Една детска градина в Стокхолм
Спотайвам се, защото никак не ми се пише още един постинг за това колко добри са някакви социални услуги в Швеция в сравнение с България. От друга страна обещах да разкажа за детската градина на сина ми, а и си струва да се види колко много може да се подобри грижата в детските градини, без да е необходимо да се влагат допълнителни пари. Така че ще изредя супер набързо нещата, които ме впечатляват и скоро след това ще постна нещо друго, за да сменя темата и да не досаждам.
Жоро ходи на обикновена общинска градина от месец и ето каква е тя:
- В началото родителите ходят заедно с детето, докато свикне. Обикновено около две седмици, но тъй като Жоро е голям и беше във възторг от мястото, ние стояхме с него само 4 дни. В нашия случай присъстваше и сестра му, понеже я гледам аз и няма къде да бъде, освен с мен. Присъствието на малко братче или сестриче в такива случаи е съвсем обичайно. На втория ден, когато Жоро за пръв път остана за обяд, ние със Сия също обядвахме заедно с децата в градината.
- Преди постъпването на децата не се правят кръвни изследвания, нито чревни или някакви други.
- Не знам с какво чистят, но няма мирис на хлор и препарати.
- Родителите могат да влизат в помещенията по всяко време и повечето го правят при оставяне и вземане, което се случва в различни часове. Не се влиза с обувки.
- Децата ходят по чорапи или боси, това го споменавам само защото в българската градина, в която Жоро е ходил за малко, имаше грандиозен проблем с желанието му да стои вътре бос през август, което не беше позволено.
- Следобедният сън е по желание. В групата на Жоро никое дете не спи, а в по-малката група спят само някои. Специално помещение за сън няма, но има отделни стаи с различни играчки, както и обособени кътчета с по някое меко диванче например, оградени със завеси и т.н. Цялото пространство е разчупено, а не подчинено на идеята всички да се виждат ясно във всеки момент. Прилича на дом и е уютно.
- През по-голямата част от времето децата имат възможност да си избират заниманията. Понеже моят син е в група с 4-5 годишни, имат табло с имената на всяко дете, на което то залепя картинка със заниманието, което си е избрало за следобеда. След това по картинката всеки може да си припомни какво е правил и да се увери, че си е прибрал играчките.
- Има отделно помещение за рисуване със стативи, всевъзможни бои и хартия, където децата могат да влязат да рисуват когато искат.
- Малките групи имат книжка за всяко от децата – формат А4, ламинирани и подвързани, със снимка и името на детето на корицата, а вътре снимки на членовете на семейството, дома, любими играчки и т.н. Ако някое дете тъгува за близките си, може да показва книжката си на другите деца и да им разказва за тях.
- Всяка група има директна външна телефонна линия и родителите могат да се обаждат на учителките и на децата по всяко време. Обаждала съм се на Жоро два пъти, когато е имал съмнения дали му се ходи на градина и сме се уговаряли предварително да се чуем през деня.
- Групата от 15 деца има 3 учителки, в детската градина има и 2 мъже педагози, макар и не в нашата група.
- Децата говорят на учителките на „ти“ и на малко име.
- Всеки педагог в градината има служебен имейл адрес, всяка седмица до всички родители се изпраща седмичен мейл, в който накратко се изреждат събитията и заниманията през изминалата седмица и предстоящите през следващата.
- Храната е съвсем проста и децата имат възможност да избират и комбинират сами някои от елементите й. В нашата градина няма сутрешно хранене, а само плодове в 10 часа, обяд и следобедна закуска. Обядът обикновено се състои от няколко неща, които могат да се комбиринат – например проста салата, варен ориз, печена риба и варен нахут с малко подправки (това имаше когато аз обядвах там) или супа и едни много вкусни пълнозърнести сухари (knäckebröd), които по желание могат да стават на сандвичи с нещо отгоре, десерти няма, пие се вода. Детето само посочва кои от нещата иска да му сложат в чинията и колко, няма натиск да се яде.
- Децата са навън по много независимо от времето, което честно казано на моменти ми идва леко в повече, но се ползва с широко одобрение сред родителите. Всеки вторник има излет, най-често в гората, но понякога я сменят с друго място.
- За повишаване на тон или за наказания просто е абсурдно да се говори.
- И последно ще се похваля, че през този месец Жоро не е боледувал, Сия също, макар че в групата редовно има деца, които се разхождат със сополи под носа. Правилото е, че не могат да идват, ако са имали температура през последните 24 часа, сополите сами по себе си не са табу. Това потвърждава моята абсолютно неекспертна теория, че децата в детските градини боледуват много не само заради обмена на вируси, но и заради стреса от раздялата с дома и близките, кофти отношението и т.н. (Има все пак и научни изследвания, които показват доста завишени нива на кортизол месеци след тръгването на градина, а кортизолът е хормон на стреса и може да влияе върху имунната система. Има и такива, които показват обратнопропорционална връзка между качеството на детските градини и нивата на кортизола у децата на вързаст 3-5 години в тях.)
Интересно би било да се съпостави цената на отглеждането на едно дете в шведска и в българска детска градина, но ми се струва очевидно, че основните разлики не са толкова в „материалната база“, колкото в отношението, начина на мислене и ценностите, на които се базира обществената грижа за децата.
36 отговора to “Една детска градина в Стокхолм”
Напиши коментар
Здравейте,
не съм ви писала досега, но съм ви чела.“Близо до бебето“ също и за да обясня накратко колко много я харесах, ще кажа че я подарих само 36 пъти.
Сега по статията, всичко звучи много меко и балансирано, както съм си представяла, че трябва да бъде.Споделете обаче как се справят хората при конфликти между децата или когато трябва да направят нещо, а не искат (сега не мога да измисля кое е това което трябва,но…).
Вълнува ме заради малкия ми Христо(1г. и 5месеца), роден и дотук гледан и с ваша помощ, за което благодаря, но влизаме в период в който започват „острите камъни да не мелят брашно“ и ми трябва информация и вдъхновение
Толкова ми е болно каква голяма разлика има между „системата“ там и тук в Б-я,все едно че живеем на различни светове.Съгласна съм,че проблема е в по-голяма част в главите на хората,отколкото финансов.Аз много често получавам забележки,че влизам в „Светая Светих“ – спалнята на децата в понеделник,за да занесем пижамката на Йони,макар че много често съм оставала в стаята с децата като го оставям сутрин,за да изчакам учителката да се появи отнякъде,за да не стоят сами и тогава някак си премълчават забележките.Може би основен проблем в българските общински градини е и малкият брой на персонала спрямо препълнените групи с деца(в нашата са 32 деца с 1 учителка на смяна и една помощник педагог-лелка),но докато не се промени ужасният модел за адаптиране към различната и непозната среда(от вратата-подаваш ревящото дете и бягаш) и възпитанието на принципа на заплахи,наказания и викове и 2 учителки на едно дете да има,полза никаква.
