Парадоксът „елитно“ обществено училище

65 отговора to “Парадоксът „елитно“ обществено училище”

1. snujolin on 30 март 2010 10:23

   Напълно подкрепян написаното от Василена.Една от причините за да не живея доста по-тих и спокоен живот на село със семейството ми е липсата на училище там.Постоянното закриване на училища и болници в по-слабо населените райони едва ли ще доведе до нещо друго освен до напълното им опразване.Аз не искам децата ми да посещават някакво специално училище с високи изисквания и натоварена програма.Просто е необходимо да се обучават по една достъпна и облекчена учебна програма съчетана с повече спорт,изкуства и свободни занимания.Едва ли е толкова трудно това да се постигне това,не изисква нито голяма материална база,нито 12 различни учебника по един предмет и пари хвърлени на вятъра,а само повече желание и интерес от страна на учителите,родителите и най вече министерството.Деленето на учениците на такива с добро и лошо поведение,дисциплина и знания учи децата от рано на дискриминация и нетолерантност към различията.Факта ,че много малко училища приемат ученици с увреждания е също тревожен сигнал за нежеланието да поставят хората в равни позиции.

2. Longanlon on 30 март 2010 12:46

   „Елитнността“ на едно училище се създава повече от учениците, които отиват там, после от учителите и най-малко от от някакви по-добри материални бази.

   Ясно ми е, че искаш всички деца да получат еднакво по качество образование, но това е невъзможно, защото даже да им осигуриш еднакви условия, наученото от тях няма да е същото – просто някои са по-умни от други.

   Не виждам защо тези по-умните, да не могат да отидат на място, където да имат възможността да осъществят целия си потенциал, без да има нужда учебната им програма да бъде теглена назад и непрекъснато съобразявана с другите, с по-ниски възможности.

   И не виждам защо на децата с по-ниски възможности да не им бъде обръщано достатъчно внимание в училища и с учебни програми съобразени с тях, където могат да научат повече, отколкото непрекъснато да прескачат ненаучен материал. Преминаването към нов материал, без старият да е научен, смятам знаеш, е най-големия бич за слабите ученици – а се прави, защото когато в един клас има ученици с много различни способности (т.е. много умни и по-изостанали) учителите се стремят да се придържат към някаква средна бързина и сложност на преподаване – която е прекалено голяма за изостаналите и прекалено бавна за умните.

3. vassilena on 30 март 2010 14:44

   Longanlon,
   Проблемите, за които говориш, са в самата образователна система – в това, че всички учат едно и също, няма профилиране, има запаметяване, възпроизвеждане и формално оценяване. Системата не е гъвкава и затова не са й виновни децата. Те не могат да бъдат делени на по-качествен и по-некачествен „матриал“. Изобщо не е толкова лесно да се отделят „по-умните“ от „по-малко умните“, защото хората са умни по много различни начини, а и освен това еднократното им представяне спрямо някакви формални критерии зависи от много други неща, освен от даденостите, които имат. Зависи от късмет, от кондиция и най-вече от целенасочена подготовка с правилните частни уроци, курсове и т.н.
   Ако тези с по-добрите възможности биват отделяни в прилични училища, останалите остават да учат в нещо като образователно гето, а от това не печелят нито те, нито обществото.
   Според мен всички деца биха се развивали по-добре в шарено училище, но точно тези, които нямат шанс да отидат в качественото, имат най-голяма нужда да не бъдат отделяни. Донякъде е същото като отделянето на децата с увреждания в помощни училища, както и с ромските училища в гетата. Сегрегацията ги убива.
   А доброто училище е това, което може да даде възможност на всеки да си развие потенциала, независимо в каква област и колко е голям.

4. Longanlon on 30 март 2010 16:01

   Аз самият съм възпитаник на елитно училище след 6 клас – и учебната програма там бе много по-натоварваща и дава много по-добра подготовка и повече знания от програмата в кое да е „обикновено“ училище точно защото нямаше нужда да се съобразяваме с изоставащи и да ги чакаме да ни настигнат.

   Желанието ти да не делиш хората на по-качествени и по-некачествени и да намираш доброто и ценното във всекиго е похвално, но в реалния свят някои хора са по-ценни, по-умни и по-добри от останалите.

   Не казвам, че тези останали трябва да получават некачествено образование – а просто че образованието им трябва да е съобразено с възможностите им именно защото така те ще могат да постигнат максимума си, вместо да изостават безнадеждно, както съм виждал да става, когато има големи разлики във възможностите на децата в един клас.

5. snujolin on 30 март 2010 16:31

   Longanlon,аз също съм възпитаничка на така наречено елитно училище,дори завърших година по-рано,като взех две за една,но единствената причина да го направя беше желанието ми по-бързо да напусна това място.Обикновенно в тези училища витае снобска атмосфера,прекалено самучувствие на „избрани“ и специални.Какво означава „теглена назад и непрекъснато съобразявана с другите, с по-ниски възможности“ ?Всеки има достатъчно качества и стига да се намери правилният подход те могат да се изразят и да бъдат полезени на другите.Точно реалният живот дава възможност да се проявят истинските и качествени хора.Да,в реалният свят някой хора са по-умни и по-добри от други,но критериите за това какво е да си по-умен и по-добър са различни от тези в училище.Има деца със заложени дарби,които трудно биха се изявили в условията на нашата образователна система.Трябва да се избягва деленето по някакви измислени показатели и стимулира разкриването и насърчаването на различността на децата.
   За моите деца искам да открият и развият „вродените си таланти“,били те в сферата на изкуството,спорта или просто плетенето на кощници.И училището за тях да бъде един истински учител за живота ,където има различни хора,които трябва да могат да живеят заедно.

6. Г, on 30 март 2010 17:21

   Не можах да се въздържа да не коментирам. Напълно се съгласявам с мнението на Лонганлон. Промяна в начина на преподаване и отношението към учениците, учителите, а и изобщо целия процес трябва да има, но не виждам защо трябва да се отричат елитните училища. Винаги ще има по-умни и по-талантливи деца. Аз също съм възпитаник на елитно училище, и въпреки че и там имаше не малко трески за дялане, направо се преродих, когато влязох в тази гимназия. Ученици, които напредват по-бързо от другите, трябва да имат възможността да бъдат сред подобни на себе си хора, да им се даде шанс да се развиват с по-подходящо за тях темпо. Иначе в стермежа си да дадем шанс на тези с по-малко възможности, изпускаме тези с по-големите. Нагледах се достатъчно на това през социализма. Не искам и на моите деца да им се внушава, че трябва да се съобразяват с всички други, но не и със себе си.

7. Longanlon on 30 март 2010 17:22

   Ще ти кажа какво означава „теглена назад и непрекъснато съобразявана с другите, с по-ниски възможности“:

   В моето училище ние завършихме изучаването на материала по математика (учебника за 11 клас) в средата на 10 клас. Така имахме година и половина свободна да се готвим за кандидатстудентски изпити, решавайки само задачи от най-сложните сборници.

   Това нямаше как да стане, ако половината от класа бяха по-слаби по математика и материалът трябваше да се преподава по-бавно, заради тях. Всъщност не „по-слаби“, а нормални, защото учебникът който свършихме предсрочно е съобразен с обикновените ученици.

   Нито пък тия по-слаби щяха да научат нещо, ако учителите им преподаваха с темпото, което преподават на по-способните. Всъщност даже да преподаваха с нормално темпо, пак щеше да има изостанали, ако класовете са с ученици с голяма разлика – това се наблюдава масово в неспециализираните училища.

   100% от класа ми влязоха в университет на 1 класиране, а гимназията принципно има статистика от типа 99.8% от завършващите я стават студенти първата година от завършването. Ако ти искаш детето ти да плете кошници като порасне – това си е твое решение. Но не карай останалите родители да лишават децата си от възможностите, които елитните училища предоставят.

8. vassilena on 30 март 2010 18:09

   То всеки из блогосферата е завършил такова училище, аз също. Давам си ясна сметка как се влизаше там и изобщо не си мисля, че тези, които бяхме вътре, бяхме „по-умни“, това е нелепо. Аз например ужасно мразех да пиша теми по литература (точно защото обичах четенето и книгите и ме отвращаваше празнословието и повтарянето на очевидни неща). Е, нямаше да вляза, ако нямах родители, които да се интересуват, да знаят кои са най-оборотните частни учители и да са готови да платят за уроци. Ходех при една такава, която ми диктуваше невъобразими тъпотии, а мен ме мързеше да ги правя на теми, така тя ме връщаше по сто пъти да преписвам едни и същи работи и аз ги запомнях най-накрая наизуст. Така успях да изкарам 5.50 на изпита по литература, то не ставаше с ум това. Ако не бях ходила на уроци или не бях запомнила тая боза наизуст, можеше и да не ме приемат, защото боят беше жесток. Във випуска ми имаше няколко доста умни деца и мнозина просто нормални, чийто основен плюс беше, че бяха деца на известни лекари, журналисти, партийни секретари и т.н. – хора, които не твърдя че са използвали връзки, но просто са били в позиция да си подготвят децата за елитното училище и да им дадат възможност за подготовка, каквато основното училище не даваше.

   Но и децата със съвсем средни възможности, които бяха поставени в такава среда поддържаща високи стандарти, се справяха много добре. Друг е въпросът какво искаше от тях училището и какво им даваше, според мен то не беше качество, но въпросът е, че успяваха да отговорят на изискванията само защото средата беше с претенция за качество, чувстваха се елит и полагаха усилия да имат добри оценки.

   Основната идея на този постинг е, че децата не са добри или лоши ученици веднъж завинаги – те могат да се развиват, ако им бъде дадена добра среда. Дали ще бъдат „умни“ или „средни“ зависи колкото от даденостите, толкова от семейството, училището, социалната среда и т.н. Конкурентността (между учениците) е доказано непродуктивна в образованието, а точно на конкурентност се базират елитните училища. Да приемем, че децата с добър старт в живота заради социалното положение на родителите им просто са по-умни и заслужават да получават по-добро образование от останалите е абсолютно несправедливо и просто е средство за ограничаване на социалната мобилност. Равносилно е на това да предложим добро образование само на средната класа, а останалите да си знаят мястото и да си стоят сред себеподобните.

   Но разбира се повечето хора, завършили елитни училища, може би няма да се съгласят с някакви реформи, защото тази система привилегирова именно тяхната социална група за сметка на други.

   И всъщност аз нямам нищо против да има някакви частни училища, които да бъдат елитни, да правят приемни изпити, за събират такси и каквото си искат още, но не съм съгласна това да се прави с обществените училища. Не може само някои граждани да имат достъп до благо, което се финансира от данъците на всички. А образованието, което се предлага в обществените училища, трябва да е със съизмеримо качество, независимо че не всички деца ще научат еднакво много в училище. А между другото, има и обществени училища, където приемът в първи клас е с изпит. И там ли избират умните

   Лонганлон, абсурдно е изборите на един човек да се свеждат до елитно училище или физически труд, всъщност точно този ти коментар показва колко порочна е системата.

9. Longanlon on 30 март 2010 21:18

   „Конкурентността (между учениците) е доказано непродуктивна в образованието“

   Тя конкурентността и в икономиката беше „доказано непродуктивна“ според комунистите, ама я виж как я свършиха… Само конкуренцията е способна да предизвика качествено развитие – без нея се получават цветя в саксия.

