Експериментът ведомствена детска градина
Преди малко повече от седмица стана ясно, че за детските ясли и градини в София са кандидатствали 18 600 деца, а от тях места ще има само за 6 000. Това означава, че над 12 000 деца няма да получат достъп до тази услуга, за която родителите им са плащали и ще продължават да плащат чрез данъците си.
Миналата седмица беше оповестена и идеята на правителството да започне да субсидира местата в частните детски градини и училища със същите средства, които се отпускат за общинските и държавните. Идеята за държавно финансиране на частните училища вече е обект на ожесточени критики, някои от тях доста основателни, затова ми се струва важно тя да се разграничи от идеята за субсидиране на частните градини. Съществената разлика между двете е, че изпращането на дете в частно училище е въпрос на предпочитание на родителите, защото държавните училища предлагат достатъчно места за всички. В същото време семействата, за чиито деца няма места в общинските градини, са дискриминирани и принудени да плащат два пъти за една и съща услуга. За тях общественото финансиране на частните градини ще бъде просто шанс да получат все пак нещо срещу данъците си, но също и стимул да създават свои собствени градини, родителски кооперативи или ведомствена грижа за децата, като по този начин активно откриват допълнителни места.
Новината за тази предстояща възможност отново ме запали по една идея, която имам отдавна – ведомствената детска градина. Какво може да бъде по-удобно от детска градина на мястото, където работят родителите? Да си представим например една голяма офис сграда, предприятие или държавно учреждение – в повечето случаи те могат да предоставят някакво пространство в помещенията, които вече поддържат, имат организирано снабдяване, приготвяне на храна, счетоводство и други дейности, за които една самостоятелна частна градина би трябвало иначе да се грижи и да плаща сама. С парите, които държавата предстои да отпусне, ще може да се осигури прилично заплащане за персонала. За обзавеждането може дори да се разчита на частни или фирмени дарения, да се разработят проекти, за които да се търси финансиране или самите родители да помогнат със събрани лични средства, което така или иначе често се практикува и в общинските градини. Идеята звучи толкова икономически ефективно и толкова практично за децата и родителите, че просто ми се струва грехота да не се приложи.
Затова реших, че задължително трябва да дам малко енергия за създаването на някоя такава детска градина, да разпространя идеята, да се постарая да заразя още хора. Експериментът ведомствена детска градина засега е само една група във Фейсбук, призоваваща за откриване на градина в Министерството на външните работи, където работи мъжът ми. Ние едва ли сме единствените, които ще се приберат в София, за да открият, че децата им са номер 12 603 на опашката за общинска грижа, така че се надявам неговите колеги да имат допълнителни причини да подкрепят идеята. Надявам се ръководството на МВнР и общината да я харесат и да се получи модел, който и други работодатели могат да използват. Аз лично съм готова да вложа толкова доброволен труд, колкото е нужно, за да се осъществи.
Междувременно ще държа читателите на блога в течение за случващото се, ще поканя министър Младенов в групата и ще правя всичко възможно да разпространявам идеята. Ще се свържа с детската градина на норвежкото външно министерство, която се администрира от специално създадена за целта фондация и се финансира с общински средства, и ще ги помоля за споделяне на опит и евентуално партньорство. Ще проуча възможности за допълнително финансиране чрез проекти. Помогнете ми като поканите свои приятели от МВнР да се присъединят към групата, като разкажете за идеята, а защо не и като стартирате такава инициатива и на вашето работно място. Накрая за всеки случай си напомням думите на моя приятел Любо Ноков, според когото една идея има шанс, само ако повечето хора смятат, че няма да стане. Как ви се струва?
17 отговора to “Експериментът ведомствена детска градина”
Напиши коментар
Ами добре ми се струва
. Радвам се, че се включваш в тази тема. Има вече няколко ведомствени у нас в големите фирми; но в държавна институция още не съм чула. Би било интересно наистина, ако и държавата се включи финансово.
Аз искам да те поканя да развиеш материал за шведския модел градини (ако искаш и конкретно тази в тяхното Външно) и да го публикуваме на сайта на Плейцентър Приятели, защото там събираме алтернативни модели на грижа за децата. Скоро ще публикуваме още материали, които разввиаме по един проект,
и ще популяризираме информацията чрез прес конференция. Ще се радвам, ако напишеш нещо, което можем да качим и при нас. Или пък да пуснем линк към блога ти, ако предпочиташ.
