Още един 8 март в Стокхолм
Казах го миналата година, но може би има смисъл да го повторя и сега – Международният ден на жените не е ден за ходене на фризьор, за преяждане и препиване, за получаване на цветя, парфюми и бельо. Това е ден, в който да се замислим за положенето на жените по света – за тези, които са се борили, за да имаме днес достъп до образование, работа и граждански права. А също и за многото проблеми, пред които все още сме изправени – бедност, дискриминация, насилие, трафик на жени и търговия с телата ни, незачитане на репродуктивните ни права, подценяване на труда ни, сексуална обективизация.
Осмомартенското събитие, в което избрах да се включа тази година, е шествието на RFSU за намаляване на майчината смъртност. RSFU e голяма и утвърдена неправителствена организация за сексуално образование. Съществува от 1933 и се занимава с повишаване на сексуалната култура в Швеция и в други части на света, разпространяване на информация за контрацепция, полово предавани болести, сексуално здраве и права. RSFU се стреми да утвърждава виждане за сексуалността преди всичко като правото да бъдеш, правото да избираш и правото да се наслаждаваш. Организацията си сътрудничи с образователната система и има заслуги за славата на шведското сексуално образование в училищата като едно от най-модерните, обхващащо не само биологията на секса, но и теми като взаимоотношенията, законите, идеите за пол и род, сексуалната идентичност, удоволствието, превенцията, уважението, дискриминацията и още много.
Шествието днес беше част от кампанията на RFSU за намаляване на майчината смъртност в световен мащаб. Всяка минута по една жена в света умира, само защото е забременяла. Това са половин милион жени годишно, които са млади, не са болни и в повечето случаи лесно биха могли да бъдат спасени. Около 99% от засегнатите са от бедни държави. С достъп до контрацепция, медицинска помощ, сексуално образование и сигурни аборти (само несигурните или криминални аборти убиват по 68 000 жени годишно по данни на СЗО) повечето биха оживели. Липсата на сексуално и репродуктивно здраве и права са една от най-честите причини за смърт в развиващите се страни. Сред момичетата на възраст между 15 и 19 най-честата причина за смърт в световен мащаб са усложненията от бременност, раждане или аборт. Високата майчина смъртност е знак, че животът на жените не се цени достатъчно. Това наистина трябва да се промени.
По изчисления на Института за репродуктивно здраве Guttmacher намаляването на майчината смъртност с три четвърти би струвало 12,8 милиарда долара. Инициативата на RFSU цели да окаже натиск върху политическите лидери в богатите държави да осигурят тези средства и да поемат ангажименти за решаването на проблемите.
В шествието участваха около 600 души, проточихме се в доста дълга колона с облечени в розово детски колички, блокирахме някои големи централни кръстовища в града, беше зрелищно и минувачите ни снимаха отвсякъде. Вижте и някои от снимките, които направих аз, заедно с едно видео преди тръгването:
„Светът има нужда от още 700 000 акушерки“
„1400 жени умират всеки ден“
„В Замбия щях да съм мъртва“
Имаше и бащи.
И още бащи с приятели, а може би съпрузи.
Нещо като женска версия на Yes, we can!
Стана ми много приятно, че тази година като че ли и в българските медии имаше повече публикации за истинските проблеми на жените, а не само за соц-кич-циментиращата-статуквото версия на 8 март. Догодина на този ден сигурно ще съм в София и много се надявам осъзнатото му отбелязване да е набрало още сила дотогава.
Написано в жените, майчинството, обществото | Коментари (2)Любопитството, измерено в цифри
ЗХ: Защо ни занимава този проблем – само като родители ли? Защо следва да занимава хората, които нямат деца в училищна възраст?
ВД: Мисля, че значението на качественото образование за обществото е очевидно и няма смисъл да убеждаваме никого – има явно обществено недоволство от състоянието на образованието, повечето хора знаят, че преуспелите хора си изпращат децата да учат в чужбина, защото доброто образование е залог за добра реализация.
