Третият учител
Когато става дума за обстановката в класната стая и училището, няколко неща като че ли се приемат по инерция – че няма друг начин за организиране на пространството за учене освен общоприетия, че няма средства за подобряване на средата в училищата, че това в крайна сметка са екстри без особено значение за качеството на образованието. Нито едно от трите не е вярно.
Средата структурира взаимоотношенията в училището, влияе върху дейностите и състоянията на обитателите му, върху отношението им към институцията и собственото им място в нея. Повечето известни педагози-реформатори отделят голямо внимание на реорганизирането на физическата среда в училищата, така че да е по-стимулираща, по-интерактивна, да поставя детето на по-централно място и да се съобразява с неговите потребности от движение, игра, учене и общуване.
През 40-те години на 20 век италианският педагог Лорис Малагуци разработва иновационна система за обучение с акцент върху насърчаването на детската креативност. За него най-важни за ученето са взаимодействията, в които влизат децата – първо с родителите и учителите си, след това с връстниците си и на трето място със средата, която ги заобикаля. Малагуци нарича средата „третият учител“. Идеята за училищната среда като „третият учител“ е подета и от много архитекти, които ясно виждат в нея своята роля за модернизирането на образованието. Архитекти от няколко партниращи си компании са издали книгата The Third Teacher и са създали този уеб сайт за супер вдъхнояващи идеи на пресечната точка между архитектурата и педагогиката, и всъщност почти манифест за това как трябва да изглежда едно модерно пространство за учене.
Превеждам няколко от положенията им, за да покажа духа на идеите, но от сърце препоръчвам самия сайт, в който има много съдържание:
- Училищните сгради могат да бъдат инструменти за обществена промяна и историята доказва това.
- Погледнете вашето пространство за учене с поглед от 21 век – отразява ли то нещата, които знаем за ученето днес, или само онова, което сме знаели за ученето в миналото?
- Мария Монтесори пише: „Достатъчно е човек да наблюдава едно дете, за да разбере, че умът му се развива чрез движението. [...] Задачата на педагога е да се погрижи детето да не започне да свързва доброто с неподвижността и злото с физическата активност. “ И така, мислете за „шаването“ като за мозъчно развитие, каквото си е. А след това помислете как да осигурите място за него в класната стая.
- Освободете учителите от трацидионната катедра пред класа и насърчете ученето в нова обстановка.
- Закрилата за нашите деца е естествен импулс – позволете на този импулс да се пренесе в местата, където младите хора учат.
- Сменяйте местата, в които се вършат различни повтарящи се дейности, така че децата да могат да изследват ново обкръжение с телата и умовете си.
- Дайте на учениците мебели, които им позволяват да се навеждат, облягат и обръщат в различни посоки. Възможността за промяна на позата ще подобри способността им да се концентрират.
- Дайте възможност на децата да се катерят – елементи от стена за катерене са супер идея в класната стая или коридорите.
- Децата имат нужда от уют и в училище не по-малко отколкото вкъщи. Дайте им някое меко, тихо и удобно ъгълче, в което да могат да си играят сами или с няколко приятели.
- Ако създадете място за учене, в което удобно и безопасно да може да се ходи по чорапи или пантофи, създавате възможност физическият акт на събуването на обувките да служи като мисловна подготовка за учене.
- Дайте на учениците пространство да излагат произведенията си като в обществена галерия, а после поканете обществото да дойде да ги види.
- Нишите и мебелите в коридорите забавят високоскоростното движение и създават места за почивка.
Това са само няколко случайно грабнати идеи за промяна на средата в училище, а още стотици могат да се прочетат в The Third Teacher. Тук можете да видите и как изглеждат няколко реализирани в Германия проекта за стимулираща и модерна училищна среда, отразяваща нещата, които знаем за ученето днес.
Сега предполагам повечето хора, които четат това, се канят да ми изтъкнат, че идеите са супер, но са неприложими за България. Обаче тези линкове всъщност ги получих от архитект Христо Харлов (благодаря!), който заедно с още няколко свои колеги и бивши съученици от ПМГ „Васил Друмев“ във Велико Търново, е инициирал проект за обновяване на средата в старото си училище. Тук можете да разгледате анкетата, която архитектите са направили с учениците в гимназията за нещата, които те биха искали да променят в класните стаи и общите пространства в училището. И как самите ученици биха се включили в подобряването на средата. Училището се е съгласило да предостави годишния си бюджет за ремонт, за да може 4 класни стаи да бъдат ремонтирани според изводите от анкетата, а в проектирането им участват самите ученици, които ще учат в тях. Четири стаи може да не са много, но сигурно ще стигнат да се заразят и други училища, а архитектите са решени да продължат да работят по такива проекти на местно ниво.