За изключително опасните детски площадки,неотговарящи на никакви европейски изисквания за безопасност,не добрата храна,стари и моралноостарели мебели и липса на адекватни за възрастта на децата играчки изобщо няма да пиша,защото съм сигурна,че повечето родители,чиито деца посещават средностатистическа държавна градина знаят за какво иде реч.
Много е хубаво,че децата имат възможност да прекарват повече време навън,а за сравнение в нашата градина децата в I и II група от октомври до април почти не стъпват на площадката,а стоят с часове вътре и гледат телевизия и филмчета.Лошото е,че повечето родители удобряват това и под предтекст,че децата могат да настинат поощтряват „домашният арест“,а за гледането на филмчета повечето смятат за напълно нормално,след като и без това вкъщи това е нормална практика.
Благородно завиждам на Василена и на другите родители,които са попаднали на по-добри условия в някой детски градини и в България.Ако повече хора повдигат гласно тези проблеми със сигурност промяната ще настъпи доста по-бързо.
Звучи точно както и трябва да бъде. Лошото е, че не може да се сравнява толкова лесно и само по това как децата са гледани в градините.
Ужасно впечатление ми прави в България, че децата са приемани като някакво бреме от повечето родители. Може много да си ги обичат, но едно дете няма нужда само от дрехи, топла храна и любов на думи. Има нужда от грижи и ужасно много внимание от страна на родителите си. А не родители, които да излизат и да го оставят някой да го гледа почти всяка вечер или да го дават на бабите всеки weekend, за да си починели (от детето). Има много път да изминат родителите и чак тогава градините може би ще се оправят. Просто не мисля, че обществото е готово за типа градини, който описваш: *да говори на малко име на госпожата (ама моля Би се, какви да тия неща) *да не се храни, ако не е гладно (те ще ми уморят детенцето… или те нищо не му дават да яде) *да ходи босо (затова е болно) *как може със сополи да ми го водите, я да си го взимате и тн и тн. Мнооого малки неща, но все пак много на брой.
Здравейте, казвам се Елица и съм майка на две прекрасни деца – Борис на 9 години и Валентина на 2 години и девет месеца. За първи път попадам на вашия сайт, но още с първата статия съм провокирана да оставя мнение, защото моето момиченце от три седмици е на градина – общинска, държавна. Положението с градините в България наистина е много критично, защото последните години в големите градове, особенно в София недостига на места е огромен. Доколкото си спомням някъде около 3000 деца остават извън детските градини (държавните), основно първа група и ясли. Това го казвам неслучайно, защото си е истинси късмет за тези, които са приети и забелязах миналата седмица на родителската среща в нашата група, че родителите се интересуват основно от това с какво ще играят децата, къде ще спят и какви пари трябва да съберат за да се подобри материалната база. Образователната част беше представена набързо от г-жата и от предложените от МОН помагала – 7 на брой по различни дисциплини, бяха сведени до 3, които да се закупят, като тези по музика и изобразително изкуство категорично бяха отписани като ненужни. НЕ мога да разбера защо изкуствата се подценяват така, като те са изключително важни и успешни в развитието на умения у децата. И това се случва още в градината на 3 години и така си върви до последно в училище!
Ще се радвам да чуя и вашето мнение, защото ми е интересно да споделите какви са практиките във Швеция.
Благодаря за вниманието!
Елица
Намерих блога ви и ми стана любим! Само ще ви помоля, не спирайте да пишете, изобщо досада е поседната дума, която ми идва наум с темите, по които пишете и информацията, която споделяте. много българи пътуват в чужбина, но не толкова много се докосват до истинския живот в другите държави, така че колкото повече информация за позитивни примери, толкова по-добре. Негативните ние сами си ги пишем, четем и слушаме по новините тук в България. Едно спокойствие и цялостност лъха от вашия блог и се чувствам много добре, когато чета, затова пишете!
Има някои неща, с които не съм съгласна – например да не се правят изследвания преди прием или пък да не слагат децата да спят. Но това, че децата трябва да спят следобеда си е мое мнение… Може би трябва да се измисли система за разделяне на децата, които искат да спят и които не, за да не си пречат… на едните да шъткат непрекъснато за да не събудят другите и т.н…
Иначе с радост могат да заявя, че част от нещата ги има и в нашата държавна детска градина в София, в която ходи голямата ми дъщеря (също като Жоро и тя е декември 2004).
Например – сами си избират заниманията. Или по-точно не биват заставяни да вършат нещо ако не им се апликира или рисува в момента. Има организирани занимания, но те са изцяло по желание на децата. Няма отделно помещение за рисуване, но има пастели, моливи и флумастри на достъпно за децата място и те могат да рисуват, когато пожелаят. Има телефон и родителите имат прво да звънят по всяко време с изключение м/у 2 и 4. Децата говорят на учителките на „ти“. Децата са навън по много, но все пак зависимо от времето.
За голяма част от другите неща… самото ни общество не е готово да ги приеме и според мен ще има недоволство от страна на родителите. Все още не мога да проумея защо толково се настояваше от страна на родителите да има ТВ и ДВД в градината. Който иска да си гледа ТВ у дома… защо трябва там да ги зомбират допълнително?!
Много добре си го описала! Бях преди време в Дания на обучение и практиката ми беше точно в детска градина – ами нищо общо с нашите държавни такива – беше малка, уютна, точно тогава имаше и други стажанти и се бяхме събрали на 20 деца 10 учители! Децата излизат навън и в дъжд и студ, като си имат по един комплект космонавт и ботуши само за тези разходки.
Веднъж или 2 пъти в седмицата беше децата сами си приготвяха храната – с помощта на учителката естествено, а пред останалото време всеки си носеше от къщи, без лакомства и бонбони. Който иска спи, който не ще – играе в дворчето. Много мили спомени ми навя твоя разказ… в такива моменти и аз като мъжа ми съжалявам, че не останахме там, но това е друга тема.
