Майката като нечовек

От всички въпроси, поставяни някога на дневен ред от „Атака“, узаконяването на сурогатното майчинство май се оказва най-безапелационно прегърнатият от обществото и медиите. Реакциите варират от сладникави приветствия на шанса някои бездетни двойки да се сдобият с генетичен наследник до радост от предстоящия по-добър контрол върху утробите на жените от етническите малцинства и бедните слоеве на обществото. (Към последните не линквам, защото нямам никакво желание да ги промотирам – ако на някой му е много любопитно, нека пита Гугъл.) Единственото споменаване на някои от очебийните за мен етични аргументи против видях в bg-mamma и в тази публикация в „Дневник“. Междувременно темата позаглъхна, само представители на „Атака“ периодично уверяват, че по въпроса се работи и сурогатното майчинство ще е узаконено до есента. Искрено се надявам това да не се случи.

Най-очевидната причина, разбира се, е че такова узаконяване ще доведе до ужасяваща физическа експлоатация над жените, особено в по-непривилегированите групи на обществото. Предложението да се забрани заплащането за сурогатните майки очевидно няма да помогне, щом черният пазар на утроби съществува и в момента. Както е с проституцията, ще има огромен натиск върху хиляди жени да издържат семействата си като продават телата си. Както при трафика на жени, ще има организирани канали и мрежи от хора, които ще печелят за сметка на нечия утроба. Въобще аналогиите с проституцията са много. Както е и при нея, при сурогатното майчинство обществото също ще бъде изкушено да се преструва, че решението на тези жени е техен свободен избор, че те печелят от него и че узаконяването е в тяхна полза. Когато всъщност, също както е с проституцията, този избор ще се случва в условията на силно икономическо и социално неравенство, включително между половете, и ще помага за неговото задълбочаване.

За разлика от проституцията обаче, тук ангажиментът е много по-дългосрочен и дълбок, а последствията от него са неизмерими. Сурогатната майка дава живот на човешко същество, което носи в тялото си в продължение на месеци и комуникира с него по най-интимен начин през цялото това време. Те споделят обща кръв и хормони, общи емоции, бебето познава гласа на майката, тя усеща движенията му, комуникират си на физиологично ниво по изключително сложни начини, които медицината и психологията все още не познават в подробности. Преживяването на раждането е от огромно здравословно и емоционално значение и за двамата, а след това връзката продължава. Бременността и раждането предизвикват физиологичен и емоционален отговор в тялото на жената, който не може да бъде сравнен с нищо друго и последствията от него са за цял живот. Голяма част от тези физиологични процеси имат функцията да създават здрава връзка между майката и детето. Разкъсването на тази връзка непосредствено след раждането може да има опустошителен ефект.

Изследвания върху кандидат-сурогатни майки в САЩ показват, че честа причина за тяхното решение е именно психологическа травма от миналото – например аборт или раздяла с дете, дадено за осиновяване. Едно изследване, цитирано от Кристин Оувърол, показва, че 35% от от изследваните жени са избрали сурогатното майчинство в отчаян опит да се справят с чувството си на загуба, причинено от подобни преживявания. Те влизат в омагьосан кръг и отиграват отново травмиращата ситуация, за да се опитат да овладеят болката от нея. Също както при проституцията или наркоманията, експлоатирането на нечия психологическа травма или зависимост би трябвало да предизвиква сериозни морални въпросителни.

Последствията за детето също не бива да се пренебрегват. Доказвано е много пъти, че новородените бебета познават биологичната си майка – тази която ги е износила и родила. Те различават гласа й между всички останали и от мига на раждането търсят контакта с нея. Тя е тази, чието тяло физиологично откликва на тялото на бебето, като произвежда мляко за него съобразено с индивидуалните му особености и нужди. Повечето психолози твърдят, че бебета, които са били отделени от майките си след раждането, например за да престоят в кувьоз, или са били осиновени дори непосредствено след раждането, носят подсъзнателен спомен и белег от тази раздяла.

Концепцията за сурогатното майчинство игнорира това сложно живо взаимодействие между рождената майка и бебето. Тя гледа на женското тяло по изключително патриархален начин – като на деперсонифициран празен съд, напълно заменим с което и да е друго женско тяло. Съд, който придобива значимо съдържание, едва когато то бъде поставено там от някой друг и който може да служи за многократна употреба, без това да му повлияе по какъвто и да било начин. Концепцията за сурогатното майчинство обезценява грубо репродуктивната работа, която жените вършат с тялото, мислите, емоциите и душата си, и я свежда до механично действие. Понятието „сурогатна майка“ е специално измислено така, че да звучи максимално механично, деперсонифициращо и обезценяващо, за да се маскира фактът, че рождената майка е поне толкова биологичен родител на бебето, колкото и двойката, предоставяща генетичната информация.