Идеята за ведомствена градина е чудесна и наистина е важно една държавна институция да даде пример, че е възможно…но трябва да се помисли и за някакви бонуси за фирмите, които биха организирали нещо такова за своите служители, защото в последно време се наблюдават опити да се премахнат допълнителните блага на служителите – столова на работното място, т.нар. „здравни“ за хората, работещи във вредни условия и т.н. Може би, ще се улесни процесът на приложение на идеята, ако има данъчни облекчения или някакъв друг вид бонус за организацията, който да я стимулира да организира ведомствена градина за служителите си…Толкова хора водят децата си на работното място, заради това, че няма на кого да ги оставят, крият се от началниците си, карат се на децата да не пипат нищо, да не тичат и да пазят тишина, което е обременяващо и за двете страни…Дано идеята се разпространи и приложи бързо, защото е чудесна!
Стискам палци на идеята!
Ние сме от щастливците, ползващи такава градина тук в София, удобството и спокойствието е несравнимо!
Доколкото знам, в американското посолство в София, например, има такава ведомствена детска градина (за децата както на дипломатите, таа и на българските служители).
Меги,
А защо трябва да има допълнителни бонуси, не е ли достатъчно, че държавата ще финансира самата детска градина в тези фирми? Според мен би помогнало, ако има синдикати, които да поставят въпроса пред работодателите и да поемат част от чисто организационната работа по създаването на градините, само че май няма кой знае колко действащи такива.
Ива,
А ще разкажете ли къде е вашата градина? Мисля, че на всички ще им е интересно да научан повече.
Браво, браво, включвам се на пълни обороти:)
Би било страхотно!
Да, права си, ако наистина финансирането е от държавата, но аз казвам да има бонуси, ако фирмата сама организира и поддържа ведомствена градина за своите служители.
Идеята за ведомствена детска градина е прекрасна! Икономически изгодна, както за родителите, така и за тези които ще подържат подобна институция. Замислете се само спестеното време и пари сутрин при водене и вечер при вземане на детето. Ами варианта при по-малки деца да си ги нагледаш през деня… пък може ако мъника още суче да си го накърмиш, без това да спре служебните ти дела! Мисля си и друго нещо дето много куца при нашенските детски градини – родителя да е активна страна, да взема отношение по това което се прави с децата. Някак нагласата е такава – даваш го там някъде, вземаш го вечер, то споделя, ако желае прекарания ден, ако не…. пълно невидение. При добре регламентирано време и разбира се преференции за родители на малки деца от работодателя нещата стават доста по-плавно. Контролът над педагози, помощен персонал ще е по-строг, което е НАЛОЖИТЕЛНО. И още нещо, което ми хрумва – работното време. Родителите и детето да приключват заедно ( много майки кръшкат от работа, за вземат детето си навреме, разбираемо и оправдано прегрешение!)
Браво!
Подкрепям.
И малки и големи фирми биха могли да осигурят това спокойствие за всички. Особено, ако получават финансиране отвън, останалото е въпрос на организация и носи предимства за работещите – кой бе би се заинтересувал.
Здравейте! Този уикенд се видях с приятел, който живее в Германия, и който ми разказа за тяхната детска градина. Обядиняват се няколко родители, например от един квартал, правят си сдружение, наемат си място и педагог, определят членски внос и… voala! Ето ти детска градина, която се и финансира в някаква степен и от общината. Колко трудно е да са направи нещо подобно и в България?!
Видях в „Капитал“ писано по темата и потърсих статията в блога ти. Харесва ми. На мен всичко, което пишеш, ми харесва. Чакам с нетърпение още! Поздрави!
Много ме радва ,когато виждам неща,които съм си мислила,мислени и от друг.Дано се осъщтестви тази идея!
Можеби късно откривам статията, но на мен ми е точно навреме. Ние още сме много малки ,но притеснението ми за градина и работа е много голямо. Наистина как се справят хората, какви геройства се правят да съчетаеш работно време и детска градина без да кръшкаш от работа и без г-жите да не се сърдат, че си взимаш късно детето? В същото време да имаш и време и да го видиш, да си поиграете, да го разпиташ за деня му, да бъдеш част от неговия живот. Много е хубава идеята и би трябвало поне министерствата и по-големите фирми да го практикуват, не само по моловете да бъдат изобретателни частниците но и изобщо цялата ни държава да стане изобретателна. Желая успех на начинанието.
Здравейте, Василена. Синът ми с много зор преди 2 седмици тръгна в държавно ОДЗ. Но Темата ме вълнува и ми е любопитно успя ли Вашия проект с ведомствената детска градина в МВНР . Ако не е успял, какви бяха пречките?
По-здрави и до утре – на форума !