Динозаврите не са изчезнали

2 февруари 2010

Новият шведски министър по европейските въпроси е бременна жена. Днес премиерът Райнфелд обяви на специална пресконференция назначаването на Биргита Олсон на поста. Трийсет и четири годишната представителка на либералната партия не е най-очакваната кандидатура – повечето анализатори не й даваха шансове за поста, защото е бременна.

На въпроси от журналисти дали бременността няма да й попречи, тя отговори следното: „Живеем в 2010 година, на никоя жена политик не би следвало да се налага да избира между това да бъде политик и да бъде майка. Аз съм омъжена за модерен мъж, не за някакъв динозавър.“

Бързам да разкажа за тази случка от днес, защото може би е извън интереса на българските медии, а пък ми се ще все някой в България да чуе думите на Биргита Олсон. Впечатлена съм от стъпката на премиера, който чрез назначението й заема публично позиция за съвместимостта между майчинството и кариерата на висок политически пост. Надявам се тя да има удовлетворяващи преживявания и в двете области. И си фантазирам нещо подобно да се случи не след много дълго в България, където още има много днозаври.

Снимка: Шведското национално радио

Написано в Швеция, бащите, жените, майчинството, обществото | Коментари (17)

Бащинство и кърмене

30 март 2009

Кърменето и феминизмът са теми, които силно ме вълнуват. Затова отдавна разсъждавам и чета каквото намеря за връзката между двете. Всичките ми разсъждения и мнения обаче най-редовно се оказват супер не на място в контекста на едно толкова равноправно общество, каквото е шведското. Продължи »

Написано в Швеция, бащите, кърменето | Коментари (7)

Бебета в офиса

3 февруари 2009

От дълго време се каня да пиша по тази тема. Отлагам я донякъде защото е огромна, но също и защото е особено значима лично за мен и не ми се искаше да избързам и да пропусна нещо важно. Напоследък за пореден път я обсъждахме в Openly Feminist, и ми се струва, че тя повече не може да чака.

Работата е там, че за майчинството непрекъснато се говори като за някаква жертва, която жените трябва да направят в областта на професионалната си реализация. От друга страна, останем ли си вкъщи с бебе, като че ли най-после сме принудени да поемем и всички останали домакински задължения (така и така сме си по цял ден вкъщи, някой друг работи, за да ни издържа, нали?) Колегите ни може би почват да шушукат, че изоставаме професионално, приятелите – че не можем вече да разговаряме за друго, освен за памперси и пюрета, и изобщо светът сякаш чака момента да възтържествува над нас и да ни отпише като затънали в битовизъм, изолирани от всички важни събития домакини. И единственият (като че ли) начин да не го допуснем, е да метнем ревящото си бебе на бавачка, ясла или баба, да вкоравим сърцето си и да се впуснем обратно в мишето надбягване, с риск този път да се обвиняваме, че сме лоши майки, но поне не сме тъпи домакини с пеньоар и ролки, нали така?

В последно време обаче майки от САЩ – така де, държавата на едно от последните 5 места по осигуряване на социални услуги за работещите семейства според харвардския Work, Family and Equity Index – са се сетили, че не е нужно да избират между гледане на бебе и ходене на работа. Понеже няма закон или правилник, който изрично да им забранява да водят бебета със себе си на работа, те започват да родителстват на работното си място. Нещо повече, разработват цялостна програма „Бебета на работното място“, която предлагат на интересуващи се работодатели. Създават и Институт за родителство на работното място, чиято цел е да консултира и подпомага с информация индивиди и организации, желаещи да се възползват от програмата. Продължи »

Написано в грижа и възпитание, майчинството, обществото | Коментари (34)