   Съгласен съм, че в малките класове децата не трябва да се стресират с оценки и надпревара кой е по-по-най, но в гимназията вече идва времето да се подготвят за реалния живот, в който никой няма внимателно да бди над тях да развият дарбите си в хармония с духа или нещо такова, а ще трябва да живеят като самостоятелни личности.

10. Ena on 30 март 2010 23:56

    Аз имам смесени чувства към елитните училища. От една страна, съгласна съм, че добро образование трябва да има за всички. От друга, щастлива съм, че влязох в елитна гимназия. Аз влязох след 1989 и в класа ми, доколкото знам, нямаше хора по партийна линия, напротив много от нас нямаше да помиришат това или друго елитно училище, ако политическата ситуация не се беше променила. Влизайки във въпросното училище, се отървах от завистници и тормозилници. Всички си гледаха работата и никой не е тормозил никого, затова, че е изкарал по-висок успех по нещо си, изглежда по определен начин и т.н., неща които се случваха в предишното ми училище.
    И от частните уроци съм доволна: частната ми учителка по литература ни научи да анализираме и да пишем за разлика от редовната.

    Това че във Щатите има стремеж за изравняване на нивата на училищата към по-добрите е вярно, но няма да се случи, докато училищата се финансират от общините, вместо от щатите или държавата. Колко пари влизат в едно училище зависи от данък общ доход на живущите в района му. Така в бедните квартали децата имат по-лоша база и по-ниско квалифицирани учители, отколкото в богатите. Докато това не се коригира, стремежът им ще си остане на документи, както е от две десетилетия поне. Има ги и елитните обществени училища, в които влизат и деца и на бедни, и на заможни родители, но след изпит.

    Това в което Щатите са по-силни (и не съм сигурна дали идва от образованието или от културата им) е вторият шанс. Никой не решава, че след като веднъж си се издънил, дори издънката да е голяма, си пропаднал за цял живот. Имам познато семейство, които навремето са били с тежка наркомания; родили си и дете в този период, когато и двамата били на по шеснайсет. Когато се запознахме, тя правеше докторат по физика, а той следваше за фелдшер. И двамата не са от богати семейства.

11. Г. on 31 март 2010 0:54

    Моят опит също е след 1989. Преди това нямаше и да помириша такова училище, заради семейната ни история. Но както и Ена споменава, когато попаднах там, се оттървах от завиждащи дребнави души. Когато си обграден от хора, които нямат цели или пък способности, а системата се опитва да ви уеднаквява всички – става страшно. Имах някои добри учители и преди това – опитваха се да ми дават специални задачи, преподаваха литература и науки по нетрадиционен начин. Но те все пак трябваше да се съобразяват с учениците си и предвидените програми и изисквания – т.е. нямаше как да обърнат наистина достатъчно внимание нито на тези, които не се справят, нито на тези, които се справят изключително добре.
    В елитното училище се вървеше с бързо темпо и се преподаваше много материал, не само този, който се изисква за обикновените училища. Не казвам, че всичко там е било цветя и рози, но имаше огромна разлика. Лонганлон споменава същото нещо – и от моето училище статистиките на продължаващите образованието си в университет са подобни. При това не бяхме с връзки и привилегии. С изключение на няколко човека от випуска ми, които имаха по-богати и влиятелни родители, почти всички идвахме от обикновени семейства, да не кажа пък и бедни в някои случаи. Моите родители са изпитали толкова финансови трудности на гърба си, че ще е нужен отделен коментар за това, но децата им завършиха и добро училище, и университет.
    Сега, вече от разстояние на изминалите години, осъзнавам още по-ясно и по-добре колко важно е било за мен ученето именно в такова училище, а не в обикновена гимназия. Не само като получени знания и умения, а и като формиране на мироглед, основа и подготовка за живота след това, отвъд училище и дори отвъд университета. Най-добрите ми приятели са все от гимназиалните ми години, и все от същото училище.
    Това, което Ена споменава за втория шанс и продължаването напред и на мен ми е правило впечатление. Смея да твърдя, че ученето в елитна гимназия ми помогна да мисля и аз по подобен начин, което е направо уникално постижение за местната ни култура.

12. Христо Харлов on 31 март 2010 9:01

    като продукт на „елитно училище“, където през известен период от време все някой ми казваше, че не съм си на мястото (при условие, че бях минал както всички останали през прекрасната система за отсяване) поддържам напълно василена; невероятен абсурд е да се мисли, че обществените училища, които са за всички (по дефиниция) трябва да бъдат делени на елитни и не елитни – за това си има частни гимназии; по простата причина, че целта на обществено образование е да предостави еднакви условия на всички – за това се нарича „обществено“; ако държавата държи да предоставя по-добри условия на „по-добрите“ си деца, това трябва да залегне в образователната система по съвсем различен начин; и при условие че след като завършат елитните си училища, учениците „ще трябва да живеят като самостоятелни личности“ е пълен абсурд да се смята, че за тяхното образование трябва да плащат хора, чиито деца учат в по-смотаните не елитни училища; и другият абсурд е, че „само конкуренцията е способна да предизвика качествено развитие“ – като човек занимаваш се с архитектура и дизайн мога да кажа, че конкуренцията в свърьзаните с професията продукти и услуги до сега е предложила всичко друго, но не и качествено развитие (както всеки един може да забележи като просто се огледа с невъоръжено око)…

13. Longanlon on 31 март 2010 9:48

    хъхъ, да, всичко друго, освен качествено развитие – затова тичаш да живееш в куба, където конкуренция няма, а всички изживяват едно качествено развитие…

14. V. on 31 март 2010 10:38

    Струва ми се, че се влага различен смисъл в думата „елитно“. Част от хората говорите за училищата, където едно време се е влизало със съответните връзки, а сега със съответните суми, понякога замаскирани като „частни уроци“. За това съм съгласна – и дума не може да става за толериране на такова нещо в общественото образование.
    Но има и едни други „елитни“ училища и имах щастието да уча в едно такова, затова не мога да не ги подкрепя.
    Училището се прави колкото от учителите, толкова и от учениците в него. Когато влязох в гимназията, за мен това беше като просветление – вече бях сред хора, които знаеха защо са там. Имаха желание за учене и желание за приятелства, приемаха различните от тях и си помагаха. И взаимно се дърпахме напред. Имаше с кого да обсъдиш някоя интересна задача, без да ти се подиграят, че си зубър.
    Разликата с кварталното училище, в което повечето отбиваха номера и основно забавление бяха подигравките с по-свитите, дребни или тихи деца беше огромна. За мен гимназията беше просто спасение.
    А иначе добри учители имах и в кварталното – поне повечето бяха такива. Влязох в гимназията с много висок резултат без нито един частен урок – просто материята ми беше интересна. Имаше и други такива деца – влезли там от интерес, макар и от по-ниско социално стъпало. За тях гимназията си беше страхотен тръмплин. Както беше тръмплин и за мен, в много отношения.
    Затова според мен изпитите не са чак толкова лошо нещо – в крайна сметка позволяват точно това – детето, което има желание да учи, да избере училището си или поне типът училище. Както аз избрах навремето. Друг е въпросът как родителите и учителите подхождат към това и дали не ги превръщат в непреодолим стрес за детето. Разбира се, системата не е съвършена – училищата са с ограничен брой места, резултатите на изпитите зависят от моментни фактори и т.н., но все пак е достатъчно гъвкава.
    Другото би било много по-добре – всички гимназии да станат „елитни“ в смисъла, който влагам аз в това. Но за съжаление пропастта, съществуваща между децата е твърде голяма и се е формирала още преди училището и то само по себе си не разполага с ресурс да я заличи. И изобщо не говоря за имуществено състояние и IQ. А за неща като любопитсвото, мотивацията, интересите, толерантността. За съжаление при страшно много деца те са почти напълно унищожени и заменени с апатия, агресия и нещо като суеверен страх от книгите – и то още преди да стъпят в първи клас.
    Затова, въпреки че подкрепям идеята за начално училище без цифрови оценки, не съм много сигурна как би се отразила такава промяна тук и сега в България.
    Според мен трябва да се инвестира най-напред в серозна психологическа помощ за децата и родителите, които не биха се вписали в атмосферата на едно елитно училище. Никое дете не заслужава емоционалното осакатяване, което се случва в много от семействата, особено в „гетата“, но не само там, и това според мен това е още по-ужасно от възможността да не влезеш в „елитна“ гимназия.
    И след това да се инвестира в помощ и за учителите, защото и сред тях понякога се срещат емоционално осакатени и осакатяващи…

15. snujolin on 31 март 2010 10:44

    Longanlon,
    това което искам за децата си е да са щастливи и удовлетворени от това което правят.Пожелавам и на другите да открият и изживеят своето призвание,а не да следват болни родителски амбиции.Познавам много некадърни лекари и доста „начетени“ „плетачи на кошници“ .Това дали си попаднал в елитно училище и после в добър университет не те прави по-качествен материал от другите,които не винаги имат такава възможност поради социални и ред други причини.Надявам се повечето деца да разберат ,че това нашата сбъркана образователна система да те „изплюе“ и нареди в групата на луузърите не е реална оценка за тяхните качества и способности.

16. Alice on 31 март 2010 11:57

    Да се изкажа и аз като поредния човек, завършил „елитно“ училище (хъм, май се оказа, че в този форум други не пишат). Преди да вляза в „елитното“ училище учех в кварталното, в един от най-бедните квартали на София. Бяхме 32 деца в клас, предимно деца на металурзи, чистачи, продавачи. Само моите и на още едно дете родителите имаха висше образование. В училището всеки ден се лееше кръв, в буквалния смисъл на думата. Почти всеки ден в двора паркираше линейка, която да откара някое дете към спешната помощ. Аз лично се чувствах като пълен аутсайдер – с тези деца не говорехме на един език. Може би няма нужда да казвам, че нивото беше толкова ниско, че въобще не ми се налагаше да уча, за да имам само 6-тици. 7 години не седнах над учебниците – малко внимание в клас беше напълно достатъчно, за да блеснеш. Знанията ми бяха меко казано повърхностни. За сметка на това всички бяха убедени, че с тия оценки няма начин да не уча по цял ден. Съответно си заплащах за това тяхно убеждение с доста тормоз. Когато дойде време за кандидатстване след седми клас, родителите ми нямаха пари за частни уроци и затова майка ми си взе 2 месеца отпуска и решавахме задачи по математика. Попита ме какво ми трябва, за да се подготвя сама по литература, аз нямах понятие и тя безпомощно ми купи 1-2 книжки с литературна критика. Не написах нито една тема. За голямо изумление, мое и на семейството, влязох в тогава най-желаната езикова гимназия в София и изведнъж всичко се измени. Имах приятели, ученето беше предизвикателство отново и прочие. Абе животът ми стана много по-добър. (за целите на контекста отбелязвам, че годината беше 1989).

