Домашно образование и други престъпни идеи
От миналия брой на Economist научавам любопитна история за германско семейство, потърсило политическо убежище в САЩ, заради желанието им да обучават децата си у дома, което законът в Германия им забранява. Ситуацията е била толкова напечена, че е имало опасност социалните служби да им отнемат децата, и дори Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнася, че държавата е в правото си да подхожда по този начин, за да гарантира на децата достъп до образование. Американските власти пък преценяват, че семейството наистина е било застрашено в родината си и удовлетворяват молбата за убежище. В момента децата вече могат спокойто да си учат у дома
В други държави в Европа домашното образование не е забранено, но е подложено на много тежки регулации. В Швеция например, за да обучаваш децата си вкъщи, трябва да се лицензираш всяка година, като за целта властите те спукват от проверки, обръщат дома ти и живота ти навън с хастара и си запазват правото да идват у вас по всяко време и да разговарят с децата ти в твое отсъствие, за да се уверят, че с тях не се злоупотребява физически и емоционално, че комуникират нормално и психическото им състояние е добро. В момента въпросът отново е на дневен ред в светлината на предстоящите избори и единствената партия, която се застъпва домашното образование изобщо да продължи да бъде разрешено е християндемократическата.
Причините за това нежелание на обществата в западноевропейските държави да насърчават домашното образование са общо взето очевидни. Децата, които се обучават у дома, са много по-изолирани и невидими за обществото. Много по-трудно е да се забележи, ако в семействата им има социални проблеми, ако са жертви на насилие, много по-лесно могат да се индоктринират в религиозен фундаментализъм, да останат неинтегрирани членове на малцинствени групи и е много по-трудно да се проследи качеството на образованието, което получават. Огромното мнозинство от родителите, които биха предпочели да обучават децата си у дома, наистина го правят по религиозни причини. В САЩ има родители, които искат децата им да учат креационизъм вместо дарвиновата теория за еволюцията, в Швеция може да не желаят децата им да посещават часове по сексуално образование, но като цяло често става дума за семейства, които не одобряват напълно светския характер на образованието. Друг важен аргумент е, че Конвенцията на ООН за правата на детето (нератифицирана от САЩ, като част от съпротивата идва точно от организации за домашно образование) задължава държавите да осигурят на всички деца достъп до безплатно образование. Държавите се озовават в малко странна ситуация, когато за осигуряването на това право са принудени да се борят с родителите на самите деца.
От друга страна за много деца, и то далеч не само в България с нейното закостеняло обществено образование, ученето вкъщи може да бъде спасително. Вместо да се диагностицират с трудности в ученето, дефицит на вниманието, или просто да се сочат с пръст като двойкаджии, много деца, които по-трудно се вписват в тесните стандартни на образователната система, могат да се развият и да напреднат неимоверно у дома, под любящата грижа на родител или специалист, запознат с индивидуалните им нужди. В момента образователната система в България не разпознава особеностите на такива деца, пише им двойки във втори клас, поставя им етикета изоставащи още в началното училище, което не им дава особени шансове да наваксат. Много родители в България не са съгласни с взаимоотношенията в училище, с формализма на оценките, със стреса от многото домашни и насажданата конкуренция, с класифицирането на децата на „по-глупави“ и „по-умни“ и сегрегирането им в различни по качество училища след седми клас. Такива родители, които имат ясни изсквания за едно светско, модерно и демократично обществено образование, но не го получават от държавата, съвсем естествено се замислят да обучават сами децата си вкъщи. Особено в началните класове не се изискват някакви експертни познания, индивидуалният подход към детето със сигурност ще даде много по-добри резултати, средата ще бъде по-стимулираща от затъпяващата класна стая с три редици чинове обърнати в една посока, а що се отнася до социалните умения, общественото образование и в момента не им обръща особено внимание, така че загубата едва ли ще е огромна.
Всички тези неща си ги мисля, защото и моето дете тази година трябва да започне предучилищна в България, а през 2011 ще е в първи клас. Българското училище едва ли има време да се реформира сериозно дотогава и колкото и да предпочитам обществено насочените решения пред поединичното спасяване, няма как да не ме блазни идеята детето ми изобщо да не ходи в българско училище.
Но освен че към настоящия момент това не е законно, също никак не ми харесва идеята толкова много обикновени, образовани и отговорни родители да се чувстват облъснати от българската образователна система и принудени да избират между приличното образование за детето си и възможността то да ходи на училище с другите деца.
Не знам дали домашното образование трябва да се разреши при определени условия под строг контрол, но със сигурност знам, че единственото истинско решение на проблема е образованието е да се реформира из основи, да се преосмислят взаимоотношенията в училището, да се промени организацията на материала, да има по-малко зубрене и повече креативност, повече свобода, повече уважение към децата с техните индивидуални качества и дарби, по-малко заклеймяване на различията, по-творческа среда, повече акцент върху социалните умения и компетентност, върху боравенето с информация, отколкото запаметяването й и още много други, можете да продължите списъка…
И друго, което вероятно може да се направи, е да се организираме малко повече хора и да си направим заедно училище. Това законът не ни го забранява и много от реформите в училищата в Европа и Америка са тръгнали именно така – първо се създават частни „алтернативни“ училища от типа на Монтесори, Съдбъри и т.н., а след това обществените училища копират здравата от техния опит. Последно четох, че в Канада мейнстрийм училищата вече се дразнели от определението „алтернативно“ училище – и те вече били взели толкова много от този модел, че всички били „алтернативни“. И в България някой отнякъде трябва да го започне.
