С доза нежност

Това представяне на „Близо до бебето“ излезе във вестник „Гласове“ през август, благодарение на Нева Мичева, която ме интервюира и нахвали в текста си. Заради някои от нещата, които се радвам, че имах възможност да кажа в интервюто, се надявам да ми се размине нескромността, че го публикувам и тук. Благодаря, Нева!

“Но когато прегърнеш плачещото си бебе, плачещото бебе вътре в теб също се чувства прегърнато…”, е едно от многото изречения, които не очаквате в тази книга, но откривате с благодарност. От излизането си през февруари 2008 г. тя се превърна в малък бестселър, различен още на пръв поглед от всичко друго в българските книжарници тревнозеленакорица без очевидни индикации за темата освен самото заглавие (“не приемам биберона като символ за бебе”, обясни Василена); името на авторката с малки букви долу, след логото на издателството и gorichka.bg (сайтът на “инициативата за популяризиране на идеята за устойчиво развитие в един бързо променящ се свят” на Магдалена Малеева); уточнение, че хартията е от “устойчиво управлявани гори от мрежата pefc chain of custody”. И съвсем не на последно място умни, весели, дискретно придружаващи текста илюстрации, специално рисувани от Виктория Книш. Рядък случай на яснота на намеренията, последователност в изпълнението им и уместност на избраните средства.

“Тази книга е писана от майката на едно момченце”, заявява авторката подхода си в началото. Само че “Близо до бебето” постепенно се разкрива не просто като плод на опита на произволно взета майка, а като резултат от много четене, изпробване и обговаряне на определени проблеми, на отлична обща култура, уважително отношение към човешкото същество, целенасоченост. Така че книгатапредлага както описание на процес, така и собствена идеология. Поделена е на части “Бременност”, “Раждане”, “Живот с бебето”, “Кърмене”, “Покупки за бебето и още някои идеи” и дава преки и практични отговори на основните въпроси, които възникват у родителите през бременността и първите месеци на детето. Нещата са дадени по принцип, но и в частност, с оглед на България, така че всяка жена без специални познания, познанства, пари и контекст да превърне бременността си от евентуален проблем в удовлетворително изживяване.

“Близо до бебето” препоръчва да се замислим без какво можем и да не се притесняваме да се лишим от него (вещи, предразсъдъци, безсмислени навици “консумирай по-малко, използвай повторно, рециклирай” е девизът на Василена); да определяме правилата в крачка, като вярваме повече на мъдростта на тялото, отколкото на рекламните трикове на разните индустрии; да не забравяме, че животът в утробата е реална част от опита начовека, а “болката наш помощник”, така че бременността и раждането могат да са интимен и чувствен процес вместо травмираща медицинска операция; да отстояваме кърменето като „първото истинско любовно преживяване на бебето” (вж. чудесната аргументация срещу изкуственото захранване, десетте стъпки към успешното кърмене на УНИЦЕФ, препратката към Лигата на “лактивистите”, www.lalechebg.com). Хубавото е, че освен да препоръчва, книгата дава и варианти как не да “търпим”, а да изживяваме дейно и ведро родителството.

“Близо до бебето” е свежа в много смисли: от първа ръка е, ползва най-нови международни източници и (без ни най-малко да е умилително-бебешки написана) не се свени от малки дози емоционална лексика. “Срашнопо лезна” и “адски сериозна”, ако трябва да приложа въпросните малки дози към самата нея.

Василена Доткова е на 34, завършила е английска филология, работила е на много места, последните от които шведското и норвежкото посолство в София. Превеждала е филми, в актива си на преводач има и две книги: “Философско изследване на произхода на нашите идеи за възвишеното и красивото” на Едмънд Бърк (заедно с Еньо Стоянов) и „Как се възпитават момчета” от Стив Бидълф. Временно живее в Стокхолм. И понеже в момента работи основно като майка на дветеси деца момче и момиче на 4 и половина и на 2 години, като нея родени във Варна затова си имисли: “преоткривам забравени неща от моето детство и чета социология на детството, права на детето, книги за възпитанието…”. Hейният блог е един от най-полезните и обичаните сред българските блогове. Последното засега публично начинание при лятното завръщане във Варна беше flashmob (свикано по електронен път между приятели и приятели на приятелите кратко събиране) на кърмачки пред Фестивалния комплекс на 5 август. Целта му беше “да покаже кърмещите жени като видима част от ежедневието на града”, в който град гърдите на жените отдавна вече са изключително рекламен инструмент, не и онова, за което са предназначени.

