Пенчо бре, чети!
Децата от всяко следващо поколение са все по-неграмотни и все по-малко четат, нали? А дали някой ги е поканил в библиотеката?
Последното мое преживяване – признавам, отпреди няколко години – с българска библиотека, включваше измъкване от работа преди края на работното ми време в 16 часа. Това се налагаше, за да мога „да се регистрирам“ – тоест да се изправя пред строгия служител на входа, да попълня формуляр, в който искат ЕГН-то, адреса, професията ми и целта, за която ще ползвам читалнята. След това трябваше да оставя чантата и палтото си на гардероб, при други две строги служителки, а едва след това, балансирайки бележника, химикалките, портфейла и телефона си в ръка, можех да се насоча към каталога и читалните. Изобщо не си представям, че някой би дръзнал да пристъпи вътре с дете, нито пък че детето ще има от какво да бъде привлечено в лъхащата страхопочитание атмосфера, сред строгите лелки, сякаш вечно подозрителни към недостойния за величието на институцията читател и обидени на света, че просто не чете достатъчно.
А какво би станало, ако всеки можеше да влезе в читалнята, без да попълва никакви документи и без да дава обяснения на нито един служител? Да седне вътре, да закачи палтото си на закачалка или на облегалката на стола и да си чете? Ако майките с малки бебета можеха да влязат с бебешката си количка и да почетат, докато бебето спи или си играе в детски кът? Ако родителите можеха в дъждовен ден да доведат малкото си дете при книгите и да му почетат каквото си избере в някое уютно ъгълче на обществената читалня? Ако учителките в детската градина можеха да доведат цялата си група деца в библиотеката, за да се почувстват у дома си там, да видят как големите хора четат ли, четат, да разглеждат книжки и да поиграят? Ами може би пък нищо толкова ужасно не би станало, ако пространството на библиотеката се десакрализира, оживи и стане по-достъпно.
Естествено, всички тези неща вече са направени. Подозирам, че докато ме няма, някои от тях са направени и в България. Но аз въпреки това ще покажа малко снимки от библиотеката на една регионална община в Стокхолм, защото може пък някой да се вдъхнови за още гостоприемство, добри условия за деца и родители, уют и лесен достъп в българските библиотеки.
Това е библиотеката на община Лидингьо, където живеят към 40 000 души. Работи без почивен ден, а заети книги могат да се връщат дори когато е затворено, като се пускат в нещо подобно на голяма пощенска кутия. Библиотеката има свой блог за литература и туитър акаунт. Книги може да заема всеки, дори чужденци като мен, които нямат шведски единен граждански номер. Достъпът до читалните е абсолютно свободен и директен – влизаш от улицата, харесваш си книга и сядаш на някое диванче да си четеш. Но най-впечатляваща за мен е политиката по отношение на децата.
На влизане или излизане не се изпречва никой.
Детските книги и места за игра са на партера, но пространството за децата не е изолирано от останалите части на библиотеката, а по-скоро се прелива в тях.
Родителите с бебета и малки деца са сред най-активната аудитория на библиотеката – разбираемо е, те не ходят на работа и имат свободни часове за четене през деня, докато бебето спи.
Зад тези прозорци има и читалня на открито, този ден се ползваше, защото времето беше приятно.
Корабчето „Библан“, където могат да се катерят дребосъците, като им омръзне да седят на едно място.
Книжките за най-малките са подредени ниско, така че децата сами да могат да ги стигат, разглеждат и избират. Така наистина се чувства, че този кът от библиотеката е за тях.
За развличане на по-малките деца има и някои играчки и дървени пъзели, които да ги занимават докато родителят прочете нещо. Книгите за отглеждане на деца, детска психология и съвети за родители също са в тази част на библиотеката.
Къщурката става не само за игри, но и за куклен театър, вътре има и няколко кукли.
В далечината, в колибката със зеленото покривче седи Жоро и играе компютърни игри с Бамсе, Пипи или Мумин.