44 отговора to “Домашно образование и други престъпни идеи”
Напиши коментар
Василена, съвсем навреме идва коментарът ти. Около мен доста се заговори за домашно обучение напоследък; аз самата не съм далече от тази мисъл за Ирина, която наесен е в първи клас. Но и аз мисля в посока организиране на родители, не индивидуално у дома – както става в плейцентъра с по-малките. Колкото до организирането и правенето на училище – много от частните училища у нас и сега стратират така, от родители. Навремето работех като учител по английски в едно, което семейство бяха направили за децата си, но се беше превърнало в бизнес. За мен това е най-големият риск – когато стане на бизнес, то вече престава да поставя интересите на детето на първо място; бизнес интересите стават по-силни. Затова в плейцентър приятели развиваме модела на социалното предприемачество като бизнес модел; няма лични печалби (е, засега има лични загуби
). Ако има печалба, тя се реинвестира в центъра – за оборудване, обучения на персонала и пр. Но моделът със сигурност може да се използва и за 10тина ученици, стига да намерим и други наесен. А ако измислим и как да се справим с учебната програма – очевидно няма да мине без българската (редно е да има контрол, да се върви по някакъв общоутвърден стандарт), но много ми се иска да вземем колкото се може повече от английската. Не само лични пристрастия, но и от прочетеното през последните години, Англия си поставя амбициозната задача да бъде най-страхотното място за деца в света. Едно образователно посещение наскоро ме убеди, че наистина полагат доста усилия в тази насока.
Вместо желаната тотална реформа в началното училище, управляващите подготвят да затворят началните ученици целодневно, задължително + задължението да влизат в образователната институция на все по-невръстна възраст.
Не съм родител все още, но този въпрос ме интересува живо и съм убедена, че това изземане от семейството на задълженията (да се грижи, възпитава и обучава), правата (да взима самостоятелни решения за живота и развитието на детето си) в полза на институцията не е в полза нито на детето, нито на семейството, нито на обществото.
Струва ми се, че топката се подхвърля на семейството единствено, когато държавата трябва да си измие ръцете, за пропадането на ценностите, морала и т.н. на учениците. Тогава семейството е виновно, че не е възпитало. Само че в крайна сметка само затваря един много порочен кръг.
Извинявам се за последователните коментари, но пропуснах да спомена, че е изключително погрешно да се смята, че едно дете, което не ходи (или ходи по-малко) на детска градина/училище, автоматично е лишено от нужните социални контакти с връстници или деца на различна възраст. Нито пък е речено, че социалните модели, с които детето се среща в училище хем са оптимални или дори полезни за личността му.
Една моя позната обучаваше сама дъщеря си вкъщи, като детето ходеше само на изпити, така нареченото индивидуално обучение. Детето определено се чувстваше много добре и учеше с желание.
Те са три дечица, момиченцето е най-голямо, но покрай нея и другите деца проявяваха желание да учат. И майката успяваше да се справи с всичко.
Определено в моментът българското училище не преглага кой знае какво обучение.
Има и хубави неща в идеята за целодневно обучение: родителите, които така и така са на работа, ще имат вариант за целодневно отглеждане на децата си – безплатен. А училищата, щат-не щат, ще станат едносменни при това положение (дано). Аз лично предвиждам още едно предимство: идва бейби бумът и в училищната система (поколениетро, което сега препълва детските градини) и държавата ще се види в чудо къде да сложи всички тези ученици. Та ако някой реши да си самообразова децата, може пък да не етолкова против
.
Мен ме вълнува една друга идея и искам мнението ви. В Англия, доколкото знам, е ОК да си обучаваш децата у дома и има готови програми за това. Като европейски граждани, нямаме ли правото да изберем децата ни да получат диплома от друга европейска държава? Алтернативният вариант явно е да следваш и двете системи – българската, колкото да минеш изпитите като частен ученик, и друга, нап. английската, на която се доверяваш. Не изключвам и варианта Unschooling, за който го предпочита – но аз бих заложила на утвърдена система.
И още един коментар по повод неспособността на държавата да осигури адекватно обучение и необходимостта родителите сами да се захващат. Струва ми се много сходно с домашното раждане – в момента, в който майките видяха, че държавата не им предоставя най-доброто за тях и техните деца, имаме вълна от съзнателно избрани домашни раждания. Това, от своя страна, със сигурност ще рефлектира и върху качеството на медицинската услуга. Вече има сериозен натиск върху лекарите и промените ще се случат, сигурна съм. Дано само да ги случим достатъчно рано, за да се възползват и нашите деца.
Eми,
Аз съм абсолютно сигурна, че промени ще има. А и доколкото виждам има много демонстрации на воля от сегашното министерство на образованието да се съобразява с гражданското общество и общественото мнение. Те промените се случват вече, начинът на учене и на боравене с информацията толкова драстично се е променил, че просто няма как това да не рефлектира върху училището. Ако някой си мисли, че е възможно децата ни след няколко години да продължават да учат както ние едно време, според мен се е объркал нещо.
Виж, за английската диплома нямаме този вариант, освен ако не сме там на място. В Англия май още нямаме това право свободно да работим, поне не и без специално разрешение от държавата, което се дава само за определени работни места и т.н. Но така или иначе няма вариант да живееш в една държава от ЕС, да плащаш данъци в нея, а да ползваш безплатно образователната система на друга. Виж в Швеция или Финландия свободно можеш да мигрираш и да си търсиш работа тука без разрешения и дори да не си намериш, пак може децата ти да ходят на училище тук. Но трябва да сте тук на място.
