Динозаврите не са изчезнали
Новият шведски министър по европейските въпроси е бременна жена. Днес премиерът Райнфелд обяви на специална пресконференция назначаването на Биргита Олсон на поста. Трийсет и четири годишната представителка на либералната партия не е най-очакваната кандидатура – повечето анализатори не й даваха шансове за поста, защото е бременна.
На въпроси от журналисти дали бременността няма да й попречи, тя отговори следното: „Живеем в 2010 година, на никоя жена политик не би следвало да се налага да избира между това да бъде политик и да бъде майка. Аз съм омъжена за модерен мъж, не за някакъв динозавър.“
Бързам да разкажа за тази случка от днес, защото може би е извън интереса на българските медии, а пък ми се ще все някой в България да чуе думите на Биргита Олсон. Впечатлена съм от стъпката на премиера, който чрез назначението й заема публично позиция за съвместимостта между майчинството и кариерата на висок политически пост. Надявам се тя да има удовлетворяващи преживявания и в двете области. И си фантазирам нещо подобно да се случи не след много дълго в България, където още има много днозаври.
Снимка: Шведското национално радио
17 отговора to “Динозаврите не са изчезнали”
Напиши коментар
Васи, най-случайно гледах шведски новини точно днес. Мисля, че за Швеция би било по-голям скандал, ако откажат да назначат жена на пост, само заради това, че е бременна. От новините разбрах, че въобще не си държала езика зад зъбите, което за мене е по-фрапиращото – избират непослушната.
Мисля си дали ще има време да кърми бебето и дали ще може навсякъде. От една приятелка разбрах, че имало дебати за това дали да не се забрани кърменето в ресторантите, защото разстройвало апетита на останалите клиенти. занеш ли нещо по въпроса?
Не са изчезнали ни най-малко. Ето, аз съм един жив динозавър и изобщо не се свеня да си го призная пред строя.
За мен да оставиш детето си непосредствено след раждането, за да се върнеш на работа от кариеристични подбуди, е почти равносилно на това, да го оставиш за осиновяване.
Обзалагам се, че бебето ще го гледа детегледачка, а не модерния татко, но аз всъщност коментирам нещо малко по-различно – убедеността на майката, че самата тя няма да изпитва потребност да бъде с бебето си.
Никога няма да приема подобно мислене за напредничаво, никога няма да приветствам модата на епизодичните контакти между майката и новороденото бебе, с цел да се покаже колко добре И жените могат да се абстрахират от родителството, не по-зле от мъжете. Не мога да приема, че да оставиш бебето на грижите на детегледачка, означава да комбинираш успешно майчинството с кариерата. За мен не означава това и няма шансове скоро да започне да го означава.
Таткото е не по-малко важен, но никой не може да ме убеди, че за едно новородено бебе, той може да бъде еквивалент на майката. Най-малкото, с бащата бебето се е запознало едва след раждането си, а с майката вече доста добре са се познавали. Да не споменавам пък кърменето.
Чакай, чакай, а защо си убедена, че ще го гледа детегледачка? Това не е особено разпространено в Швеция, при малки бебета даже хич. Аз пък съм убедена, че бащата ще го гледа. Особено щом и майката казва така, няма причина да не й вярваме. Също съм убедена, че и тя ще има разредена програма, съобразена с нуждата й да е с детето си. Виждала съм как хората в България реагират, когато някой на висока позиция каже, че не може да бъде някъде, защото му се налага да бъде с детето си, но също така съм виждала, че в Скандинавия не се притесняват да изтъкват тази причина и тя се уважава. Ще я следим Биргита Олсон какво ще направи като роди, интересно ми е доколко като министър ще се възползва от правата, които имат другите работещи родители. Тук между другото има някои семейства, които не прекъсват работа след раждането на дете (поне не за повече от месец), но и двамата родители работят на по 25% работно време, защото имат право на това. Така си гледат децата без бавачка и си ходят на работа по 2 часа дневно. Ако се появи някаква клюкарска информация след раждането й, ще докладвам.
gimli,
Сега прочетох пълното й изказване от пресконференцията – казва, че с мъжа й ще си поделят отпуска за гледане на детето, кефи ме. Бебето се чака през юли, ще следя, много е интересно. По принцип министрите също би трябвало да имат право на отпуск по майчинство, те имат заместници, кабинети, където се върши огромна част от работата им. Но някак си се приема за даденост, че на тях не им се полага да отсъстват по семейни причини. Ако тя си вземе отпуск по майчинство, докато е министър, по този начин всъщност даже публично ще подчертае важността на майчинството, нали така? Абе интересно ще бъде да се видят реакции и т.н. Плюс това ситуацията ще е и предизборна, защото изборите са през септември. Олсон всъщност я назначават сега, защото предишната министърка стана еврокомисар. Тук може да се прочете още на английски.