Скъпи майки, много интересни неща пишете. Реших да драсна и аз тъй като станах нещо като приемна майка на една млада майка и нейното дете. сега нашият Михаилчо има две майки и е най-веселото и забавно дете, което съм виждала. Биологичната му майка е от дом за сираци и е от ромски произход за ужас на някои от моите приятели и на старите баби – приятелки на майка ми, които уж възпитавани в социалистически интернационализъм са си истински расисти. Не съобщавам тези факти за да предизвикам определени реакции на възхищение а по-скоро да се легитимирам. Та и аз дотолкова се развълнувах от темата, че реших да се опитам да създам много подобно място на стокхолмската детска градина – заедна с приятели създадохме Веселата къща. Пътувала съм доста и съм запозната с доста системи за възпитание и обучение на деца. Най-впечатлена бях от детските градини в Израелските кибуци – там събирах материали за дисертацията си и поработих на различни позиции – включително като помощник възпитател в детската градина. Мога да Ви разкажа много интересна история, която промени дори моята илюзия, че съм много толерантен към децата човек (аз имах малък син по онова време)но се опасявам да не ви отегчавам. Видях и Валдорфските градини в Германия и Ирланска Монтесори градина. Разбрах че ние в българия имаме доста първобитна представа за възпитанието на децата и съм съгласна с мнението, че много родители в Б-я не са дораснали дотам че да разберат това. виждам край себе си много разбити човешки съдби, които са съсипани от родители, които са възпитавали децата си в уж рамките на нормалното, но всъщност в една нормална страна биха били отнети от родителите си. Не съм претенциозен и превзет човек и не мисля, че е толкова страшно да тупнеш детето си в случаи когато то издевателства над околните (а моят син често правеше това), но ме разстройва цялостното насилие и неуважение към детската личност. Нарочно 4 години работих като учителка по английски в няколко детски градини за да имам право да бъда допусната до детска градина (аз съм социолог по образование и нямам педагогически профил, но си разработих система за преподаване по английски, която излезе много успешна преди да се захвана сериозно с бизнеса който правя сега – имам фирма за пазарни проучвания)Нагледах се на разни чудесии в детските градини…а сега въпреки че обновиха много градини учителките и общо взето стресиращият ненормален псевдоред си е останал. Абсолютно съм съгласна, че децата боледуват от стреса – ами че и с нас е така. Да не говорим за енергийната чувствителност на някои деца – те не се преструват че не могат да седят на едно място – те наистина не могат и е престъпление да бъдат карани да седят с часове и играят на „Мълчанка“ !!! те не се преструват че не могат да понасят присъствието на някой човек и стават агресивни към околните Просто трябва да ги разберем и създадем нужните условия за да са спокойни, здрави и весели. Ох май много дълго писах …Прощавайте …ще пиша пак скъпи майки …интересно пък защо бащите са извън заинтересованите?? Поздрав най-сърдечен до всички Цвети
Радвам се, че темата предизвиква толкова реакции. Цветелина, аз все пак съм супер впечатлена от историята за приемането на ромската майка във вашето семейство. Ще ми бъде много интересно да разкажете повече и за отглеждането на децата в кибуците в Израел.
Абсолютно съм съгласна с мнението на тези от вас, които казват, че порядките в градините са въпрос на манталитет и вероятно някои от детайлите, които съм изброила, не биха се приели добре от много български родители. Но със сигурност биха приели да имат повече избор. Защото като казвам, че децата тук могат да ходят боси или по чорапи, това не означава, че са длъжни да ходят така. Ако аз дам на сина ми пантофи, никой няма да му забрани да ходи с тях. Но той има право да решава доста неща сам – например да спи или да не спи, навън ли да играе или вътре в някои часове и т.н.
Относно изследванията аз наистина не знам какво толкова можем да научим от кръвната картина на едно видимо здраво дете, но така или иначе тук изобщо не се правят никакви кръвни изследвания без медицински показания, тоест не се бодат децата за кръв просто ей така нито на 6 месеца, нито на година, нито когато и да било. Защо ако сами си гледаме децата и ги събираме да играят с познати и непознати на детските площадки, не ги бодем за кръв, а ако ще ходат в детска градина, това е необходимо?
Относно „учебния материал“ – тук не се купуват никакви допълнителни помагала. Децата се занимават по малко с буквите и цифрите, а тези които проявяват интерес дори четат и смятат по малко. Степента, в която ги занимават, е според интереса и желанието им. Няма задължително учене наизуст на стихотворения или нещо подобно. Тази година имат специални часове, в които се занимават с емоционална интелигентност – как да разпознават различните чувства, които изпитват и които изразяват другите хора, как да реагират, когато някой е тъжен, уплашен и т.н. Имат и часове за спорт в салона на съседното училище, където общо взето тичат и играят игри.
Между другото днес в градината имаше закуска за родителите – всички родители, братчета и сестричета на децата бяха добре дошли да закусват заедно с децата. Това се прави отвреме-навреме, за да имат възможност родителите да контактуват помежду си, и просто за да се гради общност между семействата, педагозите и децата. Тоест да се заличава доколкото е възможно преградата между детската градина и дома, която с толкова усилия се поддържа в България.
Lazy и Цветелина са казали много важни неща за ролята на децата в живота на възрастните в България. Децата са някакво бреме, но човек трябва да е жертвоготовен и стоически да ги отгледа, като под отгледа се има предвид да не се разболяват, да си учат и да са нахранени. За психическото добруване на детето не се мисли толкова, колкото за потния му гръб.
Истина е, че български семейства, които се сблъскват със социалните служби в други държави, често не разбират в какво ги обвиняват. Скоро четох историята на някакво семейство във Франция. Социалните са написали „децата не получават достатъчно внимание“, на което майката отговаря с „това не е вярно, децата ми винаги са били нахранени и облечени“.
Всичко е много хубаво, ама как ще да не е скъпо? Мъжът ми работеше за малко като учител по рисуване в една ДГ и трябваше да носи сам хартия, бои и четки за всяко дете!!! На мен пък не ми предоставяха служебно учебници за децата, щом са в първи клас (учителка съм по английски).