Васи, аз имах предвид дистанционно обучение тип хоумскулинг, но в Англия. То си е платено. Предлагат го и в чужбина. Ето линк, има и цени: http://www.primaryhomeeducation.co.uk/home-schooling-services.asp
А постът ти ме вдъхнови днес и сериозно реших да действам още сега. Ирина и без това ходи на предучилищна до обяд. Ще опитам да натисна английския следобедите, когато не съм на работа, така че хем да учим интересни неща, хем да имаме езика, ако реша догодина да й набавя английски учебници. Ако има и други заинтерсовани родители, можем да се комбинираме. Също така ми хрумна, че може да следваме български учебници, а с английските да сме една стъпка назад – така ще учи на английски познати вече неща. Ох, извинявай, че ти оспамих темата с моите размишления. Наистина много ме вълнува напоследък тази форма на обучение. Само време да има, че нещо не ми стига хич.
Не, напротив, това е много интересно. Пиши и ги питай дали може за нас, би било чудесно ако да. А няма ли да им е нанагорно на децата? Всъщност Жоро знае повечето неща за първи клас още сега, така че не вярвам, но училището сигурно уморява все пак.
А и като се замисля, повече от 50% от проблема ми с училището не е материалът, а отношенията, конкуренцията, йерархията, средата. Това не може да се реши с добавянето на още една система към вече съществуващата. Трябва да я къртим.
Еми, знам, че на тебе много скоро ти предстои първокласниче и трябва съвсем практично да ги мислиш нещата и определено това е хубава идея. Ама и натискът за промени трябва да продължи, казаха пък и че сега бил моментът.
Преди време бях гледала документален филм за домашното обучение във Франция. Там основно семействата, които го практикуваха бяха преподаватели и то именно в началните училища, т.е. такива които добре познават системата отвътре и поради тази причина я отхвърлят.
Самите деца се срещаха в групи за общуване с други деца, които учат у дома, целта беше да не са изолирани от контакти с деца на тяхната възраст
Мисля, че вариантът частно училище се допуска от системата, но вероятно ще искат да се учи по същата система. Не знам и дали може да се самоиздържа такова училище, или трябва да се рекламира заедно с другите частни школа, където пък се получава друг тип израждане, този път не откъм държавата, а откъм пазара.
Впрочем сред наличните частни има едно, което ми звучи добре – Цвета на Тинкърбел учи там и дотук чувам добри отзиви. Само че не ми е по джоба.
Във всеки случай съм съгласна с Василена, че проблемът е като при домашното раждане – много хора го правят, защото алтернативата хич не им харесва, а не защото са някакви diehard привърженици по принцип.
…само за успокоение, училището е 4 часа дневно. Ако имате време да занимавате детето вкъщи следобеда, пак можете да му дадете много от нещата, които бихте му дали при изцяло домашно обучение.
…има и някакъв вариант детето да се явява на изпит в края на годината, за да си вземе съответния клас. Трябва да се проучи как е при по-малките. Аз съм си вземала така 11-и клас, без да имам „уважителни причини“ (всъщност беше ми скучно и исках да ходя при приятелите си, които вече бяха студенти).
От правна гледна точка, доколкото съм чувала, у нас можеш да си оставиш детето у дома след 16 г. възраст… иначе – само ако е с проблеми или много надарено и е нужна индивидуална програма. Но има вариант да го запишеш в кварталното училище и да не ходи по договорка с учителите…
Васи, трябва да се кърти системата, съгласна съм. Аз в случая търся практично решение за моите деца, за да мога да се отдам на работата си – и при студентите има какво да се прави(Зори, добре дошла!). С плейцентъра се опитваме да предложим алтернатива за децата преди училище и надявам се скоро да имаме какво да споделим. Но докато го постигнем, Ирина порастна. За училищна възраст нямам сили да боря системата. Ще търся вратички и ще се надявам да сме изключенията, които ще стимулират други родители да променят нещата в глобален план. За мен е много важно родителите да станат активна част от образователния процес, даже имам проучване на бритакнския опит в това отношение; скоро ще го кача някъде.
Еми, ако искаш,разкажи за британския опит за участието на родителите и ми го прати да го публикувам тук. Мисля, че би било супер.
Страхотна тема! Ако съдя от абсолютно вдъхновяващия сър Кен Робинсън англо-саксонската култура явно предлага много интересни решения така че би било чудесно да научим нещо по-конкретно. Колкото до организацията за частно училище, макар че синът ми е на година и два месеца, моля имайте ме в предвид ще помагам с абсолютно всички сили и възможности. Не искам детето ми да попада в месомелачката на българското училище така че съм готова на всичко да къртим системата.
Всъщност детето може да мине на индивидуално обучение след 4- ти клас. Преди това ако искаш да се обучава вкъщи, единствената причина, която разрешава това е детето да е гений. А за да се докаже това трябва да мине през комисия. Това са законовите варианти. Поне от миналата година, не ми се вярва да се променили.
Всяко семейство има право (и задължение) да определя как, къде и кога да гледа и възпитава децата си. Ако държавата иска да предостави на всяко дете възможност за безплатно образование, нека го направи. Но едно е да дадеш възможност, а съвсем друго е насилствено да вкараш чуждите деца в твоите училища и да ги възпитаваш както на тебе ти изнася. Това е извращение.