Особено любопитно е и защо предложението се лансира именно от „Атака“.  Те досега не са показали особена загриженост по проблемите на майчинството, но затова пък не крият крайната си враждебност по отношение на етническите малцинства. А точно тези малцинства очевидно биха били под най-голям социално-икономически натиск да търгуват с женски тела, както се случва и в момента. Затова от устата на „Атака“ апелът за узаконяване на сурогатното майчинство няма как да не звучи като евгенична фантазия.

Подобен апел може да се приема толкова лекомислено само в общество, в което жените и децата са тотално обективизирани, а експлоатацията над по-бедните хора се смята за  подразбираща се. Категорично поддържам оставането на досегашно законово положение, според което биологична майка на детето е жената, която го ражда. И се надявам да видя много по-сериозна дискусия по този въпрос.

Написано в жените, майчинството, тялото | Коментари (32)

Още един 8 март в Стокхолм

Казах го миналата година, но може би има смисъл да го повторя и сега – Международният ден на жените не е ден за ходене на фризьор, за преяждане и препиване, за получаване на цветя, парфюми и бельо. Това е ден, в който да се замислим за положенето на жените по света – за тези, които са се борили, за да имаме днес достъп до образование, работа и граждански права. А също и за многото проблеми, пред които все още сме изправени – бедност, дискриминация, насилие, трафик на жени и търговия с телата ни, незачитане на репродуктивните ни права, подценяване на труда ни, сексуална обективизация.

Продължи »

Написано в жените, майчинството, обществото | Коментари (4)

Динозаврите не са изчезнали

Новият шведски министър по европейските въпроси е бременна жена. Днес премиерът Райнфелд обяви на специална пресконференция назначаването на Биргита Олсон на поста. Трийсет и четири годишната представителка на либералната партия не е най-очакваната кандидатура – повечето анализатори не й даваха шансове за поста, защото е бременна.

На въпроси от журналисти дали бременността няма да й попречи, тя отговори следното: „Живеем в 2010 година, на никоя жена политик не би следвало да се налага да избира между това да бъде политик и да бъде майка. Аз съм омъжена за модерен мъж, не за някакъв динозавър.“

Бързам да разкажа за тази случка от днес, защото може би е извън интереса на българските медии, а пък ми се ще все някой в България да чуе думите на Биргита Олсон. Впечатлена съм от стъпката на премиера, който чрез назначението й заема публично позиция за съвместимостта между майчинството и кариерата на висок политически пост. Надявам се тя да има удовлетворяващи преживявания и в двете области. И си фантазирам нещо подобно да се случи не след много дълго в България, където още има много днозаври.

Снимка: Шведското национално радио

Написано в Швеция, бащите, жените, майчинството, обществото | Коментари (17)

Бебета в офиса

От дълго време се каня да пиша по тази тема. Отлагам я донякъде защото е огромна, но също и защото е особено значима лично за мен и не ми се искаше да избързам и да пропусна нещо важно. Напоследък за пореден път я обсъждахме в Openly Feminist, и ми се струва, че тя повече не може да чака.

Работата е там, че за майчинството непрекъснато се говори като за някаква жертва, която жените трябва да направят в областта на професионалната си реализация. От друга страна, останем ли си вкъщи с бебе, като че ли най-после сме принудени да поемем и всички останали домакински задължения (така и така сме си по цял ден вкъщи, някой друг работи, за да ни издържа, нали?) Колегите ни може би почват да шушукат, че изоставаме професионално, приятелите – че не можем вече да разговаряме за друго, освен за памперси и пюрета, и изобщо светът сякаш чака момента да възтържествува над нас и да ни отпише като затънали в битовизъм, изолирани от всички важни събития домакини. И единственият (като че ли) начин да не го допуснем, е да метнем ревящото си бебе на бавачка, ясла или баба, да вкоравим сърцето си и да се впуснем обратно в мишето надбягване, с риск този път да се обвиняваме, че сме лоши майки, но поне не сме тъпи домакини с пеньоар и ролки, нали така?

В последно време обаче майки от САЩ – така де, държавата на едно от последните 5 места по осигуряване на социални услуги за работещите семейства според харвардския Work, Family and Equity Index – са се сетили, че не е нужно да избират между гледане на бебе и ходене на работа. Понеже няма закон или правилник, който изрично да им забранява да водят бебета със себе си на работа, те започват да родителстват на работното си място. Нещо повече, разработват цялостна програма „Бебета на работното място“, която предлагат на интересуващи се работодатели. Създават и Институт за родителство на работното място, чиято цел е да консултира и подпомага с информация индивиди и организации, желаещи да се възползват от програмата. Продължи »

Написано в грижа и възпитание, майчинството, обществото | Коментари (34)

На кафе с министъра

Днес си говорих с шведския социален министър Йоран Хеглунд. Продължи »

Написано в Швеция, бащите, майчинството, обществото | Коментари (2)