Понеже вчера държах изпит по разработване на проект на недвижима собственост, ми е съвсем прясна концепцията за human-centric approach to real estate, тоест, човешкият фактор в недвижимото имущество (включващо всичко, което си помислите като недвижимост), който застава зад идеята на т.н. „живи лаборатории“.. Това са местата, където бизнесът, инвеститорите, учебните заведения и ПОЛЗВАТЕЛИТЕ заедно разработват определени идеи. Имахме и презентация от една фирма, която разказваше и показваше снимки от раздвижения си офис.. хората имат една масичка и стол на най-необичайни места.. Имаше даже такава под едно стълбище.. Ще кажете, да ама това не е училището, но аз мисля, че нещо подобно е напълно приложимо и в едно училище.

Та да се върна по темата, която безспорно е мноого обширна. Но ужасно много ме раздва, че се е започнало отнякъде.. За съжаление българското общество е доста консервативно, все още.. и такива идеи се приемат много трудно. Но аз съм за участието на ВСИЧКИ, които един проект би засегнал да присъстват на дискусиите по разработването му, в това число родители, учители, ученици, проектанти, архитекти, дизайнери.. И да се използват мебели, които могат да се разделят, събират, надграждат и т.н. Това е ужасно стимулиращо!

Да не забравя да спомена, че майка ми е учителка и до болка са ми познати проблемите в българското образование. И самите учители нямат сили да се разправят със закостенелите форми, догми и програми на министерството, инспекторатите и др. Та не знам, но докато я има културата на пастира, който си проповядва, а всички го слушат и се съгласяват, няма да стане..

Успех с проекта!

колкото до инспектората материализирал се от зоната на здрача точно преди да влезе в училището и после дематериализирал се обратно там, може би трябва да върнем на мода публичното горене на вещици и ритуалното гонене на духове – поне по този начин съвсем адекватно ще може да се борим със средновековните порядки в образованието (а сега както вампирите са на мода може би трябва да закачим по един гирлянд с чесън над вратата на всяка класна стая и да включим по един сребърен кръст в униформата на всеки ученик); а по отношение на „революционните“ идеи – моля не си мислете, че още утре ще съборим училищата и в транс ще подскачаме около камарата горящи чинове; напротив – трябва да използваме добрите страни на това, което имаме и да градим върху тези основи, но трява да сте наясно, че има какво да се гради

първата част (теоретичната) на семинарите, които провеждаме в ПМГ вече мина с почти всички класове; грешката, която направихме е, че представихме един и същ материал по един и същ начин на 8ми и на 10ти клас – разликата по възприемането на материала се оказа огромна; тази седмица ще мине и втората част с два от класовете, с които ще обсъждаме реални идеи за бъдещите класни стаи; с 8ми всъщност това се случи днес – убеден съм, че не успяха напълно да разберат отговорността, която носят с вземането на решения по отношения на дизайна и по-скоро поеха ролята на инвеститори, които посочват с пръст без да навлизат в реален мисловен процес по отношение на защо? и как?, но това е очакваше – аз съм напълно наясно с факта, че „не могат да поемат отговорността за това изцяло“, и че нямат „изградените критерии и ценности“, но това е една от целите на образователната инициатива, с която сме се заели – да се даде възможност да изкажат своето мнение, да се даде възможност да направят избор, за може постепенно, с течение на времето да усетят отговорността, която носят с избора, защото нека не си говорим глупости, но колко от възрастните ги умеят тези неща – с правилния избор и отговорността, аз лично съм се срещал с много малко такива хора; а все пак една от целите на училището (макар и второстепенна в наши дни) е да учи (и то не на неща, които ще забравиш още в момента щом си вземеш дипломата), а да ти предостави възможност за избор и да ти обясни, когато сбъркаш какво точно си сбъркал

съвсем естествено и дизайните на първите стаи, които ще направим да не са толкова красиви и впечатляващи, защото поради неопитности допуснахме грешки още в началото, но се надявам следващите пъти, когато правим подобни инициативи да организираме нещата много по-добре на база на опита, които вече имаме

ще пускам тук регулярни новини за това как протичат нещата (поне докато направим сайт, където да сложим всички събрани материали)
благодаря

Това ми го разказа една моя ученичка от въпросния клас. Преподавах й в съботен курс в друга частна школа.

Не съм съгласна, че учениците винаги биха избирали учители, които не ги учат на нищо и ги оставят да не вършат нищо. Това е схващане за човека и детето, което е в основата на повечето порочни практики в образованието. Според мен хитруването, демотивацията и опитите за кръшкане са следствие именно от тези порочни практики и взаимоотношения, а не от някакво неизменно вътрешноприсъщо качество на учениците. Нали запазването на мотивацията е една от основните причини, поради които говорим изобщо за необходимост от промени.

А иначе пък съм съгласна с Еми, че е добре да се започне стъпка по стъпка и да се гледа практично на нещата, то няма и как иначе. Но трябва да имаме и някаква цялостна визия какво искаме да постигнем с това образование, така че стъпките да са подчинени на нея.

Христо, аз съм проучвала доста образованието в Англия (за едни статии, които писах наскоро, както и заради един детски център с родителско участие, който развиваме) и много ме вълнува това, което пишете; много бих искала часовете да се провеждат навън, когато е възможно; да се пътува, когато е възможно. Но ако погледнете нещата не от висотата на архитектурно-утопичните си идеи и се сблъскате с реалностите, ще видите, че много от тези неща са много трудно осъществими, да не кажа невъзможни засега. Премахването на класните стаи като такива; елиминирането на учителите – и абсурдни за мен (това е пространство, което отделяме специално за децата; и хората, които са се посветили специално на децата). Затова да започнем с малки стъпки като тази, която вие сте направили във ВТ, но да внимаваме с революционните идеи. Революциите струват скъпо и взимат доста жертви. Има и по-меки начини.