Казах го, първо защото за мен основното е не дали баща или детегледачка ще гледа бебето, а че майката от сега смята, че самата тя няма да изпитва особена потребност да е с него.
Второ, използвах пвода, за да коментирам общия случай на „комбиниране“ на родителство и кариера, посредством връщане на работа броени дни/седмици след раждането.
Има такава тенденция и не мога да я приема в положителна светлина.
Инче ми е ясно, че може да се продължи работа с бебе, особено ако и двамата родители полагат усилия. Имам приятелка в Холандия, чието дете таткото го е гледал повече, даже в момента той е по бащинство.
Но работата на министър изисква отдаденост, прекрачваща границите на работното време. Или може би и за това са ми остарели разбиранията, не знам.
Разредена програма, съобразена с нуждата й да общува с детето, може да има, когато то стане на поне 6м. Преди това работенето като министър ще й позволява само епизодични контакти с него, разделени от дълги периоди на отсъствие, които в очите на бебето ще изглеждат безкрайни.
Хм, колко интересно. Мен също ме кефи много това публично легитимиране на равнопоставеността между майчинство и бащинство и съвсместимостта им с кариерата, както и възможностите на мъжете и на жените да правят избори и взаимно да си ги гарантират. Всъщност не знам как в шведски контекст звучи това, дали като легитимиране, или като малко странно (да речем) решение, но пък иначе съвсем нормално и приемливо.
Интересно ми е на мен дали Бригита ще се окаже толкова печена, че да си позволи експеримента да бъде едновременно майка и министър, да води бебето със себе си по разни командировки, мероприятия и т.н. Чудя се, защото знам от опит, че в първите месеци на бебето то просто има нужда от кърма и от топлинката на тялото на родител, за да бъде съвсем спокойно и да позволява съвместяване на бебеносенето (и съответно кърмене)с най-различни други видове дейности. Не знам как е в Швеция, но знам, че тук, в български контекст, подобно поведение би срещнало динозавърски предразсъдъци и реакции.
Мисля,че не е редно да се осъжда решението на един родител,прибързано и без подробна и детайлна информация за конкретната ситуация.Това че една майка стои вкъщи по цял ден с детето си или друга тръгва на работа по-рано от общоприетото не означава,че първата полага по-голяма и пълноценна грижа за бебето си от втората.Понякога полвин час внимание е доста по-ползотворен от 10 монотонни часа.
Това че в България не е прието бащата да споделя майчинството,за да вземе равностойно участие в отглеждането на детето е само един минус и за него и за самото дете.Факта,че се усъмняваме в качеството на неговата грижа пък говори доколко повечето жени поставят сами бариера на това да се случи и по нашите географски ширини.Не казвам ,че това трябва да е принцип за всички семейства,но защо да не може да се осъществи при родители ,чиито професионални ангажименти позволяват това.Това да кърмиш и да работиш също не е невъзможно,доколкото знам в много държави може да се ползват почивки по време на работния ден за това.Това дори в България е узаконено,но може би малко жени имат възможност да се възползват от полагащите се часове за кърмене.
gimli,
Тя казва, че ще си вземе отпуск по майчинство, нали видя? Къде тук има увереност, че няма да има нужда да бъде с детето си? И защо под съчетаване на майчинство и кариера трябва да се разбира единствено ходене на работа, докато някой друг ти гледа детето? Това би било отказ от майчинство заради кариерата, както беше с Рашида Дати, но тя беше самотна майка. Според мен има качествена разлика дали бащата ще се грижи за детето наравно с майката или ще го прави бавачка.
Виждала съм скандинавски посланик, който си взема отпуск по бащинство 4 месеца, въпреки гадните коментари в България. Е, не е министър, но не виждам защо и министър да не излезе по майчинство. Очаквам да го направи и по този начин да заяви че майчинството е важно и че възможност за съчетаването му с кариера наистина има.
Помислих си го заради изказването, че на никоя жена политик не трябва да й се налага да избира между майчинство и кариера. Направих си извода, че говори за комбиниране на тези дейности, което в първите месеци след раждането, както и да ги комбинира, винаги са в ущърб на майчинството.
