Майката като нечовек
От всички въпроси, поставяни някога на дневен ред от „Атака“, узаконяването на сурогатното майчинство май се оказва най-безапелационно прегърнатият от обществото и медиите. Реакциите варират от сладникави приветствия на шанса някои бездетни двойки да се сдобият с генетичен наследник до радост от предстоящия по-добър контрол върху утробите на жените от етническите малцинства и бедните слоеве на обществото. (Към последните не линквам, защото нямам никакво желание да ги промотирам – ако на някой му е много любопитно, нека пита Гугъл.) Единственото споменаване на някои от очебийните за мен етични аргументи против видях в bg-mamma и в тази публикация в „Дневник“. Междувременно темата позаглъхна, само представители на „Атака“ периодично уверяват, че по въпроса се работи и сурогатното майчинство ще е узаконено до есента. Искрено се надявам това да не се случи.
Най-очевидната причина, разбира се, е че такова узаконяване ще доведе до ужасяваща физическа експлоатация над жените, особено в по-непривилегированите групи на обществото. Предложението да се забрани заплащането за сурогатните майки очевидно няма да помогне, щом черният пазар на утроби съществува и в момента. Както е с проституцията, ще има огромен натиск върху хиляди жени да издържат семействата си като продават телата си. Както при трафика на жени, ще има организирани канали и мрежи от хора, които ще печелят за сметка на нечия утроба. Въобще аналогиите с проституцията са много. Както е и при нея, при сурогатното майчинство обществото също ще бъде изкушено да се преструва, че решението на тези жени е техен свободен избор, че те печелят от него и че узаконяването е в тяхна полза. Когато всъщност, също както е с проституцията, този избор ще се случва в условията на силно икономическо и социално неравенство, включително между половете, и ще помага за неговото задълбочаване.
За разлика от проституцията обаче, тук ангажиментът е много по-дългосрочен и дълбок, а последствията от него са неизмерими. Сурогатната майка дава живот на човешко същество, което носи в тялото си в продължение на месеци и комуникира с него по най-интимен начин през цялото това време. Те споделят обща кръв и хормони, общи емоции, бебето познава гласа на майката, тя усеща движенията му, комуникират си на физиологично ниво по изключително сложни начини, които медицината и психологията все още не познават в подробности. Преживяването на раждането е от огромно здравословно и емоционално значение и за двамата, а след това връзката продължава. Бременността и раждането предизвикват физиологичен и емоционален отговор в тялото на жената, който не може да бъде сравнен с нищо друго и последствията от него са за цял живот. Голяма част от тези физиологични процеси имат функцията да създават здрава връзка между майката и детето. Разкъсването на тази връзка непосредствено след раждането може да има опустошителен ефект.
Изследвания върху кандидат-сурогатни майки в САЩ показват, че честа причина за тяхното решение е именно психологическа травма от миналото – например аборт или раздяла с дете, дадено за осиновяване. Едно изследване, цитирано от Кристин Оувърол, показва, че 35% от от изследваните жени са избрали сурогатното майчинство в отчаян опит да се справят с чувството си на загуба, причинено от подобни преживявания. Те влизат в омагьосан кръг и отиграват отново травмиращата ситуация, за да се опитат да овладеят болката от нея. Също както при проституцията или наркоманията, експлоатирането на нечия психологическа травма или зависимост би трябвало да предизвиква сериозни морални въпросителни.
Последствията за детето също не бива да се пренебрегват. Доказвано е много пъти, че новородените бебета познават биологичната си майка – тази която ги е износила и родила. Те различават гласа й между всички останали и от мига на раждането търсят контакта с нея. Тя е тази, чието тяло физиологично откликва на тялото на бебето, като произвежда мляко за него съобразено с индивидуалните му особености и нужди. Повечето психолози твърдят, че бебета, които са били отделени от майките си след раждането, например за да престоят в кувьоз, или са били осиновени дори непосредствено след раждането, носят подсъзнателен спомен и белег от тази раздяла.
Концепцията за сурогатното майчинство игнорира това сложно живо взаимодействие между рождената майка и бебето. Тя гледа на женското тяло по изключително патриархален начин – като на деперсонифициран празен съд, напълно заменим с което и да е друго женско тяло. Съд, който придобива значимо съдържание, едва когато то бъде поставено там от някой друг и който може да служи за многократна употреба, без това да му повлияе по какъвто и да било начин. Концепцията за сурогатното майчинство обезценява грубо репродуктивната работа, която жените вършат с тялото, мислите, емоциите и душата си, и я свежда до механично действие. Понятието „сурогатна майка“ е специално измислено така, че да звучи максимално механично, деперсонифициращо и обезценяващо, за да се маскира фактът, че рождената майка е поне толкова биологичен родител на бебето, колкото и двойката, предоставяща генетичната информация.
