Егоистичните възрастни и детството

16 февруари 2009

Преди няколко дни излязоха резултатите от първото голямо независимо проучване на детството във Великобритания – The Good Childhood Inquiry, което беше в ход от 2006. Целите му бяха да актуализира разбирането на обществото за детството и да информира, подобри и вдъхнови взаимоотношенията на възрастните с децата като цяло.

В изследването са участвали над 35 000 души, сред които повече от 20 000 деца. В хода на работата резултатите са обобщавани от група независими експерти в области като психология, социология, образование, медицина, демография, икономика, религия.

Резултатите от изследването сочат, че животът на децата е станал по-труден отколкото в миналото, въпреки по-добрите материални условия, в които живеят, по-малкото болести, достъпа до образование и по-толерантното общество. Според заключенията на доклада, повечето проблеми на днешните деца са свързани с агресивното преследване на личен успех от страна на възрастните, с убеждението им, че основно задължение на индивида е да се погрижи възможно най-добре за собствения си живот, а не толкова да допринася за доброто на другите. Продължи »

Бебета в офиса

3 февруари 2009

От дълго време се каня да пиша по тази тема. Отлагам я донякъде защото е огромна, но също и защото е особено значима лично за мен и не ми се искаше да избързам и да пропусна нещо важно. Напоследък за пореден път я обсъждахме в Openly Feminist, и ми се струва, че тя повече не може да чака.

Работата е там, че за майчинството непрекъснато се говори като за някаква жертва, която жените трябва да направят в областта на професионалната си реализация. От друга страна, останем ли си вкъщи с бебе, като че ли най-после сме принудени да поемем и всички останали домакински задължения (така и така сме си по цял ден вкъщи, някой друг работи, за да ни издържа, нали?) Колегите ни може би почват да шушукат, че изоставаме професионално, приятелите – че не можем вече да разговаряме за друго, освен за памперси и пюрета, и изобщо светът сякаш чака момента да възтържествува над нас и да ни отпише като затънали в битовизъм, изолирани от всички важни събития домакини. И единственият (като че ли) начин да не го допуснем, е да метнем ревящото си бебе на бавачка, ясла или баба, да вкоравим сърцето си и да се впуснем обратно в мишето надбягване, с риск този път да се обвиняваме, че сме лоши майки, но поне не сме тъпи домакини с пеньоар и ролки, нали така?

В последно време обаче майки от САЩ – така де, държавата на едно от последните 5 места по осигуряване на социални услуги за работещите семейства според харвардския Work, Family and Equity Index – са се сетили, че не е нужно да избират между гледане на бебе и ходене на работа. Понеже няма закон или правилник, който изрично да им забранява да водят бебета със себе си на работа, те започват да родителстват на работното си място. Нещо повече, разработват цялостна програма „Бебета на работното място“, която предлагат на интересуващи се работодатели. Създават и Институт за родителство на работното място, чиято цел е да консултира и подпомага с информация индивиди и организации, желаещи да се възползват от програмата. Продължи »

Порасни по-бързо със Саша и Малия

30 януари 2009

Преди време в блога се развихри голям спор дали куклите Барби подготвят момиченцата да бъдат сексуално обективизирани или пък не. Този път обаче става дума за използване на истински живи деца като обекти в бизнес инициатива, тоест за комерсиална цел.

sasha_malia.jpg

Това са новите кукли на Ty Inc. Саша и Малия. Иначе Саша и Малия са дъщерите на новия американски президент Барак Обама. Истинската Малия Обама е на 10 години, а Саша – на 7. Куклите обаче очевидно са поне в пубертета, ако се съди по ясно изразения бюст. Продължи »

Вечерният час или още от същото

23 януари 2009

Как ще се реагирате, ако някой предложи жените да не излизат от дома по тъмно, за да се намали броят на изнасилванията?

Аналогични на тази мярка са някои от заложените в новия Закон за защита на детето. Промените включват недопускане на непълнолетни в дискотеките, дори с придружител, както и пълна забрана те да бъдат извън дома след 22 часа без придружител. Разбира се, всеки може да се представи за придружител, така че това прави мярката повече от формална. Проблемът обаче не е само в неефективността на вечерния час, а и в самата му философия. Продължи »

Боят е кофти и не помага

20 януари 2009

Около протестите от миналата седмица боят и насилието станаха много обсъждана тема. Освен че доста хора биха и бяха бити, а един дори беше убит, в дискусиите по темата неизменно присъстваха призиви и пожелания за насилие, както и изказвания за това кой участник в събитията какво насилие бил заслужил.

Тъй като всеки насилник най-напред сам е бил жертва на насилие, а първите срещи с насилието обикновено са в детството и най-често в семейството, това говорене лично на мен ми напомни колко много насилие над децата все още има в българското семейство и колко малко го забелязваме като нещо нередно. Продължи »