Освен това трима учители на 15 деца!!?!! Тук на един не могат (или им се свиди) да платят, какво остава за трима! Да не говорим как ще се настрои населението срещу бедните педагози, ако случайно назначат трима – ще излезе, че са най-мързеливите и незаслужили заплатите си. Чувала съм какво ли не по адрес на учителите. Струва ми се така небъдно, макар хубаво…
aninn,
Съгласна съм само донякъде – нямам пресни впечатления от България, но когато аз ходех на градина имаше поне 3 готвачки, „домакинка“, медицинска сестра и сума ти „лели“, които бяха помощен персонал неангажиран с гледането на децата. Сега така ли е? В нашата градина тук има само пегагози, една готвачка, една чистачка и директор, който върши и работата на така наречената домакинка и още каквото друго организационно има да се върши. Безспорно е че тук общината дава на градините повече пари на брой деца, а и таксите са значително по-високи от българските, но пък и всичко е доста по-скъпо и разходите са по-големи, така че според мен нещата пак опират в голяма степен до приоритети. Например в детската градина няма телевизори и двд-та, с парите за които могат да се купят много хубави четки и боички.
Ако има трима педагози, ще им кажат, че са мързеливи, а ако децата гледат цял ден филмчета, тогава никой нищо няма да им каже, така ли? Може би си права за небъдното, но е заради начина на мислене основно, не толкова заради парите. А начинът на мислене не е един за всички и все пак подлежи на промяна.
Мнго хубава статия. Напълно споделям мнението, че децата се разболяват поради раздялата и трудното адаптиране в градината и яслата. Пример за това е сина ми, който беше толкова депресиран в яслата, че непрекъснато боледуваше, което завърши и с преплитане на червата. Това беше един тежък за нас период, но единствената причина да го задържъм там беше за да не изгубим мястото за градината. Грешка, за чието преодоляване работехми и все още продължаваме да работим.
За да се постигне ситуацията в Швеция трябва многоого да се работи в България и от страна на родителите и от страна на педагозите в градините, които гледат на работата си като на досадно нископлатено занимание и едва ли не факта,ч е не получават много пари оправдава и незаинтересоваността им.
Преди седмица, когато сина ми тръгна на градина с новите си маратонки, които трудно обуваше ме казах да помоли учителката да му помогне ако не може да ги обуе сам, на което той учудено отвърна“Ама тя не може, тя е уморена, може само да ходи“.
Ами абсолютно съм съгласна, че начинът ни на мислене е основен вредител. Ако повечето хора мислеха за децата си първо, а не за себе си, щеше да има също така много повече средства за образование (все пак детските градини са към МОН) и тези средства щяха да са по-адекватно разпределени. Нямам преки впечатления за това как са нещата в градините в момента, тъй като детето ми е още малко, аз от няколко години работя в гимназия, а мъжът ми по принцип не е учител, работи като такъв само за малко, като услуга, преди 4-5 години. Мисля, че все още има доста лели в градината, но това не е информация от първа ръка.
Въпреки това продължавам да държа на това, че финансирането е огромен проблем. НЕ подкрепям гледането на филмчета, но хубавите материали за рисуване са скъпи, освен това свършват и трябва да се купуват нови, а на пазара вече има ДВД-та за по 50-60 лева. Педагозите са по-скъпо платени от лелите, макар и по-ефективни. Материалната база в нашата гимназия – библиотеки, мини учебни центрове, касетофони (за чужд език са необходими), ремонтирани стаи и тоалетни и т.н. е изградена освен с печелене на проекти и с „просене“ на пари от родителите, като това се води дарение (разбира се, дава се и квитанция и пълен отчет за похарчените пари). Не смятам, че това трябва да е начинът, да не говорим какво е отношението на някои родители (което се предава на учениците) към учителите в този случай – едва ли не си слагам тези пари в джоба. При нас няма излишество от учители, за да се мисли, че разхищаваме средства, напротив, много често някои колеги работят с двоен норматив, зарди голямото текучество. Иска ми се да дам и още един пример, но ще отклоня темата
Относно това кое в БГ се нарича работа и кое – не, съм абсолютно съгласна с теб! За съжаление тук се цени колко часа си СТОЯЛ на работа, а не колко си РАБОТИЛ. И какъвто и бунтар да си, като видиш, че в крайна сметка по този критерий те оценяват и изкарват, че по цял ден само си вееш краката, накрая зарязваш системата и тя си остава все така непроменена.
Надявам се да не съм разбрана погрешно – аз съм с две и повече, ако имах, ръце за такива промени. За първи път реших, че ще стана учителка, когато чух за училището на Френе и за втори, когато се наложи да уча методика в четвърти курс. Някои от идеите така ме грабнаха, мислех, че знам отговора за всички проблеми, които съм имала като ученичка. Уви, оказа се, че дори учениците не ме приеха така, както си мислех, че ще стане. Те САМИ ми казаха, че си искат стария, изпитан, насилствен метод, някои дори предпочитаха да съм по-стара
Кой е виновен – общество ли, семейство ли – не знам, но наистина не сме готови още.
И макар вече да прекалих с дължината на коментара само вмъквам един пример за разпространеното мислене тук, в Стара Загора. В момента организирам рождения ден на сина ми. Оказа се, че никъде не мога да намеря истинско детско заведение, където да направя партито. На повечето места децата са отделени в детски кът в отделна стая, менюто е подходящо само за възрастни, изобилства с пържено, сладко и солено. Сервира се алкохол, пушенето не е забранено. На въпроса ми: „Пуши ли се?“ ми отговарят: „Да, да, няма проблем.“!!?! Накрая намерих едно място, където обещаха да се съобразят с всичките ми изисквания, включително да приготвят храна, която е извън менюто (понеже не е подходящо според мен), по моя рецепта. Не можело аз обаче да вкарвам храна, защото трябвало да има печат от ХЕИ, за да не глобят собствениците на заведението. Значи ако взема торта пълна с консерванти, маргарин, твърде много за едно дете захар и кофеин, но с печат от ХЕИ – всичко е здравословно и добро за детето ми, а ако направя тортата сама, с избрани продукти, без консерванти и с повече плодове, отколкото захар – не може, защото е със съмнителен произход! Управителката дори ми сподели, че също мисли като мен, но досега не са идвали при нея с такива желания, дори ми каза, че на следващия ден имали детско тържество със свински уши, ракия и… цигари! Ясно е, че ако аз съм единственият им клиент, ще фалират, затова и предлагането продължава да бъде все така непроменено.