Особено любопитно е и защо предложението се лансира именно от „Атака“. Те досега не са показали особена загриженост по проблемите на майчинството, но затова пък не крият крайната си враждебност по отношение на етническите малцинства. А точно тези малцинства очевидно биха били под най-голям социално-икономически натиск да търгуват с женски тела, както се случва и в момента. Затова от устата на „Атака“ апелът за узаконяване на сурогатното майчинство няма как да не звучи като евгенична фантазия.
Подобен апел може да се приема толкова лекомислено само в общество, в което жените и децата са тотално обективизирани, а експлоатацията над по-бедните хора се смята за подразбираща се. Категорично поддържам оставането на досегашно законово положение, според което биологична майка на детето е жената, която го ражда. И се надявам да видя много по-сериозна дискусия по този въпрос.
32 отговора to “Майката като нечовек”
Напиши коментар
Страхотен текст. Аз бих добавила към това, непрекъснатото представяне на сурогатното майчинство като алтруистичен жест на даване/споделяне на живот и същевременно това, че дефакто става дума за комерсиализация (продаване) на човешкото тяло, затова и друга аналогия може да бъде и търговията с органи. Иначе въпреки, че се говори за забрана за заплащане, се говори за обезщетения свързани със самата бременност.
Струва ми се другата страна на това, което се представя като алтруизъм всъщност е крайна форма на егоцентризъм, в която основният мотив да се търси утроба „под наем“ е желанието детето ти да е с „твоя“ биологичен/генетичен материал/код, т.е. това си е par excellence израз на доста егоистичното желание да се възпроизвеждаш (което според мен е различно от това да имаш деца).
Чисто теоретично не мисля, че това, което наричаш малцинства са таргет-групата, поради същата причина, поради която повече се търсят за осиновяване руси, синеоки дечица.
Но не мисля, че ще видим дискусията, на която се надяваш. Всичко ми изглежда добре лобирано от една страна и от друга тази критика, която ти предлагаш е доста лява за екзотичния ни и неолиберален пейзаж.
Иначе изследователят у мен чака да види как ще се развиват нещата, защото за съжаление мисля, че липсата на социална чувствителност по темата прави лесно поникването на идеята.
Благодаря, Вели!
Наистина аналогията с търговия с органи е много сполучлива, и то по-специално с органи от жив донор.
Относно разполагането на гледната ми точка по оста дясно-ляво, на мен ми се струва по-скоро, че оставянето на пазара да диктува толкова лични неща свързани със здравето и неприкосновеността на тялото е ултра десен пазарен фундаментализъм.
Между другото авторката на статията в Дневник, към която съм дала линк, си е направила труда да провери в кои точно държави сурогатното майчинство е легализирано и в кои е забранено(Австрия, Норвегия, Швеция, Франция, Унгария, Италия, Швейцария, Германия, Канада, щатите Мичигън и Невада и др.) Според мен се вижда, че не става дума за някаква екзотична силно лява идея. Не ми харесва много като стане дума за човешки права, да се обявява целият разговор за ляв. Знам, че твоето намерение не е такова, но в други ситуации това често звучи някак снизходително и омаловажаващо – абе някви леви неща се говорят тука.
А сурогатното майчинство е именно начин ромските жени да раждат руси синеоки дечица, не е ли така? Даже в един блог видях коментара, че това щяло да има двойния ефект утробите им през повече време да са заети с български бебета, за да не остава кога да си народят твърде много техни – и контрол върху ромската раждаемост като бонус демек.