Всъщност училищата редовно получават известни суми за ремонти, а често и родителите събират пари за пребоядисване или освежаване на класните стаи на децата си. Проблемът е, че тези средства се използват без въображение. Поддържа се съществуващото, защото на никой не му хрумва, че може с малко пари например да сложи колелца на мебелите, за да могат да се пренареждат лесно, да пита децата за идеи или да направи някаква структурна промяна в средата.
Промените могат да бъдат съвсем прости и да не струват скъпо, както е например в тази класна стая в едно шведско училище, която показах преди време. Закостенялата подредба в българските класни стаи в момента отразява начина, по който мислим за образованието. Но промените в обстановката са много добър начин да размърдаме и цялостната философия на училището. В момента самата обстановка поставя децата в пасивна позиция, подреждането един зад друг умишлено пречи на екипната работа и създава йерархия, движението е максимално затруднено. Време е да се направи разместване.
Снимка: www.baupiloten.com
22 отговора to “Третият учител”
Напиши коментар
Много близка на сърцето ми тема. Сигурно сте виждали дизайна на много от офисите на Google по света. Ето един: http://myway.i-barakaldo.com/images/google2.jpg Препоръчвам да напишете Google office и да рагледате и другите. Естествено, има силен ефект върху креативността на служителите. Няма причина да не е така и с децата.
И на мен тази тема ми е много присърце.
За себе си мога да кажа, че съм направила някои неща с наличното в училище. Чиновете са със столове (а не цели модули маса и закрепени към нея столчета, което за мен е кошмарно). Това значи, че основната част от ученето ни се извършва в средата на стаята, където столовете са подредени в кръг и всички седим един до друг – катедрата не съм я ползвала никога
Възможност за движение няма много, но използвам всяка възможност децата да се събират на групи по няколко около маса и да се движат поне от кръга до чиновете (когато има нещо за писане) и обратно. Отделно има интересни методи за раздвижване и на писмените неща – примерно „диктовка“ с тичане (преписване на изречения от лист, закачен на стената), с лазене и т.н.
С две думи – когато има желание, има и начин. За съжаление много от колегите ми твърдят, че тези неща не действат и децата не можели да работят така. Вярно, че моят клас е супер спокоен и уравновесен, но всичко е въпрос и на трениране, а ние учим по този начин още от първи клас и децата са свикнали.
Така че промяната трябва да дойде първо в ума и представите на учителите като че ли. Оттам нататък най-малкото ще е възможно като се избират нови мебели за стаите (а това става все по-често с делегираните бюджети и прочее реформи), да се предпочитат такива модули, които да позволяват подобна работа.
Мен ме интересува специално темата за интегрирането на движението в училище, в часовете. Защото смятам, че принудителното обездвижване и последвалото компенсаторно изоглавяне има пръст в общото ниво на насилие в училищата. Впрочем мисля да пиша по тази тема специално.
Парадоксът е, че настоящите пространства са направени с оглед на по-добрия контрол върху учениците, а имат точно обратен ефект. Училището не трябва да е паноптикум, а да даде алтернативи за движение.
При това в самите педагогически курсове се казва, че децата имат моторна памет, която трябва да се използва!
Не е нещо ново и радикално, в пети курс ни го преподаваха по методика преди доста години.