Благодаря ви момичета, на всички! Вашите мнения ми доставиха удоволствие. С тях може би ще помогнете да се променят ситуациите в българските детски градини. Бивша детска учителка съм(напуснах по собствено желание, защото исках децата повече да се възпитават и по-малко обучават) и не съм се отказала от желанието си да се промени системата в детските градини. Надявам се с ваша помощ да успеем.
Тъжно е сравнението. Още по-тъжно ми става, че инситуциите в БГ не само, че не се опитват да направят промени в методите си, а вървят и в посока задължително посещение. Т.е. дори и да има родители, които се опитват да намерят алтернатива на „новата“ стара детско-яслено-градинска система, то те са на път скоро да са „извън закона“, ако не искат децата им да посещават държавните заведения дори и в предучилищна възраст. Въвеждането на задължителни предучилищни групи от 5-годишна възраст или на целодневно обучение в началните класове все повече ме плаши, но се надявам да мотивира мен и много други родители да отстояваме позицията, че образованието не се прави въпреки децата и родителите, а заради и заедно с тях.
здравейте,
аз искам да участвам в дискусията с мнение за българия,показващо светлина и из нашите земи.
голямото ми дете на 2 и 10 месеца и от седмица ходим заедно на градина.да,частна е детската градина,но е факт,че я има.камелини-монтесори в лозенец.всичко,изброено в статията,с изключение на изследванията и закуската за родители и братчета/сестричета е реалност и тук.направо е невероятно да се гледа как тече денят там.аз ходя с него,адаптираме се – и аз и той – и е супер.работя с деца,но по-големи,водя планински програми за деца от 6 до 17 и то главно тинейджърите са ми интересни за работа,проблемни по-конкретно,но в градината на колето за пръв път ми се приработи с дребосъци.
възрастните се наричат на малко име, не са учители,а directors,не в смисъл директори,а от direkt(водя)и точно това правят – водят ги в посочена от тях посока.игрите се наричат работа,всеки си работи,с помощ или без,на постелка на маса или на килимче ако е на земята,т.е. идентифицира се лично пространство и се цели уважаването му от другите.толерира се и се поощрява самостоятелността,няма играчки без учебен ефект,абсолютно всичко седи на достъпно за децата място,яденето е няколко вида,има вегетарианско меню,децата си сипват сами или си искат,ако не могат,спи се пожелание или иначе се занимават тихо.2пъти седмично идват двама много сладки батковци,които свирят и играят с тях,така,че дори има мъже обучители,което си е цяло чудо,а според мен е много важно да участва и мъжка фигура в процеса на учене.в мойта работа,в планината винаги сме двуполови екипи и е определено печеливша комбинация при работа с група деца.
в градината отношението е индивидуално към всяко дете,това ме впечатли.няма наказания,но има thinking chair.
май е това горе-долу,ние в къщи сме много о.к. с намирането на тази градина.препоръчвам
приятно да ви е,с каквото и да се занимавате.
А каква е разликата между наказание и thinking chair? Това със стола не е много Монтесори, не знам. Останалото звучи фантастично и се радвам да го чуя наистина. А колко струва?
Е, ЯСНО Е, ЧЕ РАЗЛИКАТА М/У БГ ДЕТСКИ ГРАДИНИ И ШВЕДСКИТЕ /В СЛУЧАЯ/ Е ОЧЕВАДНА!
естествено, както и не конкретно само детските градини, а целият начин на живот „тук“ и „там“
ИМАМ 2 ВЪПРОСА.
ПЪРВИЯТ Е – ИМА ЛИ ТЕЛЕВИЗОР В ДЕТСКАТА ГРАДИНА НА ЖОРО И ПРЕДВИДЕНИ ЛИ СА ЗАНИМАНИЯ С ТВ./http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=434488.0/
И ВТОРИЯТ –
ДАЛИ ИЗОБЩО ТАЗИ ПУБЛИКАЦИЯ ЩЕ ПОМОГНЕ ДОРИ И С ЕДНА ПОЛОЖИТЕЛНА КАПЧИЦА ЗА ТРАГИЧНОТО БГ СЪСТОЯНИЕ НА ВЪЗПРИЕТИТЕ НОРМИ ЗА ДЕТЕОТГЛЖДАНЕ В ГРАДИНИТЕ……….
или просто ще разкърви ненужно нечие майчино сърце……
безпомощно в ситуацията, в която е принудена да гледа рожбата си………
Г-жо Снежана, наистина се ядосах на изказването Ви и по-точно това в скобите, че повече да се възпитават и по-малко обучават. Децата не се възпитават, децата се ОБИЧАТ!!!
Някой трябва да си поговори с тях с ЛЮБОВ, да поиграе с тях с ЛЮБОВ, да пофантазира с тях … , а ако щете и да не им пречи да се занимават едно с друго, не да ги възпитава. Те сами намират пътя, често доста по-вярно от възрастните. И ако изобщо трябва да се говори за възпитание, то изобщо не мисля, че трябва да идва от страна на детските учителки ( в повечето случаи самите те невъзпитани). Разбира се, че учители и родители трябва да са на едно мнение за това кое е позволено и кое не, но моля Ви, не желая някоя детска учителка да „възпитава“ детето ми, искам да му прави компания, да играе с него, да го опази само да не се нарани много жестоко и да го обича, но не защото е моето гардже, а защото е детенце и е свято бидейки такова, както всички, всички деца.
струва 400,плюс 4лв храна на ден – 480 на месец.засравнение – валдофската е 540,княжевската 520,псевдо монтесори в г.баня около 600,екоградината sunflowerkids – 650.
а какво е шведското решение за деца,които нараняват и го правят и след обяснения(каквито се правят естествено поне няколко пъти преди столчето)?
колкото до това дали столчето е наказание – ами според мен не.не е time out.седят в същата стая,могат да се заявят и от него ако са готови..а и смятам,че всички сме виждали как може да повториш нещо 100 пъти,но то пак да не бъде чуто от малкото експериментаторче с границите на родители и други възрастни.
