Експериментът ведомствена детска градина
Преди малко повече от седмица стана ясно, че за детските ясли и градини в София са кандидатствали 18 600 деца, а от тях места ще има само за 6 000. Това означава, че над 12 000 деца няма да получат достъп до тази услуга, за която родителите им са плащали и ще продължават да плащат чрез данъците си.
Миналата седмица беше оповестена и идеята на правителството да започне да субсидира местата в частните детски градини и училища със същите средства, които се отпускат за общинските и държавните. Идеята за държавно финансиране на частните училища вече е обект на ожесточени критики, някои от тях доста основателни, затова ми се струва важно тя да се разграничи от идеята за субсидиране на частните градини. Съществената разлика между двете е, че изпращането на дете в частно училище е въпрос на предпочитание на родителите, защото държавните училища предлагат достатъчно места за всички. В същото време семействата, за чиито деца няма места в общинските градини, са дискриминирани и принудени да плащат два пъти за една и съща услуга. За тях общественото финансиране на частните градини ще бъде просто шанс да получат все пак нещо срещу данъците си, но също и стимул да създават свои собствени градини, родителски кооперативи или ведомствена грижа за децата, като по този начин активно откриват допълнителни места. Продължи »
Написано в грижа и възпитание | Коментари (13)Образование и наказание
Тъкмо се чувствах обнадеждено-приспана от новината за премахването на оценките в началното училище, когато медиите разкриха и други промени, предвидени в новия проектозакон за училищното образование. Проектозаконът още не е публикуван, но оповестените мерки разкриват липсата на цялостна философия и некомфортното положение на управляващите, раздвоени между два противоположни импулса. От една страна e желанието да угодят на прогресивно настроените привърженици на реформите с въвеждането на някои европейски модели. От друга се вижда стремеж за отбелязване на популистки точки в очите на неудовлетворените граждани, желаещи някой просто да бъде наказван за лошото състояние на образованието, икономиката и живота като цяло. А най-лесно, естествено и безпроблемно в едно патриархално общество изглежда да се наказват децата, учениците, младите.
Дисциплинирането на младите хора и децата по начало е любима мантра на популистки ориентираните партии не само в България – това е една от темите, с които всеки политик може да разчита да привлече много обществено внимание и енергия, особено когато нещата в държавата не вървят и се усеща недоволство. Затова, след като няколко дни походих сърдита, чудейки се от кой край да започна да коментирам идеите на новия закон за образованието, реших да започна от идеята за наказанията. Продължи »
Написано в грижа и възпитание, образованието | Коментари (13)Пенчо бре, чети!
Децата от всяко следващо поколение са все по-неграмотни и все по-малко четат, нали? А дали някой ги е поканил в библиотеката?
Последното мое преживяване – признавам, отпреди няколко години – с българска библиотека, включваше измъкване от работа преди края на работното ми време в 16 часа. Това се налагаше, за да мога „да се регистрирам“ – тоест да се изправя пред строгия служител на входа, да попълня формуляр, в който искат ЕГН-то, адреса, професията ми и целта, за която ще ползвам читалнята. След това трябваше да оставя чантата и палтото си на гардероб, при други две строги служителки, а едва след това, балансирайки бележника, химикалките, портфейла и телефона си в ръка, можех да се насоча към каталога и читалните. Изобщо не си представям, че някой би дръзнал да пристъпи вътре с дете, нито пък че детето ще има от какво да бъде привлечено в лъхащата страхопочитание атмосфера, сред строгите лелки, сякаш вечно подозрителни към недостойния за величието на институцията читател и обидени на света, че просто не чете достатъчно.
А какво би станало, ако всеки можеше да влезе в читалнята, без да попълва никакви документи и без да дава обяснения на нито един служител? Да седне вътре, да закачи палтото си на закачалка или на облегалката на стола и да си чете? Ако майките с малки бебета можеха да влязат с бебешката си количка и да почетат, докато бебето спи или си играе в детски кът? Ако родителите можеха в дъждовен ден да доведат малкото си дете при книгите и да му почетат каквото си избере в някое уютно ъгълче на обществената читалня? Ако учителките в детската градина можеха да доведат цялата си група деца в библиотеката, за да се почувстват у дома си там, да видят как големите хора четат ли, четат, да разглеждат книжки и да поиграят? Ами може би пък нищо толкова ужасно не би станало, ако пространството на библиотеката се десакрализира, оживи и стане по-достъпно.
Написано в Швеция, грижа и възпитание, образованието | Коментари (23)Щастието като кал
След като обсъдихме детските страхове на мама и татко, тази седмица идва ред на следващото домашно от детската градина. Получавам лист, в който двамата с мъжа ми трябва да попълним кое ни е правело щастливи като деца. Тази седмица в градината ще се говори за щастието. Продължи »
Написано в грижа и възпитание | Коментари (17)Малки и големи страхове
Преди два дни имахме интересно „домашно“ от детската градина, което доста ни накара да се замислим двамата с Иван за страховете на децата, на възрастните и как ги споделяме. Тази година в градината имат специални часове, посветени на емиоцоналната интелигентност, и когато им предстоеше разговор за страха, всеки от родителите трябваше да напише на един лист от какво се е боял като малък. След доста мислене ние решихме да изброим само изживени, ирационални детски страхове, които да илюстрират за Жоро нещо, с което пораствайки сме се справили, вместо да му дават идеи за нови, по-страшни „възрастни“ неща, от които да се страхува. Продължи »
Написано в грижа и възпитание | Коментари (14)
