Шамари и политика

Вчера се случи едно много интересно събитие. В Нова Зеландия, където през 2007 шамаренето на деца е било забранено със закон, се проведе иницииран от граждани референдум дали този закон да не бъде отменен. Над 87% от участвалите гласуваха за отмяна на закона, тоест за това удрянето на децата да бъде законно. Референдумът няма задължителен характер и е силно под въпрос дали резултатите ще доведат до отмяна на съществуващия закон, засега политиците в страната твърдят, че това няма да стане. Но случаят е интересен прецедент, който казва много за отношението към децата и дори за употребата на пряката демокрация. Понеже с приятели обсъдихме разпалено темата във Фейсбук, просто ще публикувам коментарите ни оттам. Вижте и диаграмата на Dagens Nyheter показваща държавите, в които телесното наказание е напълно забранено, и годината на криминализацията му.

Vassilena Dotkova: Днес Нова Зеландия ще каже дали да си шамариш детето е възпитание или тормоз.

Atanas Boev: Погрешно възпитание, според мен. Даже много погрешно. Но все още смятам, че е опасно да се забранява със закон.

Pravda Zdravkova: Защото не сте влизали скоро по форумите за деца – за да видите с какво усърдие се бистри темата – Как наказвате децата на година и половина – две години?

Vassilena Dotkova: Наско, според мен твоята гледна точка, защитаваща свободата на родителите, отразява едно остаряло виждане за детето като собственост, с която притежателят е свободен да се разполага. През последния век обаче все повече на детето се гледа не като собственост на родителя, а като на личност с права. А насилието срещу личност не може да е законно, това би нарушило основни човешки права, гарантирани от национални конституции и международни документи. Шамарите не са просто погрешно възпитание, а насилие срещу човек. Всъщност казусът с референдума в НЗ е интересен точно с това, той противопоставя старата и новата гледна точка към детето – детето като собственост/обект vs детето като личност/субект на права. Според мен първата е много трудно защитима морално и юридически, макар и все още да е обичайна за много хора. Затова даже и да спечели НЕ-страната в референдума, законът против боя едва ли ще бъде отменен. Референдумът няма задължителен характер, но ще даде представа за обществените нагласи и ще привлече внимание към темата.

Мила Андонова: Чели сме я темата и въпреки това смятам, че е много опасно да се криминализира подобно нещо. Усилията трябва да са насочени в посока превенция и по-качествено родителство. Да наказваш някой за това, че си наказва детето е същото, като да набиеш детето, за да го научиш да не се бие.

Vassilena Dotkova: В България шамарите са незаконни от 2000, главно поради външен натиск от Съвета на Европа. Но няма съдебна практика в областта, нито разгласяване сред обществото на това законодателство. Целта на криминализацията не е само да се наказват родителите, тази стъпка има най-вече характер на превенция. Докато не се заяви недвусмислено, че боят е неприемлив, няма да има никаква промяна във възгледите.

Blago Blagoev: Хммм, аз мисля, че с всяко криминализирано деяние може да се злоупотреби, но това пък не значи че например нанасянето на побой трябва да няма съдебни последствия. Нанасянето на побой на дете е далече от просто наказание и може да остави трайни психически и физически последствия. Докаже ли се в една добра съдебна система, то би трябвало да носи подобаващо наказание за родителя или роднината. Иначе всеки може да си прави с деца каквото си иска.

Мила Андонова: Ами ето, в България е заявено, че е неприемлив, но нищо не се е променило. Защото не може да хванеш една мярка и да я лепнеш на колажа, без обществото да е дорасло за нея. А и наказание е редно да има, след като преди това е предложена алтернатива или поне хората са били научени И на друг поглед върху нещата. Обществото си предава различни меми от родители на деца и е много трудно да се счупи този модел просто така, без никакви усилия, само с един закон. Преди да има наказания, трябва да има пропаганда. Не може да се наказват хората за това, че са възприели един модел от родителите си, при положение, че е ясно, че точно това е начинът за възприемане на определени типове поведение, както и за представите кое е приемливо и кое не.

Първо учиш, после проверяваш наученото и чак тогава даваш оценка. Според мен това е правилната последователност на нещата. С тръгване отзад-напред няма как да се стигне до достатъчно добър резултат. Защото ако един родител не уважава детето си и въобще концепцията му за родителство е от типа господар и подчинен, дори закона да го принуди да не посяга физически на детето, той пак може да му причини не по-малко лоши неща по друг начин. Т.е. когато предприемаме някакви мерки, трябва да сме напълно наясно какъв искаме да е крайния резултат, а не да поправим това, което само отвън се вижда, а отвътре нещата да си останат същите.