Вчера бях на родителска среща в нашата детска градина,където след кратка борба да убедя родителите да съберем пари за закупуването на нови матрачета за леглата(старите са на 30 години),повдигнах въпроса за доста грубото отношение на помошник възпитателката на групата на моя син.Тази жена ежедневно заплашва децата с различни животни,с „циганите“,с това че няма да ги преберат мама и татко;крещи и свири с една свирка и им подвиква като говеда и мнооого подобни истории.Вече няколко пъти бях говорила с учителките,с директорката,но никакъв резултат.Отговорът който получихме вчера беше,че жената която има 30 годишен стаж и е отгледала толкова много деца има своите лоши моменти и освен това и остават 2 години до пенсия и някак е неетично да я гонят гонят от работа.Значи по-етично е да се стресират децата и за да не нарушаваме рахата на жената,ще си търпим.
Лошото е че не знам ако преместя синът си в друга градина(което е почти невъзможно,защото няма места) дали няма да се натъкна на друга „леля Дари“ и още по-голям стрес за детето от новото място.
Здравейте пак!
Нямах възможност да ви пиша по-рано скъпи майки, но дела дела и документи! Интересни дискусии и много теми се заформиха… Обаче важното е че толкова хора / родители започнаха да се вълнуват от въпросите за отношението към децата ни, а те са на всички ни НАШИТЕ ДЕЦА.И главното е да бъдат обичани… Ето появиха се и разни алтернативни градини. Много ми е неудобно да ви кажа, че и аз открих такава съвсем наскоро, обаче не смея да го кажа защото може да ви изглежда скрита реклама, а аз съвсем случайно влязох да прочета за Шведската градина и за първи път участвам във форум или блог е това дори не знам точно.Наистина се развълнувах от вашите теми въпреки че моето собствено дете е на 22 но все пак имаме си малкото полуромко детенце Михаилчо вкъщи. Толкова много ми се налагаше да работя през последните 15 години – все работих и работих и все оцеляваме и оцеляваме в тази България и все нямаме време за нашите дечица. но такова място сме си избрали и трябва да го променим.Всъщност имам съвсем друг бизнес и идеята беше да направим градина за децата на нашите служители. Изобщо не знам рационално за какво ми беше да се захващам с това начинание – но всички като викнаха в един момент „да правим градина!“ и колегите и майка ми и синът ми. „Колко благородно!“ – казват моите приятели и познати Наистина е благородно но доста трудно изпълнимо а в един момент се оказах сама нагърбена да реализирам груповата мечта. Наистина се уверих че всичко трябва да се направи с любов и най-малкия детайл. Това не обезателно означава луксозно изпълнение. Най-трудно се намират хората които наистина обичат децата и самите те не са травмирани,така че да не могат да се вгледат в себе си и да разберат че всъщност това което правят не е много любов а едни шаблони дето са ни ги набили в главата…По този повод само исках да ви разкажа историята от Израелска детска градина, която ми обърна представите за мен самата – споменах я на 14 окт. Децата в кибуците – нещо като селища комуни се отглеждат по уникален начин – израелците признават че там децата получават най-добро възпитание и грижа. Групата в която бях аз помощничка беше половината от 2.5 годишни деца а другата половина от 3. Когато пораснат с половин година – тези на 3.5 отиват при 4 год а при тези на 3 идват 2.5 год. Децата непрекъснато бяха занимавани но много плавно и без насилие от типа на подвикванията с метален глас „Хайде деца сега да видя кой не прави това и това“ В моя случай половината група изрязваше нещо с ножички – (пази боже в нашите градини на толкова малки деца не се дават подобни неща) а другата половина майстореше с глина. Учителките ги наблюдаваха – когато забелязаха признаци на отегчение при „лидерчетата на групите“ – те извадиха някакви други играчки и децата едно по едно станаха следвайки „лидерчетата“- нека така условно наречем по-активните деца. Накрая от всички остана само моя любимец Хасав-чо – най-слабичкия и мъничкия. Той още около половин час увлечено си бръмчеше нещо с глинената си змия. Гледах го, чаках го да оправя масата след него, обаче никакъв симптом че се кани да приключи. Накрая аз нежно, ама много нежно му посочих другите деца и го побутнах натам. Ловко му измъкнах змията и той се запъти натам без никакъв протест. Ех ако знаете какво конско ми четоха – иначе много добронамерените към мен учителници!!! Заниманието на детето не трябвало да се прекъсва особено когато то толкова хубаво се е концентрирало в него!!! То можело да си продължи докато иска да си размазва глинената змия дори и да стане време за обяд. А на обяд там можеше да дойде родителят от полето да си изхлузи калните ботуши (това го видях) и да седне и хапне с децата, а посли да им почете приказка докато те заспиват следобед. Идваха и по-големи десетгодишни деца- да помага почистят и поиграят с децата. Мисля че проблемът на нашите градини не са старите мебели или играчки или матрачета – градината до нас я обновиха като луксозен хотел, обаче май си е старата казарма защото старите учителки си останаха.За съжаление видях много тъга и напрежение и в децата в една частна градина, която посетих и видях че луксозната обстановка не помага. Децата бяха видимо нещастни и озлобени а впоследствие по случайност дори успях да разбера и защо.
Монтесори системата също не помага, също както и Валдорфската – когато просто формално се прилага.Самата Монтесори е казала – аз се уча от децата как да ги гледам. Сега сме 1 век по-късно – децата са други. В германия видях вманячено стриктно спазване на ценностите на Рудолф Щайнер (идеолога на Валдорфските училища) но само ако видехте рисунките на децата от това училище и ги сравните с другите живи и смели картини на една изложба около тяхната катедрала бихте разбрали че децата от специалното Валдорфско училище са стегнати в калъп. Зададох въпроса „А децата имат ли право да рисуват както поискат а не според каноните – ще закачат ли картината им във фри стайл на стената до другите?“. Не-е деликатно ми отговориха – може да си я нарисува но да си я занесе вкъщи. Е, казах си няма да приема да бъда обучавана в още една идеология – Марксизмът-Ленинизмът ми беше достатъчен!!! Но да не помислите че защитавам тезата за хаоса и да оставим децата на самотек – в тази крайност изпаднаха детските градини след промените. „Нищо не правим – всичко е социалистическа отживелица!“. Сега е наистина много по-добре. Един баща беше написал в едно списание: Всъщност децата обичат дисциплината и реда. Вие как мислите? Аз съм съгласна с него. Сигурно ще кажете че си противореча. Да привидно. Та трябва да намерим начин да съвместим двете крайни тези на дело.