    Да помислим обаче как биха се развили нещата ако нямаше „елитни“ училища. Тогава, при липса на всякакви „дискриминационни“ критерии къде да учи човек, аз вероятно щях да продължа да уча в същото квартално училище. Тогава нямаше частни училища, но дори и да имаше, родителите ми нямаше да могат да ме запишат в тях. Вероятно пак щеше да има някакви „репутационни“ разлики между училищата, но при липса на ясен критерий за достъп до тях (напр. изпит), достъпът щеше да се определя от местоживеене (което определено дискриминира децата от по-бедните квартали) или ред на записване (което е почти абсурден критерий, манипулируем с връзки и създаващ истерия, видна от кампанията за записване в детските градини). Сигурно пропускам нещо от възможните критерии. Така или иначе, в една такава система аз, като дете от беден квартал и бедно семейство, щях да имам далеч по-малък шанс да надскоча социалната предопределеност. А за твърдението, че просто ще изравним нивото във всички държавни училища, ами просто е идеалистично да се очаква това в обозримото бъдеще. Да, терминът „елитни“ е адски тъп и трябва да се премахне, да, трябва поне формално, материална база, брой ученици в паралелките и други такива условия да са изравнени, но е вярно, че нивото на едно училище го определя „човешкият материал“, а човешкият материал се изгражда основно от семейната и социалната среда, не само от училището. И аз смятам, че има нещо нездраво в конкуренцията между децата за кандидатстване в гимназия, класирания и прочие, но впечатлението ми като чета много от горните коментари е, че пишещите никак, ама никак не могат да си представят дори за какво става дума като ниво на децата в някое от т.нар. „гета“ на София. Дори и да нямаше „елитни училища“, приемни изпити, различия в материалната база, повярвайте ми, щяхте да направите всичко по силите си, за да държите детето си далеч от училище с концентрация на деца от социокултурната среда на моето основно училище. Така че дори да се премахне де юре сегрегацията, де факто сегрегацията ще остане докато самото общество не стане в пъти по-хомогенно. А подобна де факто сегрегация създава далеч по-несправедливи практики от практиката да се дава достъп до някои училища на базата на приемни изпити.

17. vassilena on 31 март 2010 12:59

    Разбира се и аз се чувствах супер в началото като попаднах в гимназията. Най-малкото всички бяха нърдове и никой не ме мразеше за това, че имам по-добри оценки от останалите, защото всички имаха хубави оценки, поне отначало, всички залягахме да учим езика и т.н. А възможността да владея добре чужд език в тийнейджърските си години е имала просто драматичен формиращ ефект върху живота ми.

    Възразявам само срещу убеждението, че всички ние сме били просто по-умни или с нещо сме превъзхождали децата, които останаха в кварталното училище, просто сме имали шанс. Ако и те бяха имали възможност да учат прилично като нас езици, щяха да бъдат в много по-сходно положение с нашето и обществото щеше да е много по-модернизирано и по-добро за живеене.

    Това, че масата от деца мразят училището и отличниците в него, просто означава, че училището на отговаря на техните нужди и ги кара да се чувстват неуспяващи. Това е дефект на системата, който може да бъде поправен, има много опити в тази област и някои от тях са доста обещаващи – например тези в Монтесори училищата, в много други видове „алтернативни“ училища, от които националните образователни системи копират, пък и тук в Скандинавия, където няма голям натиск върху учениците, няма приемни изпити за гимназия, има гъвкавост на предлагането вътре в самата гимназия, във всяка от тях, и се набляга на избора на децата. За тези неща отдавна се говори, но никой не предприема нищо все още в българското училище. Не е задължително децата да са в различни училища, за да учат различни неща на различни нива, според собствените си таланти и интереси.

    Не съм съгласна, че някой има ужас от книгите и ученето още от преди първи клас, а дори да е така, училището не бива да стигматизира такива деца, а трябва да ги приобщи. Не е редно децата, които учат по-трудно, да се чувстват втора категория хора и да бъдат отсявани, за да не пречат на другите. Аз мисля, че нехомогенността може да бъде полезна и децата трябва да свикват да живеят с нея като уважават и приемат различните от тях – независимо дали са гении по математика или по цял ден искат да ритат само футбол. Просто културата на елитизиране на едните и изхвърляне на другите в образователни гета учи хората, че това е статусът, който им се полага, че това са два вида човешки същества, които нямат нищо общо помежду си, не бива да се смесват и т.н.

    Социално неравенство има общо взето навсякъде в една или друга степен, но разликата е в отношението към него. Дали тези, които се смятат за елит, презират останалите и благодарят че не им се налага да контактуват с тях или са възпитани от малки да ги приемат като равностойни човешки същества със свои достойнства, които допринасят ползи за обществото по различен начин от нашия. Предполагам сте прави, че такива неща много трудно се възпитават и променят, но системата с „елитните“ училища определено не помага.

18. Г. on 31 март 2010 14:11

    Ами хората, с които учех в гимназията, не са се чувствали богоизбрани и сред тях не видях и веднъж презрение спрямо тези, които са нямали добър шанс в живота. Със съучениците ми сме организирали по собствена инициатива благотворителни кампании за деца сираци – нещо, което никога не се случи в предишното ми училище, например. Това, което елитното училище ми даде, бяха крила – т.е. вяра във възможностите ми, борбеност, решимост. Така че конкуренцията само ми е помогнала. Тя не ни попречи да станем толерантни и състрадателни хора, напротив. Проблемът не е в съществуването на тези училища, а в това какво предлагат останалите, какво се случва в семейната среда, какъв подход има спрямо ученето по принцип. За да искаме едно и също училище да предлага възможности на всичките деца – и на тези с проблеми, и на тези, които се развиват по-бързо – трябва да имаме база, на която да стъпим, и далеч нямам предвид само материалния аспект. За съжаление, в България това на този етап няма как да стане. Ако се затворят т.нар. елитни училища, ще гарантираме още по-голям срив в образованието, защото тогава мотивираните ученици няма да имат никакъв избор, освен ако родителите им не могат да си позволят частни уроци.

19. gimli on 31 март 2010 14:22

    Защо не ми излезе коментарът?

20. gimli on 31 март 2010 14:25

    Ще пробвам да го пусна на части, макар да не е прекалено дълъг. А и получих вече отговори на някои от въпросите си.

    Василена, не разбирам защо приемаш, че ако има елитни и неелитни училища, то в неелитните задължително качеството на образованието трябва да е по-ниско от държавния стандарт.
    Всъщност и в елитните и в неелитните училища се учи по установена програма, учителите получават заплати, изчислени по една и съща схема, а не според това дали предават в елитно или в неелитно училище. На елитните не им се отпускат повече пари само защото са елитни, не им се осигурява материална маза от бюджета само по признака елитност. Единствената разлика е, че в елитните се влиза с конкурс, но това не е свързано с качеството на образованието като външен фактор. Т.е. държавата не се ангажира да осигури по-качествено образование за учениците в елитните гимназии. Не им печата специални, елитни учебници, не им измисля отделна учебна програма и т.н. Елитността идва от качествата на самите ученици, а не от нещо, което държавата им осигурява на готово.

    Аз не съм ходила на никакви частни уроци нито за гимназията, нито за университета. Не съм зазубряла теми и не съм решавала задачи от друго място, освен от сборника, който ползвахме в училище. Приеха ме в елитната гимназия, въпреки че бях по-малка от съучениците си с година, година и половина. И не пращя с кой знае какъв интелект, просто влизането в елитна гимназия не е толкова трудно. Някой се опитва да убеди родителите, че е трудно и че не могат да не побъркват децата си от частни уроци и курсове, но този някой не е държавата.

21. Свилен on 31 март 2010 14:26

    Примерът с Финландия е чудесен и в него е ключа към въпросите, които повдига постът на Василена. Чудесно би било качеството на общественото образование да бъде еднакво във Варна и в Долно Сахране, да речем. Но това предполага еднакво качество на живот в двете населени места, което, по всяка вероятност е възможно във Финландия, но не и тук. Мисля си, че идеята за еднакво качество на образование, на равен достъп до здравеопазване и всичко останало е верният път, но в българските условия си е чиста утопия. Разбира се, че е възможно и обратното – равния достъп до качествено образование да е пътят към подобряването и уеднаквяването на качеството на живот и в малките, и в големите населени места. Но как би могло това да се осъществи. Ако образованието е фундамент (визия, стратегия, програми, ангажираност на местните общности и държавата) + учители + ученици, то равното качество на общественото образование би могло да се постигне с осигуряване на сходни условия на живот и труд на учителите в различните населени места, където по условие качеството на живот е различно. И така кръгът на невъзможното отново се затваря.
    Преди години, например, съществуваше т.нер. разпределение, което изпращаше току що завършилите университетите да преподават в малки затънтени населени места поне за една година. Представете си само колко много може да дате един току-що завършил учител, колкото и неопитен да е той, на децата, с които работи. Принудата, която тогава държавата извършваше над хората, няма как да се върне; за щастие. Но пък е възможна обратната форма на натиск – училищни настоятелства, които да направят всичко възможно да привлекат за определен мандат качествени преподаватели.
    Много дълга тема за размисъл е това; но изключително важна. Аз поне нямам готови отговори.

22. gimli on 31 март 2010 14:32

    Явно няма да стане на два пъти само. Че и с прекъсване.
    Извинявам се за flood-a.

    Съгласна съм, че трябва да има много промени в образованието. Голяма част от предметите трябва да са изборни, трябва да се набляга повече на заниманията, развиващи креативността. Системата за оценяване трябва да се преосмисли и модифицира. Учебната програма също. Но не съм съгасна, че не трябва да има училища за по-интелигентните ученици. Хората не са и никога няма да бъдат еднакви. Даването на шанс важи за всички. Понякога е точно шанс да попаднеш в подходяща среда, която да може да развие потенциала ти напълно.
    Наличието на елитни училища не отнема нищо от тези, които не успяват да влязат в тях (при положение, че учебната програма, учебниците и материалът е еднакъв за всички училища), но би отнел много от наистина надарените деца.
    В учителската си практика съм се опитвала да се боря с постановката, че всички ученици са еднакви. На контролните пишех индивидуални задачи за всеки от 22-мата ученика, съобразявайки се с нивото им, за да бъде контролната предизвикателство за всеки от тях. На едно много умно момиче дадох два пъти повече на брой и много трудни задачи. За миг се зачудих дали не съм я надценила и дали ще се справи. Задачите бяха много трудни, аз ги бях измислила, защото тези в учебника бяха доста лесни за нея. Тя приключи първа, още на средата на часа, без грешка. Извеждаше уравнение от текстова задача, докато другите 30 минути умуваха над 5+5 и подобни.
    Във всеки клас има по не едно и две подобни деца. Училището губи времето и унищожава много голяма част отпотенциала им. Елитната гимназия е донякъде възможност да попаднат сред себеподобни.

23. gimli on 31 март 2010 14:32

    Не съм съгласна с твърдението, че който иска да учи в елитно училище, да иде в частно такова. Защо? Държавата има ангажимент само към изоставащите ученици, а интелигентнисте спокойно могат да бъдат оставени да пропилеят потенциала си? Това по какъв начин е в интерес на държавата?

    Образованието може да промени качеството си така, че да бъде в интерес на всички ученици и за целта не е задължително училищата да бъдат уеднаквявани. Ако един ученик има талант да бъде музикант, а друг – адвокат, какво налага те да учат в един клас? Или ще са в различни специализирани паралелки, които поради каква причина трябва да са в едно и също училище?

24. Longanlon on 31 март 2010 14:51

    „Възразявам само срещу убеждението, че всички ние сме били просто по-умни или с нещо сме превъзхождали децата, които останаха в кварталното училище, просто сме имали шанс.“

    Както казах, идеята ти, че всички деца имат равни възможности и няма по-умни и по-глупави е много привлекателна, но не кореспондира с действителността.