благодаря за вниманието; но проблемът е, че една активна промяна в средата не може да бъде ефективна без активна промяна в начина на обучение; цялата идея за учител (на пиедестал (подиум), пастир, всяващ (да ама не) респект) и ученици наредени като овце в кошарка (приседнали пред него) е токова невъзможно остаряла и неадекватна, че по-скоро вреди, отколкото да помага
най-висшата форма на обучение е когато предаваш знанието си на друг; имаме ли нужда тогава от учители на заплата, които да ходят на работа като чиновници?; не може ли талантливи професионалисти да запознаят с професията си студентите, които да предадат наученото от тях на гимназистите, които от своя страна да комуникират с децата от основните училища; и в този аспект – имаме ли нужда тогава от училище с класни стаи?; защо трябва да разделяме още от началото едно пространство на части и по този начин да делим и самите ученици?; да, в малки групи научаване е най-лесно, дори е установено, че ако ученици получават по 30% повече време директен контакт със своя обучаващ, ще си повишат оценките с една единица, но групи могат както да се сформират, така и да се се сливат, да преливат от една в друга и да позволят безгранична мобилност на комуникациите в училищната общност, по същия начин едно пространство може да групира обединявайки и по този начин да предоставя възможност за постоянен диалог
знанието не са 100м, които трябва да бъдат бягани за определен брой секунди (оценки), не е норматив (оценки), който може да бъде покрит, не е граница, до която да достигнеш с помощта на своя треньор-учител; същото е и със средата в училище – тя не се заключва в необходим брой елементи, които да бъдат предоставени за общо ползване; средата в училище не са само чинове, столове, завески, пластмасова дограма и ламиниран паркет, средата не е нито начина, по който се подреждат чиновете, нито вида и модела на самите чинове; средата е участник в учебния процес; тя не само трябва да провокира, не само трябва да бъде докосвана и изживяна, тя трябва да освобождава, да отваря училището към света и да поема света в училището; в момента, нашите училища, казарми и болници се различават единствено по миризмата и няколкото допълнителни сервизни помещения – коридор и стаи, като наредени една до друга консерви; същото е и отношението на образователната система към учениците – като към продукция; а това трябва да се промени, и само с разместване няма да стане
за сега обаче, сме искрено благодарни на директорката на ПМГ „Васил Друмев“, че ни предостави възможност да започнем осъществяването на тази идея, както и на самите ученици, част от които ни оказват незаменима помощ с органиазцието на събитието в училище; и докато съберем материл да покажем можете да хвърлите един поглед тук http://openarchitecturenetwork.org/competitions/challenge/2009 , от където започна всичко, и където направихме неуспешен и плах, но много важен опит за участие
Идеята за взаимното обучение и по-големите да преподават на по-малките, а учителите на заплата да изчезнат напълно от картинката е определено интересна и новаторска, но за мен поне – доста нереалистична.
Талантливите професионалисти нима не работят за заплата/хонорар? И нима биха прекарвали дълги часове в класната стая, ей така, заради идеята, докато другаде биха правили сериозни суми? А няма ли вариант в който учителят да е талантлив профедсионалист?
Нека архитектите да правят проектите си така, че учителят да усети, че мястото му не е горе на трибуната, а на пода до децата. Нека учителят извърви своя път и да направи промяната вътре в себе си и в начина си на мислене и преподаване. Нека убедим обществото, че училищата са място за израстване, не за дресиране на деца.
Хубаво е, че сте започнали от нещо конкретно – няколко стаи в училище, и че сте попитали децата какво искат. Попитайте и учителите обаче – те може също да имат добри идеи. Не бързайте с едно движение на четката да ги изьхвърлите на боклука. Обидно е.
идеята не е нова, както сестра ми забеляза – това е всъщност първата концепция за българско образование – килийното училище и наистина на този етап не е приложима, но е базирана на един прекрасен принцип – енергия; в момента част от учителите са напълно недостижими, умрели емоционално, бродещи с прилично мъртвешка походка по коридорите – такива хора отравят атмосферата в училище; учителите трябва да са млади, искрени, да харесват работата си,да имат желание да предадат знанията си и да заразят с вибрациите на своята собствена енергия учениците около тях;
опитвайки се да придвижим училищната среда в една провокираща посока е абсолютно неадекватно да оставим старите кадри, продуциращи випуск след випуск на конвейр, като част от тази среда; ние не искаме просто да изхвърлим учителите сега и веднага, а искаме да изтикаме вредните елементи – един от класните ръководители на класовете, с които ще комуникираме, изрично ми каза още в предварителния разговор, че иска да се сложат самостоятелни чинове на учениците, за да са далеч един от друг и да не преписват – това беше първото му изречение след като разбра, че ще работим с неговия клас; нямаме никакво намерение да обсъждаме с класа му подобна идея, защото тази идея е обидна
обидното е, че дори и да махнем дървените подиуми в класните стаи учителят ще си остане Господина/Госпожата с главно Г – това е истинския подиум
но не се притеснявайте, не сме изхвърлили учителите съвсем от картинката – поканили сме да участват тези, които са част от класа си, тези които живеят със своите ученици и чувстват заедно с тях, останалите – вън
а как точно ще се отървете от ‘вредните елементи’? Как ще ги идентифицирате – все пак добрите учители не са абсолютна величина. По възрастов признак ли? По стил на обличане и енергична походка – смотаните вън? Разкажете повече за архитектурните си идеи, моля; мисля, че подборът на кадри трябва да се прави на друго ниво.