Също така не предположих, че ще излезе в особено дълъг отпуск само няколко месеца преди изборите. Ако го направи, би било чудесно. Ако ходи с детето си в командировки, би било великолепно. На бялото черно не мога да кажа.
Иска ми се да коментирам и следното:
„Това че една майка стои вкъщи по цял ден с детето си или друга тръгва на работа по-рано от общоприетото не означава,че първата полага по-голяма и пълноценна грижа за бебето си от втората.Понякога полвин час внимание е доста по-ползотворен от 10 монотонни часа.“
Това изобщо не е вярно. Наясно съм с политически коректната теория за „качественото време“, но дори повечето психолози признават, че тя не отговаря на истината. За бебето няма качествено и некачествено време с майката. Всяко време е качествено и разликата остава само в количеството.
Никога не можеш да сранвниш половин час внимание с десет часа общуване между майката и бебето, каквото и да го правиш в този „качествен“ половин час. Десетте часа ще включват поне няколко пъти кърмене, няколко пъти преобуване, докосване, чувство за грижа и сигурност. И най-важното, отсъствие на чувство за изоставеност и породения от него стрес.
За качественото време съм съгласна, това е мит. Разбира се, че прекараното с детето време не е без значение.
Снощи си мислих доста за това, Биргита Олсон е популярна личност и жена със силни позиции. Известна е с това, че е заемала открито различно мнение от официалното за партията й по въпроси с голям обществен отзвук като електронното следене, случая Pirate Bay, а донякъде и условията за отглеждане на малко дете, които бяха променени по време на мандата на това правителство. Понеже темата за майчинството/бащинството с всичките й параметри е също силно във фокуса на вниманието и всички партии имат конкретни визии по нея, начинът по който Олсон ще действа като майка-министър може да бъде много силно политическо послание и много добър предизборен пиар. Надявам се да видим нещо позитивно – като министър, който не се притеснява да си вземе отпуск по майчинство, както вече е заявила, съпруг, който активно участва в гледането на детето, а също и може би присъствие на детето по време на пътувания, неща в този дух.
gimli,примера,който дадох,не означава че поставям равенство между двете.Имам в предвид,че някой родители(майки и бащи)могат да прекарат дълги часове с децата си,без изобщо да им отделят истинско внимание и грижа,от която те имат нужда(това важи и за повечето Бг. детски градини и немалко пъти е обсъждано тук).Разбира се че пекараното време с родителите,никога не може да бъде достатъчно и отмервано.
Аз не съм съгласна с това да се отрича поделянето на майчинството с бащата на детето,като се изтъкват доводи,че майката е незаменима в това отношение.Да,само тя може да кърми бебето,но това може да се случи и без тя задължително да спре да работи.Има много професии които позволяват да се практикуват от вкъщи,да се взема бебето на работното място ако има такава възможност,да се гледа от бащата за определени часове и т.н.Не виждам защо трябва да се осъжда една подобна ситуация,която освен че ще направи контакта между детето и таткото пълноценен,ще позволи на майката да не се откъсва напълно от нормалното си ежедневи до преди да роди.Аз самата имах възможност да работя,от вкъщи по време на майчинството си и това не ми попречи да кърмя и то доста интензивно,както и да продължа да го правя все още след като започнах да ходя на работа.Мъжът ми също има професия ,която му позволява да си разпределя сам времето и макар,че не се е възползвал от правото си на отпуск по бащинство,то много често е поемал грижата за двете ни деца.
Аз силно се надявам това,което пише Василена да стане реалност и тази дама да има възможност по един достоен начин да покаже,че може да се съчетава отглеждането на дете с заемането на една по-значима обществена позиция.
Поли,
Интересно, не съм чула нищо за дебати за забрана на публичното кърмене. А пък ходя на срещи на Amningshjälpen, получавам им списанието и участвам в един техен e-mail канал за дискусии. Дай някой линк, може да е нещо, което и те са пропуснали. Но явно не е било в някаква мейнстрийм медия.
А че има backlash срещу кърменето, има. Имаше скандал с едно семейство блогъри, които се бяха обадили на хелп-линията на Amningshjälpen и бяха записали разговора си с консултиращата жена, която изказваше някои лични мнения на ръба на скандала. Че адаптираното мляко е вредно, не е за хора и т.н. После това го публикуваха и някои вестници. Покрай тоя скандал имаше доста дискусии, но за забрана на публичното кърмене точно па в Скандинявия не си представям да стане дума. То мацките се събличат лятото да се пекат в парка и на никой не му прави впечатление, та за едно кърмене ли. Заведенията, музеите и магазините се избиват да привличат родители с бебета. Абе не знам, странно е. Питай за линк.