На предните рафтове всеки ден се вадят нови или по някаква причина актуални заглавия. В петък при книгите за възрастни бяха извадили доста неща за вулкани и за Исландия. Харесва ми идеята, че всяка сутрин библиотекарите мислят „какво да предложим днес, каква е темата на деня“, така библиотеката става някак си по-жива.
24 отговора to “Пенчо бре, чети!”
Напиши коментар
С една дума „Кога ще ги стигнем…“.С всяка една година затъваме ,защото не се създават условия за младото поколение,не се насочва тяхното внимание към правилната посока,много неестествено се предлага информацията като цяло- не се щади детската психика.
Не знам как е в София, но тук (Пловдив) си има детски отдел от време оно. Посещавах го аз, като бях малка (както посещавах и районното читалище – все още са живи). След това детският отдел се премести.
Това лято записах Мая в него. Искаха някакъв документ на родителя – мисля, че дадох моята читателска карта за голямата библиотека, може и да греша. И толкова – детето си има собствен картон, на негово име. Мая се почувства много горда.
В няколко малки стаи има книги, филми, списания. Има и читалня, въпреки че не я посетихме. Явно имат някакви занимания с децата, защото стените са постоянно окичени с най-различни детски рисунки.
Библиотекарките са много мили и приветливи спрямо децата и родителите. Последно едната изтича долу да ми гледа бебето, докато връщах книгите на детето
Твоят постинг ме подсеща да ида и да ги разпитам скоро какви занимания имат за деца – сигурна съм, че на Мая ще й хареса (въпреки че без съмнение библиотеката, която показваш, е по-добре направена и вероятно по-интересна).
Да, естествено, има детски отдел, обаче е отдел-но, даже в отделна сграда, поне във варненската библиотека винаги е било така. Сакън някое дете да не влезе при големите читатели. А пък децата имат нужда да виждат как големите четат, да се чувстват част от нещо, което обществото прави и т.н. За да дойде детето в библиотеката, трябва да дойде и родителят да го доведе, тогава много по-практично и привлекателно става, ако книгите и за родителя и за детето са на едно място, преживяването да е споделено и да четат заедно.
Плюс че в никой отдел в България не можеш да влезеш с бебешката си количка, без формалности, просто щото те е завалял дъждът или градината на детето днес не работи и се чудиш къде да го заведеш да поиграе и т.н.
А иначе е супер, че имате мили библиотекари, това все пак не е никак малко. Аз съм сигурна, че има много хора работещи по библиотеките, които имат голямо желание да привличат хората, да разчупват нещата, но може би има и съпротива, не знам.
Аз в библиотеката никога не съм чела, не знам. Ходим си заедно двете, първо за моите книги, после за нейните (отделите са един до друг почти) и си четем вкъщи.
Винаги съм предпочитала да чета сама, у дома или навън, не ме привлича идеята за групово четене.
В голямата библиотека влизам с количката, за да си избера книги, въпреки че имат проблеми с достъпността – имат рампа, но много сложно е пускането й и портиерът предпочита да изтърчи и да внесе количката, което мен безкрайно ме изумява.
http://www.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=584:2009-10-06-15-18-03&catid=37:2009-08-01-09-47-20&Itemid=56
Супер е, че се влиза в библиотеката с количка, браво на вашата библиотека. В НБКМ съм сигурна, че ще ме застрелят, ако опитам. Но явно в по-малките библиотеки е надеждата.
А пък четенето в библиотеката не е групово – нали виждаш диванчетата и сепаренцата, просто за много хора е начин да запълнят един свободен час от деня си между два ангажимента. Вместо да висиш в някое кафе, може да почетеш комфортно в библиотеката.
Да, схванах идеята и е добра, за който обича. Ама не обичам аз така
в най=лошия случай чета с кафе навън (в тоя ред на мисли – обичам книжарници-кафенета), но така да ида целенасочено да чета не обичам, предпочитам да се търкалям по дивана с книгата.
Мъничко споменаване, макар и без деца в него, само моя милост
Преди 2-3 години трябваше да правя справки в Народната в София: 6 лева беше еднодневната карта.
