Образование и наказание
Тъкмо се чувствах обнадеждено-приспана от новината за премахването на оценките в началното училище, когато медиите разкриха и други промени, предвидени в новия проектозакон за училищното образование. Проектозаконът още не е публикуван, но оповестените мерки разкриват липсата на цялостна философия и некомфортното положение на управляващите, раздвоени между два противоположни импулса. От една страна e желанието да угодят на прогресивно настроените привърженици на реформите с въвеждането на някои европейски модели. От друга се вижда стремеж за отбелязване на популистки точки в очите на неудовлетворените граждани, желаещи някой просто да бъде наказван за лошото състояние на образованието, икономиката и живота като цяло. А най-лесно, естествено и безпроблемно в едно патриархално общество изглежда да се наказват децата, учениците, младите.
Дисциплинирането на младите хора и децата по начало е любима мантра на популистки ориентираните партии не само в България – това е една от темите, с които всеки политик може да разчита да привлече много обществено внимание и енергия, особено когато нещата в държавата не вървят и се усеща недоволство. Затова, след като няколко дни походих сърдита, чудейки се от кой край да започна да коментирам идеите на новия закон за образованието, реших да започна от идеята за наказанията.
Наказанията не биха могли да имат смисъл като мерки за налагане на дисциплина през 21 век, в една образователна система с претенции да поставя нуждите на децата в центъра на философията си. На първо място те доказано не работят за постигането на педагогически цели. През последните 50-60 години са правени много психологически изследвания в тази област, които недвусмислено показват неефективността на наказанието – то в действителност води до зачестяване на проявите, срещу които се прилага, увеличава агресията, драстично понижава вътрешната мотивация, самочувствието и доверието на учениците към учителите и институцията (по темата са писали Thomas Gordon, Joan McCord, Martin Hoffman, Haim Ginott, William Glasser, Alfie Kohn, Jesper Juul, екипи от Кембридж, Станфорд и още много, но тези би трябвало да свършат работа като отправна точка). Наказанията могат да доведат до подчинение само в краткосрочен план, и то ако са наистина страшни и неотменими. Но пък колкото са по-страшни, толкова по-голяма съпротива, враждебност към училището и желание за отмъщение пораждат.
В аргументите на привържениците на наказанието в училище често се споменава, че то ще бъде само крайна мярка, когато всички опити за психологическа и социална помощ са се провалили. Освен че тази поредица от действия звучи ужасно непоследователно като педагогическа философия и стратегия, запазването на наказанието за краен случай е и практически невъзможно именно поради самите особености на мярката. От една страна тя води до съпротива и засилва опитите за мамене на системата и нарушаване на правилата. От друга страна наказателните мерки девалвират с времето, към тях се привиква, те престават да изпълняват целите си за превенция чрез страх и така водят до необходимостта от още повече строгост и по-твърда ръка.
Наказанията в училище често се сравняват с наказателните присъди за криминални прояви в света на възрастните. Щом големите биват наказвани за престъпления, нека и децата да се учат на справедливост от малки. Тази аналогия всъщност най-добре илюстрира злокобния елемент в импулса за наказване на децата. Ако на училищните наказания се придаде не само чисто педагогически смисъл, а моралният характер на възмездие, това означава училището да си присвои някои от функциите на полицията и съда. С тази разлика, че то не може да гарантира справедлив процес, изслушване на двете страни, задължителна защита за обвиняемия, спазване на презумпцията за невинност и на цялата сложна процедура, изработена в защита на криминално проявилите се възрастни. И как изобщо изглежда от морална гледна точка ситуацията, в която група възрастни налагат възмездие върху дете? Особено в общество, което системно се проваля във въздаването на справедливост по отношение на възрастни, публично известни с многобройните си престъпления. Струва ми се очевидно, че при децата мерките дори при криминални прояви е логично да бъдат не морални и отмъщаващи, а преди всичко педагогически и реформиращи. Цел, която както вече писах, наказанието не може да постигне.
