Образование и наказание
Тъкмо се чувствах обнадеждено-приспана от новината за премахването на оценките в началното училище, когато медиите разкриха и други промени, предвидени в новия проектозакон за училищното образование. Проектозаконът още не е публикуван, но оповестените мерки разкриват липсата на цялостна философия и некомфортното положение на управляващите, раздвоени между два противоположни импулса. От една страна e желанието да угодят на прогресивно настроените привърженици на реформите с въвеждането на някои европейски модели. От друга се вижда стремеж за отбелязване на популистки точки в очите на неудовлетворените граждани, желаещи някой просто да бъде наказван за лошото състояние на образованието, икономиката и живота като цяло. А най-лесно, естествено и безпроблемно в едно патриархално общество изглежда да се наказват децата, учениците, младите.
Дисциплинирането на младите хора и децата по начало е любима мантра на популистки ориентираните партии не само в България – това е една от темите, с които всеки политик може да разчита да привлече много обществено внимание и енергия, особено когато нещата в държавата не вървят и се усеща недоволство. Затова, след като няколко дни походих сърдита, чудейки се от кой край да започна да коментирам идеите на новия закон за образованието, реших да започна от идеята за наказанията. Продължи »
Написано в грижа и възпитание, образованието | Коментари (13)Динозаврите не са изчезнали
Новият шведски министър по европейските въпроси е бременна жена. Днес премиерът Райнфелд обяви на специална пресконференция назначаването на Биргита Олсон на поста. Трийсет и четири годишната представителка на либералната партия не е най-очакваната кандидатура – повечето анализатори не й даваха шансове за поста, защото е бременна.
На въпроси от журналисти дали бременността няма да й попречи, тя отговори следното: „Живеем в 2010 година, на никоя жена политик не би следвало да се налага да избира между това да бъде политик и да бъде майка. Аз съм омъжена за модерен мъж, не за някакъв динозавър.“
Бързам да разкажа за тази случка от днес, защото може би е извън интереса на българските медии, а пък ми се ще все някой в България да чуе думите на Биргита Олсон. Впечатлена съм от стъпката на премиера, който чрез назначението й заема публично позиция за съвместимостта между майчинството и кариерата на висок политически пост. Надявам се тя да има удовлетворяващи преживявания и в двете области. И си фантазирам нещо подобно да се случи не след много дълго в България, където още има много днозаври.
Снимка: Шведското национално радио
Написано в Швеция, бащите, жените, майчинството, обществото | Коментари (17)Шамари и политика
Вчера се случи едно много интересно събитие. В Нова Зеландия, където през 2007 шамаренето на деца е било забранено със закон, се проведе иницииран от граждани референдум дали този закон да не бъде отменен. Над 87% от участвалите гласуваха за отмяна на закона, тоест за това удрянето на децата да бъде законно. Референдумът няма задължителен характер и е силно под въпрос дали резултатите ще доведат до отмяна на съществуващия закон, засега политиците в страната твърдят, че това няма да стане. Но случаят е интересен прецедент, който казва много за отношението към децата и дори за употребата на пряката демокрация. Понеже с приятели обсъдихме разпалено темата във Фейсбук, просто ще публикувам коментарите ни оттам. Вижте и диаграмата на Dagens Nyheter показваща държавите, в които телесното наказание е напълно забранено, и годината на криминализацията му.
А как паркира вашият кандидат?
Гласувах в 3 МИР Варна за листата на Синята коалиция и мажоритарния кандидат на ГЕРБ. Последното го реших, защото сините се представят зле напоследък в този район и мажоритарният им кандидат няма добри шансове.
Няколко минути по-късно пристигна кандидатът, за когото гласувах, и паркира ето така на тясната уличка пред секцията:
Човекът продължава да ми е симпатичен и се надявам, че печели. Но все пак, ако не се притеснява да паркира така пред секцията си в деня на изборите, дали можем да очакваме от него някаква принципност и зачитане на правилата, след като бъде избран? Може би подобни правила на публично поведение в България са вече толкова лишени от смисъл, че няма „опасност“ да окажат влияние върху решението на хората да подкрепят някой политически кандидат. А може би няма никакво значение как човек паркира и това не се отразява на решенията му по съдбоносни за обществото въпроси. И все пак ми остава едно лошо чувство.
Написано в обществото | Коментари (13)Подкрепям протеста, разбира се
Не мога да присъствам физически пред Народното събрание, но напълно подкрепям протеста срещу правителството. Вярвам, че той има потенциала да стимулира гражданската ангажираност, да повиши избирателната активност на следващите избори и да доведе до наказателен вот срещу управляващите в момента партии, което е супер. Протестът е необходим също и за да облекчи деморализиращото чувство за тотална безнаказаност на хората на властта – чувството, че в България абсолютно всичко може да ти се размине, ако си „някой“.
В същото време, гледайки лицата по снимките от протеста, не мога да не си задавам въпроса как се става такъв:
след като човек е бил ето такъв:
А вие бяхте ли добри към децата около себе си днес? Погледнахте ли ги, чухте ли ги, показахте ли им, че ви пука? Това също е политически отговорно поведение.
Снимката от протеста е на Юлияна Ник
Написано в обществото | Коментари (10)
