Моите деца
Жоро е на 4 години. Обича да задава въпроси. Пита „Мамо, защо тялото ме кара да плача?“ или „Сега днес ли е? Е, защо е днес по сто пъти?“ Понякога нарича баща си „Кафевия“, а работното му място е „обелената работа“, защото фасадата е леко олющена. Обича да си играе с вода и затова се къпе по два-три пъти на ден с играчките си, а още по-добре и със сестра си. В изблици на нежност към нея казва, че тя е само негова, че само той ще я храни, приспива и къпе, но бързо забравя тези си желания, когато тя започне да окупира родителското внимание прекалено много.
Анастасия е на 1 годинка и 4 месеца. В момента се занимава основно с отваряне на шкафове, кутии, изваждане на неща от тях и прибиране на други неща. Понякога си поставя високи цели и се налага някой да я повдига търпеливо, докато тя успее да изрази какво точно си е намислила да достигне. Обича да се катери и вече умее да слиза сама от мебелите. Много настоява да получава за вечеря същото, което ядат по-големите в семейството. Започва да танцува почти винаги, когато чуе музика. Когато Жоро се удари, тъжен е или му се спи, го гали за успокоение.
Написано в без категория | Коментари (25)25 отговора to “Моите деца”
Напиши коментар
Много красиви деца! И съм убедена, че ще са страшно умни, добре гледани и възпитани!
здравей василена,
интересно пишеш,имаш какво да кажеш и знаеш как.
затова и искам да те помоля като ти се отвори време или желание да напишеш нещо по темата за това да си родител на 2деца,по точно как е синът ти със ситуацията,как го подготвихте,че ще става батко,свододно време за родителите..въобще споде;яне на опит.
аз съм майка на момче на годинка и 2месеца и се говори вкъщи напоследък за второ дете,а и на мен ми се говори по въпроса. и по ред причини теб бих те чула с удоволстие.
чудни детета имаш,но и мойто гардже е прекрасно
Прочетох книгата „Близо до бебето“ почти на един дъх!
Всичките написано в нея са сякаш „моите“ мисли споделени на хартия. Но тук има синтезиранана и много точно поднесена информация, подкрепена с факти. Благодаря, Василена!
Вече се чувствам по-уверена и усещам виртуалната подкрепа и на други хора, които радеят за израстването на децата им в хармония с природата.
Аз ще имам (живот и здраве) детенце през октомври месец и много се интересувам от сега от слинга! Моят въпрос да споделите,(който има опит) за слинга през зимните месеци. Дебелите дрехи на майката…, а и космонавтчето на бебето… ?! Постига ли се необходимия комфорт, както през по-топлите месеци?!
Aни, благодаря за хубавите думи!
За слинга – моята Сия също е родена през октомври и съм я носила в най-големите снегове, когато улиците бяха навяти в преспи и бебетата в колички не можеха да си подадат носовете навън. Просто носех слинга с бебето под якето си. И обличах едно грамадно яке на баща ми, за да има място за дебеланка отдолу. Не беше много елегантно, но пък супер удобно и приятно. Бебето беше с тънко космонавтче и шапка и й беше топличко, винаги си спеше по време на разходките. Много хора са ме спирали на улицата да ме питат как я нося така и откъде съм взела слинга.
През първте месеци количка сме ползвали супер рядко, много ми харесваше да си я нося. Всъщност купихме си количка едва когато бебето стана на 5 месеца и почна доста да тежи, преди това сме ползвали инцидентно старата количка на едни приятели.
Здравей, Василена! Честито момиченце! Да е много здрава и щастлива! С теб бяхме колежки в университета. Аз самата имам вече момченце на почти 7 месеца. Много се радвам, че те „засякох“ във виртуалното пространство на майките! Успех!
Моето бебе е родено през септември, в началото аз също го носех почти само в слинга, винаги спеше и изглеждаше много спокоен и доволен.
Ива, страшно се радвам да те чуя, честито синче! Ще ти пиша на мейла да разкажеш какво правите, искам и снимки!
Благодаря, Василена, за чудесната книга, с която най-после получих успокоение, че съм поела верния път в отглеждането на детето си! Хармонията с природата и със себе си ще ни помогне да възпитаме нашите наследници като пазители, а не консуматори на заобикалящия свят. Споделям напълно всичко написано и се надявам да има още много последователи!
