Ларш Х. Густафсон – за съвестта, хуманното възпитание и неоавторитарната педагогика
Като продължение на текста за Дядо Коледа и бихейвиоризма, започвам серия от постинги, представящи някои мои любими автори в областта на хуманното възпитание.
Д-р Ларш Х. Густафсон е един от най-известните педиатри в Швеция и автор на 12 книги, в които размишлява за детството, отношенията между възрастни и деца, и възпитанието. Той е известен поддръжник на възпитанието с уважение към личността на детето, на „виждането“ и признаването му такова, каквото е, и един от най-често цитираните критици на това, което нарича неоавторитарно възпитание – дресирането на децата чрез строгост, наказания и награди. Понеже засега дочитам едва първата си негова книга, представям цитати от интервюта, които илюстрират някои от възгледите му.
Снимка Ингвар Андершон за Dagens Nyheter
Заплахата и наказанието не могат да бъдат рецепта за повече ред в училището и семейството. Така мисли детският лекар Ларш Х. Густафсон, който критикува така нареченото неоавторитарно движение в педагогиката. Той изтъква колко важно е децата и младежите да бъдат уважавани като самостоятелни индивиди, а не да бъдат третирани като диви растения, които трябва да се подкастрят. Продължи »
Написано в грижа и възпитание, обществото | Коментари (14)Дядо Коледа и бихейвиористичният подход във възпитанието
Бихейвиористичният подход e ужасно разпространен. Това е най-общо подходът на моркова и тоягата – награждаване на поведението, което се харесва на родителите, и наказване на онова, което те не желаят. Както подсказва името му, този подход се фокусира върху поведението, без да взема под внимание емоционалните преживявания, които го пораждат. Целта му е да формира „послушни“ и „възпитани“ деца – деца-бонзай, огънати според формата и размерите на средата, в която са поставени и най-важното, недаващи израз на вътрешните си емоцонални потребности и импулси, особено когато те са негативни или разрушителни.
В основата на бихейвиористичния подход е схващането, че детето (тоест човекът изобщо) е по природа асоциално и животинско, и може да стане социална личност единствено чрез продължителен, упорит натиск и моделиране. Продължи »
Написано в грижа и възпитание | Коментари (19)Новобранци в детската градина – УВО 2011!
Казарма вече няма, но някои навици на обществото по отношение на формирането на младите хора трудно ще умрат. Все още са живи например в леко маргиналната област на отглеждането на малки деца. Мъките на тазгодишния набор вече започнаха, така че предполагам темата за адатпирането на децата в детската градина е особено актуална.
Проблемът с недостига на места в детските заведения е постоянно във фокуса на общественото внимание. Има обаче и друг сериозен проблем, за който не се говори много – качеството на детските градини, идеите за възпитание и за детство, на които е базирана подготовката на персонала, с една дума отношенето към децата в тях. Този едностранчив поглед към темата сам по себе си отразява обществената нагласа, че грижата за деца се свежда до това да имат покрив над главата и храна. Всякакви прояви на емоционален живот първо не са сериозна тема и второ подлежат преди всичко на пречупване и вкоравяване на характера. Продължи »
Написано в грижа и възпитание, обществото | Коментари (37)Харесва ли ви да сте възрастни?
На мен поне не ми е необходимо да мисля дълго, за да отговоря на този въпрос. Да съм голяма ми харесва, защото имам свобода. Напоследък имам възможност да наблюдавам отблизо живота на децата, а и собствените ми спомени са все едно от вчера. Когато си дете, не само не решаваш самостоятелно къде да живееш, къде и кога да пътуваш и с какво да се занимаваш, но дори най-малкото ти ежедневно решение трябва да бъде одобрено от някой друг. Родителите решават какво ще ядеш, какви дрехи ще носиш, какви филми ще гледаш, кога ще спиш, кога можеш и кога не можеш да си купиш играчка или сладолед и още, и още. Продължи »
Написано в грижа и възпитание | Коментари (21)
