Щастието като кал
След като обсъдихме детските страхове на мама и татко, тази седмица идва ред на следващото домашно от детската градина. Получавам лист, в който двамата с мъжа ми трябва да попълним кое ни е правело щастливи като деца. Тази седмица в градината ще се говори за щастието. Продължи »
Написано в грижа и възпитание | Коментари (17)Кой е по-по-най-грамотен?
В края на миналата година, отново около спора за пълния член, непрекъснато се говореше за грамотност. В повечето случаи тя беше оплаквана като нещо изчезващо или западащо от година на година, а подрастващите поколения като необяснимо и непростимо неграмотни. Според мен цялото това вайкане се основава на доста тясно, формално и остаряло схващане за грамотността, и даже ми звучи малко като обща тъга по отминаващото време и отказ да се приеме закономерно променящият се свят. Тези чувства заслужават разбиране, но не и когато аршинът на едни хора за грамотност се използва за заклеймяване и подтискане на други, чиито потребности и интереси просто са по-различни.
Така че реших да разгледам някои дефиниции за грамотност, за да раздвижа малко схващането за грамотността като абсолютна категория, неподвалстна на исторически, локални и социални контексти и свеждаща се до познаване в детайли правилата на правописа. Продължи »
Написано в образованието | Коментари (17)Какво ще правим с българското училище?
Преди коледните празници, покрай истерията с пълния член, като че ли най-после се заговори малко и за истинските проблеми на българското образование. Този разговор ми се струва много важен и ужасно закъснял. Иначе като стане дума за училище, дискусията обикновено все забива я към дисциплина, я към наркотици, я към вечерни часове. Не че тези теми не са важни, но са някак периферни за училището, чиято основна работа все пак е да образова.
Според мен, както и според международните изследвания (например тези на OECD), българското училище върши тази работа много зле. Българските ученици са на някои от последните места особено по грамотност, но също по математика и по останалите показатели. Това не е заради лошата дисциплина, а заради закостенялата образователна система, която все още се базира на ценности от тоталитарното минало, че и по-назад.
И аз съм продукт на българското образование с много ясен спомен за неговите пороци, така че темата ми е изключително интересна и ще се опитам в следващите постове да пиша за някои от нещата, които виждам като проблеми в българското училище.
И понеже ще ми трябва повече време и концентрация отколкото успявам да открадна по празниците, засега само „подгрявам“ с една снимка от местния вестник на едно малко шведско градче, която ми попадна преди няколко дни:
Това е класна стая в началните класове на училището Gripsholmsskolan в Мариефред, на шейсетина километра от Стокхолм. Децата в момента са в час.
Мисля засега да не казвам нищо повече, благодаря че четете и извинявайте за дългото мълчание.
Написано в образованието | Коментари (13)Златната Малинова
В блога на Стефан Стоянов стартираха номинациите за наградата „Златната Малинова“. Тя се присъжда на български политици, държавни и общински служители и работещи с деца, които с изказванията през годината си са демонстрирали висока некомпетентност, непрофесионализъм и враждебност към българските деца и техните семейства. Идеята на наградата е да помогне с провокацията си за провеждане на истински дебат за реформата в системата за грижи за деца и проблемите пред нея.
За нерешените проблеми в държавната политика по отношение на българските деца и семейства се заговаря най-вече при натиск от чужбина, филми за Могилино или други кризисни ситуации. И тогава изказванията на отговорните личности често са по-скоро враждебни, некомпетентни, дори скандални с безочието си.
Ако някоя подобна реплика на публчна личност е породила възмущението ви, до 10 декември можете да номинирате своя кандидат за Златната Малинова тук.
Написано в обществото | Коментари (2)Протест срещу насилието към родилки
За насилието по време на раждане съм писала и преди. То се среща толкова често, че голяма част от хората го смятат за нормална и неразделна част от „мъките“ на раждането. Това насилие, както пише Wynche, е може би една от сериозните причини много жени да избират раждане с планирано цезарово сечение, където нещата поне са предсказуеми, приключват бързо и в голяма част от случаите родилката дори не е в съзнание, за да изпита отношението на персонала.
Случаите на насилие са особено чести в държавните и общински болници при жени, които не са си платили допълнително за избор на лекар, не са дали подкуп, нямат познати сред персонала или са от ромски произход. Почти всяка раждала жена, дори да не е преживяла насилие лично, има по някоя история за „една циганка, която много викаше, но й биха два шамара да мълчи“. Продължи »
Написано в раждането | Коментари (10)