Аз съм съгласна с нещата, които пише Христо (макар че се срещат и възрастни учители, които са се запазили). Има много учители, които са напълно burnt-out. До голяма степен вината за това е на системата, а и е ужасно трудно да се поддържа висок дух и ентусиазъм, ако си постоянно в нужда, защото професията ти не може да ти осигури препитанието. И ако ти се налага да се бориш със системата винаги, когато искаш да си свършиш работата хубаво.
Аз самата съм работила като учител малко и това беше най-удовлетворяващата работа, която съм вършила. Ако мога да се издържам от нея, веднага бих се върнала. Не искам да богатея, само да мога да се издържам що-годе. Това е голям проблем и докато не се помисли за него, едва ли ще има ентусиазирани учители. Не че парите са определящи, но все пак човек поне не трябва да е поставен на колене за оцеляването си.
Мисля, че всички ще се съгласите, че едно раздвижване на нещата в образованието ще е добро и за учителите, независимо откъде точно ще тръгне. Винаги има хора, които отказват да приемат промените, особено ако това означава да се откажат от част от контрола, който имат. Но аз съм сигурна, че тези привързаните към контрола просто ще се пенсионират рано или късно, те са старата школа, на която й отминава времето. Една по-разчупена среда в училище няма как да не им каже някои неща и на тях.
„Мисля, че всички ще се съгласите, че едно раздвижване на нещата в образованието ще е добро и за учителите, независимо откъде точно ще тръгне.“ Разбира се, че ще се съгласим. Разбира се, че промяната в средата е една от добрите възможности за промяна, които могат да повлекат серия други промени. Особено се радвам, когато има подобно мислене сред млади архитекти, защото образоването на децата е задача на цялото общество, не само на учителите. Но не съм съгласна с омерзителното говорене срещу учителите по принцип. Нито с определянето кой става и кой не става по възрастов признак. А авторитарните отношения в нашето общество не са прерогатив само на учителите, за съжаление.
Моите деца ми говорят на малко име и на „ти“, без това по никакъв начин да им пречи да имат както уважение и респект, така и очевидна привързаност към мен. Същото е с колежката ми, с която сме екип – на нея говорят на „госпожо Х“ и на „вие“, но отношението им е същото.
Така че относно Госпожата нещата въобще не е задължително да стоят по този начин – Госпожо не всява непременно уважение, нито говоренето на малко име отрича съществуването на такова, както и обратното. Всичко е въпрос на отношения между децата и учителя, а не специално на обръщения.
Аз също като Еми обаче се дразня, когато се говори за професията учител, без човек да има някаква представа какво говори. Тъпото е, че учители се обсъждат постоянно – при това пред децата, при това с обидни епитети и с негативно отношение, което не е от полза за никого и най-малко – за децата. Отношението на родителите към учителите вреди на децата също толкова, колкото и наличието на наистина странни птици в училище (за щастие, съдейки от 12-годишния ми стаж като учител, те са изключения, а не масата).
Млади учители в училищата няма да влязат, докато не им се предложи стимул – и докато нещата не станат такива, че човек да може да си позволи нормално да живее с тази заплата. Единствените млади учители в училището, в което работя, сме тези, чиито съпрузи осигуряват добър доход на семействата и които бихме могли да си позволим и да не работим…
Това обаче се отдалечи от темата. Ще се върна на нея с още една забележка – мебелите в една класна стая би трябвало да предлагат възможност за разнообразни комбинации. Това би успокоило притесненията и на учителя, който се страхува да не би децата да преписват – по време на тестове могат да се подреждат така, че всеки да работи самостоятелно и да е на разстояние от останалите (освен това ако човек направи два или повече варианта на даден тест, това дали децата ще седят едно до друго въобще няма значение).
