Боят е кофти и не помага
Около протестите от миналата седмица боят и насилието станаха много обсъждана тема. Освен че доста хора биха и бяха бити, а един дори беше убит, в дискусиите по темата неизменно присъстваха призиви и пожелания за насилие, както и изказвания за това кой участник в събитията какво насилие бил заслужил.
Тъй като всеки насилник най-напред сам е бил жертва на насилие, а първите срещи с насилието обикновено са в детството и най-често в семейството, това говорене лично на мен ми напомни колко много насилие над децата все още има в българското семейство и колко малко го забелязваме като нещо нередно. Продължи »
Написано в грижа и възпитание, обществото, тялото | Коментари (24)Ларш Х. Густафсон – за съвестта, хуманното възпитание и неоавторитарната педагогика
Като продължение на текста за Дядо Коледа и бихейвиоризма, започвам серия от постинги, представящи някои мои любими автори в областта на хуманното възпитание.
Д-р Ларш Х. Густафсон е един от най-известните педиатри в Швеция и автор на 12 книги, в които размишлява за детството, отношенията между възрастни и деца, и възпитанието. Той е известен поддръжник на възпитанието с уважение към личността на детето, на „виждането“ и признаването му такова, каквото е, и един от най-често цитираните критици на това, което нарича неоавторитарно възпитание – дресирането на децата чрез строгост, наказания и награди. Понеже засега дочитам едва първата си негова книга, представям цитати от интервюта, които илюстрират някои от възгледите му.
Снимка Ингвар Андершон за Dagens Nyheter
Заплахата и наказанието не могат да бъдат рецепта за повече ред в училището и семейството. Така мисли детският лекар Ларш Х. Густафсон, който критикува така нареченото неоавторитарно движение в педагогиката. Той изтъква колко важно е децата и младежите да бъдат уважавани като самостоятелни индивиди, а не да бъдат третирани като диви растения, които трябва да се подкастрят. Продължи »
Написано в грижа и възпитание, обществото | Коментари (14)Дядо Коледа и бихейвиористичният подход във възпитанието
Бихейвиористичният подход e ужасно разпространен. Това е най-общо подходът на моркова и тоягата – награждаване на поведението, което се харесва на родителите, и наказване на онова, което те не желаят. Както подсказва името му, този подход се фокусира върху поведението, без да взема под внимание емоционалните преживявания, които го пораждат. Целта му е да формира „послушни“ и „възпитани“ деца – деца-бонзай, огънати според формата и размерите на средата, в която са поставени и най-важното, недаващи израз на вътрешните си емоцонални потребности и импулси, особено когато те са негативни или разрушителни.
В основата на бихейвиористичния подход е схващането, че детето (тоест човекът изобщо) е по природа асоциално и животинско, и може да стане социална личност единствено чрез продължителен, упорит натиск и моделиране. Продължи »
Написано в грижа и възпитание | Коментари (19)