Аз май прекалих с дългото изказване – но сега ми е паднало кой знае кога пак ще вляза пак. Пожелавам лека вечер на всички вас и СИРОМАШКО ЛЯТО, скъпи майки и татковци (ако случайно се е появил някой)
ЦВЕТИ
Браво!Това е,което не трябва!Това е,което прави българина по-различен от европейцинте!Кажете сега как да го изпраним на всички „педагожки“,те повечето от тях в България сигурно нямат email или е строго конфиденциален.Затрогващото в разказа е,че наистина децата не тънат в лукс,но класата си личи по вниманието и отношението.Аз имах такива проблеми с това,че детето си позволява да говори на име е на ти на възрастни,дори са готови да го изкрат,че нещо не е в ред зароди тази си общителност,любознателност,желание да играе на открито.И хора уви наказанието в начална степен в България още се практикува…Те не стига,че нямат подход тука,нямат разбиране ами и ще наказват…Самите вузове,където се обучават трябва да наблегнат на морала,на детската психология-то това да не им е като във фитнеса на учителките-раз два и айде.
Понеже много се изписа, а и много хора повдигат въпросът за учителите в детските градини, реших и аз да се намеся.
Знам как стоят нещата в детските градини в България, тъй като имам близък човек, работещ там. Коментарът за фитнесът на учителките е абсурден, повечето от тях дори не могат да припарят до фитнес зала. Нито им остава енергия или време, нито имат пари за фитнес карта.
Най-лесното нещо на света е да се обвинят учителките (те май винаги са жени) за всички неволи. Никой не се замисля, че е безкрайно непрестижно да се работи това, и то не само защото така гледат хората на тази професия, а и защото заплатите на тези хора са жалки. То всъщност престижът и заплащането са си свързани. В София една детска учителка взема 360 лв. чиста заплата, а отговаря за 30 деца. Има до себе си само един помощник възпитател, който взема пък минимална работна заплата.
Никой не иска да става учител, а още по-малък брой хора искат да стават помощник-възпитатели. Знам за случай, в който тази дъжност е заемана от алкохоличка, и след много оплакавания от страна на учители и родители, я уволняват. Да, но след няколко месеца връщат същата жена на тази длъжност, защото никой не се появява дори за интервю за свободната позиция. И така си продължава омагьосаният кръг.
Замислете се кой млад и ентусиазиран човек (а такива има, повярайте ми) ще се захване на подобна работа.
Да не говорим за другата страна – родителите. Много често те създават невероятно големи проблеми, гледат на децата си като на бреме, не се интересуват какво се случва с тях, не обръщат никакво внимание на емоционалното и интелектуалното развитие на децата си. Важното е да ги гледа някой докато са на работа, а дали по цял ден ще гледат телевизия, вместо да се развиват, въобще не ги интересува. Има родители, които забравят да вземат децата си от градината и се налага да им се звъни по телефона за припомняне, а понякога се случва учителят да заведе детето до дома му, ако знае къде точно живее. И не, не става въпрос за деца от малцинствата.
Проблемът е, че всичките тези изкривени нагласи ги има не само у учителите, срещу които се скача веднага, а у почти всички нас като общество.
На тази професия се гледа като на нещо жалко. Програмите в университетите са остарели и почти нищо не е променено. Старите детски учителки са минали отдавна комунистическата школа и е почти абсурд да ги накараш да се променят. Младите преподаватели бързо се отказват от мизерните условия на работа и се преквалифицират. И ги разбирам, ако трябва да съм честна.
Истинската криза ще настъпи след около 5-10 години, когато започнат масово да се пенсионират сегашните преподаватели. Тогава не само няма да има досадни стари учителки, ами изобщо няма да има учителки. Друг пресен случай – понеже няма кой да замества болна учителка, се налага да се обадят на жена, която е родена през 1923 г. Е сега си представете след някоя година на колко такива жени ще се налага да се молят.
Няма кой да научи и покаже на самите възрастни, че децата са личности, и че с тях се общува като с такива. Ако самите ние осъзнавахме това ясно, тогава като потенциални или реални родители щяхме да очакваме такова поведение не само от учителите и техните университетски преподаватели, а от всеки един около нас.
Тогава щяхме и да осъзнаваме колко важна е учителската професия и колко уважително трябва да се отнасяме към нея. Това включва И адекватно заплащане. И да, нека всички които твърдят, че само с пари не ставало замълчат за момент, защото пък без никакви пари нищо не може да стане. Когато мислиш как ще вържеш семейния бюджет, за да изхраниш собствените си деца, спира да ти пука за грижата за чуждите.
За съжаление, ако се научим на всички тези неща, ще се наложи да се научим по трудния начин.
Скъпа Ме,(извинете че се обръщам към Вас така но не зная името ви) напълно съм съгласна с Вас и за родителите и за учителите. Много ме боли за това че един тъпак футболист получава много повече от един човек, който създава най-сложния продукт – хората. За мен тази професия е на първо място. А сега през последните 20 год е наистина трудно – семейството вече не е надеждна институция и много децата са зарязани на произвола или почти. Късметлии са ако попаднат на някой истински Учител по призвание, който е на първо място човек. Между другото често и учителската среда не приема такива хора. Бях свидетел как уволниха една учителка на сина ми – много новаторски настроен човек който им преподаваше скучната химия по съвсем нов холистичен начин – в контекста на парадигмата всичко е енергия. но това е друга тема. Трябва да правим всичко възможно да променим отношението към учителите. Предложих на родителите на съучениците на моя син да събираме малка сума допълнително месечно – като жест на благодарност към учителите в 19-то Су в София – те наистина са добри учители …Е познайте каква беше реакцията – гледаха ме като извънземно! Значи така: влизаме си в луксозните коли и офиси и хич не ни е еня в какава кочина са нашите деца и техните учители, готови сме да платим за лизинг на нова кола 500 лева месечно, а не сме готови да дадем заслуженото на заслужаващите. Че дори едно време по селата семействата са дарявали учителите с някакви храни – то това е било дефицитното. Моят син за моя радост също сам по своя инициатива изразяваше благодарност към някои от учителите – след някой много хубав урок – купуваше им шоколади! голям образ. Искам да споделя с Вас едно свое наблюдение, което е може би светлина в тунела. Много познати мои младежи проявяват интерес към педагогическата професия – искрено и от сърце. Синът на моя приятелка в Италия като рече това ще уча и нищо друго и така и стана. Много ме учудва и как приятелите на моя син – 20 – 22 год младежи идват да играят с децата в нашата детска градина – свирят им на разни инструменти, хранят ги. Обясняват им. Сред моето поколение нямахме такъв интерес към „досадните“ малки хлапета. напоследък както се бях отчаяла че не мога да намеря достатъчно ведра учителка изведнаж изневиделица се появи младо момиче от приятелите на сина ми, притече се в тежък момент и ме изуми с изключително адекватния си подход към децата. Справи се по-добре от опитен „професионалист“ Оказа се че е отгледала двете си сестрички. но по-важното е с какво чувсто за отговорност подхожда към възпитанието на малките дечица – как им обяснява и се занимава с тях със съзнанието колко важно е това. Не знам, не смея още да правя социологически констатации ще видим, но редом с чалгаджиите и бабаитите израства едно друго паралелно поколение за което са много важни истинските ценности и съответно децата и отглеждането им Ох сори че трябва да прекъсна! Привет сърдечен на всички ви! честит първи сняг и успех каквото и да правите!
