Образование и наказание

26 април 2010

Тъкмо се чувствах обнадеждено-приспана от новината за премахването на оценките в началното училище, когато медиите разкриха и други промени, предвидени в новия проектозакон за училищното образование. Проектозаконът още не е публикуван, но оповестените мерки разкриват липсата на цялостна философия и некомфортното положение на управляващите, раздвоени между два противоположни импулса. От една страна e желанието да угодят на прогресивно настроените привърженици на реформите с въвеждането на някои европейски модели. От друга се вижда стремеж за отбелязване на популистки точки в очите на неудовлетворените граждани, желаещи някой просто да бъде наказван за лошото състояние на образованието, икономиката и живота като цяло. А най-лесно, естествено и безпроблемно в едно патриархално общество изглежда да се наказват децата, учениците, младите.

Дисциплинирането на младите хора и децата по начало е любима мантра на популистки ориентираните партии не само в България – това е една от темите, с които всеки политик може да разчита да привлече много обществено внимание и енергия, особено когато нещата в държавата не вървят и се усеща недоволство. Затова, след като няколко дни походих сърдита, чудейки се от кой край да започна да коментирам идеите на новия закон за образованието, реших да започна от идеята за наказанията. Продължи »

Боят е кофти и не помага

20 януари 2009

Около протестите от миналата седмица боят и насилието станаха много обсъждана тема. Освен че доста хора биха и бяха бити, а един дори беше убит, в дискусиите по темата неизменно присъстваха призиви и пожелания за насилие, както и изказвания за това кой участник в събитията какво насилие бил заслужил.

Тъй като всеки насилник най-напред сам е бил жертва на насилие, а първите срещи с насилието обикновено са в детството и най-често в семейството, това говорене лично на мен ми напомни колко много насилие над децата все още има в българското семейство и колко малко го забелязваме като нещо нередно. Продължи »

Ларш Х. Густафсон – за съвестта, хуманното възпитание и неоавторитарната педагогика

17 декември 2008

Като продължение на текста за Дядо Коледа и бихейвиоризма, започвам серия от постинги, представящи някои мои любими автори в областта на хуманното възпитание.

Д-р Ларш Х. Густафсон е един от най-известните педиатри в Швеция и автор на 12 книги, в които размишлява за детството, отношенията между възрастни и деца, и възпитанието. Той е известен поддръжник на възпитанието с уважение към личността на детето, на „виждането“ и признаването му такова, каквото е, и един от най-често цитираните критици на това, което нарича неоавторитарно възпитание – дресирането на децата чрез строгост, наказания и награди. Понеже засега дочитам едва първата си негова книга, представям цитати от интервюта, които илюстрират някои от възгледите му.

gustafsson.jpg
Снимка Ингвар Андершон за Dagens Nyheter

Заплахата и наказанието не могат да бъдат рецепта за повече ред в училището и семейството. Така мисли детският лекар Ларш Х. Густафсон, който критикува така нареченото неоавторитарно движение в педагогиката. Той изтъква колко важно е децата и младежите да бъдат уважавани като самостоятелни индивиди, а не да бъдат третирани като диви растения, които трябва да се подкастрят. Продължи »

Дядо Коледа и бихейвиористичният подход във възпитанието

12 декември 2008

Бихейвиористичният подход e ужасно разпространен. Това е най-общо подходът на моркова и тоягата – награждаване на поведението, което се харесва на родителите, и наказване на онова, което те не желаят. Както подсказва името му, този подход се фокусира върху поведението, без да взема под внимание емоционалните преживявания, които го пораждат. Целта му е да формира „послушни“ и „възпитани“ деца – деца-бонзай, огънати според формата и размерите на средата, в която са поставени и най-важното, недаващи израз на вътрешните си емоцонални потребности и импулси, особено когато те са негативни или разрушителни.

В основата на бихейвиористичния подход е схващането, че детето (тоест човекът изобщо) е по природа асоциално и животинско, и може да стане социална личност единствено чрез продължителен, упорит натиск и моделиране. Продължи »