Прочетох изказванията по темата с интерес и раздвоено мнение.
Имах късмет да родя дъщеря си (юни 2008 г.) бързо и сравнително лесно. И аз по време на бременността си изчетох много теми за раждането – исках то да е максимално позитивно изживяване за мен и бебето ми. Тук е момента да спомена, че бременността ми беше изключително хубаво изживяване за мен – имах късмет да е лека и безпроблемна, но и силно вярвах, че начина ми на мислене ще определи как ще се чувствам носейки детето си. Мислех позитивно, не бързах раждането да дойде и се опитвах да се насладя на всяка минута от очакването.
За да родя избрах нещо, което за мен бе „златната среда“. АГ при която ходех беше прекрасен човек и макар като всеки доктор да си държеше на асистирания подход, прояви уважение към мен – остави ме да споделя всяка тревога, изслуша желанието ми да ми подаде детето веднага щом се роди и ме подкрепи в желанието ми да започна веднага да я кърмя.
Аз пожелах упойка, но точно тя ми позволи да се отпусна в момента преди напъните и да усетя плъзгането на детето и мига в който я видях за пръв път. Лекарите още продължаваха работа по мен (имам 2/3 шева), а аз вече бях гушнала детето си и говорех със съпруга си по телефона (той не беше до мен, защото така бяхме решили ние двамата).
Добре е да спомена, че акушерките бяха много мили, галеха ме и ми говореха мило, когато болеше, оставиха ме да избера аз коя поза ми е най-удобна по време на меренето на тоновете. Е имаше и един доктор, който водеше раждане на друга жена в същата зала, който беше седнал срещу мен и коментира седналата ми поза в леглото с думите “ Е госпожо то бебета, ако му седите на главата няма да се роди“…
По време на едно-седмичния ми престой в болницата, дъщеря ми беше при мен денонощно (без моментите, когато се наложи да е на фотолампа, заради жълтеница) и я кърмех през целия период. Е да, сама се оправих с позицията за кърмене, добре, че си бях попрочела и за това.

Разбира се всичко си имаше цена, но нещата бяха някъде по средата между частното (и много по-скъпото) и безплатното. Родих в „Тина Киркова“, бях в т.н. ВИП стаи, а лекаря ми беше нещатен АГ, на договор с боницата с фиксирана цена за раждане там.

Изводът от моята история е, че нещата могат да се случат с уважение и взаимо-зачитане, но процеса, като всичко в България, е бавен, труден и иска най-вече промяна на мисленото и то в много насоки. От това какво е да очакваш живот, диагнозата „бременна“, до това какво е пациента там – срещу теб, не просто парче месо за обработка, а живо същество с чувства и мисли, човекът, на когото се случват нещата и към когото трябва да подходиш не толкова с емоцията или безразличието на рутината, а с уважение и зачитане.

(Не коментирам естествено отношението на персонала тогава, както и догматичното следване на препоръки от рода на строго почасовото хранене на бебетата и т.н.)

И все пак мисълта че аз съм била до майка ми в болницата през цялото време ме накара доста да й завиждам. Мен ме гледат като гръмнати, когато попитам има ли в болницата практика да не бъдат разделяни майките от децата им – сякаш след раждането всяка жена се разболява от силно заразна болест и представлява смъртна опасност за своето бебе…

Ще се опитам да намеря (в София все пак), лекар, готов да ми даде по-голяма свобода на мен като раждаща. Ваната не е решаваща за избора ми.

Много пъти съм разказвала, че и при двете ми раждания, абсолютно без да познавам никого от екипите, не е имало грам грубости, нито някой ми е крещял. Напротив даже, при второто ми раждане докторът седеше до мен и ме галеше по косата, като много сладко ми говореше „Ама защо викаш така, зайче“ – точно този доктор го виждах абсолютно за първи път в живота си. С акушерките беше същото, учтиво и приятно се държаха. Става въпрос за Майчин дом-София и Окръжна болница-София.

Аз обаче и не очаквам много от персонала, защото поради наличието на майка-мед.сестра съм твърде свикнала с начина на държане, така че не съм представителна извадка – явно затова паметта ми избирателно помни хубавите неща, точно защото съм била приятно изненадана

Вече за вътрешните порядки в болниците темата е наистина много болна – за липсата на информация за децата, за разделянето на майките и бебетата по всякакви безсмислени поводи…

В Майчин дом текат грандиозни ремонти в момента заради д-р Методи Янков, който е бившият шеф на Тина Киркова и настоящ на МД. Човекът очевидно е способен администратор, обаче наистина гледа да изстиска всяка стотинка от всеки възможен източник (освен шеф на болницата е и зам.председател на НКК, но да видим какви ще ги свърши по тази линия – сигурно и кабинета ще направи платен много скоро…). Родилна зала ще е тотално ремонтирана до другото лято, с отделни родилни боксове, с вана за раждане – и не се съмнявам, че ще има съответната цена за индивидуалната им употреба…

Само че не всичко е въпрос на лустро и европейски изглеждащи зали – докато продължава персонала да е критично малко, няма как и отношението да е много по-добро, просто защото хората са тотално претоварени и не се стимулират по никакъв начин (отделно и че въобще не са обучавани как да се държат с пациентите, нито някой изисква от тях определен код в отношението).

Така че пластовете са ужасно много – и промените трябва да са също толкова многопластови. За съжаление един ремонт не оправя нещата…