Коментари на: Ти си добър, а ти – задоволителен

От: Надежда Хаджиева

Надежда Хаджиева — Thu, 25 Feb 2010 02:01:38 +0000

Започнах коментара си още в началото на дискусията, но не можах да го пусна навреме и като че ли ще върна малко лентата назад. Не съм сигурна дали няма да вляза в разногласие с всички. Не съм убедена, че в писането на бележки е голямата беда, а в начина на оценяване. Особено в последните години. Две поколения завършват училище с посещаване на частни уроци и са оценявани от учители, голяма част от които пишат оценки на възможностите на родителите – най-вече финансовите. Това – конфликт на интереси! Обществена тайна е, че много учители дават частни уроци на собствените си ученици.
Споделям напълно написаното от Еми. Не оценките стресират децата, а начина на оценяване. Бях в първи клас, когато се роди брат ми и естествено ми беше по-интересно да си играя с него, отколкото да пиша ченгелчета. Учителката често ми казваше „Ти пак си играла с брат си” или „Както мога да ти пиша две, така мога – и шест”, но избягваше да ми пише двойките. Най-често се отървавах със забележка, че нямам домашно или не съм се подготвила добре. Веднъж, по повод на „краснописа” ми, ми каза: „Свиквам семеен съвет, за да прочета какво си написала”. Беше ми оценила само написаното, но не и „краснописа”. Повярвайте ми това ми подейства невероятно. Бях в четвърто отделение и толкова се засрамих от думите й, че през лятната ваканция преписах на тетрадки с тесни и широки редове / на такива пишехме тогава и то не само няколко месеца, както сега, а до четвърто отделение /една от книгите, които беше в списъка – Тимур и неговата команда – ако знаете колко е голяма тази книга, ще разберете колко съм се засрамила!
Иначе винаги съм обичала да уча и никога не съм учила за оценки. Все пак ми беше много хубаво, когато ни слагаха лентите на 24 май. Сега твърдят, че това подтискало децата и добивали комплекси. Когато преподаваният материал е
подходящ за възрастта на децата, уроците са поднесени разбираемо, учебниците не са шарени комикси, оценяването е справедливо, трябва у детето да не е възпитано чувство за критичност от родителите, за да бъде подтиснато и с комплекси.
Освен това, много е важно да се изисква от детето според възможностите му, а не да се оценява по принцип. Ето за това не съм съгласна с тестовете, така масово навлезли и у нас. По този начин не се получават истински знания. Детето не се научава да изказва свободно мислите си. Тестовете до голяма степен улесняват работата на учителите, но от това губят децата. Като се има предвид, че повечето учители дават едни и същи тестове в класовете, в които преподават, след първия клас, останалите знаят и верните отговори. Снима се теста с GSM и се предава на следващия клас. Кой има полза от такива оценки?! Те са само за „фасада” , но не показват реалните знания . Затова и стените на университетите са облепени с двойки, при толкова отлични дипломи.
Не мога да цитирам литературни източници, а пиша само от собствен опит. Когато започнах работа в училище, въведоха т.н. фронтално изпитване – не на дъската, а от място и да се отговаря само на въпроси, а не по дадена част от урока. Преподавах химия и искаха да ги изпитвам „от място”. А как да разбера дали детето може да пише реакции? Това не интересуваше ръководството и министерството. Сега пък почти всички изпитвания са заменени с тестове. Не трябва да се абсолютизират нещата. За всеки предмет трябва да има подходящ начин.
Много бих искала да споделя как излязох от това положение, но е доста дълго като описание и ще се радвам, ако мога да пиша на Василена, а тя да прецени дали и как да го публикува. Както се вижда и аз страдам от типичното за учителите многословие