За особено тежки провинения, подлежащи на криминално преследване, така или иначе законът предвижда специални мерки за непълнолетни, като им осигурява необходимата защита. Училището не е компетентно и не би следвало да има правомощия да раздава морални наказания, неговата роля е да образова и възпитава, затова готовността на учители да наказват, която те самите заявяват в интернет дискусиите на проектозакона, е силно притеснителна. Показателно е, че някои интерпретират въвеждането на подобни мерки като пълномощие самите те еднолично да определят наказания за най-различни дребни прояви като ненаписано домашно или отсъствие от училище. Прочетох дори изказвания на учители, които ги сърбят ръцете за шамари и оплакват законовата забрана на физическите наказания.
Извън всички тези аргументи около моралните основания за наказанията, от чисто практическа гледна точка предвидените в проектозакона наказателни мерки изглеждат недомислени и нецелесъобразни.
Ако се глобяват родителите на отсъстващите от училище деца, вероятността тази глоба да не може да бъде събрана е голяма. Много родители сигурно ще си отмъстят на децата и ще отговорят с насилие, защото не на всеки родител може да се разчита да действа толкова педагогически компетентно и законосъобразно, колкото институцията училище, а насилието към деца в българското семейство все още се среща често и се приема за нормално. Глобата ще бъде контрапродуктивна за привличане на децата от отдалечени населени места, от етнически малцинства или други социално уязвими групи да ходят на училище. Броят на отпадащите от училище деца и без това е голям, а мерки като парични глоби, изключване или временно отстраняване просто допълнително ще го увеличат.
Ако децата се наказват с обществено полезен труд, те вероятно няма да имат желание да вършат доброволна или благотворителна работа през живота си. Кой ще сади дръвчета, ако в училище са го наказвали да прави това? Ако се наказват да се грижат за училището, което обитават, какво ще бъде отношението им към него през останалото време? А също и към останалите обществени пространства, в които се движат и живеят.
Трупането на политически дивиденти за сметка на подрастващите и тяхното образование е особено грозна форма на популизъм. Затова се надявам правителството и парламента в този случай да загърбят импулса да се харесват на тълпата и да изберат съвременни практики изпробвани в други европейски страни. За да не се държат учениците толкова асоциално и деструктивно, е нужна образователна политика, подчинена не на въпроса „Как да накараме съвременните деца да правят това, което им се казва?“, а на въпроса „Какви са нуждите им и как можем да се погрижим за тези нужди?“
Изхождайки от този въпрос, законът ще трябва да се погрижи да направи програмата в училищата по-съвременна и гъвкава, процесът на учене по-стимулиращ и интересен, да предостави възможности за избор и профилиране и да даде възможност на децата да влияят реално върху вземането на решения за нещата, които им се случват в училище. Като обществена институция, училището събира деца от различни групи на обществото, с различен пол, етнос, социално положение и е много подходящо място за упражнения в демократично мислене, постигане на консесусни решения балансиращи интересите на всички страни, решаване на конфликти. Още от предучилищната група децата могат сами да изработват прости правила за това, което според тях не е добре да се прави в училище, и да бъдат първата инстанция, намесваща се при нарушаването им. Възрастните трябва само да им помогнат да се организират и да си зададат подходящите въпроси, за да обмислят и обсъдят добре идеите си. Тази процедура за определяне на правилата за поведение между другото се практикува в детската градина, в която ходи моето дете. Децата са много по-склонни да спазват собствените си правила и да обръщат внимание, ако някой ги нарушава, отколкото ако поведението просто им се диктува от учителите.
Наказанията са голяма и емоционална тема и ми е трудно да обхвана всичко, което си мисля по нея през последните дни, откакто чух за мерките предвидени в проектозакона. Надявам се скоро да прочетем целия му текст, който трябва да бъде публикуван всеки момент, и след това да си говорим още на какви ценности трябва да се базира образователната система, взаимоотношенията между деца и възрастни в училището, възпитанието на хората на бъдещето.
Написано в грижа и възпитание, образованието | Коментари (15)15 отговора to “Образование и наказание”
Напиши коментар



Много добър коментар. Много съм съгласна с това: „За да не се държат учениците толкова асоциално и деструктивно, е нужна образователна политика, подчинена не на въпроса „Как да накараме съвременните деца да правят това, което им се казва?“, а на въпроса „Какви са нуждите им и как можем да се погрижим за тези нужди?“
Както и с идеята за правила, изведени от самите деца. Имам примери от Англия за договор между родители, учители и училище, които регулират взаимните им права и задължения. Скоро ще публикуваме статиите ми по темата на нашия сайт и ще ви пусна линк, ако ви интересува.
