Пенчо бре, чети!

19 април 2010

Децата от всяко следващо поколение са все по-неграмотни и все по-малко четат, нали? А дали някой ги е поканил в библиотеката?

Последното мое преживяване – признавам, отпреди няколко години – с българска библиотека, включваше измъкване от работа преди края на работното ми време в 16 часа. Това се налагаше, за да мога „да се регистрирам“ – тоест да се изправя пред строгия служител на входа, да попълня формуляр, в който искат ЕГН-то, адреса, професията ми и целта, за която ще ползвам читалнята. След това трябваше да оставя чантата и палтото си на гардероб, при други две строги служителки, а едва след това, балансирайки бележника, химикалките, портфейла и телефона си в ръка, можех да се насоча към каталога и читалните. Изобщо не си представям, че някой би дръзнал да пристъпи вътре с дете, нито пък че детето ще има от какво да бъде привлечено в лъхащата страхопочитание атмосфера, сред строгите лелки, сякаш вечно подозрителни към недостойния за величието на институцията читател и обидени на света, че просто не чете достатъчно.

А какво би станало, ако всеки можеше да влезе в читалнята, без да попълва никакви документи и без да дава обяснения на нито един служител? Да седне вътре, да закачи палтото си на закачалка или на облегалката на стола и да си чете? Ако майките с малки бебета можеха да влязат с бебешката си количка и да почетат, докато бебето спи или си играе в детски кът? Ако родителите можеха в дъждовен ден да доведат малкото си дете при книгите и да му почетат каквото си избере в някое уютно ъгълче на обществената читалня? Ако учителките в детската градина можеха да доведат цялата си група деца в библиотеката, за да се почувстват у дома си там, да видят как големите хора четат ли, четат, да разглеждат книжки и да поиграят? Ами може би пък нищо толкова ужасно не би станало, ако пространството на библиотеката се десакрализира, оживи и стане по-достъпно.

Продължи »

Динозаврите не са изчезнали

2 февруари 2010

ohlsson

Новият шведски министър по европейските въпроси е бременна жена. Днес премиерът Райнфелд обяви на специална пресконференция назначаването на Биргита Олсон на поста. Трийсет и четири годишната представителка на либералната партия не е най-очакваната кандидатура – повечето анализатори не й даваха шансове за поста, защото е бременна.

На въпроси от журналисти дали бременността няма да й попречи, тя отговори следното: „Живеем в 2010 година, на никоя жена политик не би следвало да се налага да избира между това да бъде политик и да бъде майка. Аз съм омъжена за модерен мъж, не за някакъв динозавър.“

Бързам да разкажа за тази случка от днес, защото може би е извън интереса на българските медии, а пък ми се ще все някой в България да чуе думите на Биргита Олсон. Впечатлена съм от стъпката на премиера, който чрез назначението й заема публично позиция за съвместимостта между майчинството и кариерата на висок политически пост. Надявам се тя да има удовлетворяващи преживявания и в двете области. И си фантазирам нещо подобно да се случи не след много дълго в България, където още има много днозаври.

Снимка: Шведското национално радио

Една детска градина в Стокхолм

12 октомври 2009

Спотайвам се, защото никак не ми се пише още един постинг за това колко добри са някакви социални услуги в Швеция в сравнение с България. От друга страна обещах да разкажа за детската градина на сина ми, а и си струва да се види колко много може да се подобри грижата в детските градини, без да е необходимо да се влагат допълнителни пари. Така че ще изредя супер набързо нещата, които ме впечатляват и скоро след това ще постна нещо друго, за да сменя темата и да не досаждам.

Жоро ходи на обикновена общинска градина от месец и ето каква е тя: Продължи »

Училището трябва да е приятно

15 септември 2009

Защо скандинавските страни са на първите места по качество на образованието и живота в училище? Моля не ми казвайте, че всичко е само защото са богати. САЩ например са сред първите по обществени средства изхарчени за образованието, но се класират след 30 място в сравнителните тестове на OECD за оценяване на качеството му (PISA). На първо място през последните години е Финландия (чиито разходи за образование са около средните за OECD), а Исландия, Норвегия, Дания и Швеция също се се класират сред първите по грамотност, както и по показатели като „образователно благоденствие“ и „качество на училищния живот“. (Виж например статистиките към този документ на OECD.)

Ето някои според мен лесно приложими характеристики на скандинавското училище, които не струват много, но мотивират децата да учат и дават прекрасни резултати: Продължи »

Човечето, което сменя памперс

11 септември 2009

dsc02409_res.jpg

Така изглежда входът на една мъжка тоалетна на стокхолмското летище Арланда. Ето и по-отблизо:
arlanda.jpg

Във всяка мъжка тоалетна, както и във всяка дамска, има плот за повиване на бебета. Това не е рядкост за обществените тоалетни в Европа и Северна Америка, но до неотдавна далеч не е било така – пише го например в тази статия от 2006 в New York Times.

Както се казва в нея, плотовете за преобуване са се превърнали в нещо като лакмус, показващ дали дадено общество се е развило достатъчно, за да приеме един нов вид бащинство.

Публикувам снимките, защото ме впечатлиха изчистените символи и недвусмислеността, с която заявяват, че участието на бащите в грижите за бебета вече е норма, не изключение. Стилизираното човече говори за това много по-ясно от думите. Публикувам ги също и като реплика към коментиращите под този постинг в Openly Feminist, където някой заяви, че жените по природа са по-умели в смяната на памперси и затова е по-целесъобразно да я извършват те. Сигурно на софийското летище още няма плотове за смяна на памперси в мъжките тоалетни, някой знае ли?