25. V. on 31 март 2010 15:00

    Можем да говорим за приобщаване на малцинство към мнозинство. Има го този момент, имахме такива примери и в гимназията – деца с интерес към ученето, но с емоционални или физически проблеми. Приобщаването проработи – голяма част от тях преодоляха проблемите си, развиха се много добре.
    Но за съжаление в крайните квартали е обратното. Децата с проблеми бяха 50% и повече. Какво приобщаване? Изборът беше да се „приобщиш“ към местната банда и да тормозиш по-чувствителните или да те тормозят теб. Да си на върха на поредната просташка мода или да си аутсайдер.
    Василена, чудя се, дали домашното насилие и родителската безотговорност са така разпространени във Финландия, както тук. И дали по-цивилизованите методи на образование биха проработили сред клас от такива деца – голяма част с проблеми и малка част с желание за развитие. Как ще се стимулират малкото, ако са в един клас? А ако не са – не е ли отново това сегрегация?
    Имаш ли някакъв материал по въпроса?
    Съгласна съм, че децата не трябва да плащат за грешките на възрастните и винаги да има втори шанс.
    Чудя се обаче какво би могло да бъде решението. Може би, постепенно бавно разрастване на „елитните“ гимназии и постепенното им „размножаване“? Възможност за преместване по всяко време, а не само след 7-ми клас (това не знам как би се организирало, обаче)? Плюс сериозна помощ от психолог. Процесът би бил бавен, но според мен – ефективен.
    Аз съм абсолютно убедена, че това е главният проблем на „неелитните“ ученици. Досега не съм срещала човек, който да има поне малко интерес към математиката и свестен учител и да не е способен да се движи със скоростта, която Лонг описва. Просто не това прави елита. „Елитът“ просто знае за какво е в училище и наистина иска да е там. Не мисля, че трябва да допускаме по-кротките и ученолюбиви деца да страдат, защото са такива, в името на абсолютното равенство.
    Друг е въпросът, ако едно дете няма интерес към ученето. Тогава съм абсолютно „за“ профилирането – то и без това човек не използва кой-знае колко повечето от знанията, придобити в училище. Много по-важно е да е да се научим да извличаме необходимата ни информация, да разсъждаваме критично и да общуваме нормално. Не мисля, че съм нещо повече от някой, който не е чувал за косинусовата теорема – всеки има силните си страни. Но ако отпаднат изпитите сега, биха пострадали точно хората, които искат да учат и това определено не ми харесва.
    Обърни внимание, тук изобщо не говоря на наистина добрите – има гении сред децата, със страхотен талант в някоя област – познавам такива. На тях, обаче, обикновено им трябват допълнителни занимания в малки групи и толерантна среда, а не отделно „супер-мега-елитно“ училище. За съжаление , обаче, кварталните училища не могат да им предоставят второто и много рядко успяват с първото (защото може и да не се намерят достатъчно деца със съответните интереси).

26. V. on 31 март 2010 15:42

    Всъщност, като се замисля, това, което в момента наричаме „елитни“ училища в България са просто нормални, добри училища, осигуряващи стимулираща среда с възможност за развитие и прилично преподаване.
    Другите са част от гетото.
    Наистина щеше да е много по-добре, ако всички станат от първия тип.

27. Ena on 31 март 2010 17:39

    Василена писа: „Ако и те бяха имали възможност да учат прилично като нас езици, щяха да бъдат в много по-сходно положение с нашето.“

    Ами за съжаление не е така. Преподавала съм и в частен, и в държавен университет в САЩ. Държавният се води един от добрите, макар и не на нивото на частния. Особеността в държавния беше, че 70% от студентите нямат нито един родител, който да е завършил колеж. Всичките ми студенти си плащаха, със заеми най-вече. Голяма част получаваха и малки или по-големи стипендии. Очакванията ми бяха, че след като тези студенти идват от небогати семейства, а и си плащат от собствените джобове (не от тези на мама и тате), ще си гледат работата. Но голяма част не си я гледаха и имаха претенции за високи оценки, само защото са извършили героизма да се запишат в колеж. Всички бяха точно толкова интелигенти, колкото учениците в частния университет, но голяма част нямаха желание да си седят на задниците. Да не си говорим, че са ми връзвали тенекии, когато сме се уговаряли да се срещна с тях допълнително, в удобно за тях време, за да си обясняваме по-труден материал.

    Вярно е, че т.нар. елитни училища не събират непременно по-интелигентни хора, но събират такива, които имат таланта да си седят на задниците: от трудолбие, от интерес или и двете.

    Напълно съм съгласна с Гимли, че трябва да има държавни „елитни“ училища, защото ако елитини са само частните, автоматично дискриминираме срещу бедните и трудолюбиви деца.

28. vassilena on 31 март 2010 17:52

    Доколкото си спомням, не съм твърдяла, че всички деца са еднакво умни или еднакви по каквито и да било други показатели.

    Ама, Гимли, ти и сама разказваш как на по-надарените деца си давала различни задачи, точно това е и моята идея, да има индивидуален подход и профилиране. Специализираните училища по музика и подобни са друга тема, макар че няма причина във всяко средно училище учениците да не могат да се развиват в свиренето на някой инструмент, вместо да ходят на частни уроци. „Елитните“ училища са с друг замисъл обаче, а аз мисля, че всички гимназии трябва да правят това, което правят елитните и просто не трябва да се влиза с изпит там.

    Лонг, разбира се, че децата не са еднакви, но с малко повече разбиране и индивидиуален подход разликите биха могли да бъдат намалени и то без да се пречи на единиците големи таланти в дадена област да се развият.

    Съгласна съм, че тези гимназии всъщност не са кой знае какво, а просто нормални училища, в които се учи език и математика на добро ниво. Моята гимназия всъщност имаше ужасно много кусури, въпреки че повечето ми съученици и сега я обожествяват и са убедени, че ги е поставила в някаква различна каста, както и че следващите випуски след нас стават все по-лоши. Но имаше яко бележкарство, зубрене, преписване и мамене по всякакви начини, защото пресата за оценки беше голяма. Преподаването беше в 90% от случаите убийствено скучно, а пък натискът за учене беше голям и не оставаше никакво време човек да се развива в нещо друго, да чете и т.н.

29. vassilena on 31 март 2010 18:12

    Лонг, по въпроса за конкуренцията в образованието от един авторитет. Но има и много други изследвания, че тя дава кофти ефекти като повече насилие и агресия между децата в училищата, по-лоша мотивация за учене и т.н.

    Конкуренцията може да е полезна, когато се конкурират училища, програми и т.н., но не когато се учениците се насъскват да се конкурират помежду си, особено в ранна възраст. Аз не съм против конкуренцията по принцип. В бизнеса, ако някой не се справя добре, конкуренцията може да го изхвърли от пазара и той може да се заеме с нещо различно. Но в образованието какво правим с децата, които са изхвърлени от конкуренцията? Малко по-различно е. Една образователна система не може да си позволи да създава лузъри за цял живот. Най-малкото не би трябвало това да е в основата на философията й.

    Христо, и на мен са ми казвали много пъти в училището, че заемам мястото на някой по-отдаден ученик Приятелките ми от основното училище спокойно можеха да се справят в гимназията, нямаше да имат грам проблем. Просто не са имали кой да ги насърчи, а и местата бяха прекалено малко. Трябваше да има място за всички, които искат да учат в такава гимназия, за да не ми опява директорът при всяко мое възражение за нещо, че заемам тяхното място.

30. Longanlon on 31 март 2010 19:04

    хех, да твърдиш, че в елитните училища има повече насилие и агресивност между учениците, отколкото в останалите, е как да кажа… доста смешно

31. V. on 31 март 2010 21:57

    Понякога го има и това с бележкарството и завистта, съгласна съм. Но всъщност в моето квартално училище агресията не беше срещу отличниците, а срещу по-кротките и по-различните. Сред тях попадаха и повечето хора с добри оценки, но не само те.
    Ако се премахне критерият за влизане в едно училище, много от учениците ще се записват там защото им е по-близо до дома или защото мама чула, че е модерно, а не защото искат да учат биология и английски, да речем. И така гимназиите ще станат квартални и се връщаме на старата тема.
    Как се развива любознателност у дете с донесени от вкъщи проблеми? А в цял клас от такива деца? Може ли това да стане, без да се пречи на останалите?
    А даването на различни задачи не може ли да бъде извор на завист?
    Различията и конкурирането не са нещо лошо сами по себе си – много зависи, обаче как се интерпретират. Има разлика между „Имаш 2, ще трябва да поработим повече по този тип задачи“ и „Имаш 2, ти си лош и мързелив, вземи пример от Иванчо“
    И друго има – сред учителите има такива, които са безспорно много добри. И всички искат да учат при тях, а времето им е ограничено, все пак. Нормално е да има някакъв подбор, само отпадане на изпитите няма да реши проблема.

32. snujolin on 1 април 2010 10:31

    Като чета повечето мнения оставам с впечатление,че се подкрепя открито идеята „белите тук,черните там“.Много е жалко толкова много възпитаници на „елитни“ училища,като една представителна извадка на по-интелигентната част на обществото да подкрепят нещо толкова недемократично.Какво означава лошите да си стоят при лошите,а добрите при добрите?!?Не само,че всеки има право на втори шанс,но и няма право да се категоризират децата в някакви групи на „успяващи“ и „безнадежни“.Това е много тревожна тенденция,която се наблюдава още от началните класове.
    Напълно подкрепям Василена,че в училища по изкуствата е нормално да има приемен изпит и установен критерий за прием,макар че и децата с такива таланти могат да учат и се развиват,в обикновенно училище.Ако някой иска да се развива в дадена област,а те не се изчерпват с решаването на задачи от сборници и писането на теми по литература,може да го прави много лесно като не е задължително училището да се прави профилирано.Такива групи имаше преди в училищата,под ръководството на преподаватели от същото училище,но като извънкласни заниманияи.Това може да се постигне в нормално училище като се облекчи учебната програма със задължителения брой часове и се допълни с повече свободноизбираеми по различните предмети.Такава промяна в образователната ни система отнесена най-вече за гимназиалните класове не е никак трудна.Учениците на тази възраст могат да изберат няколко предмета,които ще изучават засилено една година,а на следващата да решат,че искат да пробват с други.Нормално е човек на 14-16 да не е напълно наясно с желанията си за развитие в дадена област и е хубаво ако има възможност да промени специализирания си профил,което е невъзможно в една тясно профилирана гимназия.

33. Longanlon on 1 април 2010 10:43

    не става дума за делене на бели и черни, а за възможности за развитие, към които детето да може да се стреми

34. gimli on 1 април 2010 10:54

    Това с индивидуалните задачи е супер погрешно според мен, но го направих, за да закърпя друг проблем на системата. Не може в един клас да учат деца, едното от които извежда уравнение от текстова задача, а другото не знае на какво количество отговаря числото пет и с кой графичен знак се изобразява. Просто един учител няма как да преподава нещо смислено на две такива деца, без да им загуби времето и на двете. На едното ще му се изпари всякаква мотивация, а другото ще се чувства уникално безнадеждно и ще намрази ученето. С напредване на класовете разликите се задълбочават.

    „децата не са еднакви, но с малко повече разбиране и индивидиуален подход разликите биха могли да бъдат намалени и то без да се пречи на единиците големи таланти в дадена област да се развият.“

    Защо трябва да се намаляват разликите?
    Сестра ми беше добра по химия и искаше да кандидатства медицина. Аз бях пълна трагедия по химия.