Разбира се, непременно пусни линк, мисля че ще е много полезно. Трябва да се сложи линк и в официалната дискусия за образователната реформа във Фейсбук.
Много е важно тази дискусия да достигне до хората от кабинета, от министерство на образованието… а не просто да виси в нета или фейсбук. Може би има смисъл да се прати горния коментар като писмо до парламентарната група за образование, до министъра на образованието и други хора в мин. на образованието, които имат отношение по проектозакона.
Първо искам да кажа , че е непочтенно от Ваша страна да прехвърляте дискусията от страниците на Фейсбук където всички сме равнопоставени участници , на „ваш терен“ какъвто е този сайт и на където вие сте автор , а аз обикновен коментатор и моето мнение може не само да не се види , но и просто изтрито „поради нарушаване на добрия тон или правила“ , неизвестни за мен !
Второ – плаща ли Ви някой или наистина неосъзнавате несъстоятелноста на позициите си ?
Аз не съм хуманитар , а инженер и като такъв вярвам на цифри , а не на приказки :
1. Покажете ми какъв процент от започналите средно образование са го завършили в Швеция през 1989г и какъв – миналата година !
2. Покажете какъв процент от започналите обучението в средното училище българчета са го завършили през 1989г и какъв – миналата година !
И когато ми начертаете кривата на срива в образованието и на едното и на другото място , елате да ми рекламирате положителният ефект от криминализирането на телесните наказания а и наказанията въобще , както и стимула му за повишаването на нивото на образованието в двете страни !
Втори момент от манипулациите ви : Измисляте си несъществуващ проблем , приемате го за действителен и започвате да го громите ! Пример ? Ето го :
„..От друга се вижда стремеж за отбелязване на популистки точки в очите на неудовлетворените граждани, желаещи НЯКОЙ ПРОСТО ДА БЪДЕ НАКАЗВАН за лошото състояние на образованието, икономиката и живота като цяло. А най-лесно, естествено и безпроблемно в едно патриархално общество изглежда да се наказват децата, учениците, младите.“
Къде го видяхте това ? Неудовлетворените граждани искат ДА СЕ НАКАЗВАТ КОНКРЕТНО ВИНОВНИЦИТЕ , за срива в икономиката , образованието и всичко останало , а не „просто някой“ и още по-малко „децата , учениците , младите“ ! Това е едно ваше неверно твърдение – не искам да използвам по-груби думи !
Трети момент от вашите манипулации са опитите ви да представите възпитателният процес в училище като „провинение – наказание“ ! Кой , кога и къде е твърдял това ? От първото провинение до наказанието като крайна мярка има един дълъг етап от „забележка насаме от учителя“ , „забележка пред класа“ , „разговор в учителската стая в присъствието на други учители“ , „разговор в присъствието на родителите“, „разговор в присъствието родителите и директора“ и едва след това наказание , като отстраняване от учебни занятия за определен срок и др . Често това свършва много преди момента за предприемане на крайна мярка . Честно , аз бих предпочел още отначалото да ме шамаросат , отколкото да ме правят за резил пред толкова много народ !И понякога един шамар насаме има далеч по-бърз и възпитателен ефект от поредица „мърморения на главата“ – разбираш , че с постъпката си си изкарал един човек от равновесие !
Сама казвате :“..ролята на училището е да образова И ВЪЗПИТАВА..“- за образованието е ясно , но как стои въпроса с възпитението ? Как ще го осъществява , ако няма установени рамки на поведение , правила съставени от учителите и които трябва да се спазват ? Как ще се процедира с тия деца , които не искат да спазват тези правила ? Ще премахнем правилата и ще превърнем училището в анархистко сборище ? Как ще подсигурим нормален учебен процес на тия деца , които искат да учат ?
Вие игнорирате ролята на училището , като МЯСТО ЗА ВЪЗПИТАНИЕ И КОРЕКЦИИ НА ПРОПУСКИ В ДОМАШНОТО ВЪЗПИТАНИЕ , смятате че всичко може да си върви на „самотек“ , пък който завърши- завърши , който не – улицата и затвора ги чакат !