Сега, ако хората доброволно си дават децата на държавното училище, окей, но ако не желаят да дават децата си други хора да им ги възпитават и ако това наистина беше „ПРАВО на достъп до безплатно образование за всяко дете“, държавата трябваше да се отдръпне и да каже: „Ваше право. Както вие си прецените.“ В крайна сметка кой може да прецени по-добре: едно шест-годишно дете или неговите родители? Но не, имаме арестуване на родители и отделяне от децата им, понеже не се вписват в държавната ценностна система. Това е лицемерие от страна на властите. Вместо да се загрижат за разврата и беззаконието, на което децата стават свидетели в образователната система, те са се загрижили да смачкат и малкото загрижени родители, които искат да предпазят децата си, виждайки плодовете на държавното образование. С оглед на състоянието на подрастващите в наше време, не е трудно да се види накъде отиват нещата. Цветелина много правилно е писала.
sojourner,
Там е работата, че има доста случаи, в които се налага държавата да се намесва, за да спасява децата от родителите им.
Например ако аз съм едно мюсюлманско момиче в Швеция и баща ми не иска да ме праща на училище, за да не разговарям с момчета и да не ме възпитават в равноправие между половете, той трябва ли да има правото да ме затвори вкъщи и да ме учи на корана? Щото такива примери има доста.
Споделям загрижеността ти за състоянието на образованието, но нещата не са толкова чернобели.
Здравей, Василена.
Защо да се налага държавата да се намесва в един такъв случай? Защо да се бърка тя в работите на един баща, бил той и консервативен мюсюлманин? В много отношения Коранът е за предпочитане пред много от идеите и ценностите, които се преподават в училище (плодът на които идеи виждаме в днешната действителност). Тук не говоря за явно нарушаване на закона от родителите (кражби, изнасилвания и прочие). Проблемът е, че законите в Западния свят през последните десетилетия биват пренаписани, за да благоприятстват правителствен контрол над хората, намеса и в най-интимните дела на човека; почват да се въвеждат закони и правила за щяло и нещяло с цел хората да бъдат все по-зависими от властите. Това е то комунизъм и диктатура на една клика, която смята, че „целта оправдава средствата“. Същите хора, които са създали подобни закони за образованието са вкарвали политическите си противните в концлагери не толкова отдавна и са създали една система за индоктриниране на децата на нацията, уж в полза на тези деца, но всъщност целта е да се ограничи свободомислието на хората. Реално като резултат от тази политика имаме отслабване на семейството, личността и на обществото като цяло, защото основата е подменена. Оттук и разпадащото се общество около ни, в което нищо не си е на мястото. Но пък за сметка на това имаме държава, която контролира почти всеки аспект на живота и от която хората трябва да зависят дори за прехраната си. Това си е то социализма. Не знам дали знаеш, но според марксистката доктрина, за да се промени курсът на развитието на една нация трябва да се унищожат два процента от населението й (обикновено будните и трезви хора, които биха се проявили на безчинствата на комунистите). Това било за добро и са го правили комунистите във всяка държава, където се докопали до властта.
Една от презумпциите на властите е, че те по-добре знаят от родителите какво е добре за децата им и съответно имат правото–даже задължението–да им го налагат. Все едно аз да дойда у вас и да претендирам да ти взема децата да ги отгледам аз, понеже аз съм знаел по-добре от теб как да ги гледам. Но отговорността за възпитанието е на родителите, не на държавата. Те да гледат с престъпността да се справят и да не ограничават свободата на хората.
Друга такава презумпция е, че хората трябва да се интегрират и социализират и да станат еднакви, според предписанието на държавата. Уж имаме свобода на вероизповедание и прочие, но това е само фасада за държавен терор над индивида, било то чрез пропаганда или насилствено.
Ако сега държавата ти определя как да възпитаваш децата си, на какво да ги учиш, какво да инжектираш в кръвта им и прочие, то не е далече времето, когато човек няма да може нищо да направи без разрешението и благоволението на държавата. Това ли е то свобода?
„Защо да се налага държавата да се намесва в един такъв случай? Защо да се бърка тя в работите на един баща, бил той и консервативен мюсюлманин?“
Защото отнема на детето си право, което му се полага. Ако аз искам да ходя на училище и баща ми ми забранява, ще се радвам държавата да се намеси.
Става дума за балансиране между правата на родителите и правата на децата – ни повече, ни по-малко.
„Става дума за балансиране между правата на родителите и правата на децата – ни повече, ни по-малко.“ – това е основният проблем – липсата на баланс; от личен опит мога да кажа, че са твърде много амбициозните майки
(и баби), които с великите си идеи за бъдещето буквално изсмукват живота от децата си, за които общественото училище се явява спасителния елемент; не малко са случаите, в които балгодарение на загрижените родители голяма част от свободното време на децата е заето от ред курсове, уроци и други „изключително полезни“ извънкласни мероприятия, които буквално убиват детството и превръщат детето в невръстно амбициозно зомби; преди да започнете да хапете системата и да се чудите как да си направите кошарчица в обора, и по този начин да разцепите и малкото останало, помислете дали не е по-добре да се хванем за ръце и да направим системата по-добра, защото все пак сме общество, а не сбирщина от самосиндикални глутници; образованието ни е зле – да, но то няма да стане по-добро, ако всяка майка индивидуално започне да обучава детето си вкъщи (може да се консултирате малко от Черната Библия по въпросите на индивидуализма); ние имаме нужда от система, от един цял жив организъм, а не от малки сладки атомчета разпилени поотделно; и точно поради тази причина най-смисления подход е алтернативно УЧИЛИЩЕ, една цяла организация, която да решава проблеми, а не да създава такива; колкото до великите паранои и теории на конспирацията за държавата и нейните нечисти помисли относно децата ни – ами все още има места, където няма държава – хващайте мотиките и вървете да копаете царевица, да правите сладко от диви боровинки и да учите децата си колко добре живеят птичките и пчеличките, продайте си апартаментите и компютрите и елате на село
Цитат: „Защото отнема на детето си право, което му се полага. Ако аз искам да ходя на училище и баща ми ми забранява, ще се радвам държавата да се намеси.“
Държавата може да отнема само права, които тя самата е дала. Тя не е направила един човек родител, че да му отнема родителството. Това е абсурдно. Виж, примерно ако му е дала земя за ползване или нещо подобно, при определени условия, то тя може да се намеси при нарушаването на договора и да му отнеме даденото. Иначе се меси в това, което не й е работа.