Според мен обаче проблемът е по-скоро в това, че в сегашната ни система на образование не се обръща внимание именно на работата в група – което още повече подсилва тенденцията у нас всеки да си работи за собственото благополучие и успех, без да е способен на екипна работа, без да се съобразява с мненията и личностите на останалите и без да може да държи пред погледа си обща цел. Едно подходящо подбрано пространство би дало повече възможности за работа в група и така тези неща биха довели и до дългосрочни промени
учениците са достатъчен индикатор (особено по-големите) и могат прекрасно да преценят кой учител става и кой не; напълно грешно е да се смята, че не знаят какво искат, или че не могат сами да преценят и напълно е грешно да се счита, че абсолютно всички учители си заслужават дори малките заплати, които получават…както и да е
колкото до нашите архитектурни идеи: семинарът, който започва от другата седмица ще се проведе в две части
1вата засяга няколко основни насоки – да се поясни, че крайният резултат трябва да бъде колективен продукт, който трябва да бъде постигнат в резултат на диалог на ученика със стаята, диалог между учениците в класа и диалог между класа и стаята; целта е да се подпомогне работата на групата „клас“ като се пренебрегнат различията, които отделните ученици имат помежду си и се направи опит да се използва потенциала на всеки, но в общия контекст на групов продукт;
да се пояснят основни насоки по отношение на дизайна – това, че всяка една промяна се случва поради някаква причина и всеки резултат идва със своите последствия; стаята, която е предмет на обсъждане има своята функция и всяка мисъл трябва да бъде съобразена с това; всяко желание за промяна трябва да изхожда от определена причина и да бъде съобразено с бъдещия комфорт и красота на обекта към, който е насочено – най-лесно това се постига като всеки един се постави на мястото на ползващ и разиграе всяко свое действие в бъдещата среда;
да се пояснят основното влияние на форма, обем, цветове, фактура и материал;
да се обяснят основни насоки по отношение на осветлението като сила и местоположение (останалите инсталации са напълно безинтересни на този етап, макар липсата на вентилация и непрестанен свеж въздух да са огромен проблем, с който явно никой не иска да се съобразява още, поради съвсем банално нежелание и невежество)
междувременно ще се наблегне на красотата като математическо понятие (на математическите паралелки) и влиянието на природата в дизайна (на биолозите) като се подчертае силата и ефекта, който оказва и възможността за постигането и със съвсем елементарни средства
във 2рата част ще обсъдим идеите на учениците (ние няма да даваме такива, освен когато е наложително) и начина за тяхното реализиране
като цяло идеята е да се предизвика качествено отношение към средата чрез опознаване на нейния характер (като основни параметри) и вземайки отношение в нейното създаване (включително и в ремонта) да се предизвика отговорност към пазенето и поддържането й; смятаме, че това отношение би се прехвърлило вкъщи, а защо не и към средата като цяло, а и сме напълно убедени, че е крайно време някой да даде възможност на учениците да участват пълноправно в създаването на своето училище
Здравейте! Намесвам се в дискусията не точно по основната тема, „учениците са достатъчен индикатор (особено по-големите) и могат прекрасно да преценят кой учител става и кой не“, аз не съм на това мнение, защото, за да „преценяваш“ е нужно да имаш собствена представа и ценности, спрямо които да съпоставяш. Простете, може да обидя някоя майка или някои, който попада в тази възрастова група в момента – децата, родени след 1989-1990 година и сега са в гимназиите, хайде, поне повечето или тези, с които аз съм се срещала няма как да могат да преценят добре, защото ценностната им система е различна – за справка погледни темата на групата на гимназията, в която сме учили с теб, истинските критерии на сегашните ученици и прясно завършилите и тези на завършилите преди няколко години. Разликата е поразителна, мен ме поразиха мненията, че любим учител е този, който не пише отсъствия, който често отсъства, който така добре събужда интереса на учениците към предмета си, че те продават на борсата учебниците си още в деня, в който са ги купили родителите им, който пие бира в клас с тях (справка от снимките на групата), който не ги кара да учат, да този учител е много енергичен, много креативен, въобще е много cool в техните очи, но би ли бил той/тя твой любим учител? Е, сигурно не всички деца мислят така, но вярвам повечето – да, това са техните ценности, които се градят от семейство и учители, от средата въобще, същите тези учители, за които говориш, че са с мрачни физиономии, може би са уморени…уморени да се борят с неуважението и арогантността на ученици и родители към тях (а това е масово), уморени са да гледат тежкия грим и гигантските деколтета на своите ученички, уморени са от необходимостта да нагаждат програми, спуснати от горе, уморени са от мизерните си заплати,които не надвишават цената на чифт маратонки, каквито носят повечето от учениците им, уморени са от мисълта, че трябва да се пенсионират на 65 години…нека да не бъдем жестоки! Истината по темата не е едностранна. Вярно е, има и стински професионалисти и пародии на учители във всяко училище, но нека първо се промени системата при подбор на учители, да се създаде стимул на тези хора да развиват способностите си, да бъдат интересни на своите ученици и по друг начин освен с пиене на бира в клас, непишене на отсъствия и прочие…и тогава да се оттървем с лека ръка от неможещите. Аз вярвам, че основен проблем на българското образование е семейството, системата и програмата, че то е загубило способността си да възпитава, а се стреми основно към образоване с факти…вярвам в умората на учителите, вярвам, че промяна може да се случи и без учителите да бъдат превърнати в изкупителна жертва!Мои любими учители са същия този г-н Величков, от които получих първата си двойка, благодарение на който не завърших с пълно отличие, който все още ходи с бяла манта, гледа страшно, говори тихо, поздравяван е от ВСЕКИ и при който часът започва и завършва със ставане; г-жа Ванкова, моя класна в гимназията, прекрасен педагог, прекрасен професионалист, която би шута на програмата и ни направи студенти в медицинските ВУЗ-ове без един частен урок или допълнителен курс (а това за всички незапознати е невъзможно, ако в часовете се следва програмата от министерството), заради която имам система на учене, която следвам успешно и в университета, която ме научи, че ако положа труд, усилията ми ще са възнаградени, която ме научи да вярвам в себе си и естествено г-н Валеннтин Бояджиев, които направи историята моята втора страст в училище след биологията, който направи часовете по история едни от най-забавните и интересни в цялото ми образование, благодарение на който бях учител по история за един учебен час на истински ученици в истинско училище, за да направи показно на студентите – стажанти по педагогика – как се води час по история, който ме научи да вярвам в себе си. Да, те не са сред любимците на сегашните ученици,но аз им дължа много и ги уважавам много.
