Образование и наказание
Тъкмо се чувствах обнадеждено-приспана от новината за премахването на оценките в началното училище, когато медиите разкриха и други промени, предвидени в новия проектозакон за училищното образование. Проектозаконът още не е публикуван, но оповестените мерки разкриват липсата на цялостна философия и некомфортното положение на управляващите, раздвоени между два противоположни импулса. От една страна e желанието да угодят на прогресивно настроените привърженици на реформите с въвеждането на някои европейски модели. От друга се вижда стремеж за отбелязване на популистки точки в очите на неудовлетворените граждани, желаещи някой просто да бъде наказван за лошото състояние на образованието, икономиката и живота като цяло. А най-лесно, естествено и безпроблемно в едно патриархално общество изглежда да се наказват децата, учениците, младите.
Дисциплинирането на младите хора и децата по начало е любима мантра на популистки ориентираните партии не само в България – това е една от темите, с които всеки политик може да разчита да привлече много обществено внимание и енергия, особено когато нещата в държавата не вървят и се усеща недоволство. Затова, след като няколко дни походих сърдита, чудейки се от кой край да започна да коментирам идеите на новия закон за образованието, реших да започна от идеята за наказанията. Продължи »
Написано в грижа и възпитание, образованието | Коментари (13)Пенчо бре, чети!
Децата от всяко следващо поколение са все по-неграмотни и все по-малко четат, нали? А дали някой ги е поканил в библиотеката?
Последното мое преживяване – признавам, отпреди няколко години – с българска библиотека, включваше измъкване от работа преди края на работното ми време в 16 часа. Това се налагаше, за да мога „да се регистрирам“ – тоест да се изправя пред строгия служител на входа, да попълня формуляр, в който искат ЕГН-то, адреса, професията ми и целта, за която ще ползвам читалнята. След това трябваше да оставя чантата и палтото си на гардероб, при други две строги служителки, а едва след това, балансирайки бележника, химикалките, портфейла и телефона си в ръка, можех да се насоча към каталога и читалните. Изобщо не си представям, че някой би дръзнал да пристъпи вътре с дете, нито пък че детето ще има от какво да бъде привлечено в лъхащата страхопочитание атмосфера, сред строгите лелки, сякаш вечно подозрителни към недостойния за величието на институцията читател и обидени на света, че просто не чете достатъчно.
А какво би станало, ако всеки можеше да влезе в читалнята, без да попълва никакви документи и без да дава обяснения на нито един служител? Да седне вътре, да закачи палтото си на закачалка или на облегалката на стола и да си чете? Ако майките с малки бебета можеха да влязат с бебешката си количка и да почетат, докато бебето спи или си играе в детски кът? Ако родителите можеха в дъждовен ден да доведат малкото си дете при книгите и да му почетат каквото си избере в някое уютно ъгълче на обществената читалня? Ако учителките в детската градина можеха да доведат цялата си група деца в библиотеката, за да се почувстват у дома си там, да видят как големите хора четат ли, четат, да разглеждат книжки и да поиграят? Ами може би пък нищо толкова ужасно не би станало, ако пространството на библиотеката се десакрализира, оживи и стане по-достъпно.
Написано в Швеция, грижа и възпитание, образованието | Коментари (23)Парадоксът „елитно“ обществено училище
Ясно си спомням, че в едно от първите си телевизионни интервюта като министър, Сергей Игнатов разказа как момиченце го помолило да сложи край на истерията с изпитите за гимназия след 7 клас, които изтощават деца и родители до предела на емоционалните, интелектуалните и финансовите им сили. И той обещал. Няколко месеца по-късно все още за „елитните“ училища се говори като за нещо справедливо и естествено, което винаги е било така и винаги ще бъде.
