Третият учител

22 февруари 2010

baupiloten

Когато става дума за обстановката в класната стая и училището, няколко неща като че ли се приемат по инерция – че няма друг начин за организиране на пространството за учене освен общоприетия, че няма средства за подобряване на средата в училищата, че това в крайна сметка са екстри без особено значение за качеството на образованието. Нито едно от трите не е вярно.

Средата структурира взаимоотношенията в училището, влияе върху дейностите и състоянията на обитателите му, върху отношението им към институцията и собственото им място в нея. Повечето известни педагози-реформатори отделят голямо внимание на реорганизирането на физическата среда в училищата, така че да е по-стимулираща, по-интерактивна, да поставя детето на по-централно място и да се съобразява с неговите потребности от движение, игра, учене и общуване.

През 40-те години на 20 век италианският педагог Лорис Малагуци разработва иновационна система за обучение с акцент върху насърчаването на детската креативност. За него най-важни за ученето са взаимодействията, в които влизат децата – първо с родителите и учителите си, след това с връстниците си и на трето място със средата, която ги заобикаля. Малагуци нарича средата „третият учител“. Идеята за училищната среда като „третият учител“ е подета и от много архитекти, които ясно виждат в нея своята роля за модернизирането на образованието.  Архитекти от няколко партниращи си компании са издали книгата The Third Teacher и са създали този уеб сайт за супер вдъхнояващи идеи на пресечната точка между архитектурата и педагогиката, и всъщност почти манифест за това как трябва да изглежда едно модерно пространство за учене. Продължи »

Домашно образование и други престъпни идеи

15 февруари 2010

От миналия брой на Economist научавам любопитна история за германско семейство, потърсило политическо убежище в САЩ, заради желанието им да обучават децата си у дома, което законът в Германия им забранява. Ситуацията е била толкова напечена, че е имало опасност социалните служби да им отнемат децата, и дори Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнася, че държавата е в правото си да подхожда по този начин, за да гарантира на децата достъп до образование. Американските власти пък преценяват, че семейството наистина е било застрашено в родината си и удовлетворяват молбата за убежище. В момента децата вече могат спокойто да си учат у дома

В други държави в Европа домашното образование не е забранено, но е подложено на много тежки регулации. В Швеция например, за да обучаваш децата си вкъщи, трябва да се лицензираш всяка година, като за целта властите те спукват от проверки, обръщат дома ти и живота ти навън с хастара и си запазват правото да идват у вас по всяко време и да разговарят с децата ти в твое отсъствие, за да се уверят,  че с тях не се злоупотребява физически и емоционално, че комуникират нормално и психическото им състояние е добро. В момента въпросът отново е на дневен ред в светлината на предстоящите избори и единствената партия, която се застъпва домашното образование изобщо да продължи да бъде разрешено е християндемократическата. Продължи »

Ти си добър, а ти – задоволителен

4 февруари 2010

Ако ще си говорим за реформиране на българското образование, има една стъпка, която е лесна и спешно необходима. Става дума за премахването на формалните цифрови оценки в началното училище.

Изобщо странно е, че в България възрастта, в която на децата започват да се пишат оценки, напоследък е спаднала. Оценките се въвеждаха в четвърти клас, а сега започват във втори. Това е парадокс на фона на тенденциите в останалите развити общества, защото вредата или поне безполезността на този тип оценяване са масивно доказани в психологията,  педагогиката и социологията на образованието. Всъщност въвеждането на по-ранно оценяване в България е нещо като симптом на прехода – отчаяна стъпка за повече контрол върху поведението на децата в училище. Както пише Линда Макнийл обаче, по правило дисциплиниращите цели на училището са в конфликт с образователните. Продължи »

Динозаврите не са изчезнали

2 февруари 2010

ohlsson

Новият шведски министър по европейските въпроси е бременна жена. Днес премиерът Райнфелд обяви на специална пресконференция назначаването на Биргита Олсон на поста. Трийсет и четири годишната представителка на либералната партия не е най-очакваната кандидатура – повечето анализатори не й даваха шансове за поста, защото е бременна.

На въпроси от журналисти дали бременността няма да й попречи, тя отговори следното: „Живеем в 2010 година, на никоя жена политик не би следвало да се налага да избира между това да бъде политик и да бъде майка. Аз съм омъжена за модерен мъж, не за някакъв динозавър.“

Бързам да разкажа за тази случка от днес, защото може би е извън интереса на българските медии, а пък ми се ще все някой в България да чуе думите на Биргита Олсон. Впечатлена съм от стъпката на премиера, който чрез назначението й заема публично позиция за съвместимостта между майчинството и кариерата на висок политически пост. Надявам се тя да има удовлетворяващи преживявания и в двете области. И си фантазирам нещо подобно да се случи не след много дълго в България, където още има много днозаври.

Снимка: Шведското национално радио

По сандали и вратовръзка

1 февруари 2010

Обещах на Бу да пиша защо съм доволна, че съм жена.  В какво само се забърках.

Биологични предимства като „аз мога да си отгледам човек в корема“ или „имам повече връзки между мозъчните полукълба“ не ми се изтъкват, защото винаги може да ми се отговори с някакви проценти мускулна маса, способност за разпръскване на генетичен материал върху половината земно кълбо и т.н., когато важното е всъщност какво свястно ще направи човек с тези биологични предпоставки. А е ясно, че притежанието на тяло, способно на множествени оргазми, не струва само по себе си нищо, ако нямаш наоколо някой, на който да му пука дали осъществяваш потенциала си. Също както способността да зачеваш и раждаш при определени ситуации може да превърне живота ти в ад, което и се случва на много жени по света. Продължи »