Не зная дали пропагандирайки тези идеи се стремите да се освободят учителите от задължението да възпитават , но тази ваша позиция ме плаши !Защото това е бягство от отговорност за възпитанието и дисциплината на бъдещото поколение !
Дискутирате и евентуалните глоби които магат да бъдат налагани на родителите и възможните последствия пак твърде тенденциозно ! Едва ли училищното ръководство ще държи в неведение родителите до последният момент за провиненията на децата им и глобите ще им дойдат „като гръм от ясно небе“ , както се опитвате да внушите ! Има начини училищната администрация да предупреди родителите да взимат навреме мерки – телефони в къщи и на работа , лична визита в къщи и тнт . Глобата ще бъде само ако родителите по никакъв начин не са реагирали на предупрежденията !
Глобата няма да бъде контрапродуктивна за привличане на децата от отдалечени населени места, от етнически малцинства или други социално уязвими групи , ако се помисли за безплатен превоз на съответният контингент.
Опитите да се търси политически мотив в едно или друго предложение на проетозакона говори за предварителна негативна нагласа , а не за критика по същество , което също не прави чест на автора !
Леле, леле, леле! Г-н Бераха, звучите ми като един господин Левиев, който флудваше разни националистически форуми преди години! Световни конспирации, манипулации, факти, статистики… А зад всичко това стои просто една майка, която иска децата й да живеят в един по-човечен свят… Учител съм вече 16 години и темата за образованието, възпитанието и отношенията деца, родители, училище е всъщност живота ми; не словесна еквилибристика, нито лингвистично лицемерие, а радост и болка, обида и щастие, главоболие и сълзи, и безсилие. Ако трябва да се наказва нека започнем от себе си – от нас, родителите, от нас учителите, от нас държавниците, от нас политиците – тези деца са наш продукт! Ние даваме примера! Ние показваме с делата си кое е правилно и кое не – но бъдете сигурен, че децата чуват едно, а виждат точно обратното – къде е опората им, къде е сигурността им, къде е модела, който да следват? И защо ли да ви обяснявам, след като от това ще се настървите още повече – от сноването по сайтове и форуми, в които се изявявате знаете, че писането с големи букви означава крещене – в момента един господин крещи на една дама – това е примерът, който давате на тези след вас – накажете се!!!
Поздрави!
Господин Бераха, след като подробно прочетох какво сте написал, държа да Ви кажа, че силно се надявам децата ми да не попадат на учители като Вас!
Успех в живота!
Здравейте, г-жо Доткова, моля Ви да ни разрешите публикуването на тази Ваша позиция /както и други Ваши позиции/ на страниците на безплатно разпространявания в училищата наш вестник „Къде да уча?“!?
Уважаеми г-н Бераха, бихме искали и Вашата позиция да публикуваме на страниците на нашия вестник, чийто следващ брой ще излезне в тираж 40 000. Предоставяме Ви постоянна възможност да развивате дискусии на нашите страници.
Материалите изпращайте на е-mail: kadedaucha@abv.bg
С уважение,
Р.Петков
Владимир Бераха, ето връзка към един пример за телесно наказание в българско училище, който сигурно ще Ви хареса, съдейки по мнението Ви:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=462867
Освен че успяват да опишат много малка част от реалността, статистиките в различните страни на Европейския съюз за съжаление не са пригодени да бъдат съпоставяни.
Василена, как наистина си позволяваш да имаш блог, в който да пишеш каквото си искаш? Шокиращо!
Тъкмо днес мъжът ми взе да си спомня първолашките си времена през 76-7, при някаква прочута педагожка в култовото 38 училище, при която родителите се натискали да си записват децата. Тя си била измайсторила специално от детски конструктор дълга пръчка с болт на върха и с нея обикаляла из редиците и току первала я някой разсеян, я лошо седнал, я Иван за това, че се опитвал да пише с лявата ръка.
Дори някои от нас да са имали учители, които не удрят, такъв беше цялостният климат в училище. Дърпаха се уши, удряше се, засрамваха се децата включително за външния си вид, трудностите си в ученето, изобщо власт се налагаше безогледно и по всякакъв начин. Родителите по правило бяха на страната на учителите, защото и те се държаха с децата по подобен начин – затова и при тази другарка са се избивали да си записват децата, щото е била известна със строгостта си, следователно по тогавашната логика щяла да „стяга“ децата и да ги накара да бъдат добри ученици щат не щат.