Чета и се чудя до кога ще се оплакваме и ще си говорим по опашки, с приятели, а сега и в нета. Когато учителите стачкуваха за повишаване на заплати, помислете си колко късно се постави въпроса и за натовареността на децата –като брой на учебни часове и като обем материал, наблъскан без достатъчно време за усвояването му. И колко честа практика е в края на учебната година да се предаде целия не предаден до тогава материал, а който иска, да си го учи през лятото. Естествено е, че в следващата година ще им бъде все по-трудно. Няма я стабилната основа, върху която да се разбере и усвои новото. Наше право и задължение е да извоюваме – не напразно използвам тая дума – адекватно обучение за децата си. Служителите от министерството си поставят все по-големи задачи, без да се съобразяват, че макар и да растат много по-осведомени, децата са си деца и от малки свикват да подминават не наученото без притеснение. Така ние самите ги учим да са безотговорни. Много пъти ми се е случвало да видя ученик, по време на час, изпратен от учител за кафе или нещо друго. А ние продължаваме да роптаем, но помежду си или както тук.
Изумена съм от това, което прочетох за детските градини сега. Мога само да съм благодарна, че дори внучките ми си играеха, рисуваха, пееха и подготвяха програма за някой празник. Оценки в детска градина! Безумие, което търпим роптаейки и чакаме някой да „оправи” образователната система.
Напълно споделям мненията в последните коментари и особено „деленето” на децата. Зависи как обаче се прави. Моят спомен за това е от съвсем друго естество. В началото на осми клас учителят ни по математика в продължение на един месец всеки час отделяше по десет минути и ни даваше „контролно”. Беше ни омръзнало. Да, но след това стана интересно. Когато трябваше да се прави контролно на едната редица сядаха тези, които имаха шестици, на средната петици и четворки, а на третата – останалите, като в клас имаше най-много по един или двама с двойки. На първите даваше най-трудните задачи – за олимпиади от предишни години, а тогава нямаше сборници с такива задачи. На „петиците” – възможно най-трудните от сборниците – български и руски – имаше ги в изобилие, на „четворките” – по-лесните, пак от там, а на „тройките” – задачи от учебника. Регламентът беше – който е готов може да излезе от час, с условието да не пречи на другите. Ефектът беше поразителен. Стремяхме се да сме подготвени и да си използваме извоюваното свободно време. Един месец преди края на годината, успехът ни беше оформен, а в класната стая оставаха само тия, които искаха да си повишат оценката и „твърдите” тройки – децата, на които математиката беше много трудна, но пък им даваше толкова лесни задачи, че да могат да ги решат и да не ги травматизира. Такава стабилна подготовка ни даде, че випускът ни беше с много висок общ успех. Има една много съществена разлика, обаче. Ние се стремяхме да учим, а сега децата искат високи бележки. И всеобщото недоволство е напълно основателно, защото с годините изучаваният материал се изтегля все по напред, учебниците стават все по-големи и написани от професори, чантите стават все по-тежки, помагалата за всеки предмет все повече. Децата са вече толкова разкрепостени, че могат да се карат с учителите защо са им писали незаслужена, според тях оценка. Понякога ми се е искало да направя училище за родители! В много крайни случаи съм молила някой родител да дойде в училище – обикновено заради не извинени отсъствия, напразно обяснявах,че успехът е моя грижа, но те трябва да убедят децата си, че не трябва да бягат от часовете. Изумлението ми беше огромно, когато исках да говорим вече заедно с детето, майката / бащите почти не идваха/ казваше:”Чу ли какво каза другарката! Ако не учиш, ще отидеш да работиш!”. Как да обясня на децата, че срамен труд няма, когато повечето родители си представят, че тяхното дете ще си намели лека и добре платена работа.
Не зная как ще се развият нататък нещата, но само с писане и споделяне нищо няма да постигнем. Това ми прилича на едновремешното „бистрене на политиката”.

