Оценките отпадат!

15 март 2010

Това е забележителна новина от вчера, обявена лично от министър Игнатов в предаването „Отпечатъци“ по БТВ и повторена в централните новини. Отпадането на оценките от първи до трети клас вече е залегнало в проектозакона за училищното образование, който ще бъде подложен на обществено обсъждане и гласуван от парламента през есента.

Благодарна съм ужасно много на Зорница Христова и на всички участници в групата против оценките във Фейсбук, които за кратко време помогнаха да се чуе по темата на най-различни публични места. Особено голяма заслуга имат новинарите на БТВ за това, че преди месец поставиха този тогава абсолютно неочакван въпрос директно пред министерството на образованието. Страхотно помогнаха и „Челюсти“ по Дарик, вестник „Култура“ и „Отпечатъци“ по БТВ.

Надявам се, че ликуването ми по темата не е преждевременно. Тепърва предстои въпросът да се дискутира. Приятели скептици ми напомнят резки обрати в настроенията и намеренията на управляващите от последните няколко месеца. Аз самата съм виждала как в общества с по-рафиниран популизъм от нашенския въпросите на образованието могат да се поставят така, че почти да не оставят възможност за полезен ход на политиците. Въпреки това съм склонна да вярвам, че идеята с отпадането на оценките намери почва не защото има 1000 души във Фейсбук и няколко медии, които я подкрепиха, а защото е в крак с времето, лесно приложима, конкретна и добре защитена. Продължи »

Любопитството, измерено в цифри

8 март 2010

Вестник „Култура“ публикува този разговор между Зорница Христова и мен за оценките в началното училище в брой 8 от 03 март 2010.

drawing

ЗХ: Защо ни занимава този проблем – само като родители ли? Защо следва да занимава хората, които нямат деца в училищна възраст?

ВД: Мисля, че значението на качественото образование за обществото е очевидно и няма смисъл да убеждаваме никого – има явно обществено недоволство от състоянието на образованието, повечето хора знаят, че преуспелите хора си изпращат децата да учат в чужбина, защото доброто образование е залог за добра реализация.

Не усещам някой да има колебания по този въпрос, а по-скоро за това кое е доброто образование, какво е да си образован, какви са критериите. Според мен в България образованието е традиционна ценност и това обяснява непрекъснатото роене на университети например, но има известно формално отношение, липсва критерий за качество – трябва да имаш диплома, може би да си отличник, нещо да си завършил, за съжаление това не е гаранция за компетентност. Тоест, не се приема за толкова важно какво можеш и знаеш, да не говорим пък как си се изградил в цялост като индивид, а е важно по-скоро да имаш нещо да закачиш на стената. Само дипломата като статутен символ може би; то затова се и купуват дипломи и изпити всъщност – целта е оценката, документът, а не придобиването на умение.

ЗХ: Откъде започва да се изражда представата за образование, която вдъхваме на децата? Как първокласниците стават резигнирали младежи, които не виждат смисъл да учат? 24 май предлага чуден наглед на началото и края на българското образование – от една страна, първокласниците, които още задържат началната си мотивация, от друга страна – абитуриентите, които празнуват като току-що освободени затворници. Продължи »

Ти си добър, а ти – задоволителен

4 февруари 2010

Ако ще си говорим за реформиране на българското образование, има една стъпка, която е лесна и спешно необходима. Става дума за премахването на формалните цифрови оценки в началното училище.

Изобщо странно е, че в България възрастта, в която на децата започват да се пишат оценки, напоследък е спаднала. Оценките се въвеждаха в четвърти клас, а сега започват във втори. Това е парадокс на фона на тенденциите в останалите развити общества, защото вредата или поне безполезността на този тип оценяване са масивно доказани в психологията,  педагогиката и социологията на образованието. Всъщност въвеждането на по-ранно оценяване в България е нещо като симптом на прехода – отчаяна стъпка за повече контрол върху поведението на децата в училище. Както пише Линда Макнийл обаче, по правило дисциплиниращите цели на училището са в конфликт с образователните. Продължи »