Коментари на: Щастието като кал

От: Станка

Станка — Mon, 26 Apr 2010 11:38:29 +0000

Щастието в детството е като разцъфналите дървета на пролет.Красиви,нежни и изпълнени с надежда.Това което ме караше да се чувствам щастлива бяха, именно моментите в които красотата и нежността ме завладяваваха.Сушена в мама, а тя ме целуваше.Когато се разхождахме в парка. Щастието в моето детство това е любовта с коята бях обгръдена от една любяща, безкрайнно грижовна и дълготърпелива мама, правеща всичко за да бъда щастлива. Тя познаваше само по очите ми как се чувствам, тя винаги знаеше от какво имам нужда, какво харесвам и какво да направи, за да съм щастлива.

От: Зорница

Зорница — Sat, 13 Feb 2010 13:05:58 +0000

хм… няколко неща, много всъщност
…когато ходехме с баща ми у баба ми и дядо ми, ходеше се пеша и пътят винаги ми се виждаше много дълъг, особено през зимата, но пък много хубаво си говорехме, играехме на рими или на „с каквото завърша, с такова започни“ или аз задавах жизненоважни въпроси като „как човекът изобретил чадъра“, а татко измисляше отговори. Имах пълното му внимание през това време, бяхме приятели, които философстват заедно.
…когато се покатервах на дюлята с книжка и с торбичка отмъкната от кухнята на баба ми храна.
…слънчевата вода в двора на баба, кокичетата напролет
…когато с мама правехме пролетно почистване на остъклената тераса, която лете ни служеше за кухня, и след като всичко светнеше, сядахме да обядваме за пръв път за сезона в оградената от вишнев цвят кухня
…когато се скриех зад завесата в дневната вечер и отвън лъхаше хлад, а вътре беше топло и светло, и нашите знаеха къде съм, но ме оставяха на мира
…когато дядо ми заспиваше, докато ми разказваше приказка, а аз го смушквах и той в просъница започваше да ми разказва нещо съвсем друго

чакай, че много се разстроих. Друг път ще продължа.

От: Станимира

Станимира — Sun, 31 Jan 2010 10:32:38 +0000

какъв хубав въпрос. много неща ме правеха щастлива, но и аз не помня някакво бурно щастие, а по-скоро обич, спокойствие и сигурност. те децата май от това имат нужда, а от там нататък вариантите са много – жълтата ми пола с красива цветна бродерия, поповите лъжички в езерото в градската градина, черешите на дядо, събирането на билки и дишането на чист въздух/йодни пари според случая, с баба, цирка, магазина за играчки „Детски мир“ и обикновен ванилов сладолед. колко му трябва на човек да е щастлив. дете или възрастен – за мен няма разлика.

От: vassilena

vassilena — Fri, 29 Jan 2010 22:52:24 +0000

Спомних си още нещо – катерене по дървета. Велико удоволствие!

От: Нева

Нева — Thu, 28 Jan 2010 22:21:27 +0000

Помня едни попови лъжички, които ловях край 125 училище и в които се взирах безкрайно дълго (водата в локвата е топличка на пипане, а те са хлъзгави по един несравним начин ). Друго дзен занимание – охлювите: носех ги вкъщи и ги разквартирувах из саксиите на майка ми, за да ги наблюдавам отблизо. Можех да стана един световен учЕн по охлювите, да не беше лошото отношение на мама към проядените листа
Още – изпитвах наситено щастие от някои цветове и форми по листа (обожавах да рисувам и го правех по много от 2 до 22 години, хаха)… Да седя в слънчево петно и да броя прашинките… Да слушам плочи с приказки следобеда… Баща ми да ми чете и да зяпам картинките…

От: Албена

Албена — Thu, 28 Jan 2010 12:39:30 +0000

Времето, прекарано с татко и брат ми на площадките в Борисовата градина. Да се люлееш до „чук“. Летни вечери. Кал, сняг, пясък, въргаляне по земята. Гнездо – нещо като палатката на astilar, само че по-примитивно. Миризма на нова книга

От: Момчил

Момчил — Wed, 27 Jan 2010 22:14:39 +0000

В момента съм щастлив, че съм имал моето си детство. Дори нещата, които ми бяха леко омразни, като това да се ходи почти всяка събота и неделя на село за да се работи или да ме пращат да тупам килими.
Тогава малките неща си бяха важни за мен.
Малките открития. Всяко едно дребно нещо което съм научавал.
Дори това да е факта, че като си пъхнеш гайка в носа няма как да я извадиш просто като духнеш.
Щастлив бях защото сум откривател.
Сега колкото повече знам, толкова по-бързо разбирам нещата и не е същото усещане.
Искрено се надявам нашите деца да имат детство пълно с емоции, колкото и нашето поколение [нали таралежите се раждат без бодли ] и да сме способни да и го дадем.

От: UZUMAKI

UZUMAKI — Tue, 26 Jan 2010 16:38:30 +0000

Калта е чест(ен) кеф.

От: snujolin

snujolin — Tue, 26 Jan 2010 13:18:31 +0000

Спомням си съботните и неделни сутрини,гушната до мама и излежавайки се до късно без да е необходимо да бързам за училище;летните ваканции на село с баба и тоталното безгрижие,игрите с братовчедите ми,ужасно вкусните филии селски хляб намазани с лютеница;как се люлеех на една люлка под ореха на двора;почивките на море с мама и татко….Май и аз съм гледала на щастието като бягство от седмичните задължения вкъщи и училище.

От: vassilena

vassilena — Tue, 26 Jan 2010 08:18:11 +0000

И мойте скачат редовно по локвите, но в Скандинавия е обичайно и никой не се чуди на това, децата имат едни непромокаеми дрешки за дъждовно време и с тях буквално се търкалят из калта. Предполагам, че няма да им е чак такъв спомен за щастие месенето на кюфтета от нея, прекалено е достъпно
Но в началото на зимата, когато всичко замръзна, Жоро ме питаше „Мамо, защо тази локва не работи?“, в смисъл че като скочиш в нея, не се разплисква