Пак преди толкова трябваше да правя справки в Националната в Мадрид: регистрацията за една година беше безплатна, когато си внасях компютъра, ме попитаха как си искам пюпитъра – наклонен или водоравен (мигах неразбиращо цяла минута, докато се освестя, че някой толкова се е загрижил за удобството ми).
И пак преди толкова се налагаше да поработвам в една барселонска библиотека. Настрана че беше най-светлото и прекрасно място на света – картата ми от тогава ОЩЕ важи. Безплатна. Не само: благодарение на тази карта мога а) да ползвам всички библиотеки в Барселона (номерът й ми е парола за безплатен достъп до интернет в библиотеки и околности) и б) да получавам чувствително намаление (ама не помня 30% ли беше, май толкова) на всеки билет за кино, който си купувам в града.
А сега и от другата гледна точка. Всичките ми колеги преводачи от всички европейски страни, за които се сещам, получават ежегодно своя авторски процент от библиотеките. Защо – защото читатели са взимали и чели преведените от тях книги. За това се плаща. Не и в България.
Ето на какъв проект, отнасящ се до адаптирането на българските библиотеки към съвременните изисквания, се натъкнах наскоро: http://www.glbulgaria.bg/index.php
Написано е на малко неприятен проектен жаргон, звучащ формално високопарно, и като заложени цели е все още далеч от това, което е показано от Василена по-горе, обаче е обнадеждаващ фактът, че изостаналостта на библиотеката като институция се осъзнава, както и важността й, и се полагат истински усилия за някаква промяна, вкл. и обучение на персонала в социални умения
Това което Василена показва наистина не съм виждала в библиотеките тук,поне не и във В.Търново.Завиждам вече на Бу за „по-добрия“ живот в Пловдив,а най-много за благоприятната артистична среда там
Явно понякога нещата опират най-вече до хората и добрата воля,а после до инстанциите.
.Ако това се реализира днес(може би някъде да продължава все още съществуването на училищните библиотеки),ще предостави много по-бърз и лесен достъп на учениците.Може да се провеждат открити часове по литература там или да се организират срещи с автори на книги или каквито и да е било начини за превличане на интереса на учениците към книгочетенето.
Не знам как е сега в училищата,но преди си спомням че освен кварталната библиотека която най-често ползвах,имахме и такава в училище.Беше поместена в т.нар. „дружинна стая“,където се провеждаха събранията на пионерската организация(всички тези думи ми звучат толкова чужди все едно не съм го живяла аз).Там можеше да влиза всеки и да си вземе книга за вкъщи или да остане да си почете на спокойствие.Проблема беше,че повечето книги бяха тенденционно подбрани в духа на Партията,но имаше и голяма колекция интересни списания,заради които най-често ходех аз(повечето руски
А вместо да се копуват DVD-та и дискове с филмчета,в детските градини може да се копуват повече нови книжки.
Наскоро се преместихме да живеем в малко градче и видяхме реклама на местната библиотека – 74 000 заглавия, Заповядайте! и т.н. Трепна ми душата, рекох си, има надежда… Но… Първо, не можах дори да стигна до самата библиотека: все още бяхме като неразделни скачени съдове с малката буболечка, а нямаше как да се кача с количката по паянтовите стръмни нестабилни стълби до мечтаните книги… Второ, ние чакахме, а мъж ми се качи… и слезе много набързо… каза, че няма за какво да се мъчим да се качваме…
Надеждица има, местната библиотека спечелила финансиране по проект Глобални библиотеки или нещо подобно. Но надеждицата е малка, защото, видите ли, трябвало още място, а клубът на пенсионерите отказал да освободи съседното помещение и т.н., и т.н.
А между другото окръжната библиотека в Търново е много яка, там съм намирала уникални неща, има прекрасно разположение и гледка, абе някак си ми е светъл и приятен споменът от нея.
Тука също не се плаща нищо за библиотеката.
Преди 2 години пътувахме с кола из Щатите. Скоро се научихме, че във всяко малко градче, в което спираме, трябва да търсим местната библиотека, която изглеждаше като шведските описани тук, предлагаше винаги безплатен интернет достъп, книги, филми, музика. Много приветливи места.