    Бях научила учебника на изуст от безрезултатни опити да вдяна нещо. Дори някой да беше намерил индивидуален подход към мен, с който да ми преподаде по блестящ начин органичната химия, аз пак нямаше да намеря попрището си в тази наука. И за мен и за преподавателят ми, който ще полага усилия в индивидуален подход, това време ще е загубено. Аз бих могла да го употребя в нещо, което ми се отдава и което ще развие качества, които вече имам и биха ми били от полза.
    А човек, на който химията му се отдава, може да постигне блестящи резултати, ако я учи по-задълбочено.
    Защо трябва да полагаме усилия да намаляваме разликите между хората, вместо да се възползваме от тях и да помогнем на всеки да даде най-доброто от себе си?

35. gimli on 1 април 2010 10:55

    „Специализираните училища по музика и подобни са друга тема, макар че няма причина във всяко средно
    училище учениците да не могат да се развиват в свиренето на някой инструмент, вместо да ходят на частни уроци.“

    Всички училища са специализирани в нещо. Едните в музика, другите в спорт, третите в механотехника, електроника, чужди езици, математика, шивачество, готварство и т.н.
    Не пречи всички училища да са на високо ниво и пак да са прифилирани.
    Да, всички могат да учат музика, но не всички могат да станат музиканти. Има хора с талант и ако няма музикални училища, а обучението по музика се провежда в общообразователното училище, талантливите деца никога няма да могат да развият потенциала си. Да не говорим пеещите фалшиво колко ще се мъчат, когато трябва да пеят заедно с някой свой талантлив съученик.

    Децата и способностите им са различни. Не е само въпрос на индивидуален подход и подходяща програма. Личните качества имат огромно значение – мотивацията, съсредоточеността, трудоспособността.
    Децата получават много по-голям шанс, ако бъдат обучавани според способностите си, вместо да са принуждавани да учат неща, които не им се отдават и с тях им се запълва времето, което биха посветили на нещо, което им идва отвътре.

36. lyd on 1 април 2010 11:33

    По мои наблюдения (в ролята на частен учител, който готви ученици за кандидатстване в това, дето се смята за елитни университети в чужбина, предимно САЩ, а също и на родител на ученик в това, което наричат елитно училище в нашия край на България) смятам, че много от училищата,които у нас се наричат елитни не са по-добри от тези, които не се наричат елитни. Може да предлагат повече часове по чужд език, но дали тези часове се използват качествено е съвсем друг въпрос. Подготовката по другите предмети, включително профилиращата също не е на адекватно ниво. Струва ми се, че качеството в момента зависи от шанса да попаднеш на талантлив и добросъвестен учител, а тези шансове се минимални за повечето деца, без значение в какви училища учат.

    Всъщност в стратегията за развитие на училищното образование на предишното правителство имаше приоритет осигуряването на качествено образование за всички деца, но този приоритет не успя да достигне до сърцата и умовете на учителите, а качеството на образованието зависи първо от тях, а след това от „системата“, парите и всичко останало.

    Децата може да имат различен потенциал и интереси, но истината е, че повечето развиват минимална част от потенциала си където и да учат у нас. При добро желание в рамките на едно училище предметите биха могли да се преподават на различни нива за ученици от един и същ випуск и всеки да напредва със собствено темпо, вместо да се бори с неща, които в момента не са му по силите или пък да скучае с неща, които са доста под настоящото му ниво.

    В същото време могат да се създадат доста контексти, в които хора с разнородни потенциали и интереси да вършат заедно смислени неща, да се опознават и развиват чувствителност и уважение един към друг.

    Така хем ще имаме демократично образование, хем никой няма да пречи на никого. Знаете ли някое българско училище, в което да се случва това?

37. Г. on 1 април 2010 13:01

    Не мога да се съглася, че всичко зависи само от учителите, те не са спуснати някъде отгоре, отделени от системата и независещи от средата. Учителят има ключова роля, така е, но да се обвиняват само учителите за това, че някаква идея не им е стигнала до сърцата и умовете, е доста прибързано. В крайна сметка, Лидия, ти си избрала да работиш на частно. Ако положението зависеше само от учителите, защо не остана в държавната система, можеше да намериш и други сърцати учители, с които да имате различен подход. Само не ми казвай, че само ти си била една лястовица и не си могла да намериш и един със сходни на твоите виждания. Пък на предишното правителство им помним „реформите“ и спрените еврофондове.

38. snujolin on 1 април 2010 13:16

    gimli, това че децата са различни според мен е същността на темата.
    „Децата получават много по-голям шанс, ако бъдат обучавани според способностите си, вместо да са принуждавани да учат неща, които не им се отдават и с тях им се запълва времето, което биха посветили на нещо, което им идва отвътре.“
    Да,ако се промени образователната система в училище и се даде шанс на повечето ученици сами да избират кои прдмети да изучават по-засилено и в кои да покриват само някакви базови часове,ще се избегне точно това.
    А възможността на децата да получават музикални уроци или рисувателни няма нищо общо с тяхната бъдеща реализация като музиканти и художници.А когато има талантливи и надарени деца,те рядко разчитат на подготовката си само в училище.Вземането на уроци е често срещана практика и въпреки ,че не я подкрепям,понякога специално за изкуствата е неизбежна.Факт е,че много от добрите и кадърни педагози в областта на музиката и изобразителното изкуство,рядко преподават в средно образователно училище.Аз съм завършила факултет по изобразително изкуство и преди това не съм учила в специализирано худ.училище,както и много мои колеги.От друга страна доста възпитаници на подобни училища не успяват да „влязат“ в специалностите за които са се подготвяли.Но общото между всички мои колеги бе,че сме посещавали кандидатстуденски курсове,което говори,че подготовката на училите в средните специализирани училища не е достатъчна,конкурентна и ефективна.Това важи за повечето подобни училища.И този факт говори отново,че основният проблем е в липсата на реална и продуктивна реформа в Българското училище.
    Напълно съм сагласна с lyd,че първо това трябва „да достигне до сърцата и умовете на учителите“.Ако при тях няма желание и интерес за развитие и промяна,едва ли тя ще се реализира някога.Те хората са го казали :
    Рибата се вмирисва от главата.

39. Г. on 1 април 2010 14:39

    Аха, те учителите са отделна категория хора и само от тях зависи, така ли да разбирам? Нищо ли не зависи от средата вкъщи, от учебната програма, от отношението на всеки един индивид, от самите деца, от министерството на образованието? Между другото, в елитното училище не забелязвах такова негативно отношение към учителите, за разлика от другото, където някои ученици и на побой налитаха.

40. Евгения on 1 април 2010 22:37

    Привет и от мен!
    Четейки дискусията по-горе, си мисля, че училищната институция (и идеологията на „елитарните“ училища) добре си е свършила работата по създаването на нагласите, необходими за собственото й възпроизводство като такава. Мисля обаче като Василена, че тя съдържа в себе си механизъм за скрито (в смисъл на неочевидно, а не на целенасочено скрито) разпределяне на привилегии на привилегированите и за изключване на изключените, т.е. за възпроизводство и затвърждаване на неравенства. Основава се на някакъв безумен дарвинизъм, според който интелектът и талантите са нещо вродено и естествено, могат да бъдат справедливо оценявани с някакви изпити и на базата на този „естествен“ подбор оцеляват по-силните, а слабаците да се спасяват в собствения си гьол. Такъв начин на социлно мислене би следвало да е отживелица вече, но той продължава да стои в основата на философията на образователната ни система. Несериозно е да се мисли, че някой просто се е родил по-умен от друг и видите ли математиката му идва от вътре, тя му е природно заложена, нищо, че в природата математика няма. Той просто е имал социалния шанс, обусловен от редица фактори, да бъде добър математик, да речем (нищо, че е можел да бъде и гениален дърводелец, само дето това някак си не минава за елитно). Ясно е, че не е необходимо всички да бъдат добри в математиката, светът е доста по-пъстър, но работа на общественото образование би следвало да бъде да се грижи всички да имат равен достъп до тази пъстрота. А противоопоставянето елитни-неелитни в обпределени случаи може да бъде наистина много крайна идеологическа опозиция, която стигматизира, белязва някакви хора като елит, които за да бъдат такива, трябва да ги има и другите, белязаните с негативните етикети, нали? Освен това мисля, че призивът тук е не да се закрият къде що има английски гимназии в страната, а да се борим със социалните и образователни предпоставки, стоящи зад изкуственото делене на училища и деца, и образованието в крайна сметка да стане истински качествено гъвкаво достъпно обществено образование без други предикати.

41. Христо Харлов on 2 април 2010 7:52

    да – точно това е идеята; както казва един познат – всяка една гимназия в България трябва да подготвя така учениците си, че те да могат да кандидатстват във всеки един университет по света

42. Longanlon on 2 април 2010 9:48

    ъхъ точно така Христо. и всеки българин трябва да може да не работи, но да има пари за замък и яхта.

    само че когато излезеш от Страната на чудесата, може би ще се опиташ да поразсъждаваш над алтернативите на образованието в реалния свят

43. Г. on 2 април 2010 14:09

    Не мога да се съглася, че всичко идва само от средата. Ако беше така, защо имаме случаи на двама братя/две сестри, родени от едни и същи родители, израсли при едни и същи обстоятелства, посещавали едни и същи училища, но с различни и интереси и възможности. Ако следвахме логиката, че всички били еднакви и можели да се развиват при еднакъв даден шанс, тогава братята и сестрите нямаше да се различават по нищо. Между другото никъде не видях някой от защитниците на елитните училища да твърди, че само техните възпитаници са цвета на нацията и всички други деца, посещавали обикновените училища, са някаква друга низша категория хора. Това, което всички защитници до този момент казват, е че деца, които имат желание и възможности, получават шанс с този вид училища. Разбира се, че е напълно възможно човек да се развива и при други варианти – само че ще отнеме много повече време, често и ресурси. Ще бъде и по-трудно, защото често средата няма да му помага и толерира.
    Между другото, скоро четох за едно изследване, при което учени са разкрили, че интелигентността – тази свързана с езиковите и математическите способности – зависи от връзките между двете най-предни части на мозъка. Така че – да, някои дадености са си заложени. Така както не всички се раждаме с права червена коса и черни очи. Оттам нататък, обаче, е въпрос на действие и развитие.

44. Ena on 5 април 2010 20:09

    Според субективните ми наблюдения, хората, които не влизат в т.нар. елитни училища в България, дали защото не са могли или защото не им е било важно да кандидатстват в такива училища, не решават непременно, че им има нещо на интелекта и са напълно прави. Така че не съм сигурна, че твърдението, че елитните училища възпроизвеждали интелектуалната неравнопоставеност, която предполагали, е вярно.
    Брат ми не влезе в езикова, нито математическа гимназия, защото единственото, което го интересуваше, бяха компютрите и нямаше никакъв мерак да се готви по математика и български; това би му отнело от времето, посветено на компютрите. Сега е компютърен инженер, говори английски на съвсем функционално ниво и никога не му е хрумвало, че е пропуснал нещо. като не е завършил елитно училище. Има много такива като него. Социалното неравенство в българските училища според мен се определя от други фактори–например каква марка ти е мобифонът, каква кола карат тате и мама, има ли си мама отделна кола и т.н.

