С доза нежност
Това представяне на „Близо до бебето“ излезе във вестник „Гласове“ през август, благодарение на Нева Мичева, която ме интервюира и нахвали в текста си. Заради някои от нещата, които се радвам, че имах възможност да кажа в интервюто, се надявам да ми се размине нескромността, че го публикувам и тук. Благодаря, Нева!
“Но когато прегърнеш плачещото си бебе, плачещото бебе вътре в теб също се чувства прегърнато…”, е едно от многото изречения, които не очаквате в тази книга, но откривате с благодарност. Продължи »
Написано в аз | Коментар (1)Малки неща
Бу ме тагна преди сто години, но напоследък се отнасям ваканционно с блога и затова споделям малките неща, които ме радват, чак сега. Другата причина е, че ми беше ужасно трудно да избера само шест, защото по цял ден си набелязвам мислено кое трябва да спомена, като миризмата на дръжката на домата или 82-годишната ми баба, която играе хоро на сватбата на братовчед ми, или синът ми, който вижда йо-йо за първи път и се учи да играе с него. А после повечето ги забравям или решавам да ги прескоча, за да останат само най-простите и доказалите се във времето. Продължи »
Написано в аз | Коментари (7)Такъми
Петя ме тагна в тази блог-игра преди доста време, но аз не съм от бързите и чак сега сядам да покажа някои от вещите, които са близо до мен в ежедневието.
Този пост не цели да препоръчва на някого какво да си купи, нито да прави реклама на стоки и марки, а е начин да разкажа нещо за живота си. Продължи »
Написано в аз | Коментари (9)Eдна година близо до бебето
Иначе съм близо до Жоро от 4 години, а до Анастасия от 15 месеца, те не са бебета вече. Но днес блогът има рожден ден.
Благодаря най-напред на Горичка, за това, че ме насърчиха да започна.
Когато стартирах, много исках да споделям преживявания от ежедневието си с децата и да водя разговори за сложността и значението на родителската работа. Най-голямото ми притеснение беше, че няма да успявам да поддържам блога, защото работното ми време на майка е доста дълго и постоянно изникват непредвидени задачи. Често съм блогвала кърмейки пред компютъра или съм прекъсвала писането безброй пъти, за да храня или преобличам, да мия дупета, да почиствам последствията от поредната беля. Или съм чакала любимото ми време след полунощ, когато всички спят и вкъщи за разнообразие е тихо. Продължи »
Написано в аз | Коментари (32)
