Хлебоманията ескалира
Тези дни, покрай оживлението от хляба с бира в „Нож и виличка“, из виртуалната ми махала хвърчи брашно и ухае на фурна. Което ме подсети, че не съм писала за хляб почти от една година. А през това време мнооого нови неща съм изпробвала и научила. Подсети ме и че блогът стана на две години, а през цялото това време публикациите ми за хляб са все на първо място по посещения, значи трябва да разказвам още.
Отвреме на време показвам на приятели снимки на някои от хлябовете си и всички, къде от глад, къде от учтивост, ми искат рецепти. Затова ще споделя две любими тук – една за ръжен хляб и една за хляб с маслини. И двете са от Хелене Йохансон, собственичката на една известна пекарна в Стокхолм, но съм ги изпробвала по няколко пъти и знам колко са добри. А после ще ви кажа един начин за завъждане на много добър и силен квас, защото не ми харесва да чувам истории за несполуки, които разочароват хората и ги отказват от пекарски забавления, преди още да са започнали.
Леко кисел ръжен хляб
Още домашен хляб
Вече става почти година, откакто писах за първите ми опити в печенето на домашен хляб с квас и е време да допълня малко информацията с вече изпитани тънкости от натрупания опит.
Печенето на хляб с дива мая се оказа цяла наука и приключение – крайният резултат зависи от комбинация от огромен брой променящи се фактори. Добре, че има блогове на вдъхновени майстори хлебари, които в продължение на десетилетия записват всевъзможни детайли около правенето на хляб и документират резултатите. От тях се научих на някои тънкости и намирах обяснения за грешките и неуспехите си. Постоянно откривам колко много още имам да уча, случвали са ми се и провали, но и някои доста добри хлябове красиви на вид, с големи пори, пристрастяващ вкус и съвършена хруптяща кора. Ето някои от хитрините, които използвам в преследване на този резултат: Продължи »
Написано в храната | Коментари (13)Дългът към удоволствието
Благодаря на Бу, че се поинтересува какво ям.
Отношението ми към храната е на ръба на фетишизма още от времето, когато баба ми разказваше за хората, които посели житцето, за слънцето, което го пекло и дъжда, който го поливал. После как го пожънали, отделили го от плявата, закарали го на други хора да го смелят, после на още едни да омесят и опекат хляба и накрая някой станал рано да го докара в магазина, за да можем ние да си го купим. Продължи »
Написано в храната | Коментари (22)А сега и абсолютно истинската био боза*
Благодарности на Димитър за рецептата. Някои българи в Стокхолм вече заплашиха да се строят в 7 сутринта пред къщи с чаши в ръце.
Бозата се получи супер лесно. Продължи »
Написано в храната | Коментари (35)Абсолютно истинският хляб
Тези дни съм ужасно горда със себе си, защото си правя собствен хляб. При това не с питомна мая от магазина, а с натурална, която сама си налових и отглеждам в една кутия. Продължи »
Написано в храната | Коментари (61)
