По сандали и вратовръзка
Обещах на Бу да пиша защо съм доволна, че съм жена. В какво само се забърках.
Биологични предимства като „аз мога да си отгледам човек в корема“ или „имам повече връзки между мозъчните полукълба“ не ми се изтъкват, защото винаги може да ми се отговори с някакви проценти мускулна маса, способност за разпръскване на генетичен материал върху половината земно кълбо и т.н., когато важното е всъщност какво свястно ще направи човек с тези биологични предпоставки. А е ясно, че притежанието на тяло, способно на множествени оргазми, не струва само по себе си нищо, ако нямаш наоколо някой, на който да му пука дали осъществяваш потенциала си. Също както способността да зачеваш и раждаш при определени ситуации може да превърне живота ти в ад, което и се случва на много жени по света.
Ако кажа, че се радвам да имам силна връзка с децата си, да полагам грижи за другите и да им приготвям храна, която да им даде удоволствие и сила за живот, това пак няма да е по темата. Тези неща спокойно можех да ги правя и без да съм жена, примери за мъже, които изпитват радост от такива дейности, не липсват.
Можех да кажа, че наистина предпочитам да си сътруднича с околните, вместо да ми се налага да се конкурирам. Така де, кооперативността се асоциира с женственост, а конкурентността с мъжественост, нали? Но най-много ми харесва да мога да комбинирам двете, както ми е удобно.
Също обичам да нося сандали през лятото, дори когато ходя на работа, но си мисля пък, че ако бях мъж, разчупването на строгия дрес код можеше за бъде едно много стимулиращо предизвикателство за мен. Излизала съм с мъже с дълги коси, обеци и лакирани нокти и съм виждала зашеметяващо изглеждащи мъже в поли, така че на традиционните атрибути на половете по отношение на външния вид също не мога да разчитам да ми осигурят някакво предимство.
Ако има нещо, което ми харесва в цялата тази работа, то е, че в ролята си на жена имам известна свобода да избирам каква да бъда. Защото ако трябваше само да раждам и да кърмя, винаги да се съгласявам и никога да не опонирам, или да нося задължително рокли, обувки с токове и дълга коса, както е в някои части на света, определено нямаше да ми е толкова добре да съм тази, която съм.
Харесва ми да съм жена, защото имам възможността биологичният ми пол да не е моя съдба. Защото имам някаква възможност да участвам в дефинирането на женското, аз да си го определям за себе си. За тези свободи много хора са положили и полагат големи усилия, но въпреки това далеч не всички жени все още могат да им се радват. И дори при тези, които са най-свободни, все още има много за какво да се мечтае. Предизвикателство, заради което също ми харесва да съм жена и никак не завиждам на мъжете за техния тип привилегирована позиция.
Тоест, харесва ми да съм жена, но защото съм на правилното за целта място в подходящо време. Защото имам достъп до образование, граждански права, икономическа свобода, контрацепция, пералня, тампони, сарказъм, отпуск по майчинство и бащинство. И до мъже, които не се страхуват да се заемат с дейности, смятани за традиционно женски, което ми позволява да бъда по-истинска приятелка с тях, отколкото баба ми например е можела да бъде с дядо ми.
Може и да пропускам нещо – и вие допълнете.
Другите участници в тази щура блог инициатива засега са:
11 отговора to “По сандали и вратовръзка”
Напиши коментар
Колко точно казано! Благодаря ти за споделеното!
[...] Василена за свободата да избираш как именно да бъдеш себе си [...]
[...] за свободата да избираш как именно да бъдеш себе си. Категории: [...]
Страхотен текст!Напълно приемам това което си написала като валидно и за мен самата.Аз възприемам себе си повече като момчешки тип момиче и винаги съм имала проблем с това като по-малка,заради вечните подигравки в училище,че съм „мъжкарана“.Но сега съм много горда,че за мен е естествено да сменям изгърмял бушон,да водя разговор на спортна тематика,да направя домашни сладки,да си ушия рокля или да нося блузи на мъжът ми с еднаква лекота.Въпреки че не понасям деленето на дейностти по полове,все пак ми харесва,че имам уникалната възможност да кърмя децата си.Това е нещото,което ме е карало да се чувствам най-много жена.Факта,че тялото ми може да направи това толкова чудно и същевременно толкова естествено нещо,ми дава усещането за „превилегированост“,че съм жена.
И аз мога да чистя свещи и да сменям гуми (е, поне на Трабанта можех), да кова пирони и да размествам мебели. И мъжът ми може да пече баници и да мие чинии, да запира мръсни детски дрешки и да зашива копчета.
Взаимозаменяемостта не е равносилна на изместване
въпреки че някои от функциите, нарочвани за традиционно полово ориентирани, трайно си ги разменихме почти нацяло и ни е добре така (или поне на мен, защото са домакински).
Много пъти съм си казвала: „Следващия път ще си избера да съм мъж“…да, аз съм убедена, че си избираме пола преди да дойдем тук. И май имам чувството, че съм си избрала по-трудния вариант. Не се оплаквам – понякога обаче ми се иска да мога да зарежа всичко и да отида да рисувам, без да имам огризения свързани с „време за децата“, „вкусен неделен обед“…или нещо друго.
Обичам чувствеността си, не се срамувам от сълзите си, но още като дете предпочитах панталоните и конструкторите. С много неща от живота си се справам като мъж.
Да си майка е прекрасно и неповторимо…да можеш да отгледаш в тялото си човек е най-вълнуващото преживяване…а още почече после да можеш с въпросното женско тяло да изхраниш бебе…но! Следващия път, когато си избирам тяло мисля да съм по-малко амбициозна и повече да си почивам:)Да си жена е по-трудно…
Абе не че не е голяма работа да родиш и да кърмиш дете, но ако питаме например 11-годишното ромско момиче, което роди неотдавна, едва ли ще каже, че заради тези неща е доволна от женствеността си. Дали тези възпроизводителни способности на тялото ще бъдат сила или слабост, адски зависи от социалния контекст. За мен са сила, голяма, но не бива да забравяме че сме привилегировани и много работа за подобряване положението на жените още е необходима преди повече от нас да могат да се поздравят колко е гот да ти е издут корема, да носиш живот и т.н.
Василена, тая работа с майчинството определено се променя с годините, както и с опита. И първия път бях абсолютно изумена от нещата, които тялото ми прави – все пак, ходиш си двайсет и пет години и си себе си, а после – правиш истински жив човек! И не само това, но можеш да осигуриш всичко, от което се нуждае, за да е щастлив и да расте!
Самата бременност вече не ми беше интересна и като цяло я прекарах в пуфтене и жалби, как тежи и прочее – но животът вътре в мен, когато вече веднъж бях създавала друг, ме радваше още повече, защото знам какво правя.
Но с второто, нещата са по-осъзнати от самото начало, можеш да предвкусваш
[...] Василена [...]
[...] Василена за свободата да избираш как именно да бъдеш себе си; [...]
[...] Василена за свободата да избираш как именно да бъдеш себе си [...]