Пенчо бре, чети!
Децата от всяко следващо поколение са все по-неграмотни и все по-малко четат, нали? А дали някой ги е поканил в библиотеката?
Последното мое преживяване – признавам, отпреди няколко години – с българска библиотека, включваше измъкване от работа преди края на работното ми време в 16 часа. Това се налагаше, за да мога „да се регистрирам“ – тоест да се изправя пред строгия служител на входа, да попълня формуляр, в който искат ЕГН-то, адреса, професията ми и целта, за която ще ползвам читалнята. След това трябваше да оставя чантата и палтото си на гардероб, при други две строги служителки, а едва след това, балансирайки бележника, химикалките, портфейла и телефона си в ръка, можех да се насоча към каталога и читалните. Изобщо не си представям, че някой би дръзнал да пристъпи вътре с дете, нито пък че детето ще има от какво да бъде привлечено в лъхащата страхопочитание атмосфера, сред строгите лелки, сякаш вечно подозрителни към недостойния за величието на институцията читател и обидени на света, че просто не чете достатъчно.
А какво би станало, ако всеки можеше да влезе в читалнята, без да попълва никакви документи и без да дава обяснения на нито един служител? Да седне вътре, да закачи палтото си на закачалка или на облегалката на стола и да си чете? Ако майките с малки бебета можеха да влязат с бебешката си количка и да почетат, докато бебето спи или си играе в детски кът? Ако родителите можеха в дъждовен ден да доведат малкото си дете при книгите и да му почетат каквото си избере в някое уютно ъгълче на обществената читалня? Ако учителките в детската градина можеха да доведат цялата си група деца в библиотеката, за да се почувстват у дома си там, да видят как големите хора четат ли, четат, да разглеждат книжки и да поиграят? Ами може би пък нищо толкова ужасно не би станало, ако пространството на библиотеката се десакрализира, оживи и стане по-достъпно.
Написано в Швеция, грижа и възпитание, образованието | Коментари (24)