Здравей Василена!Обръщам се на “ти”,защото като се зачетох в твоята книга, не я оставих:) Поздравления за откровеността и смелостта! Аз всеки момент чакам на бял свят да се появи първото ми детенце. Беше ми полезно да знам как горе долу протича раждането, плюсовете и минусите на някои от съзнателните ми избори. Приятелки са ми разказвали, но аз през цялата си бременност не исках да слушам и да се плаша. Знам, че всичко ще е наред и, че бебето ще е най-хубавото и здраво бебче на света:) Досега отказвах да чета задълбочено какво и как би трябвало да ми/ни се случва…но, признавам-това, което си написала беше интересно и със сигурност ще ми е полезно! Дано да успеем с таткото да се вслушваме повече в желанията и инстинктите на бебето, пък и в нашите:)
Стискайте палци!
Пожелавам на теб и цялото ти семейство, както и на всички тук много здраве и усмихнати деца!
Благодаря, Виляна! Пожелавам ти щастлива бременност и раждане, идвай пак да разказваш как върви.
Хеееееей, Васи! Съвсем случайно те намерих тук и сега научавам, че имаш и дъщеричка. Малко закъсняло честито и да са ти живи, и здрави, и двете прекрасни хлапета!
. Последния път и Тони, и Динки бяха довели малките и беше много приятно да ги видя.
Не сме се виждали от сто години, дано някой път случайно се появиш като събираме някоя четвъртинка от класа
Добра среща, Антончо!
Приветствам идеята за срещи на съученици заедно с хлапетата. По ми е удобно от това да ми звънне някой в 9 вечерта и да каже идвай в еди коя си кръчма, че сме седнали тука. Сега съм в Швеция де, но лятото дано има някоя среща докато сме във Варна. Ей сега отивам теб да те чета, много интересно бе!
Честити имен ден на Жоро! Да е жив и здрав! Малко на патерица, съжалявам за което, но вчера нямах достъп до глобалното простронство
Здравей,Василена!
Искрени поздравления за прекрасните ти дечица и сърдечни пожелания да растат здрави,умни и щастливи!
Честичко влизам тук-моята малка награда в края на деня-синът ми отдавна спи и преди да се гушна до него,пийвам едно виртуално топло мляко с мед:)Наскоро имах възможността и да те гледам по телевизията с дъщеричката ти-топлината и хармонията,които излъчвате са силно заразни-човек прихваща и през екрана:)..Дано посланията ти достигнат колкото се може повече български родители,а в мое лице имаш един верен поддръжник!
ПОЗДРАВИ!
ДАРИНА
Дарина,
Благодаря от сърце, щастливо майчинство и на теб!
Здеавей , Василена!
Накара ме да се почувствам уверена във всичко което правя за моето детенце и отново да ми припомниш , че всичко от което имат нужда децата е любов и доворие в собствените им способности.И че ние , родителите , сме техни спътници в живота , а не намусени същества , които размахват пръст и само повтарят „не“.Да ти призная , не съм на 100 процента съгласна с някои неща около раждането , но като цяло съм възхитена от написаното и дадох книгата на няколко мои приятелки , които също много я харесаха.И накрая една молба – моля те , час по-скоро напиши продължението „Близо до детето“ 
Всичко хубаво от мен!
Книгата ти страшно много ми хареса и я прочетох за няколко часа , а на следващия ден я прочетох отново
Много ви благодаря на всички, че идвате тук и за милото отношение! Извинете ако не успявам да отговоря на всеки коментар поотделно. Чета и ценя всичко!
Здравей Василена!
Днес попаднах на този сайт и съм очарована! Мога ли да попитам- от къде мога да си закупя книгата „Близо до бебето“! Живот и здраве ще стана майка в края на декември и смятам, че би ми била много полезна!
Благодаря педварително!
Здравей, Василена! Много са сладки дечицата ви. И моят син се казва Георги, но е на 4,5 г., а дъщеря ми Мариела е на 7 месеца. Освен това с теб бяхме в един випуск на английската гимназия, но аз бях в „А“ клас. Силно подкрепям свободното кърмене на бебета, защото и аз преминах през опитите да налагам на първото си бебе режим на хранене, и се убедих, че „насила хубост не става“. Много са ми интересни статиите ти и ми дават надежда, че нашето поколение може би ще направи завой към начин на живот, щадящ природата, която единствено може да поддържа съществуването ни и която, за съжаление, приемаме единствено като „ресурс“ и „богатство“, а не като единствения ни източник на живот.