Аз също съм против узаконяване на сурогатното майчинство.Това което най-силно ме смущава,освен всичко написано в текста от vassilena е и факта,който вели посочва,а именно свръх егоизма да наемеш чуждо тяло,за да се възпроизведеш най-грубо казано.Разбирам и съчувствам на хората,които са опитали всички начини, за да си имат свое дете преди да стигнат до такова решение,но тази игра с природата може да има пагубни последствия за всички засегнати страни.Човек може да получи удовлетворението да бъде родител и същевременно да направи едно или повече деца щастливи и като осиновител.Рискът,който поема сурогатната майка физически и емоционално е твърде голям,а възможността да се спекулира и търгува с телата на жени от застрашени социални групи е очевден както пише Василена.Това доста се противопоставя на кампанията,която Бойко Борисов беше подкрепил преди време в защита на жените от домашно насилие.Какво по-голямо насилие от това да има предпоставка някоя жена да бъде заставена да продава тялото си по-подобен начин.С риск да политизирам темата,но добре работещата симбиоза между ГЕРБ и Атака,води до все по-големи политически недоразумения и псевдо демократични идеи.
А Атака,като една здраво подкрепяща християнските ценности партия,доста лицемерно предлага приемането на такива промени в закона.
Пропуснала съм тези коментари, но ми настръхна косата. Очевидно въображението ми не работи добре, щом не се бях сетила за тази опция.
Предполагам, че тук има хора, които имат деца, носещи собственият им генетичен материал, макар и не родени от сурогатни майки. Това означава ли, че са егоисти, понеже са избрали да заченат и родят деца, вместо да осиновят изоставени в някой дом?
Аз само искам и тук да кажа, че коментари от рода на „Защо държите да е с вашите гени, осиновете си,“ насочени към бездетни двойки, съвсем не са на място. Бездетните двойки не са виновни за ситуацията с изоставените деца и не може да се слага на техен гръб разрешаването й. В крайна сметка защо пък вие не осиновите, защо държите децата ви да са с вашите гени?
Осиновяването не е за всеки, то не е в никакъв случай интуитивно решение на стерилитета и не е егоизъм да откажеш да осиновиш. Хората искат да бъдат родители на своите деца, а не просто на някакво дете. Да не говорим колко е обезличаващо да се възприемат децата без родителите като някакви предмети, като патерици, които служат да „удовлетворяват“ хората без деца.
А защо никой не си задава въпроса за това, че душата на детето само „избира“ родителите си…Сурогатното майчинство има и такава страна. Но за депутатите това е толкова отвлечено…и сигурно няма значение!
Василена говори за връзката между бебето и майка му(или жената, която го износва)- а тя е не само на физическо, емоционално, хормонално ниво…но и на енергийно.
Какво се случва тогава? Не се сещаме да смятаме как енергийния отпечатък на сурогатната майка остава с износеното от нея дете…нищо, че то е с „чужди“ гени.
Въпроса е толкова многолик.
А Осиновяването е толкова интимно и сложно решение, което не се наемам да коментирам – още повече, че е свързано много с поемането на огромна отговорност отново не само на физическо, но и на духовно ниво!
И това има значение…
Извинявам се ако съм засегнала с думите си хора с репродуктивни проблеми!Моя близка има такъв проблем и той е както нейн така и на цялото ни семейство.Знам какво изживяха тя и съпругът,покрай опитите да се сдобият със собствено детенце.Сигурно няма лек на земята който да покрие раните им и не смятам,че осиновяването е такава панацея.Не мисля,че някой трябва да си играе безотговорно със съдбата на децата без родители.Казвам само,че възможността да се осинови дете е шанс за много бездетни семейства да отгледат и дарят с родителска обич изоставено детенце,но разбира те трябва да са сигурни в мотивите си за това.Аз приветствам възможността и семейства с деца да станат осиновители или приемни семейства.Това е възможност да се даде поне малък шанс на изоставените дечица за живот в нормална семейна среда,за живот изпълнен с нежност и любов.
Ако някой приема възможността за осиновяване като безотговорно отношение към децата без родители,то защо не погледне на сурогатното майчинство като възможност за физическа експлоатация над жените от по-бедните групи в обществото.Понякога желанията на хората,колкото чисти и съкровени да са те,не трябва да се постигат на всяка цена.
И аз настоятелно моля да оставим правото, привилегията или „претенцията“ да имаш биологично дете и „очевидния“ изход на осиновяването встрани от тази дискусия, защото ги намирам за ужасно обидни и снизходителни спрямо хората с репродуктивни проблеми, и то от висотата на хора без такива проблеми или избрали съзнателно да нямат деца.
Благодаря.
Иначе… съм съгласна с аргументите на Василена, но допускам, че съществуват хора (има държави с такава практика), които са пригодни за сурогатно майчинство, без това да причини непоправими психологически щети на всички засегнати. Въпросът е може ли това да се регулира законово така, че да няма злоупотреби, с много тясна психологическа цедка и психологически съпорт за родителите донори и сурогатната майка, както и за детето.
