Още един 8 март в Стокхолм

Казах го миналата година, но може би има смисъл да го повторя и сега – Международният ден на жените не е ден за ходене на фризьор, за преяждане и препиване, за получаване на цветя, парфюми и бельо. Това е ден, в който да се замислим за положенето на жените по света – за тези, които са се борили, за да имаме днес достъп до образование, работа и граждански права. А също и за многото проблеми, пред които все още сме изправени – бедност, дискриминация, насилие, трафик на жени и търговия с телата ни, незачитане на репродуктивните ни права, подценяване на труда ни, сексуална обективизация.

Осмомартенското събитие, в което избрах да се включа тази година, е шествието на RFSU за намаляване на майчината смъртност. RSFU e голяма и утвърдена неправителствена организация за сексуално образование. Съществува от 1933 и се занимава с повишаване на сексуалната култура в Швеция и в други части на света, разпространяване на информация за контрацепция, полово предавани болести, сексуално здраве и права. RSFU се стреми да утвърждава виждане за сексуалността преди всичко като правото да бъдеш, правото да избираш и правото да се наслаждаваш. Организацията си сътрудничи с образователната система и има заслуги за славата на шведското сексуално образование в училищата като едно от най-модерните, обхващащо не само биологията на секса, но и теми като взаимоотношенията, законите, идеите за пол и род, сексуалната идентичност, удоволствието, превенцията, уважението, дискриминацията и още много.

Шествието днес беше част от кампанията на RFSU за намаляване на майчината смъртност в световен мащаб. Всяка минута по една жена в света умира, само защото е забременяла. Това са половин милион жени годишно, които са млади, не са болни и в повечето случаи лесно биха могли да бъдат спасени. Около 99% от засегнатите са от бедни  държави. С достъп до контрацепция, медицинска помощ, сексуално образование и сигурни аборти (само несигурните или криминални аборти убиват по 68 000 жени годишно по данни на СЗО) повечето биха оживели. Липсата на сексуално и репродуктивно здраве и права са една от най-честите причини за смърт в развиващите се страни. Сред момичетата на възраст между 15 и 19 най-честата причина за смърт в световен мащаб са усложненията от бременност, раждане или аборт. Високата майчина смъртност е знак, че животът на жените не се цени достатъчно. Това наистина трябва да се промени.

По изчисления на Института за репродуктивно здраве Guttmacher намаляването на майчината смъртност с три четвърти би струвало 12,8 милиарда долара. Инициативата на RFSU цели да окаже натиск върху политическите лидери в богатите държави да осигурят тези средства и да поемат ангажименти за решаването на проблемите.

В шествието участваха около 600 души, проточихме се в доста дълга колона с облечени в розово детски колички, блокирахме някои големи централни кръстовища в града, беше зрелищно и минувачите ни снимаха отвсякъде. Вижте и някои от снимките, които направих аз, заедно с едно видео преди тръгването:

„Светът има нужда от още 700 000 акушерки“

„1400 жени умират всеки ден“

„В Замбия щях да съм мъртва“

Имаше и бащи.

И още бащи с приятели, а може би съпрузи.

Нещо като женска версия на Yes, we can!

Стана ми много приятно, че тази година като че ли и в българските медии имаше повече публикации за истинските проблеми на жените, а не само за соц-кич-циментиращата-статуквото версия на 8 март. Догодина на този ден сигурно ще съм в София и много се надявам осъзнатото му отбелязване да е набрало още сила дотогава.

Написано в жените, майчинството, обществото | Коментари (4)