А едно дете може да има много желания, повечето от които неинформирани или безумни. Та колко разбира едно дете, което още нищо не е видяло и проумяло от живота, което лесно може да бъде манипулирано, излъгано, сплашено? Срамота е да се вслушваш в деца вместо във възрастни. Освен ако тези възрастни не са по акъл и те деца. То едно дете освен да ходи на училище може да поиска от държавата разрешение да се дрогира примерно или нещо друго, което му харесва, въпреки волята на родителите му, но това достатъчно основание ли е държавата да му го даде? Ето точно това е пример за разбиване на семейството и поругаване авторитета на родителите. Пък после защо днешните деца нямат респект към възрастните, защо връзката между поколенията е нарушена и защо младежта има толкова много лични проблеми?
Сега ти като дете, ако получиш желанието си за нещо недобро, ще се зарадваш за време понеже не разбираш грешката си, но един ден ще трябва да пожънеш посятото и тогава ще съжаляваш. Затова и децата трябва да са под контрола на родителите си и те да носят отговорността за тях, докато те самите не станат достатъчно зрели, за да вземат важни житейски решения. Всичко друго не е добре нито за децата, нито за родителите, нито за обществото като цяло. В подобни случаи като описаният от тебе държавата гледа да използва желанията на едно дете (които лесно се манипулират) като троянски кон, за да мачка и контролира населението. Няма нищо честно и достойно в това.
Ето какво е казал един човек, който е бил в системата на американското образование цели 26 години, че даже получил и награди (за тези, които разбират английски):
http://www.haven.net/edge/council/gatto.htm
Джон Тейлър Гато е пример за човек, който познава системата и е видял какво причинява тя–същата тази система, за която държавата тръби колко е жизненоважна за децата и не иска нито едно дете да остане назад.
Човекът е написал някои много информативни книги по темата, които можете да видите тук:
http://www.johntaylorgatto.com/bookstore/index.htm
sojourner,
Ако смяташ желанието на едно мюсюлманско момиче да ходи на училище против волята на баща си за грешка от неопитност, значи имаме фундаментални разминавания по отношение на схващанията си за децата и техните права. То има и мюсюлмански бащи, които си убиват дъщерите заради общуване с момчета. Тогава също ли бащите знаят по-добре от децата? Все някъде трябва да минава границата. Родителите също могат да грешат. Когато се живее в общество, то трябва да има някакви общи фундаментални ценности по отношение на това какво един човек може да причинява на друг и какво не, дори ако единият от двамата е родител на другия. От определена възраст нататък децата могат и трябва да бъдат питани, когато се вземат определящи за живота им решения. Ако ги уважаваш, няма да се саморазрушат, споко.
Иначе мерси за линка към Джон Тейлър Гато, аз самата смятах да линквам към неговото писмо написано при напускането му като учител след 30 години практика, там има страшно ценни неща. Но да не забравяме, че той е един бял американски републиканец от преди 50-60 години, а ние сме в Европа в 21 век. Споделям част от критиките му към общественото образование, но смятам, че трябва да се атакуват недостатъците на системата, а не всеки да се спасява поединично, защото някои просто обективно нямат тази възможност и за тях оттеглянето на енергията способна да промени системата ще бъде изоставяне.
Соджърнър,
Това, което пишеш, може да е вярно, само ако приемем, че държавата във всички случаи върви срещу доброто на индивида и че всички родители са интелигентни хора, които мислят доброто на децата си. Нито едното, нито другото са верни във всички случаи. Финландците и французите например силно се идентифицират с държавата си (за разлика от нас българите, които често се чустваме отчуждени от нея) и не записват децата си в частни училища, дори когато имат възможност за това. Има интелигентни родители, които обучават децата си вкъщи, заради самите деца; има за съжаление и такива, които не ги пращат на училище, за да прикриват насилие срещу децата.
Няма лесен баланс.
Виждам, че последните няколко коментара (от които два или три мои) в последствие са били изтрити. Без аргументация. Толкова ли са „опасни“ нещата, които бях писал, за вашата образователна и житейска философия? Не ви прави чест подобно отношение, нито пък е във ваша полза и тази на читателите на блога. Но пък казва много за това какво е постигнала системата.
Всъщност, не би било логично и този ми коментар да бъде допуснат.
sojourner,
Мисля, че достатъчно подробно изложи позициите си в полза на домашното образование и както виждаш, не съм ги изтрила.
Съкратих последната част от дискусията, там където коментарите започнаха да стават безкрайно дълги, да забиват в несъществени детайли и да се прокрадват екстремни позиции против правата на децата, език на омразата насочен към определени групи от обществото и т.н. Чувствам се в правото си да не давам трибуна на подобно говорене.