[...] си тези два момента снощи, след като прочетох текста на Василена против сурогатното майчинство. Нямах представа, че се обсъжда узаконяването му, че са [...]
Защо обсъждате тема, която пряко не ви засяга … ето : http://www.iskambebe.bg/ – тук на този сайт може да изложите вижданията си и да видим как ще ви отговорят те-хората от другата страна. По този повод гледах един филм за една майка, която износва бебето на своята дъщеря, точно защото дъщерята имаше основателни здравословни причини поради, които не можеше да роди дете. Всяка една жена: майка, сестра, братовчедка, леля, ако щете може да стане сурогатна майка на своя близка жена с репродуктивни проблеми. Стига да е чисто, безкористно и пр. Отношенията между хората са строго индивидуални. Не можем да ги сложим всички под общ знаменател. Двойките с такива проблеми са тези, които трябва да вземат решение дали да имат дете чрез сурогатна майка, дали да си осиновят, дали ин витро да заченат – и дано Бог да благослови всички тях!!!
А вие -благословените от Бога, които нямате тези изпитания и проблеми и се радвате на деца, защо се занимавате с неща, които не ви касаят?!!! Защо толкова критично и негативно сте настроени?!
Ето ви нещо положително и полезно, което може да свършите вместо да си говорите празни приказки:
http://www.btv.bg/news/bulgaria/zov-za-pomosht
http://svetomir.org/bg/index.html
Може да им помогнете с каквото можете! С пари, с добра дума, с информация за нещо – поговорете с тях и ще видите, че все с нещо ще сте им полезни!
Събка, приеми, че не знаеш кой какви проблеми има, какво го касае сега и какво ще го касае в бъдеще. Сурогатното майчинство касае всеки. Това не е като да сме седнали да мътим дали да се асфалтира десния тротоар на Долно Бунаре. Дискусията за сурогатното майчинство не може да бъде собственост само на хората с репродуктивни проблеми.
Събке, защото няма такова нещо в обществото като самотен остров… А депутатите, дето ще го гласуват или няма този закон, касае ли ги?
Яна, написах вече, че всичко е строго индивидуално … но такъв закон трябва да има за всички онези, които наистина имат необходимост и нужда от него … за другото то е ясно – винаги ще съшествува „черен“ пазар …
Що се отнася до депутатите това им е работата в крайна сметка да пишат и гласуват закони. А тези закони все пак се създават от експерти, специалисти в съответната област – в случая с този закон предполагам ще си кажат думата медицинските експерти.
Ами, приеми, че и средностатистическият човек може да разбира достатъчно от някои неща, че да има мнение или поне да разсъждава по разни въпроси. Аз съм лекар, може и да не съм провъзгласен експерт, но ти гарантирам, че това е проблем много повече от социална и етична гледна точка, отколкото от медицинска. Медицинската част е ясна. Етичната и социалната – недотам. И засяга всички, цялото общество, а не само малка, изолирана част от него. Понеже ако някой иска да живее като самотен остров и да си прави, каквото иска – просто няма как да се получи в 21. век.
Не съм против сурогатното майчинство винаги, при всички обстоятелства и на всяка цена. Но съм против експлоатирането на група хора в неравностойно положение, жени, и нанасянето на психически травми на неродени деца от едната суета. Това е супер сложен въпрос, с много аспекти, които всичките трябва да бъдат обмислени и обговорени, преди изобщо да се приема подобен закон. За да може самият закон да е читав, а не карт бланш за легализиране на криминални практики.
И не ми е приятно да бъда препращана да помагам някому вместо „да се занимавам с празни приказки по въпрос, който не ме засяга“. Засяга всички, защото социумът е сбор от личното щастие или нещастие на отделните хора в него. И не съм изобщо първа активистка, защото всекидневната ми работа е това, на което съм посветила усилията и енергията си, но е недопустимо да се отнасяш толкова лекомислено и едностранчиво към нещата, които се случват около теб, в държавата, в която живееш и с хората, с които си споделяш пространството. Трябва да можеш, или поне да се опиташ да се поставиш на мястото на хората от двете страни на дебата, за да си сигурна, че поне донякъде си схванала сложността на въпроса, а не избирателно да симпатизираш на едната страна, защото по някаква причина се идентифицираш с нея, и това да означава, че за постигането на целите й е допустимо да се минава през трупове.