Инак, знаеш, че обожавам инициативата за промяната в средата и напълно я подкрепям!
убеден съм че, учителите подобни на тези, които спомена (защото част от тях вече не преподават) са все още любимци на по-голямата част от учениците; че тези, които искат да отсъстват и да пият бира в клас винаги са били малцинство (особено в „елитните“ училища) и тях ги е имало винаги – дори и в нашия клас (да ама да) и е крайно време да престанем да отказваме правото на глас на по-малките, да престанем да ги засипваме със същите правила и норми, с които и ние сме скачали и да престанем да ги натирваме в същитите кошарки, в които ние сме израстнали, защото кошарките вече остаряха (бяха стари дори, когато ние учихме), защото по-малките знаят и не са по-зле от нас; всеки търси поле за изява, всеки иска да си каже мнението (пък било то и грешно) и когато му отнемеш това право, заради невъзможни предразсъдъци, той намира начин да избяга
точно поради тази причина съм убеден, че класната стая трябва да изчезне като училищна единица (в течение на времето), трябва да се даде възможност за избор, трябва първо да разбереш, че имаш такава възможност, за да се научиш как да я използваш; защото още от 1ви клас децата се затварят в едни „офисчета“ и започват да ходят на „работа“ от 7.30 до 12.30, още от първи клас започват да се съобразяват с разни програми и министерски памфлети; защо часовете по биология например не се провеждат навън (когато е хубаво времето), защо часовете по география не се обвържат с повече екскурзии, защо трябва да затваряме учениците в клетки, наречени класни стаи (някой от които имат даже и решетки по прозорците); училището трябва да се организира около едно общо комунално пространство, където всеки да може да се изяви, където взеки да може да комуникира със всеки, и същевременно да има кътове, където ученик или група ученици да могат спокойно да извършват определена дейност (и да, това не е революционна схема, а в някой части на света вече е осъществена и работи); училищното пространство трябва да предоставя възможност за избор заедно с училищната програма, която управлява живота на учениците дори и след като им свършат часовете; почти 1/3 от учениците попълнили анкетата биха оставали след часовете, за да учат и да се развиват в направления не добре застъпени в програмата – как да стане това като няма къде, училището е на две смени, няма зала със свободен достъп до интернет, няма библиотека със съвременни списания и литература, просто няма възможност; защо…и до кога…
колко от „добрите“ учители биха останали с теб след училище, за да ти обяснят нещо допълнително, колко от тях биха се съгласили да използват времето на своя час, за да предоставят на класа повече и допълнителна информация по нещо, което вълнува учениците; ми то както уж нямаше проблеми със семинара за дизайн на класна стая и както уж всички учители се съгласиха да помогнат, като предоставят часовете си за неговото провеждане, така изведнъж се оказа, че за част от класовете няма тази възможност и ще трябва да ги събираме в събота…
Много се радвам на мнението на Миглена и до голяма степен споделям казаното. Децата/младите имат и трябва да имат право на глас донякъде. Но не могат да поемат отговорността за това изцяло; не мисля, че имат изградените критерии и ценности, за да предпочетат тези, които наистина им дават знания и умения, но и проявяват строгост и взискателност, пред онези, които се правят на готини за сметка на ученето/възпитанието.
