Какво ще правим с българското училище?
Преди коледните празници, покрай истерията с пълния член, като че ли най-после се заговори малко и за истинските проблеми на българското образование. Този разговор ми се струва много важен и ужасно закъснял. Иначе като стане дума за училище, дискусията обикновено все забива я към дисциплина, я към наркотици, я към вечерни часове. Не че тези теми не са важни, но са някак периферни за училището, чиято основна работа все пак е да образова.
Според мен, както и според международните изследвания (например тези на OECD), българското училище върши тази работа много зле. Българските ученици са на някои от последните места особено по грамотност, но също по математика и по останалите показатели. Това не е заради лошата дисциплина, а заради закостенялата образователна система, която все още се базира на ценности от тоталитарното минало, че и по-назад.
И аз съм продукт на българското образование с много ясен спомен за неговите пороци, така че темата ми е изключително интересна и ще се опитам в следващите постове да пиша за някои от нещата, които виждам като проблеми в българското училище.
И понеже ще ми трябва повече време и концентрация отколкото успявам да открадна по празниците, засега само „подгрявам“ с една снимка от местния вестник на едно малко шведско градче, която ми попадна преди няколко дни:
Това е класна стая в началните класове на училището Gripsholmsskolan в Мариефред, на шейсетина километра от Стокхолм. Децата в момента са в час.
Мисля засега да не казвам нищо повече, благодаря че четете и извинявайте за дългото мълчание.
13 отговора to “Какво ще правим с българското училище?”
Напиши коментар
Хех, права си за всичко, а снимката е много яка. Обаче, момченцата на преден план просто …спят:)Не че нашите първолаци не спят по задните чинове, но все пак…
Харесва ми как спокойно се чувстват децата в час – застанали са удобно, свободно и научаването става с лекота и не на сила. Един по-мек, може би, начин да влезеш в обществото.
Харесват ми и сътворените от тях неща от рециклирани материали.
А като седят на чин и искат от тях да пазят тишина и да не мърдат дали не спят всъщност повече? Българското образование в менгемето на руската школа довежда децата до състояние на мразене на ученето и пълна фрустация най-късно до 5 клас. и естествено после проблеми с дисциплина, липса на мотивация и т.н.
Рабира се че трябва да можеш да се движиш, разбира се че трябва да се сменя динамично това с което се занимаваш, разбира се че трябва да си активен участник, а не слушател и да си взаимодействаш с другите, разбира се че трябва да учиш докато правиш, разбира се.
оххх аз още не мога да преживея жестоката реалност в детската градина,а като се замисля какво ни чака в училище направо ми се доплаква.моят син е като „шило“ и една минута не може да стои на едно място,а за стоене на чин и почивка под час как ще свиква се чудя просто не ми се мисли.оптимист съм и тъй като имаме още 1,5 г. до I-ви клас,нещата може да се подобрят
Когато аз бях I-ви клас(’83г.),имаше някаква програма,в която учехме сутрин по няколко часа,обядвахме,след това имахме кратка почивка за игра в училищния двор,малко следобеден сън и пак учебни занимания.В понеделник носехмме чантата си с учебници и тетрадки за упражнения,а в петък я пребирахме вкъщи.Може би е била експериментална и за съвсем кратко време,но си спомням,че никак не бяхме натоварени с излишно учене вкъщи,а и майка ми казва че е била доста спокойна за мен така.
Ужасявам се от мисълта, че след 1-2 години детето ми ще е в първи клас, а не знам имам ли избор в България. И аз като snujolin не мога да се примиря с детската градина, та какво остава за училището?! Скоро станах свидетел на един ден от живота на едно първолаче – като 9-часов работен ден. С огромна чанта, която трудно и аз нося, с пица за обяд, безброй задачи и глупави учебници… Не искам това. Като начало си търся хубава страна, в която да заживеем.
Здравейте,
Благодаря за интересните статии, свързани с образованието на децата ни. Темата ми е близка, защото имам две момчета в първи и трети клас. Всеки ден се сблъсквам с нежеланието им да учат, липсата на интерес и и дори липсата на желание да ходят на училище. И двамата ходят в обикновенно столично училище. На родителските срещи слушам почти едно и също всеки път – нарастваща агресия между децата и безразличие към учерния процес.
Мисля си. Ето на какво попаднах наскоро-
по погрешка изпратих поста си, без да го довърша. Мисля си, че децата ни имат нужда от повече разбиране и по-малко наливане на информация.