Можеше да изобличиш нещата, които не одобряваш, и да оставиш написаното, за да могат читателите сами да преценят доколко си в правото си. В крайна сметка, ако не желаеш да даваш трибуна на подобни позиции, аз няма да те насилвам да го правиш. Но е несериозно да се трият мнения по такъв начин.
Мисля, че е редно да мотивираш и оправдаеш решението си, а не емоционално да триеш, без предупреждение. Изтриването на коментарите най-малкото прави невъзможно да се прецени кой крив и кой прав. При всички положения подходът ти в случая разкрива слабост и не е в подкрепа на позицията ти.
„Мисля, че достатъчно подробно изложи позициите си в полза на домашното образование и както виждаш, не съм ги изтрила.“
Аз позицията си можех да я изложа и в един параграф, но в случая имахме дискусия, в която имахме възможност да аргументираме позициите си. Идеята на дискусията не е просто да се изразява позиция, а посредством диалог и претегляне на аргументите и фактите да се придобие по-добро разбиране. Ти избра да я прекратиш едностранно.
sojourner,
И за мен част от позициите ти са твърде крайни. Не знам какво точно е изтрито и дали си е заслужавало да бъде изчетено, но мисля, че авторът на темата има правото да прецени какво допринася за конструктивността на поредложената от нея дискусия и какво се отклонява и не е релевантно или пък я ‘хързулва’ в нежелана посока. Не се сърди толкова. Правата на родителите също трябва да имат някакви граници и държавата и обществото да имат възможност да се намесят, за да не се допускат случаи като този в Сандански примерно.
sojourner,
Вероятно чашата ми преля, когато ти написа, че хората с наркотична зависимост са, цитирам, „извратени“ и след цялата си тирада за злата държава, която няма право да се намесва, намекна че на тях трябва да им се отнемат децата чрез съд, а не на добрите консервативни хорица, които просто искат свободата да наказват както намерят за добре, да попречат на предбрачния секс и др. подобни. Да, може би реакцията ми е емоционална, но емоцията ми не е непровокирана. Не знам как бих могла аргументирано и логично да споря с подобни позиции.
Имаше и други подобни изказвания, които няма да възпроизвеждам, надявам се че разговорът ни този път наистина е приключен.
Коментарът е изтрит, защото в около 10 параграфа обсъжда личностните проблеми на авторката на блога и опасния път, по който е тръгнала.
Наистина, sojourner, хайде да не занимаваме хората повече. Имам публикуван имейл ей там горе вдясно, ако много те напъва още да ме анализираш и наставляваш.
Тук си говорим за домашното образование и необходимостта от реформа в обществените училища.
Горещо препоръчвам на авторката да смени заглавието на статията си. Така формулирано излиза, че домашното образование представлява престъпна идея (което е доста далече от истината), а от статията си личи, че авторката не защитава тази теза. Вероятно, ако поне се сложи думата „престъпни“ в кавички, ще стане по ясно.
Смятам, че всеки родител трябва да има свободата да избере типа форма образование за своите деца, независимо дали това е държавно, частно или домашно училище. Именно това различава истински свободните общества от дискриминиращите такива, каквито са в момента Германия и Швеция, прегърнали идеите на социализма. Идеята, че държавата знае по-добре от родителите кое най-добро за децата им граничи с крайния комунизъм и дори сталинизъм. Капитализмът, а именно системата, в която личността и семейството са поставени на първо място, е единствената формула, доказала се през вековете.
Точно вчера хванах случайно по телевизията филма на братя Тавиани „Баща господар“, класика на италианското кино, за която не се бях сещала скоро. Бащата отглежда овце и идва в училището на сина, в самия час, за да каже, че детето му трябва в стопанството и няма да го праща повече на училище. После героят отрасна по разни кошари в планината, където си общува предимно с овцете.
Да не забравяме, че задължителното основно образование е въведено именно да спасява децата от това родителите им да ги използват за някакви техни си цели, които може да им изглеждат най-правилните и необходимите, но не са непременно такива за децата. Задължително образование е имало още по времето на прабаба ми, родена 1895, тя ми е разказвала за това. И то има заслуги за много големи промени в обществото, повече грамотност, повече възможност за участие в обществени дейности, демокрация, изкуство и т.н.
Задължителното образование не означава държавата да изземва на родителите техните родителски права, а просто означава някакъв контрол на обществото над начина, по който се третират децата, за да се гарантира, че не се нарушават и техните права, не само тези на родителите.
Стоян Георгиев, няма нито една развита държава, дори най-либералната по отношение на домашното обучение каквато е САЩ, която да го позволява абсолютно безконтролно. Винаги има някакви условия и някаква проверка от страна на институциите за това дали домашното образование отговаря на определени критерии и отношението към децата не е експлоатиращо. Частното образование не знам някъде да е забранено, голяма част от училищата в Швеция са всъщност частни, макар и на обществена издръжка.
И освен това не само с кавички може да се изрази ирония
Василена, благодаря за отговора!
Принцип в моята лична и публична работа е да избягвам да правя изказвания, ако преди всичко не съм отделил достатъчно време, за да се запозная с фактите. Струва ми се, че има доста факти, които като че ли ви убягват, за да избързате да направите заключение като това по-горе. Понеже съм изключително зает човек, а предполагам също и вие, ще отнеме много време за писане по въпроса.
За щастие наскоро написах един материал по въпроса за задължителното образование, който засяга много неизвестни на масовата публика факти. Предполагам, този материал ще предизвика интереса на участниците в този форум.