Христо, аз съм проучвала доста образованието в Англия (за едни статии, които писах наскоро, както и заради един детски център с родителско участие, който развиваме) и много ме вълнува това, което пишете; много бих искала часовете да се провеждат навън, когато е възможно; да се пътува, когато е възможно. Но ако погледнете нещата не от висотата на архитектурно-утопичните си идеи и се сблъскате с реалностите, ще видите, че много от тези неща са много трудно осъществими, да не кажа невъзможни засега. Премахването на класните стаи като такива; елиминирането на учителите – и абсурдни за мен (това е пространство, което отделяме специално за децата; и хората, които са се посветили специално на децата). Затова да започнем с малки стъпки като тази, която вие сте направили във ВТ, но да внимаваме с революционните идеи. Революциите струват скъпо и взимат доста жертви. Има и по-меки начини.
Има училища, в които идеите, за които пише Христо, се практикуват. Може и да са трудно постижими с оглед на сегашната образователна система, но не бих ги нарекла революции, които вземат жертви
Има какво да се научи от тях, а и повече жертви от сегашната система не знам какво може да причини.
Не съм съгласна, че учениците винаги биха избирали учители, които не ги учат на нищо и ги оставят да не вършат нищо. Това е схващане за човека и детето, което е в основата на повечето порочни практики в образованието. Според мен хитруването, демотивацията и опитите за кръшкане са следствие именно от тези порочни практики и взаимоотношения, а не от някакво неизменно вътрешноприсъщо качество на учениците. Нали запазването на мотивацията е една от основните причини, поради които говорим изобщо за необходимост от промени.
А иначе пък съм съгласна с Еми, че е добре да се започне стъпка по стъпка и да се гледа практично на нещата, то няма и как иначе. Но трябва да имаме и някаква цялостна визия какво искаме да постигнем с това образование, така че стъпките да са подчинени на нея.
В едно частно училище в Стара Загора децата и учителите решили да си подредят чиновете в кръг. От инспектората минали на проверка, накарали ги да подредят чиновете по стандартно му и им забранили да правят такива своеволия повече!
Това ми го разказа една моя ученичка от въпросния клас. Преподавах й в съботен курс в друга частна школа.
Да, за съжаление всяко правило има своя логика – в случая мисля е свързано с хигиената на очите и светлината, която трябва да идва отляво. Не защитавам това правило, аз също обичам да подреждам столовете в кръг винаги, когато е възможно; само обяснявам каква е причината.
да, само че е хубаво преди това да попитаме колко ученици всъщност пишат с лявата ръка, тъй като „хигиената на очите и светлината, която трябва да идва отляво“ за тях не важи; няма никакво реално правило за това от къде трябва да ти идва свелината стига ръката, с която пишеш/държиш книга докато четеш, не засенчва; а всички чинове в бългаските училища са ориентирани така точно, защото класните стаи са строени в периода, когато да пишеш с лявата ръка се е смятало за грешно и вредно (не че сега положението е различно – все още има хора, които продължават да се карат на децата и внуците си, че пишат с „грешната“ ръка)
колкото до инспектората материализирал се от зоната на здрача точно преди да влезе в училището и после дематериализирал се обратно там, може би трябва да върнем на мода публичното горене на вещици и ритуалното гонене на духове – поне по този начин съвсем адекватно ще може да се борим със средновековните порядки в образованието (а сега както вампирите са на мода може би трябва да закачим по един гирлянд с чесън над вратата на всяка класна стая и да включим по един сребърен кръст в униформата на всеки ученик); а по отношение на „революционните“ идеи – моля не си мислете, че още утре ще съборим училищата и в транс ще подскачаме около камарата горящи чинове; напротив – трябва да използваме добрите страни на това, което имаме и да градим върху тези основи, но трява да сте наясно, че има какво да се гради
първата част (теоретичната) на семинарите, които провеждаме в ПМГ вече мина с почти всички класове; грешката, която направихме е, че представихме един и същ материал по един и същ начин на 8ми и на 10ти клас – разликата по възприемането на материала се оказа огромна; тази седмица ще мине и втората част с два от класовете, с които ще обсъждаме реални идеи за бъдещите класни стаи; с 8ми всъщност това се случи днес – убеден съм, че не успяха напълно да разберат отговорността, която носят с вземането на решения по отношения на дизайна и по-скоро поеха ролята на инвеститори, които посочват с пръст без да навлизат в реален мисловен процес по отношение на защо? и как?, но това е очакваше – аз съм напълно наясно с факта, че „не могат да поемат отговорността за това изцяло“, и че нямат „изградените критерии и ценности“, но това е една от целите на образователната инициатива, с която сме се заели – да се даде възможност да изкажат своето мнение, да се даде възможност да направят избор, за може постепенно, с течение на времето да усетят отговорността, която носят с избора, защото нека не си говорим глупости, но колко от възрастните ги умеят тези неща – с правилния избор и отговорността, аз лично съм се срещал с много малко такива хора; а все пак една от целите на училището (макар и второстепенна в наши дни) е да учи (и то не на неща, които ще забравиш още в момента щом си вземеш дипломата), а да ти предостави възможност за избор и да ти обясни, когато сбъркаш какво точно си сбъркал
съвсем естествено и дизайните на първите стаи, които ще направим да не са толкова красиви и впечатляващи, защото поради неопитности допуснахме грешки още в началото, но се надявам следващите пъти, когато правим подобни инициативи да организираме нещата много по-добре на база на опита, които вече имаме
ще пускам тук регулярни новини за това как протичат нещата (поне докато направим сайт, където да сложим всички събрани материали)
благодаря
И аз се потресох от историята за инспектората. Все пак бих ги попитала за мотиви и бих си отстоявала позицията.