Цвети
Василена, следя блога ти от доста време и всеки път като вляза тук ме раджваш с нещо ново. Ето още една история, пълна с хубава енергия! Тъй като има вече ужасно много коментари за живота и уредбата в детските градини, ето какво ми стана особено интересно:
„Тази година имат специални часове, в които се занимават с емоционална интелигентност…“
Можеш ли да разкажеш повече за тези занимания, ако имаш наблюдения, или пък да дадеш някакъв линк с информация по въпроса. Много ми се иска такъв тип обучение да предложим и на градините тук, в България!
Много, много благодаря за този блог и за темите в него.
)
Аз живея от близо година в Гърция с трите си деца.
Голямата е в 10 клас, а малките(на 3г8мес и 1год8мес)все още не са на градина или ясла по мое желание.
Интересно ми е да чета всякакви материали за обучението и възпитанието на децата в детските градини, даже съм поръчала и помогала, за да ги уча у дома.
Голям интерес предизвика у мен споменаването на уроци по емоционална интелигентност – ако може малко повече информация по въпроса…
Благодаря още веднъж за всичко, което пишете тук – чета жадно, ред по ред (и между тях
Искаме още и много!
Поздрави от слънчева Атина!
Много хубаво звучи всичко за детската градина на Жоро. Мечта. Трябва да ти кажа Василена,че след една година ходене в нашата, просто го спрях. Поне съм си вкъщи и мога да го гледам. Определено щеше да ми е по-лесно само с Дима. Само искам да отбележа, че в градината на сина ми има карантина от септември (варицела). Всички 30 деца се тръшнаха поетапно. 30 деца – една госпожа на смяна до обяд и една лелка! 40 квадрата е много като площ. Стаята им за спане е ужасно тясна с легла на два етажа. Нямат двор, а междублоково пространство, осрано с гълъби и боклук. Извиках да отпушат огромното езеро от незнайни неща, дето се беше събрало около един канал от 10 години сигурно.Имах предложение към Директорката да ходи в другия филиал (нова градина пред блока ми) поне на изобразително изкуство или английски с други по-големи групи (по време на карантината), тя ми каза, че изобщо не се била сетила даже за такъв вариант. Много много имам да се оплаквам. Няма да го направя…
Извивявайте че толкова отдавна имамтук коментари с висящи въпроси, на които не съм отговорила.
Първо ме питахте дали има в градината телевизор и отговорът е не. Възможно е някъде в градината да има за някакви случаи, но не е в групата при децата. Има компютър обаче и за два месеца откакто Жоро ходи на градина веднъж децата са гледали филмче на монитора на компютъра.
Относно коментара на me за ниското заплащане и кофти социално положение на учителите абсолютно съм съгласна – положението е адски зле и съм сигурна, че точно средствата вложени за заплати са финансовият елемент, който наистина прави най-голяма разлика между градините тука и в България – не толкова базата и консумативите, но заплатите да със сигурност.
Няколко души ме питаха също за часовете за развиване на емоционалната интелигетност, но за жалост нямам подробна информация, защото мен ме няма на заниманията
Знам, че този модул и тук е нов, че децата имат на две седмици примерно специални занимания в тази област, водиха ги на театър, чиято тема беше гневът, после говориха за страховете, други подробности не знам още, а и Жорката учи шведски и за голямо негово и мое съжаление не всичко разбира в тези занимания засега. Но и родителите по принцип имат по-добра грамотност в тази област по мои наблюдения – примерно ако детето се страхува да се пусне по пързалката, не му казват „Е, как може да те е страх от такова нещо, ще ти се смеят, нали си голям…“ А го учат да разпознае чувството и утвърждават правото на детето да го изпитва като питат „Страшно ли е?“ Ако чуе някой да плаче, учителката в градината пита „Кой е тъжен?“ и отива да го успокои. Ще се постарая да проуча повече по темата, и за мен е интересна.
бреей че дълги коментари, не смогнах да ги прочета всички;)по темата-живея в чужбина и аз съм си мислел, че не бива да пиша какво е извън България, но ще се опитам да обобща като кажа – пишейки за начина на живот /като цяло/ в чужбина, не бива да търсим сравнението в сегашния момент и да се опитаме да направив всичко както е „при тях“, но е полезно да съберем познание и идеи и да отсеем полезните неща – защото не всичко, което е на запад е за възхваляване. тук, в частност, за детските грижи също важи – добре е да се споделят такива наблюдения и опит и дано да намерим начин да възползваме от полезните практики.
Василена,исках само да попитам от чисто любопитство как се справят в обшуването на шведски децата ти?
На въпроса за емоционалната интелигентност: има много инфо в нета. Аз намерих това: http://nationalstrategies.standards.dcsf.gov.uk/eyfs/taxonomy/33695/33657/0/46384
Цветелина, хайде да обменим опит за подхода ви към децата във вашата градина. В Плейцентър Приятели още не сме изградили конкретен подход, но учителката ни има страхотен усет към децата и съм много доволна как се отнася към тях. Искаме да проучим по-детайлно, както знаеш, добрите европейски и световни практики и да създадем някакви позитивни модели, които да споделим и с други.
Я, имало още сънчовци в тоя блог:)
Много интересни идеи. При нас в РиРиРа е доста хаотично положението – нормално, все пак сме само майки и то леко разпиляни. Има много какво да се желае. Много ми хареса това с албума със снимки и картинките на заниманията, по които всеки си подрежда нещата.