Какво означава, че нещо си било ясно, винаги щял да съществува черен пазар? И ние к’во, ние сме ок с това, гледаме, траем си, нямаме мнение, нищо не предприемаме. То и корупция в здравеопазването „винаги ще има“, ама ако те засяга пряко, няма така да мислиш.
Аз пък още не мога да преглътна слуая с 62 годишната родилка и борещите се за живота си бебета в момента… на какво бъдеще ги обрича? И има ли право обществото да се меси в такива случаи, или си е лично нейна работа?
Във връзка с 62-годишната родилка ми стана любопитно възможно ли е това да се случи тук, след като вече е ясно, че в Швеция има доста предпазливо отношение към репродуктивната етика. Оказа се, че човек не може да се забремени с донорска яйцеклетка И сперматозоид – поне едното от двете трябва да дойде от забременяващата жена или партньора й. Така че случаят на жената от Русе не би бил възможен.
Противно на естеството е една жена да износва бебе с гени на друга жена. Това не може да се случи в природата.
И още: ако някой не може да забременее, значи има сериозен проблем и природата не позволява. Познавам жена, която забременя инвитро на 39 години и детенцето й почина от рак на 2-годишна възраст. Явно е имало предразположение от родителите си. Природата е искала да я предпази от това по-голямо зло, затова не й е позволявала да забременее.
Ако някой толкова много иска дете и не може, най-добре е да си осинови. Така ще даде малко щастие на някое нещастниче.
Ама, Стела, има хиляди жени, забременели ин витро, на които децата им са живи и здрави. Хайде да не намесваме И тази тема. Аз пък не мисля, че можем да съдим – нито желанието да имаш дете, нито начина да го имаш, стига да не е в ущърб на някой друг. И пак осиновяването… аман!
Стела, а колко естествено заченати деца умират от рак? В тия случаи къде е спала природата и не е попречила тези деца да бъдат заченати?!
Ти що не дадеш малко щастие на някое нещастниче?
Много ми е странно че никоѝ не говори за същината на проблема, която според мен е личната свобода. Трябва ли да се ограничава със закон правото на всеки да разполага със собственото си тяло и ако да, приложим ли е изобщо такъв закон. Ако съдим по ефективността на други подобни закони, като тези които забраняват проституцията или търговията с органи, то приемането на такъв закон е не просто излишно, а вредно. Подобни закони поощтряват и хранят трафиканти и мафиоти.
Аз имам репродуктивен проблем, генетичен дефект, който ми пречи да износя дете. Инвитрото не беше решение за мен. Но с нужния режим и терапия все пак успях. Но в годините на борба не бих си и помислила да използвам тази опция, дори и да беше възможна. Как ще взема детето на друга жена, което е живяло 9 месеца в нея, пък било то и с моите гени? Предполагам, че доста от двойките с проблем ще мислят като мен. Това е гавра с Природата и Реда и последици не може да няма. Ако се разреши трябва да се отнася само за близки роднини, които имат емоционална причина да го правят, а не финансова.
Току-що прочетох два реда, писани от жена, родила 2 биологични и 8! сурогатни бебета. Осем. Няма сила на света, която да ме накара да мисля, че това е нормално и е окей. И със сигурност никой не би родил осем деца от добро сърце – а като се намесят пари, сценарият е описан от Василена достатъчно детайлно…
[...] Майката като нечовек [...]…
…
Както проституцията, така и тук търсенето определя предлагането- ако се инкриминираше наемането на проститутка проституцията едва ли щеше да е толкова голям проблем. Много жени ще ме упрекнат, но често се питат „с какво съм наказана да нямам деца“- ами с това, че по такъв начин системно издевателствате над тялото си- то не са хормони за стимулация, то не е вадене на яйцеклетките и всички други процедури, да не говорим за психологическата травма- ако при мен не се получи от втория опит по естествен начин ще си осиновя дете- генетичния материал не е водещ, когато едно малко човешко същество има нужда от любов, а аз имам нужда да я давам и да преживявам емоциите, които всяка жена, която има дете преживява. Не мога да чакам докато стана на 40, за да изживея нормален етап от живота си, когато чувствам, че това ме ограничава като човек, спира разбирането ми за света около мен и ме изолира безпричинно, защото съм отказала да осиновя дете. Защото един аборт не е просто аборт- освен силния психолигически стрес от това, че организма ти за пореден път доказва, че не може да си свърши работата, има и риск от усложнения- първо ще е запушена тръба, която може и да махнат ако се спука при следваща бременност, после матката, накрая сурогатство- никога не бих причинила това на организма си- тази агресия, било то психологическа или физическа и после искаме тялото ни да си свърши работата както трябва.
