Свилен Иванов за споделеното родителство и бащинството на пълно работно време
От известно време следя два много добри блога на американски бащи, за които е кауза да стоят у дома и да се грижат за децата – Rebel Dad и DadCentric. Наскоро с възторг открих и първия български татко-блогър. Всъщност аз познавам Свилен, Диана и сина им Борис, който е на възрастта на моята Сия. И понеже Свилен пише меко казано добре, страшно се радвам, че точно той е автор на първия български блог, в който мъж пише за бащинството. Продължи »
Написано в бащите, обществото | Коментари (5)Помните ли циганина в “Под игото”?
Никой не го помни. В глава 28 въстаниците са изплашени и деморализирани, четирима от тях са назовани като всяващи колебания сред останалите и трябва да бъдат дисциплинирани за това.
През това време Боримечката залавя циганина, който е назован с име само веднъж, иначе е идентифициран изцяло с етническата си принадлежност. „Циганите – пише Вазов, – които в първите дни бяха успели да избягнат, бяха първите, които занесоха на турците вест за въстанието в Клисура и подробности за разположението на бранителите. По природа и по интерес те се явяваха верни съюзници на турците и тук, и другаде, в подобни случаи…“ Вината на заловения се заключава в принадлежността му към тази група, „по природа“ съюзничеща на врага, и с предполагаемата тайна поръчка, която се опитвал да изпълни за някакъв турчин от конака. Продължи »
Написано в грижа и възпитание, медиите, обществото | Коментари (24)Кой е отговорен за детската агресия?
След поредното убийство на един тийнейджър от друг агресията сред децата тези дни отново присъства силно в новините. Чуват се доста педофобски коментари в стил „какво им става на тези днешните“, „това не са хора“, „малко им е боят“ и т.н. А също за моя радост най-после и някои толкова нужни разсъждения относно причините за тази ескалираща агресия, като например в това интервю на Иван Игов. В него той обръща внимание на особената толерантност на българското общество към някои прояви на насилие. Действително, обществото настръхва, когато деца извършват престъпление, но приема за съвсем нормално те да бъдат възпитавани сурово, със строги наказания, засрамване, шамари и т.н.
Белгийският криминолог, социолог и статистик Адолф Кетле още в началото на 19 век пише: „Обществото подготвя престъплението, а извършителят е само инструментът.“ Продължи »
Написано в грижа и възпитание, обществото | Коментари (30)Поведението на МОН
„Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи“
Конвенция на ОНН за правата на детето, чл. 3 (1)
„Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси.“
Закон за закрила на детето, чл. 11 (2)
Тези положения не ми се връзват с идеята на Министерството на образованието за оценка на поведението на учениците, предложена в новия проектозакон за училищното образование. Продължи »
Написано в грижа и възпитание, обществото | Коментари (6)Януш Корчак и правата на детето
След Ларш Х. Густафсон и Йеспер Юл, продължавам да представям мои любими автори по темите на възпитанието. Днешният автор е особено забележителен, защото не само е писал за децата, но им е посветил целия си живот и е бил с тях в смъртта си.
Януш Корчак е полско-еврейски педиатър и писател, роден през 1878 и загинал на 5 август 1942 в концлагера Треблинка, заедно с около 200 еврейски деца от сиропиталището, в което е бил лекар и възпитател. Приживе Корчак е бил доста известен като писател, имал е и предаване за деца по радиото. Бил е носител на най-голямата полска литературна награда, а една от детските му книги „Крал Матиуш Първи“ (има я и на български) е не по-малко прочута от „Алиса в страната на чудесата“ или „Питър Пан„. По време на извозването му заедно с децата към концлагера един офицер от СС го разпознава и предлага да го освободи, но Корчак не приема. Този човек, отгледал хиляди полски и еврейски деца, отказва да ги изостави, за да могат дори в смъртта си да съхранят доверието си в него и в човешката доброта. Продължи »