Лошото е, че повечето дискутиращи проблемите на образованието днес сме продукти на тази система и изпитваме носталгия по собственото си детство. Аз не де, но явно има доста други хора, които приемат миналото си на автопилот, безкритично, само защото си е тяхното. Не можем да им се сърдим за това, но трябва да се опитаме да се дистанцираме от тази носталгия, когато мислим кое е най-доброто за нашите деца.
Жанета , ако имаше възможност за болдване на текста , това , което съм написал с главни букви щях да го напиша „болдвано“ ! Просто исках да посоча с главните букви кое е същественото , на което наблягам ! Това , че вие го възприемате като крясък , говори за съвсем друго !
Десислава , не съм учител и децата си не съм ги бил , камо ли да посегна да ударя чуждо дете ! Твърде преДвзето сте чели написаното от мен !
Казал съм , че дори една устна забележка насаме може да бъде наказание за съвестен и отговорен ученик . Казал съм , че има цял ред други нефизически наказания , докато се достигне до крайното . Казал съм , че един добър педагог и един разумен ученик никога не извървяват целият път до физическото наказание .
Аз пък се моля ако сте учителка никога да не изпадате в положението на тази ваша колежка !http://www.youtube.com/watch?v=_I8vU2KXM84
г-н Петков , благодаря ви за вниманието , но аз както казах не съм учител , а обикновен родител , но когото го плаши състоянието на българското образование в момента и се опитва с участието си в такива дискусии да го промени към по-добро !
Г-н Стефан Стоянов , за да пишете че едно телесно наказание може да ми хареса , значи нищо не сте разбрали от това , което съм написал !
Бих ви дал няколко примера от страната , където живея какво става , когато на децата се делегират безкрайни права и никави задължения , не им се търси никаква отговорност и не им се налагат никакви наказания , но ще бъдете ужасени и отвратени от прочетеното , затова предпочитам да ви го спестя !
Василена , написаното от вас ми прилича на откъс от роман на Чарлз Дикенз !:) Дори и да е имало такава учителка , не вярвам да е имало такива садистични родители !
http://www.youtube.com/watch?v=_I8vU2KXM84
Ето едно сведение от учителка в едно от софийските елитни училища , изпратено да РПУ на МВР:
„До началника на ххх РПУ – София
Сведение
От ххх учителка по испански език във ххх гимназия – София 25.01.2010 г.
На 22 01.2010 г. – петък, имах 6-ти и 7-ми час с ххх клас в сградата на филиала на училището.
С влизането си в клас съобщих реда, по който ще протекат часовете. Тъй като е краят на срока, тези, които желаят, ще бъдат изпитани, а останалите ще правят упражнения. Започнах по азбучен ред да съобщавам оценките.
Ученикът ххх стана от чина и дойде до катедрата. Поиска да види каква оценка му е оформена. Не желаеше да изчака и въпреки моите протести и тези на съучениците му, продължи да настоява. За да не губя време в пререкания, а и това не беше първият случай, в който ххх спореше за оценки, аз му ги съобщих.
Ххх реагира остро, грубо и невъздържано. Каза, че не го оценявам, че иска да го изпитам на целия материал и да се обзаложим. Попита ме дали аз бих си заложила работата. Тъй като по никакъв начин не можах да го успокоя, а и той изобщо не чуваше обясненията ми, аз му казах, че него специално ще го оформя, след като разговарям с родител и го информирам за всяка оценка и за създалото се положение.
Ххх не само, че не се успокои, а на мига извади телефона, обади се на баща си и му обясни, че „тая иска веднага да го види”.
Преди да мога да кажа каквото и да е, той пусна телефона на високоговорител и всички можаха да чуят как бащата на ххх крещи по мене и ме пита луда ли съм. Той не бил гълъб и не можел да прехвърча, когато на мене ми е угодно.
Ххх междувременно остави телефона на катедрата, приканвайки ме да говоря все пак с баща му. Аз казах, че съм в час и ще говорим, когато дойде в училище, а не по телефона. Изключих телефона и се опитах да успокоя класа и себе си. В това време ххх крещеше и ме псуваше: „Да т… майката… За две хиляди лева си мъртва”. Излезе и затръшна вратата.