Неестествено е, но е вариант, който рано или късно може да се наложи.
Изцяло съвпада с моето мнение и напълно подкрепям тезите по въпроса за сурогатното майчинство.Нека направим всичко възможно да продължим да бъдем хора,не роботи под наем.Представете си какво човечество ще насели земята,ако и новородените носят психологически травми още от раждането си.БЪДЕТЕ ХОРА!!!
Не съм съгласна с нито една от тезите на авторката.Сурогатното майчинство дава възможнокт на жените с проблеми да си имат собствено генетично дете.Относна това че бебета, които са били отделени от майките си след раждането, например за да престоят в кувьоз, или са били осиновени дори непосредствено след раждането, носят подсъзнателен спомен и белег от тази раздяла мога да твърдя ,че са абсолютни неверни и изкривени неща. Значи ли , че дъщеря ми, която беше в кувьоз има спомен, попитайте я! Дайте да не отиваме в сферата на фантастиката за подсъзнанието, напоследък е много актуално и всеки психолог го употребява за щяло и нещяло.Сурогатното майчинсто, когато е законово регламентирано е шанс за много жени да бъдат МАЙКИ.Аз подкрепям всички форми на отговорно родителство – осиновяване, ин витро, сурогатно, естествено.По същия начин с тези аргументи утре друг ще пише с/у осиновяването, ин витрото. Щом науката може, значи и Бог е позволил. Вижда се , че изобщо не познавате проблемите на двойките с репродуктивни пробреми. Помислете, че това е единствения шанс на жени, преборили рака, оперирани от миоми, с имунологични и имплантационни проблеми да си имат собствени деца. Нека не слагаме бариери пред тях, а да им помогнем да осъществят мечтата си . Осиновяването не е акт да замести липсата от собствено дете, то е вътрешно решение, което всеки трябва да вземе сам, а не да се натрапва на тези, които нямат собствени деца. Бездетните двойки не са виновни за ситуацията с изоставените деца и не може да се слага на техен гръб разрешаването й. Защо пък вие не осиновите, защо държите децата ви да са с вашите гени?
Подкрепям напълно внасянето и узаконяването на този закон. Щом много по развити страни и демокрации от нас са го приели, не може ние все да викаме с празни аргументи на черното бяло и обратно. Все пак живеем в 21 век, но така е при нас,за всичко трябва да има опоненти и да не търсим положителните страни на нещата, а винаги да контрираме!
Аз съм осиновена веднага след раждането! Сега разбирам какъв е тоя гняв който нося в себе си и защо нямам дълбока връзка с майката осиновител. Сега съм на 30 години, а разбрах че съм осиновена преди няколко месеца. Това ме съсипа временно, но ми даде отговор на много въпроси. Като гнева, безпокойството и намирането на утеха в храната и т.н. Сега имам свое собствено дете и усещам че връзката ми с майката-осиновител изобщо не е такава каквато усещам че е с детето ми. С една дума – против съм сурогатното майчинство точно заради раздялата с майката и вечният белег, който ще носи детето в душата си, но съм и за сурогатното майчинство заради щастието, което двама родители ходели по мъките години наред, могат да имат заради свое собствено дете, което с толкова финанси, усилия и безсънни нощи са се опитвали да заченат. Ако такива родители нямат друг избор – да, нека да направят тази крачка. Все пак всички искаме да сме щастливи а децата са тези, които дават несравнимото щастие на земята!
Подкрепям Ви за вярно написаната статия! Живеем във време, в което понятията се размиват и истината трябва да се КАЗВА каквато Е, а не да се развиват теории… Времената са изпълнени с аборти, достигащи 5-цифрени стойности (до 50 000 на година само за България), до ин-витро, независимо дали е самотна майка или не, до тези сурогатски-заместители на истинските родители… От една страна се извършват зверски убийства на деца (в утробата), от друга се „пръкват“ такива „поръчково“… Всичко изглежда, че може да е по поръчка – и убийството и „създаването“ на живот. Безредието е много на високо, но един ден ще отговаряме за всичко, или всъщност вече сме във тази фаза…