Всичко е много хубаво, единствената особеност е, че жената кандидатства за мандатна длъжност. Мандатната длъжност не е обикновена професия (особено в публичния сектор). Приема се, че за периодът време, през който тече мандата, служителят трябва да е напълно отдаден на каузата на позицията, която заема. Не съм съгласен с Бригита, не защото е жена. Ако моята жена ще ражда след броени месеци, аз самият бих отказал такава отговорност (а не е като да не съм амбициозен). Просто когато приемаш подобен пост, трябва да си сигурен, че ще си на разположение. Това не виждам как може да стане, ако ще и цяла бригада да и помага с детето (независимо дали си жена или мъж).
Няма сила на света, която да ме откъсне да съм непосредствено и почти постоянно с детето си през първите две години от живота му! За много неща мисля, че съм модерна и в крак с времето, но точно тези неповторими години ме накараха да стана отчайващо старомодна. Щастлива съм от това! В най-дълбокия смисъл на думата!Има много начини, с помощта на които жената изобщо няма да загуби връзка с външния свят, но лично за мен това не е кариерата.
Aко мога да се включа с гледна точка от Дания- примера с министърката в Швеция не е изключение и няма толкова голяма символика в него, колкото ни изглежда от българска гледна точка. И в Дания жените-политици балансират майчинство и кариера- било то в регионалната политика, било то на национално ниво, на толкова бременности и майчинства се е нагледала публиката, че бих казала, че не прави впечатление. Е, от време на време има някое изказване от хора без деца (на датски има дума за „семейство“ и „семейство с деца“, представете си) защо тези жени са избрали тази професия за периода, в който искат да раждат и отглеждат деца, но това винаги отминава без внимание.
Второ, в Дания платеното майчинство от работодателя обикновено е 4 до 6 месеца, така че е в реда на нещата жените с кариера да се върнат на работа сравнително бързо,и бащите да поемат част от грижата, докато на децата им дойде ред за ясла или платени от общините детегледачки (гледащи 3 деца) или друга майка, която гледа собственото си дете вкъщи и общината й плаща да гледа още едно. Така че, няма обществен укор, ако жените се върнат на работа- напротив, системата е подредена така, че да се върнат и да не се тревожат за детето, защото е в сигурни ръце (работещи жени=данъци… обществото има интерес).
Трето.. професията „министър“ не изисква толкова голямо натоварване в Скандинавия в сравнение с други части на света, защото министерствата се движат от държавните служители и професионален апарат- министрите ги сменят като носни кърпички (и рокадите в правителствата са чести) без това да се отразява на работата на министерствата. Така че наистина е възможно да се работи на непълен работен ден, без да пропадне министерството… Културата на работа е различна- повечето хора работват/доработват и от дома, така че може да се балансира със семейството. Сещам се как един датчанин ми обясняваше американците какъв културен шок получават, като идват в командировка в Дания, седят на среща с големи шефове на големи компании тук и датчаните им казват по едно време „16 часа е, може ли да приключваме, че трябва да взема децата от градина“… а на американците им падат ченетата
:-
Динозаврите- те са тук, но не ги забелязваме даже!
Наскоро прочетох интервю някакъв бивш спортист и май настоящ треньор на нещо си. Във всекидневник. Интервюто беше направено от жена.
Господинът се изказа как му било писнало да вижда, че всяка трета кола в София била карана от жена, и то все някакви стари опели (примерно опели, doesn’t matter),и само му правели задръствания, вм. въпросните жени да се качат на градския транспорт – хем щяло да им излезе по-евтино. Ако ставало дума за бизнес дама, тръгнала да си свърши „някаква работа“ – нямал нищо против, но останалите?
Просто си представям как журналистката му се е усмихвала разбиращо и сервилно, а повечето жени, прочели интервюто, даже не са се впечатлили.
Без коментари за начина на мислене.
Но се питам… кога, примерно, някоя мастита бизнес дама ( не че той беше „мастит бизнесмен“) ще направи такова изказване: когато ходя по срещи, които са ми важни, защото вкарвам данъци в тази държава и осигурявам работни места, ми е омръзнало разни мъже в стари коли да ми се пречкат по кръстовищата.
Да добавя още две изречения конкретно по темата: в едно ефективно работещо общество (което очевидно не е нашето), разбира се, че може един министър да работи качествено, без да се налага да се бистрят общи приказки на безкрайни „работни заседания“ на кафе и цигари.
Качественият труд, за разлика от „качественото време с децата“ не е мит.