Не усещам някой да има колебания по този въпрос, а по-скоро за това кое е доброто образование, какво е да си образован, какви са критериите. Според мен в България образованието е традиционна ценност и това обяснява непрекъснатото роене на университети например, но има известно формално отношение, липсва критерий за качество – трябва да имаш диплома, може би да си отличник, нещо да си завършил, за съжаление това не е гаранция за компетентност. Тоест, не се приема за толкова важно какво можеш и знаеш, да не говорим пък как си се изградил в цялост като индивид, а е важно по-скоро да имаш нещо да закачиш на стената. Само дипломата като статутен символ може би; то затова се и купуват дипломи и изпити всъщност – целта е оценката, документът, а не придобиването на умение.
ЗХ: Откъде започва да се изражда представата за образование, която вдъхваме на децата? Как първокласниците стават резигнирали младежи, които не виждат смисъл да учат? 24 май предлага чуден наглед на началото и края на българското образование – от една страна, първокласниците, които още задържат началната си мотивация, от друга страна – абитуриентите, които празнуват като току-що освободени затворници. Продължи »
Написано в обществото | Коментари (2)Динозаврите не са изчезнали
Новият шведски министър по европейските въпроси е бременна жена. Днес премиерът Райнфелд обяви на специална пресконференция назначаването на Биргита Олсон на поста. Трийсет и четири годишната представителка на либералната партия не е най-очакваната кандидатура – повечето анализатори не й даваха шансове за поста, защото е бременна.
На въпроси от журналисти дали бременността няма да й попречи, тя отговори следното: „Живеем в 2010 година, на никоя жена политик не би следвало да се налага да избира между това да бъде политик и да бъде майка. Аз съм омъжена за модерен мъж, не за някакъв динозавър.“
Бързам да разкажа за тази случка от днес, защото може би е извън интереса на българските медии, а пък ми се ще все някой в България да чуе думите на Биргита Олсон. Впечатлена съм от стъпката на премиера, който чрез назначението й заема публично позиция за съвместимостта между майчинството и кариерата на висок политически пост. Надявам се тя да има удовлетворяващи преживявания и в двете области. И си фантазирам нещо подобно да се случи не след много дълго в България, където още има много днозаври.
Снимка: Шведското национално радио
Написано в Швеция, бащите, жените, майчинството, обществото | Коментари (17)Златната Малинова
В блога на Стефан Стоянов стартираха номинациите за наградата „Златната Малинова“. Тя се присъжда на български политици, държавни и общински служители и работещи с деца, които с изказванията през годината си са демонстрирали висока некомпетентност, непрофесионализъм и враждебност към българските деца и техните семейства. Идеята на наградата е да помогне с провокацията си за провеждане на истински дебат за реформата в системата за грижи за деца и проблемите пред нея.
За нерешените проблеми в държавната политика по отношение на българските деца и семейства се заговаря най-вече при натиск от чужбина, филми за Могилино или други кризисни ситуации. И тогава изказванията на отговорните личности често са по-скоро враждебни, некомпетентни, дори скандални с безочието си.
Ако някоя подобна реплика на публчна личност е породила възмущението ви, до 10 декември можете да номинирате своя кандидат за Златната Малинова тук.
Написано в обществото | Коментари (2)Шамари и политика
Вчера се случи едно много интересно събитие. В Нова Зеландия, където през 2007 шамаренето на деца е било забранено със закон, се проведе иницииран от граждани референдум дали този закон да не бъде отменен. Над 87% от участвалите гласуваха за отмяна на закона, тоест за това удрянето на децата да бъде законно. Референдумът няма задължителен характер и е силно под въпрос дали резултатите ще доведат до отмяна на съществуващия закон, засега политиците в страната твърдят, че това няма да стане. Но случаят е интересен прецедент, който казва много за отношението към децата и дори за употребата на пряката демокрация. Понеже с приятели обсъдихме разпалено темата във Фейсбук, просто ще публикувам коментарите ни оттам. Вижте и диаграмата на Dagens Nyheter показваща държавите, в които телесното наказание е напълно забранено, и годината на криминализацията му.