Същия ден след този случай ххх обясни, че в едно кафене се събират хора, от които знае, че струва 2000 лева да поръчаш убийство.
София
25.01.2010 г.”
http://www.kultura.bg/bg/article/view/16708
Такива ли искате да растат вашите деца ?
В такава ли обстановка искате да учителствате ?
Аз съм не само учител, но и родител.Усещам как всички се лутаме в търсене на златната среда- как да стане българското училище привлекателно. Ако родители, учители и общественост съвместно оформим единни правила,които да станат задължителни /без никакви изключения/ за всички, нещата ще тръгнат в правилната посока. Заедно, макар и далеч във времето,трябва да направим българското училище толкова харесвано, че наказанието да бъде недопускане в него.
Бъдете конкретни когато предлагате педагогически и реформиращи мерки.Колкото и оригинална и атрактивна да е дадена идея,за да е работеща тя трябва да бъде изпитана в практикака, защото винаги има частни случаи, особено когато говорим за деца. По принцим много лесно се пише.
Родителят трябва да носи позитивите и негативите от поведението на детето си- то притежава не само неговите гени, но е носител и на възпитателния образец на семейството. В моята практика изпращам благодарствени писма на родителите не само за отличния успех на децата им, а и за добрата им възпитаност!
Г-н Бераха, примерът за недоволния от оценката ученик наистина е фрапантен, и сигурно не е единствен. Точно за това съм изцяло съгласна с тезата на Василена, че от наказания няма никакъв смисъл – само си представете кое е наказанието, което би могло да впечатли въпросния родител и ученик? И също си мисля, че това момче от ранна детска възраст сигурно познава добре всякакви наказания, и точно затова е на този хал.
Здравей Василена,
за съжаление малко са хората, които имат твоите притеснения и още по-малко хората, които имат желание и сили да се борят за нещата, в които вярват.
Аз съм от по-младото поколение, което не е израстнало с такива крайни мерки като ‘бой’ с показалка и т.н.(може и да съм имала късмет, не знам) Унижението за мен специално не би трябвало да е част от възпитанието, още повече част от отношенията м/у хората където и да било, а изобщо не мога да си помисля да е част от реалността в завденията където се работи с деца на каквата и да е възраст. Аз от скоро съм майка и нетолерантността, на всички в българия, към лично моите методи на отношение и възпитание на детето ми, ме карат да чувствам толкова отрицателни чувства, че да се замисля дали има смисъл да се боря за някаква промяна в обществото или да търся спасение за себе си и за семйстовто си .. но това е друга тема..
Г-н Бераха, всеки има право на мнение и на собствен вкус, както и на собствени убеждения. Това че не сте съгласен с някое мнение, не ви дава правото да обиждате, още повече, че живеем във свбодоно общество (поне така се надявам) и ще съм Ви много благодарна, ако сдържате поривите си и проявите малко по-добра кутлура вбъдеще. Благодаря Ви.
Аз съм била учителка ( за кратко – само 2г) и това, което е ставало в класната стая на мои колежки/колеги и ги е докарвало до нервни сривове, не е заради подходящото отношение към децата, нито заради липсата на наказания. Според мен точно тези наказания и отношение довеждат до това положение. Писмото, което сте цитирал е една много малка част и дори бих казала направо приказка, в сравнение с това, което съм виждала(слава богу не в моите часове). Народа е казал: каквото повикало, такова се обадило – и тук съм 100% съгласна.
Изобщо възпитанието на децата според мен е роля на родителите, но не на родителите по принцип, а на конкретните родители на конкретното дете. Защото ако аз тръгна да ‘възпитавам’ някое чуждо дете на детската площадка, може и да ме набият… ( за съжаление не мога да изключа този вариант), но в такова общество живеем все пак ..
За мен училището не би трябвало да бъде основен орган във възпитанието на децата. Училището е място където децата се учат на различни науки – математика, физика, биология и т.н., но не и на морал, нито на отношения между хората. ДА децата изкарват много време във училище, но не знам да има предмет, който да ги учи, че изявление от сорта ‘да ти е** майката’ и други подобни, са доказателство за ниска култура, обидни са и не трябва да се използват; или това че отношението ти към другите, ще определи тяхното отношение към тебе; или това че използването на прибори по време на ядене е добра ‘идея’ ..
Поздрави на всички!