безболезнено (почти) 4 кг. бебе във вана с една камара алтернативни обезболяващи средства и присъствието на татито и срещу една торба пари.
Но можеше и по-добре. Ваната беше ползвана като магаре. Вместо да ме оставят да родя без дърпане и теглене ме бяха разчекнали на пързалящата се и крайно неудобна за тази поза вана. По един човек ми държеше краката, мъж ми – мен цялата. Раждането беше хем алтернативно, хем „под лекарски контрол“.
И най-лошото – останахме в болницата 9(!) заради майчино-фетална инфекция, открита на 3-тия ден. Галка беше на системи с тежка форма на жълтеница, и двете бяхме на антибиотици.
Надявах се, че докато дойде моментът да раждам 3-то ще има вече родилни къщи и в Бг. Но още никой не се е усетил да запълни тази ниша.
Ще се огледам по частните клиники и ако видя нещо ставащо – ще докладвам.
А за приемане на стандарт – дано стане по-скоро!
Аз и друг път съм писала,че и двете си деца родих доста лесно и със сравнително добро отношение от екипите,които ме израждаха.Особенно вторият път всичко беше почти идеално.Мисля че това до голяма степен зависи и от това доколко хората които работят в отделението са „хора“.И в двата случая имах уговорка с определени лекари,но освен стандартната почерпка не съм им давала нещо като подкуп.Само вторият път се наложи да внеса 160 лв. в администрацията на самата болница за избор на лекар,защото докторът беше отпуска и дойде извънредно.Но знам доста случаи на семейства изнудвани за пари от други „специалисти“ в същото отделение,така че наистина зависи от човека на който ще попаднеш.За това и аз смятам ,че е необходим по-ясен регламент и стандарт и най-вече ефективен начин да се съблюдава дали се спазват те.Не може в 21 век да разчитаме на случайността и добрия късмет за нещо толкова важно.
Според мен нещата са донякъде и до нагласа…
Много пъти съм разказвала, че и при двете ми раждания, абсолютно без да познавам никого от екипите, не е имало грам грубости, нито някой ми е крещял. Напротив даже, при второто ми раждане докторът седеше до мен и ме галеше по косата, като много сладко ми говореше „Ама защо викаш така, зайче“ – точно този доктор го виждах абсолютно за първи път в живота си. С акушерките беше същото, учтиво и приятно се държаха. Става въпрос за Майчин дом-София и Окръжна болница-София.
Аз обаче и не очаквам много от персонала, защото поради наличието на майка-мед.сестра съм твърде свикнала с начина на държане, така че не съм представителна извадка – явно затова паметта ми избирателно помни хубавите неща, точно защото съм била приятно изненадана
Вече за вътрешните порядки в болниците темата е наистина много болна – за липсата на информация за децата, за разделянето на майките и бебетата по всякакви безсмислени поводи…
В Майчин дом текат грандиозни ремонти в момента заради д-р Методи Янков, който е бившият шеф на Тина Киркова и настоящ на МД. Човекът очевидно е способен администратор, обаче наистина гледа да изстиска всяка стотинка от всеки възможен източник (освен шеф на болницата е и зам.председател на НКК, но да видим какви ще ги свърши по тази линия – сигурно и кабинета ще направи платен много скоро…). Родилна зала ще е тотално ремонтирана до другото лято, с отделни родилни боксове, с вана за раждане – и не се съмнявам, че ще има съответната цена за индивидуалната им употреба…
Само че не всичко е въпрос на лустро и европейски изглеждащи зали – докато продължава персонала да е критично малко, няма как и отношението да е много по-добро, просто защото хората са тотално претоварени и не се стимулират по никакъв начин (отделно и че въобще не са обучавани как да се държат с пациентите, нито някой изисква от тях определен код в отношението).