45. Цветана on 6 април 2010 22:27

    Тук намирисва на по-особено отношение към хора неучещи или неучили в „елитни“ гимназии.
    Има деца с различни възможности и интереси и системата трябва да е пригодена да отговаря на тези различия.
    Няма да повтарям написани вече по-горе неща. Не приемам, че трябва да има „елитни“ училища поради няколко причини: не е равен достъпа до образование; предполагат дискриминация; некачествени критерии за прием и т.н.
    Убедена съм, че ако децата, които влизат в Тези гимназии държаха тестове за интелигентност, а не тези изпити, нямаше да учат там.
    Искам в няколко изречения да разкажа за моя приятелка, която завърши квартална гимназия с тройка и голяма мъка. Изключително интелигентна и ерудирана жена. Беше прочела много повече книги… познаваше творчеството на съвременници… просто не можеше да влезе в рамките на училището. Само няколко години след като завърши гимназия проговори два езика и в момента работи с тях някъде по света.
    Има много хора като нея, които са заклеймени като втора категория, само защото не отговаря на повечето от вашите схващания за ученолюбив, кротък, желаещ да напредва и още нещо ученик. А всъшност надскача с няколко глави, някои от възпитаниците на „елитни“ гимназии.
    Нека така да се промени учебната система, че да има подобаващо място за всички, а не само за по-умните. И-и-и наистина ли си вярвате, че сте по-интелигентни от децата имали нещастието да се родят и да учат в с.Макариополско?

46. Heureuse on 7 април 2010 23:22

    Аз също съм на мнение че не е реалистично да се надяваме да няма елитни училища. Децата са с различни интелектуални възможности. Казвам го и въз основа на недългия ми опит като преподавател, когато като преподавах все някой трябваше да бъде прецакан – или по-схватливите, или по-изоставащите. Или едните трябваше да тъпчат на едно място, за да могат всички да научат определен материал, или другите трябваше да се комплексират, виждайки че не могат и не могат да влязат в крачка с най-силните. Тази разлика в интелектуалното ниво на децата може да бъде много голяма. Затова според мен просто трябва да има повече места в елитни училища и по-разностранни критерии за приемане в тези училища, а също и по-развито профилиране на училищата (но и с това не бива да се прекалява, защото трябва да има неща които всички учат, пък и е трудно едно дете да знае с какво ще иска да се занимава в бъдеще). В Канада, поне в моята провинция (Квебек) нещата са устроени така: има частни училища, много от които се финансират до голяма степен от държавата и са достъпни (около 3000 долара годишна таска, има и много по-скъпи, но куриозът е че те не са най-отгоре в класацията). В първите 100 училища в класацията на гимназиите почти всички са частни. Обаче от публичните има малко, но много качествени, които са на челните места в класацията. Там, разбира се, се приема с изпит и има голяма конкуренция. Но за тези които не успеят, има и други варианти – класове с обогатена програма, в които приемат по успех или с изпит, други, средно елитни училища, профилирани – например с музика, рисуване и т. н. Много важна особеност е че и в най-елитното училище, независимо частно или държавно, могат да те приемат без никакви частни уроци. Моето дете беше прието в топ-училищата в частния и държавания сектор без да вземе нито един частен урок. Когато бяхме в България пък по едно време давах половината си заплата на журналист за да плащам частните уроци на дъщеря ми (добре че ни дадоха визите по средата на седми клас ). Така че в такава посока може да се работи – усъвършенстване на изпитите за подбор. Тук изпитите за гимназия имат част по математика, основния език, съчинение без никакви особени правила, логика и обща култура. Никой не иска децата да се изразяват като професори. Продават се някакви пособия за помощ в подоготовката и аз съм помагала на детето ми, но изобщо не отне много време. Наистина ако бях неграмотна, едва ли щяхме да се справим толкова добре. Лично аз съм доволна от системата тук, която признава че все пак има някаква разлика в интелектуалното ниво на учениците.

47. Нева on 8 април 2010 5:08

    От четвърти до седми клас учих в квартално училище в „Младост“. Беше почти чудовищно. От осми до десети – в Осмо, където се учеха интересни езици, без да е точно езикова гимназия – с „разширено изучаване“ беше. Интересно, ползотворно, а съучениците и учителите ми имаха, как да кажа, собствени физиономии. Единайсети и дванайсети клас прекарах като на заточение в особено елитното нещо в Горна Баня. Непокритата претенция на вече учещите там и нереалистичната програма ми изядоха сума време от живота, без да ми дадат буквално нищо. И за тая псевдоелитност думата ми е „чудовищно“.
    През цялото време си бях същата аз, със същите лични мои възможности и желания, само дето минах през три различни места, по различен начин независещи от моята воля. Мисля, че идеята на Василена е да се занижи именно степента на чудовищност: ако кварталните училища не бяха зверилници (защо трябва да бъдат? аз учех там по географски признак, не по убеждение, както и всички останали), „нормални“, „ненормални“, талантливи, неталантливи, хубави и грозни нямаше да си изкарват еднакво отвратително в тях. Доброто би било и трябва да е средното ниво да се вдигне от калявото дъно, на което е. Същото и за „елитните“ училища – има логика да съществуват специализирани (детето пее? – музикално у-ще. детето обича да рисува? – художествено. детето гледа аниме и иска да учи японски? – и такава гимназия има), но няма никаква логика в тях да има по-добра материална база, по-добра охрана, по-добра програма, по-добра закуска. Тези неща трябва да са еднакво качествени навсякъде, да се дърпат всички към по-доброто. Не всички да свирят на арфа, докато решават задачи и стихоплетстват на хинди – не мисля, че Василена имаше това предвид.

    И по отношение на умността. Абсолютно си права. Хората могат да са умни/глупави по много различни начини, както личи от коментарите под поста ти.

48. Екатерина on 11 април 2010 19:19

    Скъпа Василена,

    Много хубава статия си написала, но на повечето родители в България тя ще прозвучи като богомилски апокриф на православен епископ. Нашето общество следва американския модел на личния материален интерес, като разчита, че това е достатъчно за един благоденстващ живот (като удобно пропускат обществената доброволческа дейност). За да разберат по-добре за какво иде реч с елитните училища, българските родители трябва да се запознаят по-задълбочено с други по-базови въпроси, един от които ти засегна в статията си:

    „Затова и една от препоръките на The Good Childhood Inquiry – голямото британско изследване на детството, чиито резултати излязоха миналата година, беше „да не се оповестяват данни за отделни училища, въз основа на които те могат да бъдат класирани по престиж“.“

    За щастие дори елитното образование в България не прави хората на всички възрасти по-щастливи от получилите неелитно образование. Образованието в България е такова, че не разпознава естествените таланти у децата в нито една от образователните степени. Затова се наблюдава явлението „отличник по всички предмети“, който е еднакво отличен по математика и физика, също по история и литература, да не забравяме рисуване, музика и физическо възпитание. Това явление на мен ми говори едно – образованието е така оргнизирано, че ако ученикът не се отклонява от предначертания път и полага необходимите усилия, той ще успее във всичко. Това само по себе си е тоталитарният модел на училището. Заедно с отличника по всичко, се среща и двойкаря по всичко, както и средният ученик, пак по всички предмети. На тези размисли ме наведе приятелка, която е получила по-голямата част от образованието си във Франция, тя ми каза: „Невъзможно е да си добър по всички предмети. Освен това, още в малките класове се разбира кой е добър по математика, кой по литература и кой – по рисуване. Докато стигнеш 7 клас, над твоите таланти вече е работено достатъчно, насочват те в съответното училище, където ще се развиеш най-добре, по другите предмети може да не се задълбочаваш в такава степен.“

    Хубавото в България е, че обществото не е строго структурирано, макар че върви в такава посока и след няколко години ще бъде. Сега можеш да работиш всичко, което поискаш, стига да убедиш някой да те наеме, па макар и без изискващото се образование. Можеш да направиш какъвто бизнес решиш, само да си находчив. След няколко години в България ще бъде както в ЕС – всеки ще може да работи само това, за което има съответната професионална квалификация, удостоверена с диплома/свидетелство. Ето тогава ще настъпи истинската драма в образованието. Сега е твърде често срещан следният феномен – деца с възможности (отличници по всичко) биват приемани в елитно училище от какъв да е вид – езикова или математическа гимназия, професионално училище и т.н. Твърде голям процент от тези деца не знаят реално в каква професия искат да влязат, кое ще е това, което ще им носи удовлетворение. Тъй като те са умни и старателни, се насочват или биват насочени от родителите си в актуалните за момента професионални области – икономика, право, медицина и т.н. Затова имаме повече икономисти, отколкото има работа за тях. В същото време много млади хора остават разочаровани от професията си в последствие. Много от тях работят неща извън образованието си не само защото няма работни места, а защото се опитват да открият себе си тогава, когато времето за образование е свършило (не броя продължаващото/надграждащо образование в дадена професия) и е дошло време да се превърнат в добри професионалисти и да си създадат семейства. Преди няколко години на един купон срещнах едно момиче, с което като се разговорихме, тя ми каза, че е архитект. Каза, че не й харесва архитектурата и иска да учи психология. Аз съм психолог. В онзи момент бях по същия начин разочарована и исках да се махна от психологията. Тогава разсъждавах, докато слушах, как ми разказва за работата си, дали нямаше да съм по-щастлива, ако не се бях отказала от архитектурата, когато кандидатствах и все пак бях учила архитектура. Какъв ни е проблемът? Това не е частен случай.
    Сега психолози работят като поддържат компютри, отглеждат градини или рисуват. Юристи учат психология, икономисти работят като кадърни строителни работници. В този хаос все още някои хора се опитват да поправят грешката на образованието си, но ще дойде време, когато няма да може. Надявам се това да придвижи образователната система напред към качеството. Преди това българите трябва да разберем, че няма непрестижни и неплатени професии, че за всеки има място под небето, има пазар за труда му, има ползватели и консуматори на таланта му. Има художници и психолози, които изкарват много пари с професията си, предимно защото я обичат и са находчиви.