Да вярно е,че окръжната библиотека в Търново е много красива и достолепна сграда,дори има специален асансьор за хора с увреждания,но определено не е подходяща за малки деца.Един път съм влизала със синът ми и постоянно треперех да не пипне или събори нещо.Също така и отношението на работещите там не беше много любезно и приветстващо детското присъствие.Може би едно дете на 3г. си е опасно присъствие на място,което не е оборудвано и съобразено с възрастта му.
Подкрепям за търновската библиотека.
Може да е хубава, но като вляза с детето ми е трудно. Да не говорим колко е претъпкано, между рафтовете почти няма място да минеш, камо ли да се разминеш с някого.
Детският отдел обаче се намира в другата част на града, там съм влизала и е слънчево и цветно, с рисунки и масички за децата.
Харесвам това, което Василена е описала. Искам да възпитавам децата си да четата повече, а за това е необходимо и самите библиотеки да ги предразположат. Преди ни водеха от училище в библиотеката, обясняваха ни как е използва и т.н., макар и пак доста суховато и строго, но поне е нещо. Сега и това го няма. А в някои училища няма и библиотеки. Е как да се научат тези деца да обичат книгите.
Вярно, че не пускат с деца в НБКМ. Не пускат с деца и в Британската библиотека, освен ако нямат отдел специално за тях, нито в Библиотеката на конгреса в САЩ. Това са изследователски библиотеки и за много учени са работното им място през голяма част от седмицата.
Последно работих в НБКМ през януари тази година. Всички бяха много мили. Правилата за ползване не бяха с нищо по-различни от тези на Британската библиотека в Лондон. И там те карат да си оставиш нещата на гардероб. Можеш да си вземеш тетрадка, портмоне и химикалка или молив в прозрачен найлонов плик. Библиотекарите според мен са прави с тези изисквания, защото в тези библиотеки се краде поголовно.
Докато бях студентка в СУ, от библиотеката, финансирана от Британския съвет, се крадеше постоянно. Сега имат портал с аларма като на летищата.
Може би в Швеция читателите крадат по-рядко: въпрос на манталитет.
Ena,
Просто има аларма на вратата и нищо не може да се изнесе без да писне. Не виждам с какво децата пречат на рисърча, по-скоро дали ще ги пускат или не е въпрос на манталитет.
Благодаря Ви, Василена! Темата ме вълнува от…винаги. И също толкова „от винаги“ ми казват да сляза на земята. Дори имах идея за лятна читалня някъде около детския кът в Морската градина, но… не било рентабилно! Пообиколих тук-там из Европа и се оказа, че топлата вода отдавна е открита, но ние предпочитаме студената. У нас, в България, на децата се гледа като на потенциални врагове. После от тези врагове се изисква да уважават и ако може да обичат възрастните. Е, как да стане! Иначе опити за приобщаване има един-два пъти в годината, когато се прави (не знам дали още го има) нощ в библиотеката, специално за определена група деца. Добър опит за приобщаване е и учебният музей в официалния Археологически във Варна. А на обзетите от регионален патриотизъм, които възхваляват местните „достижения“ мога да пожелая малко повече полет ако не на желанията, поне на фантазията! Успех!
Невероятно изглежда показаната от теб библиотека. Обожавам книгите, четенето и местата за четене. иска ми се и в България да има повече такива места, за да могат децата да усетят магията на четенето от малки. Мисля скоро да посетя близкото до нас читалище, където има детски отдел и да го разгледам. Имам си една идея и се надявам от есента да я реализирам, четене на приказки на децата в детската градина. Имат си една много уютна стаичка, където веднъж седмично може да се организира четене на приказки.
Василена, по принцип Народната библиотека е изключение; такава е, много тежка като структура, и аз не я обичам. Такива са по принцип библиотеките с максимално голям фонд. Пример с две библиотеки в Оксфорд:
Едната, Bodleian, е огромна, помещава се в няколко сгради, книгите се извозват с подземно влакче, има зала със средновековни ръкописи, вързани с верига. Работното й време не е кой знае какво, влизаш задължително с карта, книга не можеш да изнесеш.