Линкът към материала се намира тук:
http://www.facebook.com/note.php?note_id=252848583131&comments
По въпроса за регулацията на домашното образование в САЩ ми стана малко смешно, тъй като много добре знам за какво „регулация“ става въпрос – всъщност почти никаква, но като намеря малко време, ще пиша повече по въпроса.
Топли поздрави!
Стоян
Стоян Георгиев,
Не мога да повярвам, че ме препращате към текст, в който се позовавате на библията, за да спорите против задължителното образование. А след това ми казвате, че общественото образование е прекалено идеологизирано за вашия вкус.
В текста ви има доста чисто пропагандни твърдения като това че училището издига неморалния начин на живот в най-висша ценност, че родителите са роби на държавата и други подобни.
Безсмислено е да се изтъква, че велики личности от средновековието и ренесанса не са ходили на училище. Очевидно е че тогава просто не е имало обществено образование, както не е имало демокрация, права на човека, обществено здравеопазване, социална мобилност и още много други придобивки на съвременните общества.
Тогава, както и сега, доброто частно и домашно образование е било приложимо само за малки привилегировани групи в обществото. Ако се премахне задължителното образование сега, това би довело до абсолютно социално изключване на живеещите в бедност, на малцинствата и би поставило качеството на образованието, което едно дете може да получи, в пряка зависимост от икономическия и социален статус на семейството. Това в едно демократично общество не може да бъде допуснато. Затова и задължително образование има навсякъде, където има функционираща държава.
Наясно съм с големите недостатъци на общественото образование в България и точно затова написах този текст. Мога да цитирам и Фуко, и Алтюсер по отношение на това как общественото образование може да работи за контрол върху личността и възпроизвеждане на идеологии. Само че в демократичното общество има възможност за участие на обществото във формирането на ценностите и философията на образованието. Общественото образование е светско и се води от заявен стремеж към демократичност и научна обективност, възможност за представяне и дискутиране на различни гледни точки. Аз също съм за това да има по-голяма свобода в избора на учебното съдържание, но това се практикува в много обществени и частни училища по света.
Но е абсурдна позицията, че родителите винаги са в правото си да вземат решения за детето си и обществото никога не бива да има възможност да се намесва. Не може едно човешко същество да бъде поставяно в абсолютната власт на друго (дори и да го пише в библията), без обществото да има възможност да го защити от злоупотреби с тази власт.
Василена,
За мен е странна интерпретацията, че едва ли не цитатът на библейския текст е използван като аргумент срещу задължителното образование. Стиховете от Библията бяха цитирани с идеята да се обясни мирогледа на евреите и в последствие – целия християнски свят, поставящи семейството и родителите като основен фактор при отглеждането и дори образованието на децата. В крайна сметка именно философията на християнството надделява философията на Гърция и Древния Рим (поставящи държавата над всичко). Християнският мироглед и библейските концепции поставят личността и семейството в центъра, донасят икономически бум през късния етап от Средновековието и полагат основите на капитализма и демокрацията такава, каквато я познаваме днес. Християнският мироглед е основната причина за благоуспяването и просперитета на западните страни, но за съжаление през последните 60-80 години наблюдаваме трайно отстъпление от тези ценности, които се изместват от секуларизма.
Всъщност масовото задължително образование е сравнително ново явление след новата ера, възникнало основно след Просвещението, установило се след Модернизма и наложило се след Постмодернизма и появата на секуларния мироглед, характерен за днешна Европа, който вие очевидно изповядвате. За повече от 1 500 години образованието в Европа е било прерогатив на родителите и семейството. Класно-урочната система възниква значително по-късно. Същото важи и за Америка – пилигримите и първите заселници в колониите са провеждали образованието в къщи и този период се характеризира с изключително ниско ниво на неграмотност. Освен това повечето американски президенти в периода са били образовани у дома. Човекът с повече от 10 000 създадени изобретения Томас Едисон е бил изваден от държавната система от собствената му майка и обучаван вкъщи. След това Едисон посочва като основен фактор за гения си образованието, което е приел у дома. Между другото днешните homeschoolers в САЩ се справят с няколко нива по-добре от своите връстници в държавните училища академично и са дори повече граждански активни. Ползите от домашното образование са безспорни и трябва да бъдат насърчавани!!
Идеята за силната държава, налагането на „обществото“ върху избора на другите е връщане към ценностите на Древния Рим, защитавано днес от комунистите, социалистите, секуларистите и тям подобни -исти. Съвременна Европа прилича повече на бившия соц-блок със своята почти планова икономика, изнасилваща данъкоплатците и ограбваща от бизнес-предприемачите финансовите ресурси, за да ги разпредели след това за „благородни каузи“ като обществените училища например.
Какво е държавата – това би трябвало да бъде просто просто фикция, гарантираща нормалното същестуване на хората, а не чудовище, което упражнява диктат върху личността и нейните избори. Какви са задълженията на държавата? Правата на личността, защита на семейството, върховенството на закона, както и правото на всеки да носи оръжие, а не харченето на пари за какво ли не. Останалото е просто популизъм изнасилване.