Христо, аз благодаря и ще се радвам ако ми пращаш каквито и да било материали от дейността ви с училищата, за да ги публикувам тук. Успех!
Изключително интересна тема, по която мога да пиша много. Но като начало ще започна с идеята за креативността и самото й зараждане у хората. Понеже от дълго време живея във Финландия, идеята за креативността ми е много присърце. От 3 годинки имам детенце и доста често се замислям за играчките, с които играе и ги съпоставям с тези, с които играят например моите кръщелници във Варна. Не става въпрос за цена, става въпрос за същност. В Скандинавия много се набляга на играчките, с които може да се строи, към които могат да се добавят части, на които могат да им се разменят местата. Не всички играчки са такива, разбира се, но това за мен е зародишът на креативността (в ранното детство). Типични примери за това са продуктите на Лего, Икеа и много други. Повечето от скандинавците си сглобяват мебелите сами и са свикнали от малки така. Както са свикнали и с факта да мислят сами ОТ МНОГО МАЛКИ и да си отстояват позицията. Но това е въпрос на възпитание, семейна среда и общество. В този смисъл, креативността е нещо съвсем нормално за хората в северните страни и идеите за мобилност в офиса (служителите да нямат постоянни места, а да заемат тези, които са свободни), мобилност в университета (определеният предмет се преподава в стаите, които са свободни и може да е на различни места), в училищата, та дори и в детските градини са нещо, което се стимулира.
Понеже вчера държах изпит по разработване на проект на недвижима собственост, ми е съвсем прясна концепцията за human-centric approach to real estate, тоест, човешкият фактор в недвижимото имущество (включващо всичко, което си помислите като недвижимост), който застава зад идеята на т.н. „живи лаборатории“.. Това са местата, където бизнесът, инвеститорите, учебните заведения и ПОЛЗВАТЕЛИТЕ заедно разработват определени идеи. Имахме и презентация от една фирма, която разказваше и показваше снимки от раздвижения си офис.. хората имат една масичка и стол на най-необичайни места.. Имаше даже такава под едно стълбище.. Ще кажете, да ама това не е училището, но аз мисля, че нещо подобно е напълно приложимо и в едно училище.
Та да се върна по темата, която безспорно е мноого обширна. Но ужасно много ме раздва, че се е започнало отнякъде.. За съжаление българското общество е доста консервативно, все още.. и такива идеи се приемат много трудно. Но аз съм за участието на ВСИЧКИ, които един проект би засегнал да присъстват на дискусиите по разработването му, в това число родители, учители, ученици, проектанти, архитекти, дизайнери.. И да се използват мебели, които могат да се разделят, събират, надграждат и т.н. Това е ужасно стимулиращо!
Да не забравя да спомена, че майка ми е учителка и до болка са ми познати проблемите в българското образование. И самите учители нямат сили да се разправят със закостенелите форми, догми и програми на министерството, инспекторатите и др. Та не знам, но докато я има културата на пастира, който си проповядва, а всички го слушат и се съгласяват, няма да стане..
Успех с проекта!
И докато не съм забравила.. Мисля, че ако се позволи на директорите на училищата да бъдат с икономическо образование по мениджмънт, например.. (а не със задължително педагогическо образование както е в момента), разрешаването на много от проблемите в училищата може да тръгне от там!!!