Другата, библиотеката на колежа, се ползва от всеки, който знае кода на вратата. Т.е. можеш в три през нощта да отидеш и да си вземеш книга. Естествено, по това време библиотекарката я няма, тъй че добросъвестно си записваш книгата на картонче и й го оставяш на масата. Можеш да си отнесеш неопределено количество книги, подразбира се, че ще ги върнеш.
Като противовес на Народна бих посочила детския отдел на Столична, който е недоремонтиран, но библиотекарките са много мили, вкл. са наглеждали Ането, докато тя си пише уроците при тях, а аз съм на френски в съседната сграда. Или пък детският отдел в читалището на Добрич, който е на два етажа, заемна и читалня, не че има проблем да си взимаш и от тези на големите.
В библиотеката на Британския съвет, на Френския институт има детски отдели и никога не са ме спирали да влизам с количка. Друг е въпросът, че просто в Сф не са останали достатъчно читави библиотеки, които въобще да работят. Местната читалищна е затворила врати, както установих, опитвайки се да даря книги.
А може би просто трябва не да се чака да се случи промяна в държавните или общинските билбиотеки (все някога и това ще стане макар и промяната в нагласите да иска своето като време), а да се помисли за нещо на доброволни начала, с което да се сложи началото.
ОК, склонна съм да приема, че в библиотеки, които съхраняват някакви големи ценности, исторически документи и т.н., трябва да има повече контрол върху достъпа. Само няма да ме убедите, че е редно да не може да се влиза с количка или с деца.
и едва ли не всяка стъпка включваща контакт със служител намалява вероятността една услуга да се ползва.
Но и останалите, в които съм била, като Столична или окръжната във Варна имат повече контрол от необходимото, повече персонал в пъдарска позиция. Голяма част от нещата би трябвало да може читателят да си ги направи сам или чрез компютъра.
Не знам, може би е скандинавски маниер това – тука всеки гледа да намали максимално контакта със служителите, защото културата е такава, че хората не обичат да си приказват с непознати
Аз не съм сигурна, че и в България е така, но определено много ми харесва процедурата, при която влизам, намирам в компютърния каталог книга, откривам й мястото, сканирам я, за да се запише на картата ми и си излизам с нея, без да контактувам с никого. И я връщам без даже да влизам вътре. Пълното самообслужване е по-ефективно, щото изисква по-малко персонал, а алармата не позволява да се краде. А все пак библиотеката не е малка, през нея могат да се поръчват книги и от другите библиотеки в Стокхолм и т.н. Оставят поръчките на един рафт, и ти си ги намираш там, след като си ги поръчал, тоест пак няма нужда да занимаваш персонала. Така служителите могат да се занимават с по-креативни неща – вместо да обслужват гардероб или да попълват някакви картони, могат да пишат блога на библиотеката, да измислят и организират събития и т.н.
Не мога да пропусна да похваля детския отдел на Пловдивската библиотека, въпреки, че атмосферата и достъпът на майки с колички не са на ниво.
Има възможност да върнеш книга и извън работно време, а дъщеричката ми беше изумена, че вземаме книги без да заплащаме за ползването им – дори няколко пъти ме попита дали наистина е безплатно, толкова е свикнала за всичко да вадя портфейла си, милата…
Дъщеричката ми вече е горд член на библиотеката – взема и връща книги, които чете с удоволствие (тя е за втори клас). Последния път записа и брат си (на 6 години) и му взе книжка, която му чете на глас. Работещите там са наистина много мили – и моето бебе гледаха, когато за първи път влязохме
Василена, благодаря за споделеното мнение! Лидингьо е островът, на който мина детството, а и първите ми години в училище. Мога да кажа, че още през 1986 година достъпът за деца в тази библиотека беше абсолютно свободен и доста пъти с приятели сме посещавали тази библиотека /без родители/ – оставяхме колелетата отвън пред сградата и така…
Няма да споделям как стоят нещата във Варна. За жалост – нищо общо.