49. Биляна on 12 април 2010 19:56

    Има много истина и в това, което Василена Кзава (аз съм от редовните читателки на този блог), и в това, което твърдят нейните противници в спора.
    Най-напред нека да кажа, че според мен днес вече проблемът елитните гимназии не съществува. Дефакто всеки кандидатствал и изкарал заветната тройка (а тройката не е твърде трудна за изкарване, понеже знам какви са изискванията)влиза в някое т.нар „елитно“ училище. Друг въпрос е, че има по-елитни елитни училища и по-неелитни такива. Но тази диференциация вече е вътрешна и не зависи от изпитите.
    не съм съгласна и с това, че няма втори шанс. Всеки завършил средно образование има огромна вероятност да стане студент – поради многото университети и многото специалности. Това от една страна дава закъснял шанс на хората с различно темпо – аз не си давах много зор в училище, отидох в музикална паралелка, за да не се мъча някъде с изпит по математика, там бях безспорна отличничка, без да поглеждам нещо извън сферите на тогавашните ми интереси (повечето ми съученици пееха и свиреха нощем из кръчмите, за да се въползват от огрялата ги демокрация и дори не си правеха труда да идват на училище). Ако бях отишла в елитна гимназия, щях да не се чувствам прекрасно, понеже съм разсеяна, емоционална и не особено паметлива, но пък щях да науча език няколко години по-рано. Вероятно и щях да се чувствам по на място, защото така и не можах да се сближа с по-голямата част от съучениците си – те бяха съвършено различни като начин на живот и оттам като разбирания. Днес не се оплаквам от позицията си – чрез филологията си попаднах на мястото и мога да работя това, което настина ми харесва.
    Та, както казах, за мен вторият шанс за по-бедните си съществува. разбира се, зависи какво разбираш под беден, но факт е,че почти няма семейство, което да не направи всичко възможно да изучи детето си, ако то иска (живея в провинцията и имам наблюдения).
    Друг въпрос е, че живеем във време на пълна демотивация, в което никой (или почти никой) не вижда смисъл да влага усилия в нещо. клишето, чекорупцията е навсякъде, се мултиплицира, като почти никой не се опитва да го разбие, а просто се съобразява с него и така „дипломата е това, което дава възможност на родителите ти да си използват връзките“ (това е цитат, разбира се).
    Що се отнася до различията, те не са само социални, факт – сестра ми беше математичка с участия в олимпиади и национални състезания, при това без да полага много усилия там

50. Биляна on 12 април 2010 20:21

    Хм, без да искам, изпратих мнението, без дори да го редактирам, но и това си има чар.
    Да довърша идеята си – според мен днес всички имаме достъп до почти еднакво НЕкачествено образование. А то е такова по много причини. Най-напред безумното учебно съдържание, което изисква третокласник да знае неща, които средноинтелигентният му родител не знае (и съвсем спокойно си живее в това блажено неведение, между впрочем). После липсата на доверие в институциите, инерцията на учителите, нежеланието на учениците да се интересуват от нещо, различно от забавлението, защото не виждат полза там, пошлото вкренено разбиране, че „учиш, за да не работиш“, а щом работиш, за да си купуваш парцалки, можеш да не учиш, а преподавателите са длъжни да ти дадат диплома… Обобщавам, разбира се, има изключения.
    Що се отнася до частните уроци – абсолютно и стопроцентово съм убедена, че в огромната част от случаите младите хора спокойно могат да влязат в университет и гимназия без тях. Не съм ходила на частни уроци, сестра ми също, не сме имали и възможност – по това време бяхме вече без майка. Бяхме приети там, където искахме.Познавам много хора, които подхранват системата просто защото са повярвали в клишето, че иначе няма как да стане.
    И да, прави сте, има засегнати от системата – това са децата с увреждания, ромите и децата в домовете. При децата с увреждания виждам искрица надежда, защото обществото, макар и бавно, започва да променя отношението си към тях,а понеже родителите им са много активни, ще има вероятно промяна и в реалния им достъп до адекватно образование, но с другите две групи нещата са доста сложни…

51. Еми on 13 април 2010 7:23

    Че има огромни проблеми в образователната система, има, но те не са в съществуването на „елитните“ училища. Подкрепям аргументите, че и в „елитните“ и в „неелитните“ образованието (по учебен план) е едно и също – нивото се определя от учениците; така че не можем да говорим, че данъкоплатците плащат за елитните, пък нямат достъп до тях. Ако премахнем обществените елитни, ще останат само частните такива и тогава разделението ще бъде само по финансов критерий. Сега поне много деца имат шанса да влязат на по-добро място заради някакви способности, защото родителите им са образовани, заради положени усилия (повече подготовка)… едната линия на действие е да се опитаме да повишим нивото и на останалите училища (но там трябва да се инвестира много повече, отколкото в елитните, за да се компенсират дефицитите от семейната среда – пак с парите на данъкоплатците). Другията е да смъкнем всички долу до нивото на кварталното училище. Който има пари, да се спасява в частните или направо в чужбина. Идеализмът е нещо е прекрасно; но някои от нас все пак се раждат в семейства, които държат да образоват децата си, дори и за сметка на други материални блага, а други – в семейства, където образованието не е никаква ценност; единствената ценност се измерва в пари, маркови дрехи, скъпи коли и пр. Не мисля, че е честно да ги слагаме заедно в кюпа. Много често тези от ‘гетото’ се справят по-добре от ‘елитните’, тънат в лукс, развиват успешен бизнес и изобщо успяват по собствените си критерии, докато ние от елитните си бодем очите над книжките, защитаваме докторати, ставаме преподаватели, но нямаме пари да изпратим децата си в скъпи колежи, а те – стига да го пожелаят – могат да си го позволят. Въпросът е не само до възможности, а и до ценности.

52. Бу on 13 април 2010 7:41

    „То всеки из блогосферата е завършил такова училище, аз също.“
    Е, и аз.

    Кандидатствах през 1992-ра. Майка ми е сред възпитаниците на АЕГ П-в от първите випуски, иначе излязла от ‘просто’ семейство и това, естествено за онези години, й е отворило много врати, не на последно място достъп до добро последващо образование. Много държеше и аз да вляза в езикова гимназия; пращаше ме на частни уроци (литература обичах, математиката винаги ми е била трудна), натискаше ме да се подготвям и всячески се стремеше да ме подтиква и подкрепя. Не ме приеха на първо класиране и с тиха безнадеждност се примирявах, че ще остана в клас „със засилено изучаване на английски език“ в досегашната си омразна гимназия. По това време масово навлязоха тези паралелки със засилено изучаване – точно отговорът, който образователната система даде на ‘елитните’ езикови гимназии, както и Василена предлага (т.е. отдавна е направено).

    За мое щастие ме приеха на второ класиране – в непопулярната тогава Руска гимназия в Пловдив, която в следващите години стана твърде желано място; първи езиков випуск с испански(предната година беше стартирала паралелка със засилено изучаване).
    Записах се с леко нежелание – някаква си руска гимназия, ех, как не беше английска, немска или поне френска… Оказа се, че много грешах в очакванията си – както и повечето ми съученици. Разбрахме бързо, че критериите са високи и от нас очакват много. В следващите пет години ни скъсаха шушоните от учене, буквално. Темпът беше среден, си давам сметка сега, с лек наклон към по-способните ученици, т.е. по-можещите ученици се справяха с лекота, по-малко можещите догонваха. Всички обаче успявахме. Заедно със съседната италианска паралелка бяхме опитни зайци за всички тестове от МОН. След завършване приемането в университет беше от порядъка на 90-95%, оставям толеранс за тези, които не влязоха в желана специалност или заминаха навън.

    Нито за миг не съжалявам за това, че влязох в тази ‘елитна’ гимназия – даде ми много повече, отколкото очаквах. Държаха ни много строго, противно на очакванията ни; дисциплина, ред и високи изисквания. Естествено, далеч не всички се повлияваха или впечатляваха от такова отношение, но е факт, че за повечето от нас това беше разковничето за по-добро развитие.

    Това, което искам, е след някоя и друга година децата ми също да имат такова отношение и да могат да получат образование, което да ги кара да правят и искат повече; не мисля, че усредняването на критериите ще е от полза за децата изобщо. Да се поощрява индивидуалното развитие според способностите на всяко дете и да се набляга повече на неща, които в момента се ‘котират’ на пазара е чудесно, но определено смятам, че трябва да има обществени гимназии за по-можещите и по-кадърните – факт е, че децата са различни, с различни способности, някои са по-умни, други по-талантливи, трети по-лежерни и това винаги е било и е бъде така.

53. Цветана on 13 април 2010 21:54

    Първото ми изказване изглежда емоционално, но не е такова. Изключително интересни и вярни неща се казаха в подкрепа и на едната и на другата позиция.
    В най-добрият случай би трябвало не да се смъква нивото нито на „елитните“, нито на „средно хубавите“ училища, а да се промени изцяло системата. Настоящата форма, в която е облечена българскито образование не работи и не е добра.
    Пак ще дам пример. Бях училищен настоятел в едно селско училище намиращо се в непосредствена близост до голям град. Там по-голямата част от учениците бяха принудени да записват чужд език френски, защото разполагаха с такива учители. Английски език учеха само „отличниците“. Естествено деца с по-тъмен цвят на кожата учеха в самостоятелна „френска“ паралелка. Такова е положението в 90% от училищата.
    Естествено, че и аз ще се боря да запиша децата си в „елитно“ училище, но нека си представим, че е възможно да има училище, в което учат деца с различен интелектуален потенциал, интереси, етнически произход, социален статус и икономически възможности. Детето, което проявява изключитени възможности в математиката да може да запише допълнителни часове математика и да общува и се състезава с другите подобни нему деца. /Аз лично за себе си не открих момента от истинския живот, в който да ползвам тригонометрични функции./ Този който иска да изучава два езика интензивно, да може да вземе предимно часове по езиците и аналогично на горното да влезе в своята среда. Така без да се трепем по частни уроци и децата от по-малките населени места биха имали възможност да учат в „елинти“ гимназии. Нека не сваляме нивото, а да превърнем всички училища в „елитни“. Да се даде възможност на по-немотивираните ученици да избират по-лека програма.
    Вярно, че звучи утопично, но след като е направено някъде, значи не е невъзможно.
    И съвсем без да искам, да се занижават изискванията в училище, мисля че трябва да отпаднат много от нещата, които се учат. На все по нарастващата немотивация на децата да ходят на училище, ние отговаряме с по-тежка учебна програма. В крайна сметка общественият строй трябва да отговаря на обществените нагласи и потребности. Нашето образование в момента не отговаря на потребностите на учащите.
    За привържениците на „елитни“ гимназии – щом желаещите да учат в тях са много – трябва да се увеличи и бройката им, без това да доведе до занижаване на качеството.., ако нямаме достатъчно добри учители, трябва да си произведем.

54. Еми on 14 април 2010 2:04

    В допълнение към горното обаче, макар да не съм против разделянето на децата по някакъв признак (и макар и да смятам, че по-добре по показани резултати, отколкото по финансови възможности на родителите), не мога да не се съглася, че снобизмът на етикета „елитна гимназия“ наистина не е в крак с днешния ден. Май само у нас и на други поизостанали места от света хората се натискат да ги смятат за „елит“; в много общества идеологията е към изравняване на различията, към отричането на съществуването им дори, поне на външен вид.

    Както казва един мой любим автор, Behaviour that betrays feelings of superiority or inferiority is avoided rather than inferior people (Wouters 1995). И един друг: We are all equal now. Or at any rate, we are all careful to wear the mask. In that way it seems to me a more civilized society. (U and Non-U Revisited, 1978).

55. Павел Лазаров on 27 април 2010 12:33

    Поздравления за чудесната статия Василена!

    (Пристигнах тук от вестник „Сега“, който те публикува днес)

56. Владимир Бераха on 29 април 2010 8:25

    Здравейте ! Вчера бяхте „гост“ на вестник „Сега“ с тази статия и надявам се сте прочели коментарите под нея . Аз като дългогодишен участник в този форум го смятам за „мой терен“ и затова не съм изказвал мнение по самата статия . Но моите забележки съвпадат със забележките на мнозинството участници – за разликата между „елитно“ и „елитарно“ , че такива училища са необходими и не трябва да има уравновиловка и тнт .