А това е линка, който исках да споделя по темата -http://zlatno-zrantse.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0021&n=000001&g=
проблемът с българското образование е че всъщност в училищата работят чиновници; моят кратък опит, с участието в международен конкурс за дизайн на класна стая с партньорството на българско училище и настоящия опит да повторим и потретим инициативата и в други училища (за сега само веднъж и то в начална фаза), показва че всъщност училищните администратори не отчитат важността на работата която вършат; не осъзнават нито отговорността, която реално носят нито силата, която притежават; след продължителни проучвания по света за средата като част от учебния процес се оказа, че при нас средата е просото един тапет, на който никои не обръща внимание; миналата година (2009) се изсипаха няколко милиона за ремонти в училищата, но нито един лев за проучване какво и как да се промени и нито един лев за реално проектиране по оношение дизайна на тези училища, а всъщност може да се направи много дори с подръчни средства; проучването което направихме в ПМГ“Васил Друмев“ във Велико Търново (чиито резултати можете да си изтеглите от тук http://www.pmgvt.org/index.php?a=414610103&page=bg_news) показва, че почти всички ученици са убедени в необходимостта от промяна по отнешение на дизайна на училището (както в интериора, така и в екстериора) и почти толкова от тях биха участвали в ремонат на своето училище; отвратителната практика, учениците да събират пари, за да ремонтират сами класните си стаи, да събират пари, за да си купят бели дъски, щори, да си циклят паркета и т.н. вече е нещо съвсем естествено……във връзка със снимката от местния вестник
Добре дошъл, Христо! Това си е за отделен пост, страхотна идея!
Здравейте! Много се радвам, че попаднах на този пост. Това е моята „болна“ тема и голямата ми болка. Като изчетох всичко до тук, ми идва да кажа:Ех деца, деца! Много странно, защото въпреки годините си, никога не съм се чувствала стара. Съгласна съм с тревогите на всички. Искам само да задълбая и да отида до корена на злото, защото всичко до тук е само следствие и никаква козметична промяна в образованието няма да даде ефект, а ще бъде поредния експеримент.
А бедата е, че както казва Христо, в училище работят чиновници. От написаното от него не ми става съвсем ясно дали разбира дълбочината на проблема.
Аз съм израснала и изживяла по-голямата част от живота си в тоталитарната система. Учех в девическо училище. Не зная колко от вас са чували до кога у нас е имало такива. Учехме отделно момичета, отделно момчета – в различни смени. В първи клас бях през 1950-51 год. От тогава до сега училището толкова се е променило, че просто няма нищо общо с институцията като такава. До четвърто отделение / тогава нямаше класове, те започваха след това – сегашния 5-ти клас тогава беше първи клас. Много по-късно направиха броенето на класовете от самото начало/ имахме : четене, писане, смятане, час по правопис, по правоговор, по изразително / не художествено, както сега го наричат/ четене. И това беше всичко. Имахме един Буквар и една Сметанка. За лятото ни даваха вездесъщия списък с книги, които трябваше да прочетем – предимно приказки, много руски книжки / естествено/ и естествено „Чичотомовата колиба” – ако сте я чували изобщо тази прекрасна книга.
Не виждам никакъв смисъл да се натоварва детската психика с учене в детските градини и с тия пъстроцветни, но безвкусни книги, които заместват сега учебниците. От тях могат да се обогатят само авторите и издателите. Когато застанах от другата страна на катедрата, тогава разбрах какво е станало с образователната ни система, за времето от моето завършване докато започнах работа като учител.
Ще прочета и всичко друго, което мога да намеря, но искам само да ви дам пример защо нещата стигнаха до тук.
Когато кандидатствах в университета, имах бал 35,64 – т.е 0,36 по пълен отличен. По настояване на баща ми не кандидатствах в педагогически профил. Беше проверил къде подготовката е по-добра и се убедих в това чак в IV курс. За двата профила имаше по 150 бройки. С моя бал – с 5,83 от диплома и 5,75 на приемни изпит – бях 151–ва в списъка! В същото време в педагогически профил се влизаше с чиста тройка – от диплома, до приемен изпит. Е как тогава да има добро училище, като повече отиваха да учат само заради едната диплома, да бъдат „висшисти”!
От тук трябва да се започне. По начина, по които се влиза в педагогика, а не само с реформа в образованието. Позната ми е картинката от снимката в поста. Така е и в детските градини в Германия / имам предвид предишната западната/, откъдето имам лични наблюдения. Сега тяхната система търпи същия крах като нашата, въпреки че не са били в тоталитарно менгеме. Там например, за да стане човек учител, не е достатъчно да у завършил педагогика. Необходимо е да е работи три години в училище и ако след това му дадат атестация, че става за учител, тогава може да се дипломира. И въпреки това, училището им става все по-зле. Много имам какво да кажа, но първо ще прочета повече и тогава ще пиша. Може пък да сте стигнали до някакви изводи, които да могат да се реализират и да помогнем на децата си и на себе си.
R.S.Не видях какмога да се абонирам, за да получавам информация в пощата си.
Пропуснала съм един от часовете в основното училище. Имахме час и по краснопис. При такава програма, в четири поредни години, няма как да излезеш неграмотен.
Изключително съм щастлива да попадна на този блог. Самата аз преподавам в университет и имам две деца – 2-ри и 4-ти клас. Проблемите на образованието ме вълнуват много и няма да спра да се боря да променя каквото мога. В момента преведжам книгата The Element на Сър Кен Робинсън и там на 238 страница пише следното: „Най-добрият начин да се подобри образованието е да се инвестира в подобряване на преподаването и издигането на статута на великите учители.“ Според него е пълно с прекрасни класни стаи и учебни програми, но учителите са тези, които правят нещата различни.
Радвам се, че има място, където да поговорим за тази толкова важна тема