А какво означава в една обществена образователна система да има училища, които са елитни и такива, които не са? Най-очевидният смисъл е, че държавата признава неспособността си да осигури образование със съизмеримо качество на всички деца. Но понеже образователната система се финансира от данъците на всички данъкоплатци и те би трябвало да имат равен достъп до нейните услуги, нужен е някакъв критерий за селекция на децата, който да бъде такъв, че да може „да мине“ пред обществото. Тук на помощ идва инерцията от тоталитарното минало, когато достъп до изучаване на чужди езици, компютри и въобще до прилично образование имаха само шепа хора, избрани да възпроизведат „елита“ на държавата и партията. Тогава на повечето родители не им оставаше кой знае каква друга възможна амбиция, освен да се надяват детето им да се промъкне сред този бъдещ елит. Сега обаче обществото, в което живеем, би трябвало уж да се базира на по-различно мислене и ценности и качественото образование не би трябвало да е достъпно само за избрани. Продължи »
Написано в образованието | Коментари (64)Оценките отпадат!
Това е забележителна новина от вчера, обявена лично от министър Игнатов в предаването „Отпечатъци“ по БТВ и повторена в централните новини. Отпадането на оценките от първи до трети клас вече е залегнало в проектозакона за училищното образование, който ще бъде подложен на обществено обсъждане и гласуван от парламента през есента.
Благодарна съм ужасно много на Зорница Христова и на всички участници в групата против оценките във Фейсбук, които за кратко време помогнаха да се чуе по темата на най-различни публични места. Особено голяма заслуга имат новинарите на БТВ за това, че преди месец поставиха този тогава абсолютно неочакван въпрос директно пред министерството на образованието. Страхотно помогнаха и „Челюсти“ по Дарик, вестник „Култура“ и „Отпечатъци“ по БТВ.
Надявам се, че ликуването ми по темата не е преждевременно. Тепърва предстои въпросът да се дискутира. Приятели скептици ми напомнят резки обрати в настроенията и намеренията на управляващите от последните няколко месеца. Аз самата съм виждала как в общества с по-рафиниран популизъм от нашенския въпросите на образованието могат да се поставят така, че почти да не оставят възможност за полезен ход на политиците. Въпреки това съм склонна да вярвам, че идеята с отпадането на оценките намери почва не защото има 1000 души във Фейсбук и няколко медии, които я подкрепиха, а защото е в крак с времето, лесно приложима, конкретна и добре защитена. Продължи »
Написано в медиите, образованието, обществото | Коментари (8)Третият учител
Когато става дума за обстановката в класната стая и училището, няколко неща като че ли се приемат по инерция – че няма друг начин за организиране на пространството за учене освен общоприетия, че няма средства за подобряване на средата в училищата, че това в крайна сметка са екстри без особено значение за качеството на образованието. Нито едно от трите не е вярно.
Средата структурира взаимоотношенията в училището, влияе върху дейностите и състоянията на обитателите му, върху отношението им към институцията и собственото им място в нея. Повечето известни педагози-реформатори отделят голямо внимание на реорганизирането на физическата среда в училищата, така че да е по-стимулираща, по-интерактивна, да поставя детето на по-централно място и да се съобразява с неговите потребности от движение, игра, учене и общуване.
През 40-те години на 20 век италианският педагог Лорис Малагуци разработва иновационна система за обучение с акцент върху насърчаването на детската креативност. За него най-важни за ученето са взаимодействията, в които влизат децата – първо с родителите и учителите си, след това с връстниците си и на трето място със средата, която ги заобикаля. Малагуци нарича средата „третият учител“. Идеята за училищната среда като „третият учител“ е подета и от много архитекти, които ясно виждат в нея своята роля за модернизирането на образованието. Архитекти от няколко партниращи си компании са издали книгата The Third Teacher и са създали този уеб сайт за супер вдъхнояващи идеи на пресечната точка между архитектурата и педагогиката, и всъщност почти манифест за това как трябва да изглежда едно модерно пространство за учене. Продължи »
Написано в образованието | Коментари (22)