Така че пластовете са ужасно много – и промените трябва да са също толкова многопластови. За съжаление един ремонт не оправя нещата…
По-добро от раждането вкъщи за мен няма. В България също има акушерки, които макар и не официално биха асистирали на такива жени. Просто трябва да се потърси. Безобразията в болницата са толкова много, че не си заслужава раждането там… освен в крайни случаи при усложнения. Само че „усложнения“ е дума, с която страхотно се спекулира. Познавам една чужбинска акушерка, която е израждала в домашни условия жени със седалищно предлежащи бебета, жени с второ бебе след първо секцио, жени с бебета по и над 4 кг и нито едно загубено бебе! Така че и „усложнението“ не може да е обосновка за тормоза, на който се подлага жената и детето в болницата. В края на краищата, когато мъжът и жената правят бебето си, край тях няма един куп лекари, които да им дават съвети и да им вливат системи, нали така?!
gorgonbg, ако си родила във все още наричаната от всички нас „Тина Киркова“ във ваната и не искаш да се връщаш там заради това което пишеш, можеш да потърсиш информация за втората вана в България – била в Пловдив, в частна клиника и да го споделиш с нас.
Здравей Василена,
чудесен блог! Пишеш красиво!
Искам да споделя нещо, което ми се случи преди няколко дни в София!Не е конкретно преживяно раждане, а по–скоро късае отношение и компотентност на лекарите спрямо пациентите. Живея в чужбина и съм на ваканция в България в момента! Наложи се да отида на гинеколог тук. Препоръчаха ми лекар в Майчин Дом.След 30 минутен преглед ми каза, че имам извънматочна бременност и се налага спешна операция. Ужасът, който ме обзе, явно се четеше в очите ми, защото лекарят започна да се обажда на свой колега за консултация по моя случай. Другият лекар категорично отказа да дойде до кабинета. Нямал време! Трепереща от притиснение, изслушах обяснението на гинеколога как ще протече операцията и къде ще ми бъдат направени трите дупки в корема.Никаква психическа подготовка, нищо! По пътя към асансъора срещнахме въпросният бързащ колега, който погледна снимките от ехографа и каза, че ми няма нищо и да чакам. Аз казах, че имам болки, той отговори „Нека те боли“!!! Съвсем объркана и незнаеща какво точно се случва с мен си тръгнах със сълзи на очи. Сълзи не толкова от страх, а от унижение, че не се намери нормален лекар, с нормален начин на разговор, лекар с етика и отношение към страдащия пациент. Надявам се нещата с мен да се развият в правилна посока. И ако бременността ми протече нормално, съм сигурна в едно–никога не бих поверила раждането на моето дете на български лекари!!!
Elizabeth, няма смисъл да повтарям в друг град същото.
Мисълта ми беше, че с комерсиална цел от страна на болниците се правят някакви постъпки с цел приближаване към т.н. „естествено активно раждане“, но всичко е формално. Лекарите в България са научени да действат по един определен начин и са убедени, че това е правилния начин. Ето я и гротеската – раждаш във вана (алтернативно обезболяване), но пък раждаш легнала по гръб в поза „за магаре“ – позата осигуряваща най-голям контрол на „водещите“ раждането медицински лица и улесняваща най-малко от всички други пози раждането.
Ще се опитам да намеря (в София все пак), лекар, готов да ми даде по-голяма свобода на мен като раждаща. Ваната не е решаваща за избора ми.
И на мен скоро ми предстои раждане и въпреки трескавото разпитване, обикаляне на болници и ровене из форуми не намирам болница в радиус от много километри, в която да „позволяват“ на бебетата да са при майките си. Представа си нямам как и въобще ще успея ли да се преборя с персонала за вливането на всякакви обезболяващи и тем подобни медикаменти и за задължителното даване на адаптирано мляко на бебетата. Коментирах скоро това с моята майка и изпаднах в недоумение от това, което тя ми сподели – през далечната 1984 (когато съм раждана аз) в Бургаската болница бебетата са си стоели денонощни при майките, а сестрите са минавали от бебе на бебе, за да помагат на майките! Възможно ли е това!? Искам да кажа, възможно ли е тази практика да е съществувала все пак и в зората на демокрацията да е била премахната като нещо отживяло.
