Домашно образование и други престъпни идеи

15 февруари 2010

От миналия брой на Economist научавам любопитна история за германско семейство, потърсило политическо убежище в САЩ, заради желанието им да обучават децата си у дома, което законът в Германия им забранява. Ситуацията е била толкова напечена, че е имало опасност социалните служби да им отнемат децата, и дори Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнася, че държавата е в правото си да подхожда по този начин, за да гарантира на децата достъп до образование. Американските власти пък преценяват, че семейството наистина е било застрашено в родината си и удовлетворяват молбата за убежище. В момента децата вече могат спокойто да си учат у дома

В други държави в Европа домашното образование не е забранено, но е подложено на много тежки регулации. В Швеция например, за да обучаваш децата си вкъщи, трябва да се лицензираш всяка година, като за целта властите те спукват от проверки, обръщат дома ти и живота ти навън с хастара и си запазват правото да идват у вас по всяко време и да разговарят с децата ти в твое отсъствие, за да се уверят,  че с тях не се злоупотребява физически и емоционално, че комуникират нормално и психическото им състояние е добро. В момента въпросът отново е на дневен ред в светлината на предстоящите избори и единствената партия, която се застъпва домашното образование изобщо да продължи да бъде разрешено е християндемократическата. Продължи »

Ти си добър, а ти – задоволителен

4 февруари 2010

Ако ще си говорим за реформиране на българското образование, има една стъпка, която е лесна и спешно необходима. Става дума за премахването на формалните цифрови оценки в началното училище.

Изобщо странно е, че в България възрастта, в която на децата започват да се пишат оценки, напоследък е спаднала. Оценките се въвеждаха в четвърти клас, а сега започват във втори. Това е парадокс на фона на тенденциите в останалите развити общества, защото вредата или поне безполезността на този тип оценяване са масивно доказани в психологията,  педагогиката и социологията на образованието. Всъщност въвеждането на по-ранно оценяване в България е нещо като симптом на прехода – отчаяна стъпка за повече контрол върху поведението на децата в училище. Както пише Линда Макнийл обаче, по правило дисциплиниращите цели на училището са в конфликт с образователните. Продължи »

Кой е по-по-най-грамотен?

14 януари 2010

В края на миналата година, отново около спора за пълния член, непрекъснато се говореше за грамотност. В повечето случаи тя беше оплаквана като нещо изчезващо или западащо от година на година,  а подрастващите поколения като необяснимо и непростимо неграмотни. Според мен цялото това вайкане се основава на доста тясно, формално и остаряло схващане за грамотността, и даже ми звучи малко като обща тъга по отминаващото време и отказ да се приеме закономерно променящият се свят. Тези чувства заслужават разбиране, но не и когато аршинът на едни хора за грамотност се използва за заклеймяване и подтискане на други, чиито потребности и интереси просто са по-различни.

Така че реших да разгледам някои дефиниции за грамотност, за да раздвижа малко схващането за грамотността като абсолютна категория, неподвалстна на исторически, локални и социални контексти и  свеждаща се до познаване в детайли правилата на правописа. Продължи »

Какво ще правим с българското училище?

28 декември 2009

Преди коледните празници, покрай истерията с пълния член, като че ли най-после се заговори малко и за истинските проблеми на българското образование.  Този разговор ми се струва много важен и ужасно закъснял. Иначе като стане дума за училище, дискусията обикновено все забива я към дисциплина, я към наркотици, я към вечерни часове. Не че тези теми не са важни, но са някак периферни за училището, чиято основна работа все пак е да образова.

Според мен, както и според международните изследвания (например тези на OECD),  българското училище върши тази работа много зле. Българските ученици са на някои от последните места особено по грамотност, но също по математика и по останалите показатели. Това не е заради лошата дисциплина, а заради закостенялата образователна система, която все още се базира на ценности от тоталитарното минало, че и по-назад.

И аз съм продукт на българското образование с много ясен спомен за неговите пороци, така че темата ми е изключително интересна и ще се опитам в следващите постове да пиша за някои от нещата, които виждам като проблеми в българското училище.

И понеже ще ми трябва повече време и концентрация отколкото успявам да открадна по празниците, засега само „подгрявам“ с една снимка от местния вестник на едно малко шведско градче, която ми попадна преди няколко дни:

DSC03588

Това е класна стая в началните класове на училището Gripsholmsskolan в Мариефред, на шейсетина километра от Стокхолм. Децата в момента са в час.

Мисля засега да не казвам нищо повече, благодаря че четете и извинявайте за дългото мълчание.