Стоян Георгиев,
Ще се въздържа от цялостен коментар; но този цитат: „Какво е държавата – това би трябвало да бъде просто просто фикция, гарантираща нормалното същестуване на хората“ не мога да не коментирам. Как може една ‘просто фикция’ да гарантира каквото и да е на когото и да било? Държавата и обществото трябва да имат своята роля в упрежняването на контрол върху гражданите в някакви граници – вкл. и в образованието, колкото и да не ни се иска понякога, особено когато бърка в личните ни инереси и възгледи. Иначе много ме пали идеята за домашно образование за собствените ми деца. Но пък си давам сметка колко е трудно да намеря съмишленици, които споделят моите възгледи, за да образоваме в група (както си го рпедставям) – едни ще са твърде екстремни за моите вкусове, на други аз няма да им се вписвам във вижданията… май е по-добре наистина да се оставим на задължителните форми. Колкото по-малко избор, толкова по-лесно става за хората. Това – последното – с доза ирония, макар и без кавички.
Всъщност има огромна разлика между американския тип демокрация и европейското разбиране за държавата. За Джеферсън правителството трябва да бъде от хората, за хората и чрез хората. Ето защо воден от този мироглед Рейгън казва, че в настоящото състояние на света правителството не е разрешение на проблема – то Е самият проблем. Но темата е много дълга…
На този етап Василена искам да знаеш, че е страхотен примера, който даваш като майка, желаеща да бъде близо до децата си – оценявам го. Има много неща, за които очевидно не можем да се съгласим, като например републиканските ми убеждения:) Все пак, виждам, че има неща, за които можем да си сътрудничим и ако ти потрябва информация, свързана със семейството или homeschool, аз съм насреща.
Поздрави!
Стоян
Стоян Георгиев,
Ние сме в различни полюси в разбиранията си за човека, семейството и политиката.
Не виждам никаква основа за сътрудничество с някой, който предлага свобода на носене на оръжие, отпадане на задължителното образование, поставя под въпрос правата на детето, а между другото и се противопоставя на узаконяването на съжителството без брак и хомосексуалното съжителство.
Но безспорно е интересно да се знае, че в България има хора, които се определят като „републиканци“, без това да значи, че просто не са монархисти, а също е поучително и какви възгледи вървят в комплект с интереса към домашното образование и култа към ядреното семейство.
Много поздрави и от мен!
Всъщност си абсолютно права, Василена – убежденията ни са тотално противоположни. Все пак сме съгласни в едно – че е добре родителят да остане близко до дома. На фона на толкова родителска безотговорност в нацията се надявах, че мога да стоя в съгласие в този аспект с човек като теб, дори и да имаме диаметрално противоположни схващания по други въпроси.
Като се замисля обаче тук не става въпрос дори за убеждения, а за МИРОГЛЕД. И като че ли за моя мироглед също ще бъде компромис да се съюзя с някой, който е пропонент на крайния феминизъм, социализма, заедно с всички придружаващи ги -изми, вървящи ръка за ръка с идеята за тоталитарната държава.
Успех с идеите!
Никога не съм била на страната на тоталитарната държава, нито на патриархалното семейство, с което тя е в идейна връзка. Защо да търсим на всяка цена сходства там, където ги няма?
Не знам дали все още е активна темата,надявам се .Не успях да прочета всички мнения,а и няма смисъл от толкова филисофстване.По-важно е да се ДЕЙСТВА и нека,моля ви,който е готов да постави основите на едно такова Алтернативно училище,да ми пише на имейла.Нека да се съберем ,да се запознаем и да бъдем активни в действията си,не само във форумите и във фейсбук(аз отдавна си изтрих профила от там).Ще проучим задълбочено възможностите и ще обсъдим ВСИЧКО,но не тук,в това виртуално пространство,което само може да навреди на идеята,а ЛИЧНО!!!!!!!!
Аз съм готова да дам максимално от себе си,за да се осъществи това АЛТЕРНАТИВНО УЧИЛИЩЕ тук,в България,сега и с нашите усилия.Моля ви,ако все още имате това желание идеята ви да стане реалност,нека да се срещнем!
Поздрави и светли дни!
Диана
Здравейте всички,това което прочетох ми беше много полезно и навременно.Малката ми дъщеря Иана е на 4.Имах сблъсък със система и когато отстъпвах,винаги съм съжелявала.До тук.Решена съм да изградя Родителски Кооператив,който да прерастне в училище.Всичко става много спонтанно и хаотично,на моменти се обезверявам,но вярвам че това е пътят.
Живея във Варна.Вчера имахме среща.Дойдоха одухотворени и подобно мислещи.
Много бих искала да има национална координация и място където лесно да общуваме.
Винаги съм мечтала да живея сред хора ,с които ще си сътрудничим,обединени от вдъхновяваща ни идея!
А колкото до формата на обучение,мисля че тя е точно това-форма.Ако е поднесена с внимание,любов и грижа-то тя е точно такава,каквато трябва да бъде.
„…Особено в началните класове не се изискват някакви експертни познания…“
Изумена съм от това, как с лека ръка захвърлихте на бунището стотици български начални учители, които неуморно всеки ден дават от сърцето и душата си за бъдещето на България! Учат по 10 години за да получат образование и да се квалифицират….и какво?
Аз съм демократичен човек!
Нека да има домашно и всякакво друго образование, но можем ли да постигнем нещо без познание и опит? Без да вземеш нещо от тези, дето вече са минали по Пътя!?
Без никакви експерти…едва ли изобщо до някъде ще стигнете…. но да поживеем и да видим!
Пожелавам ви да направите училището, което е в мечтите ви!
Диана, прочетох коментара ти за алтернативно училище и реших да ти пиша, но не намерих твоя имейл. Можеш ли да ми го пратиш на stoian.georgiev@semeistvo.bg? Благодаря!