Здравей Васи,
Май ще превърнем този сайт в среща на съученици. Виждам, че и Тони се е включил. Поздравявам те, Васи. Винаги си знаела как да използваш думите и се радвам, че децата са твоето вдъхновение. Подкрепям те в твоите начинания, още повече, че самата аз отглеждам моите по подобен начин. Но се радвам, че точно ти реши да популяризираш идеите си. Това за среща с децата (ама във Варна) е супер идея. Ние лятото с Антоанета организирахме нещо подобно, но за жалост аз не можах да отида. Поздравления и за малката – страшно сладурче. Последно се видяхме когато все още бяхте 2в1. Пиши ако имаш време. Рали
Рали, добре дошла, благодаря за добрите думи и за подкрепата! Аз това лято планирам да съм повече време във Варна и наистина ще се радвам да организираме нещо. А пък и с теб винаги можем да пием кафе по комшийски, би било супер приятно.
здравей василена,
веднъж вече ти писах тук с молба за споделяне на опит относно гледането на 2 деца.сега,когато синът ми е на 2годинки,а вече от 2 седмици се сдобих и с дащеричка ми се иска да те помоля отново ако не за споделяне на опит относно спрвавянето на баткото с новия член на семейството, то поне имайки предвид запознаването със скандинавски психолози и педагози,който ни предоставяш тук, ако можеш да ме насочиш към литература по въпроса.интуицията ми ми помага за сега да се справям,но чуждо мнение няма да ми е в повече.четейки какво споделяш за твойте деца – изглежда сте се оправили с въпроса с адаптацията
ами това е молбата ми.
всичко най хубаво.
vrabche,
Честита дъщеричка! Аз основно на интуиция разчитам също. При нас така или иначе истинска ревност се прояви едва когато бебето почти проходи и започна да се държи повече като човек. Преди това синът ми явно възприемаше сестра си като някакъв придатък към мен. Старала съм се да не се чувства пренебрегнат, а след това да е насърчен да изразява негативните си чувства с думи и да не се чувства виновен, че изпитва нещо лошо към бебето.
Но пък с поотрасването на бебето започва и общуването между двамата и става голям купон – къпане заедно във ваната, игри навън, къщички от възглавници, синът ми никога не се е забавлявал така на възрастта на сестра си. Тази стимулация и опит са много полезни и за двете деца, сигурна съм.
Но като цяло нищо гениално не сме измислили засега, учим се още и ние. По-нататък ще си помисля и за тази тема, имам много неща, за които съм си набелязала да пиша, но знаеш как е с две деца, по трудно се намира време.
Приятни занимавки с двамата ти пожелавам!
Сега си спомних как бяхме подготвили Жоро за появата на сестра му – той получи подарък от нея, когато дойде да я посрещне от родилния дом, а преди това заедно избрахме подарък от него за бебето. Раждането й се забави с 10 дни и той явно е усетил нетърпението, а после когато тя беше на около един месец имаше много забавен момент – той стои срещу нея, гледа я в очите и почва да й говори с патос: „Аз чаках да излезеш, Анастасия! Чаках ли чаках, а ти все не излизаше от корема на мама!“
Здравей Василена, прекрасни са твойте дечица. Поздравявам те за смелостта да се опитваш да правиш нещата по различен начин, по интуиция и уверена в добрите резултати. Не спирай да пишеш – харесва ни.
Заразяваш с ентусиазъм и искреност. Всичко изглежда по-лесно през твойте очи. А поводът да се включа в коментарите е, че имам син на 3 и половина и дъщеричка на 1 годинка. И когато описваш щерка си по-нагоре все едно чета за мойта разкошотия. Всичко хубаво ти пожелавам.
Здравей, Василена!
Едва днес попаднах на прекрасния ти сайт „Близо до бебето“ и съм очарована! Майка съм на момченце на година и половина и наистина съжалявам, че досега не съм чела твои публикации! Но смятам да поправя грешката:) В момента сестра ми е бременна и смятам да и подаря твоята книга, тъкмо и аз ще я прочета!
Желая на теб и прекрасните ти дечица здраве и много любов!
Благодаря за всичко споделено, удоволствието и ползата за мен са огромни!
С уважение:)