От: Светлю

Светлю — Mon, 22 Feb 2010 17:51:33 +0000

Здравейте на всички,
Тук се спотайвам от доста време, но така и не ми се е отдало време да споделя лично мнение и възгледи.
Между две пранете съм, така че имам приблизително не много време да попиша.

Моят мил племеник е на 3и1/2 и тази година го записаха на градина – частна – във Варна. Представете си огромното ми недумение когато разбрах от майка си (със сестра ми много не се засичаме из интернет), че детето имало 3-ка по рисуване за първия срок защото драскало и не искал да рисува когато ги карали. С огромна тъга на сърцето си мисля че това никога няма да се промени с България – или поне не скоро.

Когато аз растях – учех за щастие в Англия – и до 12 годишна възраст нямахме оценки – който се справяше добре и по-бързо от останалите му разрешаваха да се занимава с допълнителни дейности и предмети – разглеждане на атласи, измерване на разстояния в двора, работа с глина и правене на макети от вестници и всякакви останки и какво ли още не.
Когато се върнахме в Б-ия реалността беше много трудна за приемане от едно 11 годишно дете.
Сега моят син е на 2и1/2 и ходи на YMCA градина в Канада. Тук няма оценки, няма и да има, няма задължителни предмети и стоене на чинове по часове от такава ранна възраст. Имат басейн и огромна площадка с меки дюшеци и единственото нещо за което мога да кажа че им липсва е парково пространство около детската градина където да ги пускат да тичат като е хубаво времето ( за радост тази зима е валяло само 2 пъти малко сняг).

И се чудя – институцията която се занимава с възпитание на новото поколение не би ли трябвало да има за цел да разкрие и развие потенциала на всяко едно дете съобразно с неговите и на родителите му желания, за да може това дете да израстне въодушевено и да вярва в собствените си способности и да гледа как може то като зрял индивид да допринесе към собственото си благополучие и да подобри света около себе си?

От: Талита

Талита — Sun, 21 Feb 2010 21:39:21 +0000

Този пост извика в мен много горчиви спомени от детските ми години, които искам да споделя с вас… Един много ярък спомен се е запечатъл в мен как всички деца в първи клас имат вече по няколко пчелички, а аз нямам нито една. И всеки ден като се прибирам в къщи ме питат: „Днес имаш ли пчеличка“, а аз виновно навеждам глава. Опитвам се после да кажа, че не ме интересува кога ще получа заветния печат, но се затварям в банята и плача скришом. Друг момент, който няма скоро да забравя, е часовете по математика в мисля че беше 6ти клас. Учителя беше толкова вманиачен да не би някои да преписва, че преди контолни ни изкарваше всички отпред и после ни подреждаше според оценките, които принципно имаме – 6тиците най-отзад, пред тях 5тиците, пред тях 4ворките, 3ките и 2ките. Идеята е ако погледнеш нещо от другарчето пред теб, да е от „по-глупаво“ дете… Макар, че аз нямах проблеми с предмета, винаги ми е било супер унизителна тази липса на доверие и тази класификация, която ни правеше – кой е по-умен и кой по-глупав. И още хиляди, хиляди примери за това как образователната система на милата ми родина е увреждала детската ми психика…

В момента уча магистратура в Дания. И представете си учудването ми когато се збъсках за първи път с понятието: Open-book exam!!! Да това е което си мислите – на изпита ти разрешават да ползваш не само учебници, но и записки, компютър, лекции – всичко което можеш да носиш. Не мислете, че така изпитите са по-лесни, напротив… Но тук учат децата да мислят, а не да зубрят. Кога ли и у нас ще е така?? Дали за моите бъдещи деца или поне за техните деца ще се научат учителите на уважение към поверените им малки хора!

От: Вихра

Вихра — Sat, 20 Feb 2010 12:38:09 +0000

Съгласна съм с мнението на snujolin – как може да се изисква оценка за рисунките на децата? Онзи ден на родителската среща учителката директно ми заяви в очите, че миналата година синът ми рисувал „мацаници“, а сега вече бил започнал да рисува както трябва – тоест – както другите деца. Видях и рисунката, на която е писала 6 – някаква черга, в която просто е редувал синьо, червено, зелено и жълто. Почувствах се ужасно огорчена – не само защото майка ми и баща ми са художници и никога не са наричали някоя детска рисунка „мацаница“, но и защото детето ми за пореден път беше вкарано в калъпа да бъде като другите. Откакто той тръгна на училище, вече няма желание да рисува, а преди рисуваше по цял ден. Но още от първи клас започна да се прибира с оплаквания как децата и учителката наричали рисунките му грозни и „нищо“. Сега започва да рисува като останалите, радва се на шестиците по рисуване, но мен те не радват – защото виждам как фантазията на детето ми е потушена. Някой би казал, че съм майка, а за всяка майка нейното гардже си е най-хубаво. Но представете си следната рисунка, изпълнена само с черен химикал: бял лист и отгоре звезди, по средата – фината решетка на блоковете, които виждаме от прозореца (не къщички с триъгълни покривчета, все пак живеем в София), а най-долу, в единия край – гъсто тъмно петно. Това тъмно петно е нощта. Както синът ми обясни – беше тригодишен, нощта е долу при нас, защото звездите са горе и светят, прозорците също светят, а нощта е слязла долу на улицата при нас. Това за мен е рисунка с фантазия, с мисъл, с философия дори. И аз не искам синът ми да започне да рисува банални, натрапени образи. Но уви, лека-полека промиват мозъчето му и аз съм безсилна да се справя. Защото съм в противоречие – от една страна тряба да пазя авторитета на учителката му, а от друга – да го карам да вярва в себе си, в уменията си… Колкото до оценяването като цяло – аз съм родена ‘71 и започнаха да ни пишат оценките чак в четвърти клас…

