Още един 8 март в Стокхолм
Казах го миналата година, но може би има смисъл да го повторя и сега – Международният ден на жените не е ден за ходене на фризьор, за преяждане и препиване, за получаване на цветя, парфюми и бельо. Това е ден, в който да се замислим за положенето на жените по света – за тези, които са се борили, за да имаме днес достъп до образование, работа и граждански права. А също и за многото проблеми, пред които все още сме изправени – бедност, дискриминация, насилие, трафик на жени и търговия с телата ни, незачитане на репродуктивните ни права, подценяване на труда ни, сексуална обективизация.
Осмомартенското събитие, в което избрах да се включа тази година, е шествието на RFSU за намаляване на майчината смъртност. RSFU e голяма и утвърдена неправителствена организация за сексуално образование. Съществува от 1933 и се занимава с повишаване на сексуалната култура в Швеция и в други части на света, разпространяване на информация за контрацепция, полово предавани болести, сексуално здраве и права. RSFU се стреми да утвърждава виждане за сексуалността преди всичко като правото да бъдеш, правото да избираш и правото да се наслаждаваш. Организацията си сътрудничи с образователната система и има заслуги за славата на шведското сексуално образование в училищата като едно от най-модерните, обхващащо не само биологията на секса, но и теми като взаимоотношенията, законите, идеите за пол и род, сексуалната идентичност, удоволствието, превенцията, уважението, дискриминацията и още много.
Шествието днес беше част от кампанията на RFSU за намаляване на майчината смъртност в световен мащаб. Всяка минута по една жена в света умира, само защото е забременяла. Това са половин милион жени годишно, които са млади, не са болни и в повечето случаи лесно биха могли да бъдат спасени. Около 99% от засегнатите са от бедни държави. С достъп до контрацепция, медицинска помощ, сексуално образование и сигурни аборти (само несигурните или криминални аборти убиват по 68 000 жени годишно по данни на СЗО) повечето биха оживели. Липсата на сексуално и репродуктивно здраве и права са една от най-честите причини за смърт в развиващите се страни. Сред момичетата на възраст между 15 и 19 най-честата причина за смърт в световен мащаб са усложненията от бременност, раждане или аборт. Високата майчина смъртност е знак, че животът на жените не се цени достатъчно. Това наистина трябва да се промени.
По изчисления на Института за репродуктивно здраве Guttmacher намаляването на майчината смъртност с три четвърти би струвало 12,8 милиарда долара. Инициативата на RFSU цели да окаже натиск върху политическите лидери в богатите държави да осигурят тези средства и да поемат ангажименти за решаването на проблемите.
В шествието участваха около 600 души, проточихме се в доста дълга колона с облечени в розово детски колички, блокирахме някои големи централни кръстовища в града, беше зрелищно и минувачите ни снимаха отвсякъде. Вижте и някои от снимките, които направих аз, заедно с едно видео преди тръгването:
„Светът има нужда от още 700 000 акушерки“
„1400 жени умират всеки ден“
„В Замбия щях да съм мъртва“
Имаше и бащи.
И още бащи с приятели, а може би съпрузи.
Нещо като женска версия на Yes, we can!
Стана ми много приятно, че тази година като че ли и в българските медии имаше повече публикации за истинските проблеми на жените, а не само за соц-кич-циментиращата-статуквото версия на 8 март. Догодина на този ден сигурно ще съм в София и много се надявам осъзнатото му отбелязване да е набрало още сила дотогава.
Написано в жените, майчинството, обществото | Коментари (2)Динозаврите не са изчезнали
Новият шведски министър по европейските въпроси е бременна жена. Днес премиерът Райнфелд обяви на специална пресконференция назначаването на Биргита Олсон на поста. Трийсет и четири годишната представителка на либералната партия не е най-очакваната кандидатура – повечето анализатори не й даваха шансове за поста, защото е бременна.
На въпроси от журналисти дали бременността няма да й попречи, тя отговори следното: „Живеем в 2010 година, на никоя жена политик не би следвало да се налага да избира между това да бъде политик и да бъде майка. Аз съм омъжена за модерен мъж, не за някакъв динозавър.“
Бързам да разкажа за тази случка от днес, защото може би е извън интереса на българските медии, а пък ми се ще все някой в България да чуе думите на Биргита Олсон. Впечатлена съм от стъпката на премиера, който чрез назначението й заема публично позиция за съвместимостта между майчинството и кариерата на висок политически пост. Надявам се тя да има удовлетворяващи преживявания и в двете области. И си фантазирам нещо подобно да се случи не след много дълго в България, където още има много днозаври.
Снимка: Шведското национално радио
Написано в Швеция, бащите, жените, майчинството, обществото | Коментари (17)Бебета в офиса
От дълго време се каня да пиша по тази тема. Отлагам я донякъде защото е огромна, но също и защото е особено значима лично за мен и не ми се искаше да избързам и да пропусна нещо важно. Напоследък за пореден път я обсъждахме в Openly Feminist, и ми се струва, че тя повече не може да чака.
Работата е там, че за майчинството непрекъснато се говори като за някаква жертва, която жените трябва да направят в областта на професионалната си реализация. От друга страна, останем ли си вкъщи с бебе, като че ли най-после сме принудени да поемем и всички останали домакински задължения (така и така сме си по цял ден вкъщи, някой друг работи, за да ни издържа, нали?) Колегите ни може би почват да шушукат, че изоставаме професионално, приятелите – че не можем вече да разговаряме за друго, освен за памперси и пюрета, и изобщо светът сякаш чака момента да възтържествува над нас и да ни отпише като затънали в битовизъм, изолирани от всички важни събития домакини. И единственият (като че ли) начин да не го допуснем, е да метнем ревящото си бебе на бавачка, ясла или баба, да вкоравим сърцето си и да се впуснем обратно в мишето надбягване, с риск този път да се обвиняваме, че сме лоши майки, но поне не сме тъпи домакини с пеньоар и ролки, нали така?
В последно време обаче майки от САЩ – така де, държавата на едно от последните 5 места по осигуряване на социални услуги за работещите семейства според харвардския Work, Family and Equity Index – са се сетили, че не е нужно да избират между гледане на бебе и ходене на работа. Понеже няма закон или правилник, който изрично да им забранява да водят бебета със себе си на работа, те започват да родителстват на работното си място. Нещо повече, разработват цялостна програма „Бебета на работното място“, която предлагат на интересуващи се работодатели. Създават и Институт за родителство на работното място, чиято цел е да консултира и подпомага с информация индивиди и организации, желаещи да се възползват от програмата. Продължи »
Написано в грижа и възпитание, майчинството, обществото | Коментари (34)На кафе с министъра
Днес си говорих с шведския социален министър Йоран Хеглунд. Продължи »
Написано в Швеция, бащите, майчинството, обществото | Коментари (2)It takes a village
Eдин приятел ми разказваше тези дни за съседските деца, които му замеряли с нещо прозореца. Той излязъл, скарал им се и накарал едно от тях да го заведе при майка си, за да поговори с нея. Замислих се, че ако моите деца някога правят нещо подобно, с което съзнателно дразнят или пречат на някого, точно така бих искала да постъпи човекът – не да си служи с насилие или лоши думи и не да си трае, защото родителите им трябва да се оправят с тая работа. Поздравих моя приятел, че много хубаво е постъпил, като е показал на децата, че растат в общност от възрастни, обединена около определени ценности. И че когато родителите им забраняват или осъждат някакво поведение, те не са просто изолирани гадняри, а ги подготвят да живеят в общество. Продължи »
Написано в грижа и възпитание, майчинството, обществото | Коментари (8)