А дали боят е приемлив или не, изобщо не го коментирам, там няма място за дискусия въобще.

Vassilena Dotkova: Ами аз смятам, че криминализацията трябва да бъде съпътствана от информационна кампания, определено. Ако беше станало така в България, сега щеше да има по-малко ежедневно удряни деца, убедена съм в това. Също така на мен ми се случва да се намеся, когато възрастен удря дете на публично място и „Знаете ли, че това е забранено от закона?“ определено ми върши по-добра работа от „Не го бийте!“

Vidka Atanasova: Хайде, Василена, новозеландците решиха законно да пляскат децата си Честито им!

Blago Blagoev: Напълно съм съгласен за информирането на обществото. В Канада в момента текат няколко вида кампании по телевизията: за elder abuse, child abuse, bullying. Не зная дали в България има такава практика и дали въобще има средства, но би било идеален сценарий да се подходи по такъв начин. Все пако баче мисля, че законът поставя началото, а информацията трябва да го следва, иначе никой няма да я вземе насериозно.

Vassilena Dotkova: Предварителните резултати показват 87% за отмяна на съществуващия закон против телесното наказание, тоест за декриминализиране на шамарите.

Мила Андонова: Аз мисля, че не може да се обявява нещо за незаконно, когато на хората не им е известна алтернатива. Никой не би бил детето си, ако то е кротко, разбрано и не прави никакви бели. Шамарите се появяват, когато родителят изпусне нещата от контрол, когато е безсилен, когато НЕ ЗНАЕ как по друг начин да постъпи. И докато продължава да не знае друг начин, той ще прибягва до шамарите, затова и не иска те да са незаконни.

Така че според мен първо хората трябва да бъдат научени как да общуват успешно с децата си, а когато срещнат трудност, да търсят съвет от специалист, да се стремят да създават успешни връзки с децата си, така че на тяхната база да могат да общуват качествено. Чак тогава можем да искаме от тях да не прибягват до шамари.
Затова мисля, че подобна мярка не би могла да даде резултат. Докато не премахнеш мотивацията на човек да прави нещо, той ще продължава да го прави под една или друга форма.

Atanas Boev: 87% от 54% => %46.98

Vassilena Dotkova: Е, да, но резултатът си е 87% НЕ.

Zornitsa Hristova: А какво знаем ние за маорските възпитателни практики?

Vassilena Dotkova: Аз нищо не знам, освен че са инспирирали родителските кооперативи, тоест племето е отглеждало децата накуп. Иначе Нова Зеландия се оказва на трето място по child abuse сред държавите в OECD. Но не ми се вярва баш маорите да стоят зад тая работа. Страните от Британската общност имат славни традиции в биенето на деца. Май НЗ беше първата сред тях, дръзнала да криминализира боя, но ето ти сега backlash. Иначе във Великобритания с голям зор го забраниха в училищата, у дома още си е актуален.

Zornitsa Hristova: Да, и не става въпрос за „шамари“, както го отразяват медиите, а за доста по-драстични неща. Впрочем като гледам изведените ден след ден бебета на просия из София, струва ми се, че не сме твърде наред и ние. За справка – в детската градина на Ането имаше шамари и много драстични заплахи. След вдигнат скандал обвини детето, че лъже, а на другия ден казала „ти защо издаде на майка си“. Елитна градина, току-така не се влиза там. А за маорите си права, надали са те проблема.

Vassilena Dotkova: Аз съм ЗА да се говори за шамари. Иначе се налага впечатлението, че насилие над деца е да им счупиш кост, да се озоват в Пирогов, нещо такова. В новозеландския референдум се питаше за „light smack“. А че ние не сме супер, не сме. Статистиките за чест тормоз над деца в някои западни държави се дължат донякъде и на чувствителност на обществото. Голяма част от случаите, които те броят за тормоз, изобщо не биха се докладвали в България и не биха впечатлили никого. Например учителка шамари дете в детска градина – еми какво можеш да направиш, като не ти харесва, иди другаде, колко деца още чакат за това място.

Atanas Boev: Василена, въпросът „трябва“ или „не трябва“ е съвсем ортогонален. Аз казвам, че е опасно. Опасно е да се криминализират всякакви неща, които мнозинството хора не харесват – от хомосексуализма, през пушенето на трева, до биенето на децата от родителите. Моето, вероятно и твоето мнение е, че първите две неща „трябва“, а третото „не трябва“. Но когато намесиш референдум в решението – тогава става опасно. Масите имат удивителната способност да гласуват против волята на всеки един отделен индивид.

