Третият учител
Когато става дума за обстановката в класната стая и училището, няколко неща като че ли се приемат по инерция – че няма друг начин за организиране на пространството за учене освен общоприетия, че няма средства за подобряване на средата в училищата, че това в крайна сметка са екстри без особено значение за качеството на образованието. Нито едно от трите не е вярно.
Средата структурира взаимоотношенията в училището, влияе върху дейностите и състоянията на обитателите му, върху отношението им към институцията и собственото им място в нея. Повечето известни педагози-реформатори отделят голямо внимание на реорганизирането на физическата среда в училищата, така че да е по-стимулираща, по-интерактивна, да поставя детето на по-централно място и да се съобразява с неговите потребности от движение, игра, учене и общуване.
През 40-те години на 20 век италианският педагог Лорис Малагуци разработва иновационна система за обучение с акцент върху насърчаването на детската креативност. За него най-важни за ученето са взаимодействията, в които влизат децата – първо с родителите и учителите си, след това с връстниците си и на трето място със средата, която ги заобикаля. Малагуци нарича средата „третият учител“. Идеята за училищната среда като „третият учител“ е подета и от много архитекти, които ясно виждат в нея своята роля за модернизирането на образованието. Архитекти от няколко партниращи си компании са издали книгата The Third Teacher и са създали този уеб сайт за супер вдъхнояващи идеи на пресечната точка между архитектурата и педагогиката, и всъщност почти манифест за това как трябва да изглежда едно модерно пространство за учене. Продължи »
Написано в образованието | Коментари (20)Домашно образование и други престъпни идеи
От миналия брой на Economist научавам любопитна история за германско семейство, потърсило политическо убежище в САЩ, заради желанието им да обучават децата си у дома, което законът в Германия им забранява. Ситуацията е била толкова напечена, че е имало опасност социалните служби да им отнемат децата, и дори Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнася, че държавата е в правото си да подхожда по този начин, за да гарантира на децата достъп до образование. Американските власти пък преценяват, че семейството наистина е било застрашено в родината си и удовлетворяват молбата за убежище. В момента децата вече могат спокойто да си учат у дома
В други държави в Европа домашното образование не е забранено, но е подложено на много тежки регулации. В Швеция например, за да обучаваш децата си вкъщи, трябва да се лицензираш всяка година, като за целта властите те спукват от проверки, обръщат дома ти и живота ти навън с хастара и си запазват правото да идват у вас по всяко време и да разговарят с децата ти в твое отсъствие, за да се уверят, че с тях не се злоупотребява физически и емоционално, че комуникират нормално и психическото им състояние е добро. В момента въпросът отново е на дневен ред в светлината на предстоящите избори и единствената партия, която се застъпва домашното образование изобщо да продължи да бъде разрешено е християндемократическата. Продължи »
Написано в образованието | Коментари (40)Ти си добър, а ти – задоволителен
Ако ще си говорим за реформиране на българското образование, има една стъпка, която е лесна и спешно необходима. Става дума за премахването на формалните цифрови оценки в началното училище.
Изобщо странно е, че в България възрастта, в която на децата започват да се пишат оценки, напоследък е спаднала. Оценките се въвеждаха в четвърти клас, а сега започват във втори. Това е парадокс на фона на тенденциите в останалите развити общества, защото вредата или поне безполезността на този тип оценяване са масивно доказани в психологията, педагогиката и социологията на образованието. Всъщност въвеждането на по-ранно оценяване в България е нещо като симптом на прехода – отчаяна стъпка за повече контрол върху поведението на децата в училище. Както пише Линда Макнийл обаче, по правило дисциплиниращите цели на училището са в конфликт с образователните. Продължи »
Написано в образованието | Коментари (26)Кой е по-по-най-грамотен?
В края на миналата година, отново около спора за пълния член, непрекъснато се говореше за грамотност. В повечето случаи тя беше оплаквана като нещо изчезващо или западащо от година на година, а подрастващите поколения като необяснимо и непростимо неграмотни. Според мен цялото това вайкане се основава на доста тясно, формално и остаряло схващане за грамотността, и даже ми звучи малко като обща тъга по отминаващото време и отказ да се приеме закономерно променящият се свят. Тези чувства заслужават разбиране, но не и когато аршинът на едни хора за грамотност се използва за заклеймяване и подтискане на други, чиито потребности и интереси просто са по-различни.
Така че реших да разгледам някои дефиниции за грамотност, за да раздвижа малко схващането за грамотността като абсолютна категория, неподвалстна на исторически, локални и социални контексти и свеждаща се до познаване в детайли правилата на правописа. Продължи »
Написано в образованието | Коментари (17)Какво ще правим с българското училище?
Преди коледните празници, покрай истерията с пълния член, като че ли най-после се заговори малко и за истинските проблеми на българското образование. Този разговор ми се струва много важен и ужасно закъснял. Иначе като стане дума за училище, дискусията обикновено все забива я към дисциплина, я към наркотици, я към вечерни часове. Не че тези теми не са важни, но са някак периферни за училището, чиято основна работа все пак е да образова.
Според мен, както и според международните изследвания (например тези на OECD), българското училище върши тази работа много зле. Българските ученици са на някои от последните места особено по грамотност, но също по математика и по останалите показатели. Това не е заради лошата дисциплина, а заради закостенялата образователна система, която все още се базира на ценности от тоталитарното минало, че и по-назад.
И аз съм продукт на българското образование с много ясен спомен за неговите пороци, така че темата ми е изключително интересна и ще се опитам в следващите постове да пиша за някои от нещата, които виждам като проблеми в българското училище.
И понеже ще ми трябва повече време и концентрация отколкото успявам да открадна по празниците, засега само „подгрявам“ с една снимка от местния вестник на едно малко шведско градче, която ми попадна преди няколко дни:
Това е класна стая в началните класове на училището Gripsholmsskolan в Мариефред, на шейсетина километра от Стокхолм. Децата в момента са в час.
Мисля засега да не казвам нищо повече, благодаря че четете и извинявайте за дългото мълчание.
Написано в образованието | Коментари (12)