57. vassilena on 29 април 2010 12:31

    Доколкото виждам, най-честият аргумент в полза на елитните училища е генетичен – тоест фактът, че хората се раждат с различен интелектуален капацитет. Гените разбира се имат своята роля, но дори да приемем, че изпитите за гимназия разделят децата изцяло по генетично заложени способности, справедливо ли е на тези, които имат нужда от повече труд, за да се развият, да се отказва тази възможност и да нямат достъп до същото качество на образование, каквото се предлага на по-големите късметлии в генната лотария? Това е все едно да кажем като Емилия Масларова: „Ами те толкова си могат.“ Всяко дете може ужасно много неща, ако с него се работи. Аз освен това съвсем не съм убедена, че гимназията е чак такова предизвикателство за вродените интелектуални качества – всъщност капацитет да учи в гимназия има всяко дете, което желае и което е получило прилично основно образование, не е ли така? Всеки може да научи добре чужд език, ако му се преподава качествено и интензивно като в езиковите гимназии, ако иска и му се даде добра възможност, може да се научи да решава задачи на гимназиално ниво и т.н.
    Извън това, дълбоко не вярвам, че изпитите за гимназия в момента селектират децата на базата на интелектуалните им способности. По-скоро на базата на адаптивността им към една образователна система с много пороци.
    Благодаря специално на Екатерина за задълбочения коментар, който доразвива много от казаните от мен неща по страхотен начин.
    Когато аз учех в английската гимназия във Варна, гледах на какъв натиск са подложени завършващите в момента – тогава просто трябваше да си отличник по всичко, защото цялостният успех от дипломата беше балообразуващ при кандидатстване в университет, а всички искаха да влязат право, медицина или икономика. Това бяха хора на по 18-19, които се съсипваха да учат в едно много конкурентно училище, освен това трябваше да бъдат примерни комсомолци тогава и т.н., те просто нямаха тийнейджърство, време да мислят за живота, вселената и всичко останало, да растат като хора, да четат книги, да се забавляват и да се развиват в социален план, бяха едни изнервени и уморени отличници. Всички ги приемаха там, където искат, и после училището много се хвалеше с това. Но и сега много от тях са разочаровани хора с лични и семейни проблеми, недоволни от избора си на професия и т.н.
    Майка ми, която е завършила френската гимназия във Варна, също елитно училище особено тогава, казва, че е решила къде да кандидатства след гимназията, като е гледала къде е най-трудно, а не защото това я е привличало лично нея. В този смисъл се сещам за една реплика от документалния филм за образованието „We are the people we’ve been waiting for“. Там една интервюирана профескорка по педагогика казва, че трябва да извадим на бял свят това, което децата носят в себе си, а не да ги тъпчем с глупости. Но точно тъпченето е нещото, на базата на което се селектират децата за елитните училища и в тях продължава да се прави същото, въпреки цялата им претенция. Освен че привилегироват конформистите от средната класа за сметка на всички останали.

58. Ena on 29 април 2010 15:46

    Съгласна съм, че „елитните“ училища не развиват заложбите на детето, а по-скоро му налагат система на мислене. Но с кое училище в България не е така?

59. Владимир Бераха on 29 април 2010 18:05

    Това просто не е верно , Василена !
    В елитните училища влизат гениални деца .
    В елитните училища влизат обикновинни деца , но много упорити и амбициозни .
    В елитните училища влизат и деца без амбиции , но принудени от амбициите на родителите си !
    ****
    Гениални деца влизат и обикновинни училища , просто защото искат да учат примерно корабостроене или за капитани , гениални деца влизат и в обикновенни гимназии , просто защото искат да продължат заедно с приятелите си от началното училище или с приятел/ката си !
    Вярно е , че ако език се преподава като в езикова гимназия(което искам и аз!) и посредствени деца ще го научат но при условие , че се изтегли изучаването му напред – от 5 годишни за първи чужд език и 11 годишни – за втори чужд език ! Иначе не си представям изучаването на чужд език с тази интензивност в 10 , 11 и 12 клас , където ще изучават предимно специални предмети като например Теория на кораба, Строителна механика на кораба , Технология на корабостроенето , Корабни системи и механизми , Корабни силови уредби , Електрификация и електрозадвижване на кораба и др. !
    Както писах и във Фейсбук , „стопяването“ на разликата между елитните и обикновенните училища може да стане , като обучението се раздели на Начално от 7 години до 14(7клас) и колеж от 14 до 18-19 годишни(11-12 клас) като колежа е профилиран със засилено изучаване на един или няколко предмета : биология и химия; физика и математика ; история и география ; роботика и финна механика ; машинастроене , корабостроене и корабоводене езикови училища и тнт. Тогава всеки колеж ще е елитен сам по себе си .

60. Владимир Бераха on 29 април 2010 18:18

    Еna , заложбите на едно дете се откриват от родителите или от учителите в началното училище ! Там те виждат дали едно дете има заложби да рисува и да прави скулптури , да пее , да решава задачи или нещо друго и те са които трябва да го насочат към съответното средно училище(колеж). Едно дете със заложби по математика няма как да не ги развие в една елитна математическа гимназия ! Едно дете със заложби в рисуването и скулптората няма как да не ги развие в елитна гимназия по изкуствата !

61. Ena on 30 април 2010 17:19

    А какво става с детето, чиято заложба е да разрешава конфликти между съучениците си?

    Освен това, когато се преподава на децата по един и същ начин, възможно е да не забележиш заложбите на някое дете, само защото за това дете не е подходяща методологията, която е добра за останалите.

62. Владимир Бераха on 3 май 2010 9:09

    Ena , принуждаваш ме да ти задавам неудобни въпроси !
    1.Учителка ли си ?
    2.Може ли един учител да открие всички заложби у 30 деца ?
    3. Може ли един учител да открие всички заложби у 15 деца ?
    4. Могат ли 4-5 души – учител-педагог , социолог , психолог да открият тази заложба(да решава конфликти)у едно дете ?
    5. След като издръжката за обучение на едно дете в клас със 30 деца и един учител струва 1300 лв. , колко ще струва издръжката на едно дете с което се занимават 4-5 специалиста ? – Умножи 30 по 4-5 и ще получиш 150 пъти по-скъпо или 1300х150=195000лв на година ! Има ли ги държавата тия пари ?
    6. Как си представяш един учител да работи с 30 ученика по „различен начин/методология за всеки един“ , за да намери най-подходящ/ата ?
    Ти поставяш пред учителите фантастични задачи !
    Ако едно дете има такива заложби , то би трябвало само да се насочи към дисциплини , свързани с логиката , психологията и тнт след 8 клас или след завършване на средно образование ! Учителят не може да го води „цял живот за ръчичка“ – може да му покаже посоката , но ученикът сам трябва да реши накъде да продължи след 8 или 12 клас !

63. vassilena on 3 май 2010 9:34

    Владимир,
    Тези разсъждения имат смисъл единствено от гледна точка на образователната система в досегашния й вид. Тук става дума за реформи. Фантастичната задача да се развият заложбите на децата не е само на един учител срещу 30 деца в клас, а е на цялата образователна система, която трябва да се преустрои така, че да може да го прави.

64. Владимир Бераха on 4 май 2010 21:33

    Съгласен съм , Василена , но за да се открият и развият заложбите , трябва един учител да отговаря за по-малък брой ученици ! Това означава повече класове , повече класни стаи , повече училищни сгради и …повече пари !
    Ако ги има парите – прекрасно , но се опасявам , че ги няма !
    Моята идея е това да се постигне(разкриването и развиването на заложбите) като предучилищното образование започне от 3 години , както е в Каталония – тогава педагози и други специалисти ще имат повече време да проучат заложбите на едно дете .
    Друго предимство е , че първите две години ще изучават интензивно български и когато това обучение е задължително , ще могат и турчета , циганчета , помачета да научат книжовен български , а също така и българчета , в райони с диалект .Това е най-добрият начин да се интегрират(приобщят) към българският народ.
    Друг полезен ефект , на който ми обърна внимание моя братовчед , чийто внук учи в Каталония е , че детето като се върне бърза да сподели какво е научило и често го „изпитвало“ него и съпругата му(бабата), дали са научили думичките , които им е „преподал“ ! Възможно е така тези деца да научат и по-възрастните си роднини на правилен книжовен български език ! А педагозите ще имат четири години в повече да работят с децата ! Нови стаи и помещения няма да са необходими – просто трябва да се оборудват детските градини и някои детски ясли с удобни столове и маси/чинове за децата , както и бяла дъска , видео и аудио апаратура за занятията по български и др. пособия .

65. Силвия on 20 октомври 2010 16:38

    Не ме приеха в езикова гимназия, затова останах в такава с разширено изучаване на чужди езици, т.е. квартална. Целият ми клас (с изключение на 1-2 деца) бяха много амбициозни и наистина учехме здраво. Обаче това, което по програма получавахме, бяха 6 часа седмично английски (3 дни по 2 учебни часа) и 3 часа испански. Родителите ми не са имали възможности за частни уроци по езици или каквото и да е друго. „Англичанката“ беше страхотна и наистина ми остана в главата това, на което ни научи. „Испанката“ беше по-нехайна и от най-нехайните ученици в училище. Като резултат знам 10-20 думи на езика й. Ако обаче вместо тези 6 часа на седмица английски, учех всеки ден поне по 2 часа, а после – всички предмети на английски, нямаше да ми коства после дълго време самообучение. Просто децата в езиковите гимназии получаваха друг старт. Това е.

Напиши коментар

Вземи RSS
Търсена за:

Последни публикации

• Майката като нечовек
• Експериментът ведомствена детска градина
• Образование и наказание
• Пенчо бре, чети!
• Парадоксът „елитно“ обществено училище

Категории

• аз
• бащите
• грижа и възпитание
• жените
• земята
• кърменето
• майчинството
• медиите
• образованието
• обществото
• раждането
• тялото
• храната
• Швеция

Последни коментари

• елица по Часът на мама – не разсъждавай, потребявай!
• Най-после изпекох хляб 2 | полетът на костенурката по Абсолютно истинският хляб
• Жожо по Шамари и политика
• Най-после изпекох хляб | полетът на костенурката по Още домашен хляб
• Павел Лазаров по Абсолютно истинският хляб


www.flickr.com

This is a Flickr badge showing public photos and videos from vasilena dotkova. Make your own badge here.

blizodobebeto@gmail.com




„Близо до бебето“



"Близо до бебето" е по-различна книга за родители - в нея няма напътствия от специалисти, а само търсенията на една обикновена майка, която се опитва да се вслушва в тялото си, в децата си и в природата, както и в споделения на опит на родители от различни култури и поколения.

Страници

• Повече за мен
• Моите деца

Връзки

• denia
• estestveno.com
• gorichka.bg
• nuevas vibraciones
• openlyfeminist
• razmisli
• rebel raising
• wild yeast blog
• блогът на хедра
• бояна петкова
• бу
• иван бедров
• консултативен кабинет по кърмене
• крокотак
• могилино
• плейцентър "приятели"
• полетът на костенурката
• свилен иванов
• слингове dee dee
• стефан стоянов
• точица
• форум за кърмене в bg-mamma
• юнуз

Follow this blog

Twitter Updates

follow me on Twitter

Прочети за:

Кодекс на СЗО Коледа Макдоналдс Нестле адаптирано мляко био храни бисфенол бойкот вечерен час детска градина детство джипове емисии заведения играчки избори информирано съгласие кафе книги козметика лактивизъм мобилни телефони наказание отпуск по майчинство оценки пластмаса поведение политика права на детето препарати рецепти родилни домове сексуализиране на децата сексуално възпитание сурогатно майчинство тийнейджъри токсично тормоз над деца транс мазнини училище хляб хранителни навици четене шамари bg-mamma

Кой е тук?