Криминализирането на КАКВОТО И ДА Е въз основа на референдум е погрешно. И примерите „ама те бият негрите/децата си“ са толкова неподходящи, колкото и сравнението със хомосексуализма което направих преди малко. Едното няма нищо общо с другото, освен че и двете минават под формата „представяте ли си ако се случи на вашето дете?“. Какво мислят повечето хора не е непременно правилно – ето, аз и ти мислим, че не трябва да се бият децата, а „повечето хора“ в Нова Зенландия мислят че трябва. Ха!

Още едно ниво на анализ – знаеш за транзакционния анализ, нали? Разделението Родител – Възрастен – Дете.
http://en.wikipedia.org/wiki/Transactional_analysis#The_Ego-State_.28or_Parent-Adult-Child.2C_PAC.29_model
Закон „за или против абортите“ и Възрастен закон. Решението „За“ е на базата на чисто прагматично решение – майката си решава. Тя може да реши „грешно“ и да абортира велик пълководец, но това си е нейна работа. Кой има личностни права в случая е много сложен казус, но отново няма връзка с примера. Идеята е, че повечето хора са достатълно зрели, за да вземат Възрастното решение майката да има правото да реши. (бтв, във Финландия майката няма пълното право, http://en.wikipedia.org/wiki/Abortion_in_Finland, и това не е добре)
В момента решение „за или против биенето на децата“ ще е Родителско решениер взето въз основата „това е ГРЕШНО“. По-скоро за успокоение на гузната съвест на родителите, които понякога шамарят децата си, но „не толкова много колкото съм виждал Иван да бие неговите“. На хората, които решават този въпрос като Възрастни, подобен закон не им трябва. За тях биенето на децата е просто адски ГЛУПАВО и непродуктивно. Алкохолизма е също подобна глупост, и не е необходимо да бъде криминализиран. Във Финландия е незаконно да купуваш алкохол от магазин след 21 часа, и това не спира глупаците да пият. Никоя „Родителска забрана“ не спира глупаците:)

Преди 100 години и закона за абортите би бил Родителски – НЕ БИВА, защото е ГРЕШНО. Защо мисля, че обществото е още недорасло да реши относно биенето на децата чрез Възрастния си? Защото има намесен референдум. На никой не му трябва референдум за решаване на очевидни неща. Правителството го приема, и не се притеснява кой е „за и кой е „против“.

Какво най-вероятно е станало в Нова Зенландия? Хората, които поступват децата си (но не колкото Иван) за отишли да гласуват против. Иван, и още 2-3 едеота са отишли да гласиват „за“. Хората, които не бият децата си, изобщо не са гласували – пука им има ли закон или не. И точно защото повечето хора са били против, забраната не е минала.

Коя партия подкрепя разрешаването на „лекото пляскане“? Консервативните „Family First“? Интересно
Референдум, моля ти се.

Vassilena Dotkova: Всъщност повечето неща, които пишеш, си ги мисля и аз.
Първо, съгласна съм, че подобен въпрос не може да се решава с референдум. Защото точно потърпевшите от едно подобно решение не могат да гласуват в референдума. Все едно да питат само мъжете дали да е криминално да си бият жените или не. Преди сто години ако някой беше направил референдум дали жените да имат право на глас и ако само мъжете бяха гласували в него, какви ли щяха да бъдат резултатите? Тоест, аз не смятам, че е много справедливо и продуктивно да се пита една група от обществото за правата на друга група. Но така или иначе това е референдум иницииран от граждани, по законово установена процедура и не може да им бъде отказан.

Само не съм съгласна, че според повечето хора да се бият деца е глупаво и грешно. Всъщност, според повечето хора в България и вероятно в много страни от Британската общност, където има утвърдени традиции на телесно наказание, това си е нещо съвсем нормално.

Въпросът за човешките права е важен и определящ, когато се решава подобен казус. Не може да се сравнява със забраната за алкохола, защото човек който пие, вреди на себе си и поема осъзнат риск за собственото си здраве. А който си бие детето, вреди на друг човек. Все едно да искаме да е разрешено да се кара след употреба на алкохол, защото всеки знае че е глупаво и така или иначе малцина идиоти го правят, а Възрастните хора никога. Някои неща просто са вредни и опасни и трябва да бъдат забранени, за да се напомня на обществото за вредата и опасността от тях.

Atanas Boev: Шамарене като възпитателна мярка – пълна глупост. Доказано. Правата настрани, питайте дресьорите на лъвове. Не може да набиеш лъва, и той да се разкае, и да обещае, че повече няма да прави така. Дори докато е малък, понеже като порасне, задължително ще те изяде Респекта води до послушание, обясняването води до разбиране (лъва те слуша дори когато вече живее самостоятелно), боя води до изяждане.

Написано в грижа и възпитание, обществото | Коментари (7)