Човек все си представя родителството като свръхаз роля, не като преоткриване на собственото “то”, както го описваш…
За мене е намиране на пътя между двете. Помага ми да сглобя нещата в цялост. Родителството е супершанс човек да направи терапия на себе си. Може да звучи егоцентрично, само че придобитото по този начин знание е в услуга и на децата. Разпитвам моите родители и баби и изобщо всякакви хора за спомените им от детството и от родителството: по-големите изводи не са нещо ново, номи се показват по нов начин, преживявам ги лично… хората са направени от рани от детството.

Вярваш ли, че всеки може да бъде добър родител?
Всеки, доколкото нещата зависят от него… което се опасявам, че всъщност не е отговор.

Мислиш ли, че лошото детство се възпроизвежда?
Да, със сигурност. Понякога имам чувството, че няма измъкване от тази въртележка. Но от друга страна, дори фактът, че говорим и мислим нещата, ми дава надежда, че постепенно ще се променят. Във всеки случай родителството е идеална възможност това да стане.

От блога ти ли тръгна идеята за книгата?
Не, обратното беше. Отдавна обсъждам с много хора нещата, които ми хрумват покрай родителството, и в такива разговори се роди идеята: ако не ме бяха насърчили приятели, нямаше да се заема. Много пъти съм си казвала: “Ех, това защо не го знаех от самото начало!”, та ми се стори, че може да спестя някое чудене и лутане на други в моето положение. Като решихме с “Горичка” да има такава книга, ми поставиха срок раждането на дъщеря ми и трябваше да го изпълня. Докато пишех, си “преговарях” за второто бебе. Желанието ми беше да представя моя начин на отглеждане, който поставя в центъра родителите и децата, не медицинските авторитети. Започнах блога покрай излизането на книгата.

“Горичка” не се ли занимава с екология?
Да, но нещата са свързани. Консуматорското общество ощетява еднакво и природата, и връзката деца родители. За природата е ясно – използване на ресурси по неустойчив начин, замърсяване. При отглеждането на децата има голям натиск вър-
ху родителите да подходят консуматорски към ролята си, постоянно им се предлагат всевъзможни комерсиални псевдорешения. Родителят е отчужден отролята си като
почнеш от раждането, където си плащаш за секцио, и минеш през кърменето, което те притискат да откажеш в полза на промишлено
произведен заместител… има безброй примери.

Приносът ти към “Горичка” и блога не е единственият в Мрежата. Къде можем да те намерим още?
В www.bg-mamma.com съм ангажирана основно с форума за кърмене. То, между другото, е феминистка кауза за мен, защото е свързано с преживяването на женското, с преоткриване на връзката на жените със собствените им тела. Кърмещото женско тяло е субект; самият акт на кърмене противодейства на сексуалното обективизиране
на женското тяло.

Това ми напoмня за блога на Петя Кирилова www.openlyfeminist.com, …
Един от любимите ми.

В какво се състои “личният” ти феминизъм?
Живея с мъж, с когото отглеждаме още един малък мъж, така че по никой начин не съм „сепаратистка”… Бих казала, че съм по-скоро equity feminist, феминистка за равноправие вярвам, че отърсването на жените от насилени схеми трябва да бъде
смислено и за мъжете. Префасонирането на отношенията в патриархалното семейство, което потиска всички свои членове и произвежда много страдание, би било освобождаващо и за мъжете. В Стокхолм на 8 март видях мъж с плакат “Искам по-
малко власт”… Блогът на Петя ми е любим, защото е първото място, където се заговори на български за тези неща. Любимият ми американски блог пък етози на “таткото бунтовник”(www.rebeldad.com), който си гледа вкъщи децата, докато жена му работи навън. За него това е кауза и той е в непрекъснатконтакт с разни медии, за да утвърждава образа на stay-at-home dads.

Кои са нещата, свързани с родителството, които непременно трябва да се изведат като теми в публичното пространство в България?
В момента тема номер едно, която се нуждае от обществено внимание, за мен е насилието срещу деца. И то не само екстремните случаи, които попадат в болниците, а ежедневните проявления – боят, унизителните наказания… към тези неща има невероятна толерантност.

Имам идеи за нова книга, но не виждам кога… Пише ми се повече за възпитанието, за уважението към детето. В България има огромен проблем в тази област. От една страна, властовите отношения в семейството и обществото са все още много корави. От друга, тоталитарните традиции в образованието са съвсем живи във всички институции, работещи с деца – още от яслите са организирани по тоталитарен начин.

вестник „Гласове“, бр. 32, 21-27 август 2009

Написано в аз | Коментари (2)