Цветелина, хайде да обменим опит за подхода ви към децата във вашата градина. В Плейцентър Приятели още не сме изградили конкретен подход, но учителката ни има страхотен усет към децата и съм много доволна как се отнася към тях. Искаме да проучим по-детайлно, както знаеш, добрите европейски и световни практики и да създадем някакви позитивни модели, които да споделим и с други.

Първо ме питахте дали има в градината телевизор и отговорът е не. Възможно е някъде в градината да има за някакви случаи, но не е в групата при децата. Има компютър обаче и за два месеца откакто Жоро ходи на градина веднъж децата са гледали филмче на монитора на компютъра.

Относно коментара на me за ниското заплащане и кофти социално положение на учителите абсолютно съм съгласна – положението е адски зле и съм сигурна, че точно средствата вложени за заплати са финансовият елемент, който наистина прави най-голяма разлика между градините тука и в България – не толкова базата и консумативите, но заплатите да със сигурност.

Няколко души ме питаха също за часовете за развиване на емоционалната интелигетност, но за жалост нямам подробна информация, защото мен ме няма на заниманията Знам, че този модул и тук е нов, че децата имат на две седмици примерно специални занимания в тази област, водиха ги на театър, чиято тема беше гневът, после говориха за страховете, други подробности не знам още, а и Жорката учи шведски и за голямо негово и мое съжаление не всичко разбира в тези занимания засега. Но и родителите по принцип имат по-добра грамотност в тази област по мои наблюдения – примерно ако детето се страхува да се пусне по пързалката, не му казват „Е, как може да те е страх от такова нещо, ще ти се смеят, нали си голям…“ А го учат да разпознае чувството и утвърждават правото на детето да го изпитва като питат „Страшно ли е?“ Ако чуе някой да плаче, учителката в градината пита „Кой е тъжен?“ и отива да го успокои. Ще се постарая да проуча повече по темата, и за мен е интересна.