Коментари на: Кой е по-по-най-грамотен?

От: Евгения

Евгения — Mon, 25 Jan 2010 14:05:00 +0000

Тук ще си позволя да дам линк към един текст (писан от студент по социология), който обосновава необходимостта от гражданско образование, което да създава съответните нагласи и компетентности в бъдещите членова на гражданското общество (каквито са децата ни) – http://www.asssu.eu/sites/rodina.zaedno.net/files/u20/247-252_Magi.pdf

От: Милена ( Меми)

Милена ( Меми) — Sun, 24 Jan 2010 22:33:19 +0000

Ок, няма да споря повече, съжалявам, че намесих децата ти. Сигурно и Сия ще стане, но Жорето е върхът, аз съм му фен:)

От: vassilena

vassilena — Sun, 24 Jan 2010 17:32:54 +0000

Милена,
Сигурна съм, че децата ми ще правят правописни грешки, както съм сигурна и че ще бъдат относително високо грамотни.
Изречението, което си написала, е съвсем нормално българско изречение на латиница. Даже е почти изцяло по стандарта на БАН, с тая разлика, че „ш“ е написано като на френски, а трябва да е „sh“. Не виждам кое е толкова ужасно, наистина.

От: gimli

gimli — Fri, 22 Jan 2010 21:01:48 +0000

Много са интересни двата линка, напълно съм съгласна с всичко казано в тях.
Нашето образование в момента е изключително нелепо. Като започнем от подбора на предметите, минем през материала, включен в учебниците по тези предмети, а после през самия начин, по който са написани и за капак методите на преподаване, изпитване и оценяване, аз не се сещам нещо, което да не е пълна скръб.
Времето на младите вече е все по-ценно, защото информацията за света, която имат да научат, и която им е истински необходима, е все повече и по-ранообразна. И като така, губенето на времето им в училище е сериозен проблем.

Наскоро присъствах в една занималня и там учителката трябваше да провери един ученик дали си е научил урока по география. Той твърдеше, че го е научил. Тя отвори учебника и започна да му задава въпросите след урока.
- Какъв е предметът на географията?
Момчето взе да мига.
- Ето, нищо не знаеш, продължавай да учиш.

Как може да ни изненадва фактът, че българските ученици са на последно място по грамотност в Европа, (като въпросната грамотност е измерена по показателя разбиране и интерпретиране на текст), след като самите автори на учебниците не владеят това умение?
Още от своите ученически години си спомням, че не успявах да отговоря на въпросите след урока и винаги се изумявах защо питат за най-забитите подробности и никога за „най-важното“.

От: Василена Вълчанова

Василена Вълчанова — Fri, 22 Jan 2010 14:12:27 +0000

Много наболяла и обширна тема, а анализът ти е доста интересен. Като човек, който с писане си изкарва хляба (PR) винаги ми прави лошо впечатление, когато видя правописни грешки в текстове – мои (и на мен ми се случва, естествено) или на други колеги от бранша. И то не защото за правилното изписване на думите се изисква някакъв колосален интелектуален багаж, а защото доказва внимание към детайла.
Но бързам да кажа, че правописът въобще не трябва да се приравнява към понятието за грамотност – второто е много по-обширна концепция.
Още веднъж, браво за добрия анализ!

От: Евгения

Евгения — Thu, 21 Jan 2010 11:26:37 +0000

Горните коментари относно „проблема“ с езиковата грамотност поставят въпроса „Какво е предназначението и функцията на езика?“ Преди да правим драми от не знаенето на правилата, да си спомним, че езикът би трябвало да има най-вече вторична, обслужваща роля (по отношение на изказаните неща и смисли). Ето защо той (езикът) би следвало да бъде гъвкава, жива категория, следваща потребностите на комуникацията, а не някаква затворена монада, застинало в самото себе си тяло, което функкционира по свои изконни и догматични правила, независимо от това какво се случва в полетата извън него. А на мен все ми се струва, че езикът ни (не всекидневният, а книжовният) е „изоставащ“ от динамиката на останалите сфери и в същото време опитващ се да озапти тази динамика с правилата си. Всеки от нас е чувствал „недостатъчността“ на езика, когато се опитва да изкаже по някакъв начин нещо, обвързано с някакво (да речем) ново социално явление, за което още не съществува адекватна книжовна (т.е. легитимна) дума – за мен това е по-големият проблем от не-според-правилата-членуван-подлог. Мисля си, че преди да драматизираме това „не-според-правилата“, трябва да помислим върху това защо правилата не работят, и отговорът да стига по-далеч от присъдата „неграмотност“.

От: Vassilena

Vassilena — Wed, 20 Jan 2010 12:52:11 +0000

Два много яки линка по темата да не пропусна да предложа - от преподавателка по правоговор и от учител по български език и литература в Хуманитарната гимназия във Варна.

От: vassilena

vassilena — Tue, 19 Jan 2010 23:03:56 +0000

А моята идея е дали е толкова важно винаги да пишеш „о“ или „у“ така, както казва правописният речник. Щото точно това на всеки, дори на филолози, журналисти, преподаватели (с много, много малки изключения) се случва да го сбърка понякога. И също така това ли е грамотността? Аз твърдя, че е много по-важно колко смисъл можеш да извлечеш от един текст или даже от един код въобще, отколкото да можеш точно да възпроизведеш една норма, която в края на краищата е относителна, конструирана е от някого и се изменя във времето. Защо все смятаме, че е по-важно да зазубриш нормата, отколкото да можеш да декодираш значения и да изразяваш мислите и чувствата си? Това е папагалско виждане за грамотност. Грамотността не е памет за правописни правила, а по-скоро езикова и комуникативна компетентност.

От: Милена (Меми)

Милена (Меми) — Tue, 19 Jan 2010 22:50:30 +0000

Освен това, според написаното от теб в коментара, значи би казала за сина си: „Абе, той пише някои думи неправилно, но това е ок, все пак е грамотен по един по-широк, съвременен начин!“ М?
И накрая да попитам, че вече трудно се ориентирам, това грамотно ли е или не:
Chte vi bada blagodarna ako informirate vachi poznati za predstoiachtite sabitia

Пфу, че се разпалих, извини ме.

От: Милена ( Меми)

Милена ( Меми) — Tue, 19 Jan 2010 22:33:43 +0000

Добре де, това е тъпо. Какво значи малко грамотен или грамотен в широки граници? Основният въпрос тук е за грешно писане – не мога да кажа за някого, че е неграмотен, ако ми говори на своя диалект /но го разбирам, нали?/, нито пък за себе си ще се впрегна, ако някой ме обвини, че говоря по „варненски“, примерно. Обаче правилно написан пост, статус във Фейсбук или коментар е такава рядкост, че е голяма радост.
По отношение на книгите и четенето не сте ме разбрали съвсем правилно – не ми пука кой колко и какво чете, това е съвсем друга тема, наистина. Идеята е, че – каквото и да четеш – то е напечатано граматически правилно. Така не забравяш „уголемяване“ с „о“ ли се пише или с „у“, опресняваш си непрекъснато граматиката и не го грешиш, когато трябва ти да го напишеш.

Така че – или пишеш правилно, както се пишат българските думи, или не. Не си по-по-най, а си не-грамотен:)