(Не коментирам естествено отношението на персонала тогава, както и догматичното следване на препоръки от рода на строго почасовото хранене на бебетата и т.н.)
И все пак мисълта че аз съм била до майка ми в болницата през цялото време ме накара доста да й завиждам. Мен ме гледат като гръмнати, когато попитам има ли в болницата практика да не бъдат разделяни майките от децата им – сякаш след раждането всяка жена се разболява от силно заразна болест и представлява смъртна опасност за своето бебе…
Илиана, а къде се намираш? Не може да няма някое място, където бебето да си е при теб, особено ако раждането е нормално (не секцио). 2 градска е приятел на бебето и макар че съм чувала разни оплаквания и за там, мисля че поне бебетата са си с майките. Също така в частните клиники би трябвало да ти уважат молбата, стига да имаш възможност да родиш там. Аз бях питала при втората си бременност във „Вита“ и там със сигурност бебето щеше да е при мен, а и с доста от желанията ми предварително се бяха съгласили, включително с идеята да ми дадат възможност за нормално раждане след едно секцио. Накрая родих във Варна де. Желая ти леко и щастливо раждане и не се отказвай да държиш на изискванията си.
Здравейте,
Прочетох изказванията по темата с интерес и раздвоено мнение.
Имах късмет да родя дъщеря си (юни 2008 г.) бързо и сравнително лесно. И аз по време на бременността си изчетох много теми за раждането – исках то да е максимално позитивно изживяване за мен и бебето ми. Тук е момента да спомена, че бременността ми беше изключително хубаво изживяване за мен – имах късмет да е лека и безпроблемна, но и силно вярвах, че начина ми на мислене ще определи как ще се чувствам носейки детето си. Мислех позитивно, не бързах раждането да дойде и се опитвах да се насладя на всяка минута от очакването.
За да родя избрах нещо, което за мен бе „златната среда“. АГ при която ходех беше прекрасен човек и макар като всеки доктор да си държеше на асистирания подход, прояви уважение към мен – остави ме да споделя всяка тревога, изслуша желанието ми да ми подаде детето веднага щом се роди и ме подкрепи в желанието ми да започна веднага да я кърмя.
Аз пожелах упойка, но точно тя ми позволи да се отпусна в момента преди напъните и да усетя плъзгането на детето и мига в който я видях за пръв път. Лекарите още продължаваха работа по мен (имам 2/3 шева), а аз вече бях гушнала детето си и говорех със съпруга си по телефона (той не беше до мен, защото така бяхме решили ние двамата).
Добре е да спомена, че акушерките бяха много мили, галеха ме и ми говореха мило, когато болеше, оставиха ме да избера аз коя поза ми е най-удобна по време на меренето на тоновете. Е имаше и един доктор, който водеше раждане на друга жена в същата зала, който беше седнал срещу мен и коментира седналата ми поза в леглото с думите “ Е госпожо то бебета, ако му седите на главата няма да се роди“…
По време на едно-седмичния ми престой в болницата, дъщеря ми беше при мен денонощно (без моментите, когато се наложи да е на фотолампа, заради жълтеница) и я кърмех през целия период. Е да, сама се оправих с позицията за кърмене, добре, че си бях попрочела и за това.
Разбира се всичко си имаше цена, но нещата бяха някъде по средата между частното (и много по-скъпото) и безплатното. Родих в „Тина Киркова“, бях в т.н. ВИП стаи, а лекаря ми беше нещатен АГ, на договор с боницата с фиксирана цена за раждане там.
Изводът от моята история е, че нещата могат да се случат с уважение и взаимо-зачитане, но процеса, като всичко в България, е бавен, труден и иска най-вече промяна на мисленото и то в много насоки. От това какво е да очакваш живот, диагнозата „бременна“, до това какво е пациента там – срещу теб, не просто парче месо за обработка, а живо същество с чувства и мисли, човекът, на когото се случват нещата и към когото трябва да подходиш не толкова с емоцията или безразличието на рутината, а с уважение и зачитане.