От: Образованието – от какво всъщност ще се нуждаят децата ни? | На "ти" с парите

Wed, 17 Feb 2010 21:10:39 +0000

[...] за оценките в началното училище: Ти си добър, а ти – задоволителен и групата, която тя организира във ФБ – Оценките [...]

От: Свилен

Свилен — Fri, 12 Feb 2010 14:29:50 +0000

Отпадането на оценките е супер важна тема. Но, поне според мен, ако отпаднат, трябва изобщо да отпаднат навсякъде – а не да ги няма до един период (степен, етап) на образованието и в следващия да се появят. Спомнете си колко пъти оценките, които сте получавали, са имали някакво значение – на мен поне са ми трябвали четири пъти, и то все при кандидатстване в по- висока образователна степен – просто бяха балообразуващи. Никога, когато е трябвало да доказвам умения (при започване на работа, например), оценките ми не са били фактор за вземане на решение.
Вариантът е да се въведе минимум на всяко образователно ниво (вкл. и във висшите училища), който да се покрива или не по болезнено ясни показатели и критерии. Без значение какъв е сбора над него.

От: йоана

йоана — Wed, 10 Feb 2010 12:26:04 +0000

ХАЙДЕ да си направим училище, мамка му – в София има поне стотина с деца, които мислят така и имат нужда от училище.

От: vassilena

vassilena — Tue, 09 Feb 2010 17:49:51 +0000

Абе май алтернативата е да си направим училище, но ми се вижда мноооого трудно. Не и невъзможно де.
Гимли, споделям напълно критиките ти към образованието в момента.

От: gimli

gimli — Tue, 09 Feb 2010 14:40:28 +0000

Не, не съм авторката. Аз съм писала един чаршаф чак на втора страница (по принцип не мога да се изразявам кратко, а пък по тази тема изобщо).
Иначе и на мен ми направи впечатление как защитават единственото, което познават, без да допускат дори да научат подробности за другото. Автоматично се обявяват против него.
Това поведение ми напомня малко на педиатрите, които са наясно с новите изисквания за кърмене и захранване, но на пациентите си препоръчват старата система, въпреки всичките й недостатъци, просто защото са учили по нея и нямат смелостта да я поставят под въпрос и да я сравнят с другата.
Това е и една от най-важните причини да се стремим към реформи в образованието, защото един ден на децата ни може да им се наложи да преосмислят и преоценяват _фактите_, които са научили. Затова и образованието трябва да залага най-вече на способността да боравиш с информацията, а не толкова да я наизустяваш, както е в момента.
Факт е, че хората от една възраст нататък, не са способни да поставят под съмнение нещо, което им е било втълпено в ранна възраст. В днешно време обаче информацията е адски много и принципа на наизустяване не може да доведе до никакви смислени резултати. Колко хора си спомнят дословно съдържанието на учебниците си? Всичката информация в тях (особено тази част от нея, която може да ни бъде необходима в живота), може много лесно да бъде открита с няколко клика. Защо е нужно да се ходи 12 години на училище, за да се наизусти нещо, което после и без това няма да помниш, но освен това може и да не знаеш къде и как да го намериш?

Така, пак се отплеснах. Напълно отчаяна съм от българското образование, предвид и кратката ми учителска практика, която само затвърди решението ми да не си давам детето в държавно училище.
Разчитам на Еми да измисли качествена алтернатива, понеже има опит

От: vassilena

vassilena — Tue, 09 Feb 2010 13:18:51 +0000

gimli,
Ти авторката на темата в бг-мамата ли си? Интересно е как отговарят хората, но и доста отчайващо. Няма истински аргументи и мисъл, а само вкопчване в познатото. Според мен домашното образование определено има предимства за някои деца, но за други носи рискове, скоро ще пиша по темата.